Малика Сарабхай: Танц за промяна на света

Един ден една едноока маймунка отишла в гората. Под едно дърво видяла жена, медитираща яростно. Еднооката маймунка разпознала жената, една секри. Тя била съпругата на дори още по-прочут брамин. За да я наблюдава по-добре, еднооката маймунка се покачила на дървото. Точно тогава, със силен гръм, небесата се отворили. (Пляска) И бог Индра скочил на поляната. Индра видял жената секри. Аха. Жената не му обърнала никакво внимание. Затова Индра, привлечен, я хвърлил на земята и я изнасилил. После Индра изчезнал. (Пляс! Пляс!) И се появил съпругът на жената, браминът. Той веднага разбрал какво се е случило. И подал тъжба пред по-висшите богове, за да получи справедливост. Пристигнал бог Вишну.

"Има ли свидетели?"

"Само една едноока маймунка" - отвърнал браминът.

Еднооката маймунка наистина искала жената секри да получи справедливост, затова преразказала събитията точно както се случили. Вишну отсъдил.

"Бог Индра е съгрешил. В това той е съгрешил срещу... брамин. Да бъде повикан, за да отмие греховете си."

Индра пристигнал и направил конното жертвоприношение. Така се случило, че бил убит един кон, един бог бил освободен от греха, егото на един брамин било усмирено, една жена... била съсипана, а една едноока маймунка останала... много объркана от онова, което ние хората, наричаме правосъдие.

В Индия има по едно изнасилване на всеки три минути. В Индия само 25 процента от изнасилванията стигат до полицейски участък, а от тези 25 процента, стигащи до полицейски участък, има присъди само в четири процента от случаите. Има много жени, които не получават справедливост.

И не става дума само за жени. Огледайте се около себе си, погледнете собствените си страни. Има определена схема в това кого обвиняват в престъпления. Ако си в Австралия, в затвора има главно аборигени. Ако си в Индия, са или мюсюлмани, или адиваси, нашите племена, наксалитите. Ако си в САЩ, са основно черните. Тук има тенденция А брамините и боговете, както в моята история, винаги представят своята истина като Истината. Да не би всички да сме станали еднооки, двуоки вместо еднооки, маймунки? Престанали ли сме да виждаме несправедливостта?

Добро утро. (Аплодисменти) Знаете ли, разказвала съм тази история близо 550 пъти, пред публика в 40 страни, пред ученици, на официални вечери в "Смитсониън", и така нататък, и така нататък, и всеки път улучва нещо. Ако трябваше да отида сред същата тълпа и да кажа: "Искам да ви изнеса лекция за справедливостта и несправедливостта", те биха казали: "Много благодаря, имаме си друга работа." И това е изумителната сила на изкуството.

Изкуството може да премине, където други неща не могат. Не може да има бариери, защото то преминава през предразсъдъците ти, преминава през всичко, което носиш като маска, което казва: "Аз съм това, аз съм онова, аз съм онова." Не. То пробива през това. И достига някъде, където други неща не могат. А в един свят, където нагласите са толкова трудни за промяна, имаме нужда от език, който преминава и достига.

Хитлер го е знаел; използвал е Вагнер, за да накара всички нацисти да се чувстват чудесни и арийци. И господин Берлускони го знае, тъй като седи на върха на тази огромна империя от медии и телевизия, и така нататък, и така нататък. И всички чудесни творчески умове в рекламните агенции, които помагат на корпорациите да ни продават неща, които изобщо не ни трябват - те също познават мощта на изкуствата.

За мен тя дойде много рано. Когато бях малко дете, майка ми, която беше хореографка, се натъкна на един феномен, който я разтревожи. Феномен, при който млади булки се самоубиваха в селски Гуджарат, защото бяха принудени да носят все повече и повече пари за семействата на техните съпрузи. И тя създала танцова пиеса, която видял тогавашният премиер министър Неру. Дошъл да говори с нея и попитал: "За какво става дума в това?" Тя му разказала, а той започнал първото разследване на онова, което днес наричаме Танца на зестрата. Представете си една танцова пиеса за първото разследване на нещо, което дори днес убива хиляди жени.

Много години по-късно, когато работех с режисьора Питър Брук в "Махабхарата" и играех онази жизнена женствена феминистка на име Драупади, имах подобни преживявания. Големи, дебели черни мами в Бронкс идваха и казваха: "Ей, момиче, това е!" А онези модерни девойки в Сорбоната казваха: "Мадам Драупади, това се казва феминистка, нали? Да!" И местни жени в Африка идваха и казваха: "Това е!" А аз си мислех: "От това имаме нужда, като език."

