Малте Шпиц: Телефонната ви компания ви наблюдава

Здравейте. Това е мобилният ми телефон. Мобилният телефон може да промени живота ви и мобилният телефон ви дава индивидуална свобода. С мобилен телефон можете да докладвате за престъпление срещу народа на Сирия. С мобилен телефон можете да изпратите съобщение и да започнете протест в Египет. С мобилен телефон можете да запишете песен, да я заредите в "Саундклауд" и тя да стане известна. Всичко това е възможно с мобилен телефон.

Дете съм на 1984-та г. и живея в Берлин. Нека да се върнем в това време, в този град. Тук можете да видите как стотици хиляди хора протестират за промяна. Есента на 1989 г. е, представете си, че всички тези хора които протестират за промяна, имат мобилен телефон в джоба си.

Кой в залата има мобилен телефон със себе си? Вдигнете го. Вдигнете мобилните си телефони, вдигнете мобилните си телефони! Вдигнете ги. "Андроид", "Блекбъри". Това са много телефони. Почти всички имат мобилни телефони.

Но днес ще говоря за себе си и за моя мобилен телефон, и как той промени живота ми. Ще говоря за това. Това са 35 830 реда информация. Необработени данни. Защо тази информация е тук? Защото през лятото на 2006 г. Европейската комисия издаде директива.

Тя се нарича "Директива за запазване на данни". В директивата пише, че всяка телефонна компания в Европа, всяка компания за интернет услуги в Европа, трябва за запаметява много информация за потребителите. Кой на кого звъни. Кой на кого изпраща е-писмо. Кой на кого изпраща текстово съобщение. Дали използвате мобилния си телефон там, където сте. Тази информация се запаметява най-малко от шест месеца, до две години от телефонната ви компания или от доставчика ви на интернет услуги.

В цяла Европа хората казаха: "Не искаме това". Те казаха, че не искат това запаметяване на данни. Искаме само определение в дигиталната ера и не искаме телефонните компании и интернет компаниите да е необходимо да запаметяват цялата тази наша информация. Това бяха адвокати, журналисти, свещеници и всички те казаха: "Не искаме това".

Тук може да видите, как 10 хиляди души излязоха на улиците в Берлин и казаха: "Свобода, не страх". Някои дори казаха, че това ще бъди Щази 2.0. Щази беше тайната полиция в Източна Германия.

Питам се, дали това работи. Могат ли те да запаметят цялата тази наша информация? Всеки път, когато използвам мобилен телефон? Попитах телефонната си компания, "Дойче телеком", която по това време беше най-голямата телефонна компания в Германия, и ги помолих: "Изпратете ми цялата моя информация, която сте записали." Помолих ги два пъти, но не получих истински отговор. Бяха само празни приказки.

Но тогава казах, че искам да имам тази информация, защото те запаметяват живота ми. Реших да заведа дело срещу тях, защото исках да имам тази информация. Но "Дойче Телеком" каза: "Не, няма да ви дадем тази информация". Накрая намерих решение. Ще заведа делото и те ще ми изпратят цялата информация, която искам. Защото междувременно немският Конституционен съд реши, че въвеждането на директивата на Европейския съюз в Германия е неконституционно.

Получих този грозен кафяв пощенски плик със CD. Това беше в CD-то. Тридесет и пет хиляди осемстотин и тридесет реда информация. Когато го видях, си помислих: "Добре, това е голям файл. Добре". Но след известно време осъзнах, че това е животът ми. В този файл са шест месеца от живота ми.

Бях малко скептичен, какво да правя с това. Защото можете да видите къде съм, къде спя, какво правя. Тогава казах, че искам да публикувам тази информация. Защото искам да покажа на хората, какво значи запаметяването на данни.

Направих това с "Цайт онлайн" и "Опън дейта сити". Това е визуализация на шест месеца от живота ми. Можете да ги намалявате и да ги увеличавате, можете да ги превъртате назад и напред. Можете да видите всяка моя стъпка. Можете дори да видите, как отивам с влак от Франкфурт до Кьолн и колко често звъня по телефона през това време.

Всичко това е възможно с тази информация. Това е малко плашещо. Но това не се отнася само за мен. Отнася се за всички. Първо, позвънявам на съпругата си и тя ми позвънява, и говорим за няколко минути. След това ми позвъняват няколко приятели и си звънят един на друг. След малко ти звъниш на този, а ти звъниш на този и имате тази страхотна комуникационна мрежа.

Но можете да видите, как хората комуникират един с друг, кога звънят, кога си лягат. Можете да видите всичко това. Можете да видите хъбовете и кои са водачите в групата. Ако имате достъп до тази информация, можете да видите какво прави обществото. Ако имате достъп до тази информация, можете да управлявате обществото.

Това е копие за държави като Китай и Иран. Това е копие, как да проучвате обществото, защото знаете кой с кого говори, кой на кого изпраща е-писмо, всичко това е възможно, ако имате достъп до тази информация. Тази информация се съхранява най-малко шест месеца, а за Европа се съхранява до две години.

Както казах в началото, представете си, че всички тези хора, които излязоха на улиците в Берлин през есента на 1989 г., имаха мобилен телефон в джоба си. Щази щеше да знае, кой е участвал в този протест, а ако Щази знаеше кои са водачите на протеста, това можеше никога да не се случи. Падането на Берлинската стена можеше да не бъде осъществено. Също и падането на Желязната завеса. Защото днес държавни агенции и компании искат да запаметят колкото се може повече информация онлайн и офлайн. Те искат да имат възможност да проследяват живота ни и да го запаметят завинаги.

Но самоопределението и това, че живеем в дигиталната ера не е противоречие. Но трябва да се борите за самоопределението си. Трябва да се борите за него всеки ден. Когато отидете в къщи, кажете на приятелите си, че самотата е ценност на 21-ви век и това не е отживелица. Когато отидете в къщи, кажете на представителя ви, че само защото компании и държавни агенции имат възможността да запаметяват определена информация, те не трябва да го правят. Ако не ми вярвате, попитайте телефонната си компания, каква информация запаметява за вас.

В бъдеще, всеки път, когато използвате мобилния си телефон, нека това ви напомня, че трябва да се борите за самоопределението си в дигиталната ера. Благодаря!

(Аплодисменти)