Маргарет Гулд Стюърт: Как YouTube мисли за авторските права

Така, ако сте в публиката днес, или може би гледате този разговор по някое друго време или мястото, вие сте участник в дигиталната екосистема на права. Независимо дали сте художник, технолог, адвокат или фен, третирането на авторските права пряко въздейства на живота ви. Сега, управлението на правата вече не е просто въпрос на собственост. Това е сложна мрежа от връзки и важна част от културния ни пейзаж. YouTube е дълбоко загрижен за правата на собствениците на съдържание. Но, за да им дадем избор, за това какво могат да правят с копия, машъпи и други, трябва първо да идентифицираме, кога материал със защитени авторски права е публикуван на нашия сайт.

Нека разгледаме конкретно видео, за да видите как работи това. Преди две години музикантът Крис Браун пусна официалното видео на неговия сингъл "Завинаги". Фенка го видяла по телевизията, записала го с нейната камера на мобилния ѝ телефон, и го качила в YouTube. Сега, тъй като Sony Music са регистрирали видеото на Крис Браун в нашата идентификационна система за съдържание, в рамките на секунди при опита за качване на видеото, копието било открито, давайки на Sony избор какво да правят после.

Но как сме разбрали, че видеото на потребителя е копие? Ами, това започва със собствениците на съдържание, които предоставят съдържание в нашата база данни, заедно с правила за използване, които ни казват какво да правим, когато намерим съвпадение. Сравняваме всеки качен файл, със всички референтни файлове в нашата база данни. Сега, тази топлинна карта ще ви покаже как работи мозъкът на системата. Тук можем да видим оригиналния файл, на който се позоваваме, да се сравнява с потребителското съдържание. Системата сравнява всеки момент на едното с другото, за да види дали има съвпадение. Това означава, че можем да идентифицираме съвпадение, дори и ако копието използва само част от оригиналния файл, е направено на забавен кадър и има влошено аудио и видео качество. И ние правим това всеки път, когато видео се качва в YouTube. И това са над 20 часа видео на всяка минута. Когато открием съвпадение, прилагаме правилата, които собственика на правата е установил.

И мащаба и скоростта на тази система са наистина спиращи дъха. Не става дума просто за няколко клипа. Става дума за над 100 години видео всеки ден, между новите качени файлове и сканиранията на старите, които редовно правим сред цялото съдържание на сайта. И когато сравняваме тези сто години видео, ние ги сравняваме с милиони референтни файлове в нашата база данни. Това би се равнявало на 36 000 души, вторачени в 36 000 монитори, всеки ден, без дори почивка за кафе.

Сега, какво правим, когато намерим съвпадение? Ами, повечето собственици на права, вместо да го блокират, позволяват копието да бъде публикувано. И после се възползват от излагането, рекламата и свързаните продажби. Спомяте ли си видеото на Крис Браун, "Завинаги"? Ами, имаше своя ден под слънцето и след това отпадна от класациите. И това изглеждаше като края на историята. Но някъде през миналата година, една млада двойка се омъжила. Това е тяхното сватбено видео. Може би сте го виждали.

(Музика)

Това, което е невероятно е, че ако сватбеното шествие е било толкова забавно, можете ли да си представите колко забавен трябва да е бил приема? Искам да кажа, кои са тези хора? Непременно искам да отида на тази сватба.

Така, тяхното малко сватбено видео събра над 40 милиона гледания. И вместо Sony да го блокира, те разрешиха файла да бъде качен. И те поставиха реклама към него и линк от него към iTunes. И песента, излязла преди 18 месеца, се върна обратно на номер четири в класациите на iTunes. Така че Sony генерира приходи от тези две неща. И Джил и Кевин, щастливата двойка, те се върнали от медения си месец и установили, че тяхното видео станало невероятно заразно. И те се озовали в един куп ток шоута. И го използвали като възможност за промяна. Видеото вдъхновило над 26 000 долара от дарения, за да се сложи край на домашното насилие. И "Входен танц за сватбата на Дж.К." стана толкова популярен, че от NBC го пародираха във финала на сезона на "Офисът", което само показва, че това наистина е екосистема на културата. Защото не просто аматьорите заемат от големите студия, но понякога и големите студиа заемат обратно.

Като упълномощим избора, ние можем да създадем култура на възможности. И всичко, което беше нужно за да се променят нещата, беше да се даде възможност за избор, чрез идентифициране на правата. И така, защо никой не е решил този проблем преди? Защото това е голям проблем, който е сложен и разхвърлян. Не е необичайно за едно видео да има множество собственици на права. Има музикални лейбъли. Има множество издатели на музика. И всеки от тях може да варира според страната. И има много случаи, когато имаме повече произведения миксирани заедно. Така че ние трябва да се справим с много искове към едно и също видео.

Идентификационната система за съдържание на YouTube се справя с всички от тези случаи. Но системата работи само чрез участието на собствениците на правата. Ако имате съдържание, което други са качили в YouTube, трябва да го регистрирате в идентификационна системата за съдържание, и след това ще имате избор, за това, как ще се използва вашето съдържание. И си помислете внимателно за правилата, които ще прикрепите към това съдържание. Като просто блокирате всички повторни употреби, ще пропуснете нови форми на изкуство, нова публика, нови канали за дистрибуция и нови източници на доходи.

Но не става въпрос само за долари и импресии. Само погледнете цялата радост, която беше разпространена чрез прогресивно управление на права и нови технологии. И мисля, че всички ние можем да се съгласим, че радостта е определено идея, залсужаваща разпространение.

Благодаря ви. (Аплодисменти)