Имахме човек от общественото здравеопазване. И Девдут също спомена общественото здравеопазване. Е, милиони хора по света умират от пренасяни с водата болести всяка година. Това е, защото няма чиста вода за пиене, или в страни като Индия хората не знаят, че трябва да си сапунисват ръцете преди дефекация. А какво правят? Пият вода, за която знаят, че е мръсна, разболяват се от холера, получават диария, хващат жълтеница и умират. А правителствата не са в състояние да осигурят чиста вода. Опитват се да строят. Опитват се да строят водопроводи; не се случва. А мултинационалните корпорации им дават машини, които не могат да си позволят. А какво да правим? Да ги оставим да умрат?

Е, на някого е хрумнала прекрасна идея. Проста идея, от която никой не би могъл да спечели, но която би подпомогнала здравеопазването във всяка област. В повечето къщи в Азия и Индия има памучни облекла. Било открито и потвърдено от Световната здравна организация че чиста памучна дреха, сгъната осемкратно, може да намали бактериите до 80 процента от прецедена през нея вода. Тогава защо правителствата не тръбят това по телевизията? Защо го няма на всеки плакат из третия свят? Защото в това няма приход. Защото никой не може да получи рушвет. Но то все пак трябва да стигне до хората. Ето един от начините, по които правим така, че да стигне до хората.

(Видео) Жена: Дайте ми тогава един от тези пречистватели за вода.

Мъж: Знаете, колко са скъпи, нали. Имам решение, което не изисква нито машина, нито дърва, нито газ.

Жена: Какво решение?

Мъж: Чуй, отиди и донеси това памучно сари, което имаш.

Момче: Дядо, моля те ми разкажи за решението.

Мъж: Ще кажа на всички ви. Само почакайте.

Жена: Ето татко. (Мъж: Чисто ли е?) Жена: Да, разбира се.

Мъж: Тогава направи каквото ти кажа. Нагъни сарито на осем.

Жена: Добре, татко.

Мъж: А ти, ти брой дали тя отброява правилно. (Момче: Добре, дядо.)

Мъж: Едно, две, три, четири нагъвания правим. Всички микроби от водата вземаме.

Припев: Едно, две, три, четири нагъвания правим. Всички микроби от водата вземаме. Пет, шест, седем, осем нагъвания правим. Нашата питейна вода безопасна правим. Пет, шест, седем, осем нагъвания правим. Нашата питейна вода безопасна правим.

Жена: Тук, татко, твоето осем пъти нагънато памучно сари.

Мъж: Ето, това е памучно сари. И чрез него ние ще имаме чиста вода.

(Аплодисменти)

Безопасно е мисля, да кажа, че всички ние тук сме дълбоко загрижени за ескалиращото насилие в ежедневния ни живот. Докато университетите се опитват да измислят курсове за разрешаване на конфликти и правителствата се опитват да спрат пограничните престрелки, сме заобиколени от насилие, дали пътна ярост, или пък домашно насилие, дали учител, който пребива ученичка и я убива, защото не си е написала домашното, е навсякъде. А защо не правим нещо, за да се захванем наистина с този проблем ежедневно?

Какво правим, за да се опитаме да накараме децата и младежите да осъзнаят, че насилието е нещо, на което се поддаваме, че можем да спрем и че всъщност има други начини да се приема насилието, да се приема гневът, да се приемат безсилията в различни неща, които не вредят на други хора. Е, ето един такъв начин.

(Видео) (Смее се) Вие сте миролюбиви хора. Родителите ви са били миролюбиви хора. Бабите и дядовците ви са били миролюбиви хора. Толкова много мир на едно място? Как би могло да бъде другояче?

(Музика)

Ами ако... Да. Ами ако... Един малък ген в теб се опитва да излезе наяве? От началото ти в Африка, през всяко поколение, може да ти бъде предаден, при твоето създаване. Това е таен подтик, скрит дълбоко в теб. А ако е в теб, значи е и в мен. О, боже.

Той е онова, което те караше да пляскаш малкото си братче, да настъпваш хлебарка, да драскаш майка си. Той е чувството, надигащо се дълбоко вътре, когато съпругът ти се прибира у дома пиян и ти се ще да му видиш сметката. Искаш да убиеш оня велосипедист на път за работа и да удушиш братовчедка си, защото е такава глупачка. О, боже. А що се отнася до външни хора, бели, черни или кафяви, оваляй ги в катран и пера и ги прогони с камшици от града.

Това е онзи малък ген. Той е малък и лош. Твърде малък за откриване, той е вградената ти защита. Адреналин, убивай. Той ще ти даде волята. Да, по-добре се изправи срещу него, защото не можеш да го отречеш. Ти си Н-А-С-И-Л-С-Т-В-Е-Н. Защото или си жертва, или отгоре, като мен.

Довиждане, Ейбрахам Линкълн. Довиждане, Махатма Ганди. Довиждане, Мартин Лутър Кинг. Здравейте, банди от този квартал, банди убийци от този квартал. Здравейте, правителства на богати страни, продаващи оръжия на правителства на бедни страни, които дори не могат да си позволят да им дадат храна. Здравей, цивилизация. Здравей, 21-ви век. Вижте какво сме... вижте какво са направили. (Аплодисменти)

Масовото изкуство, киното е било използвано по цял свят, за да се говори за социални проблеми. Преди няколко години имаше филм, наречен "Ранг Де Басанти", вследствие на който внезапно се появиха хиляди млади хора, желаещи да са доброволци за социална промяна. Във Венецуела в една от най-популярните сапунени опери има героиня на име Кристал. И когато на екрана на Кристал е открит рак на гърдата, 75 000 повече млади жени отишли да си направят мамография. И, разбира се, известните ни "Монолози на вагината". Има и комици, които говорят по расови проблеми, по етични проблеми.

Тогава защо, ако мислим, че всички сме съгласни, че ни е нужен по-добър свят, нужен ни е по-справедлив свят, защо не използваме единствения език, който последователно ни е показвал, че можем да събаряме бариери, че можем да стигаме до хората? Онова, което е нужно да кажа на планьорите на света, правителствата, стратезите е: "Вие се отнасяте към изкуствата като към черешката на тортата. Тя трябва да бъде маята." Защото, при всяко бъдещо правителство, ако през 2048-а искаме да стигнем дотам, освен ако изкуствата не се съвместят с учените, с икономистите, с всички онези, които се подготвят зле за бъдещето, няма да стигнем дотам. И освен ако това наистина не се приеме, няма да се случи.

И така, какво изискваме? От какво се нуждаем? Трябва да разбием виждането си за планирането, за това кой е правилният път. И да кажем, че след всички тези години опити да изградим един по-добър свят, сме се провалили. Повече хора са изнасилвани. Има повече войни. Повече хора умират от прости неща. Значи, нещо трябва да се случи. Това искам. Може ли да пуснете последното ми аудио парче, моля?

Някога имало една принцеса, която подсвирквала прекрасно. (Подсвирква) Баща й, царят, казвал: "Не подсвирквай." Майка й, царицата, казвала: : "Хай, не подсвирквай." Но принцесата продължавала да подсвирква. (Подсвиркване)

Годините минавали и принцесата израснала като красива млада жена, която подсвирквала дори още по-прекрасно. (Подсвиркване) Баща й, царят, питал: "Кой ще се ожени за подсвиркваща принцеса?" Майка й, царицата, питала: "Кой ще се ожени за подсвиркваща принцеса?"

Но на царят му хрумнала една идея. Той обявил Сваямвара. Поканил всички принцове да дойдат и да победят дъщеря му на подсвиркване. "Който победи дъщеря ми, ще получи половината ми царство и нейната ръка!" Скоро дворецът се изпълнил с подсвиркващи принцове. (Подсвирква) Някои подсвирквали лошо. Някои подсвирквали добре. Но никой не можал да победи принцесата.

"А сега какво да правим? - попитал царят. "А сега какво да правим?" - попитала царицата. А принесата казала: "Татко, майко, не се безпокойте. Имам идея. Ще отида при всеки от тези млади мъже и ще ги попитам дали наистина са победени. Ако някой отговори, това ще е моето желание."

И така, тя отишла при всеки и попитала: "Приемаш ли, че съм те победила?" А те отвръщали: "Аз? Победен от една жена? Няма начин, това е невъзможно! Не, не, не, не, не! Това не е възможно." Докато накрая един принц казал: "Принцесо, приемам, ти ме победи." "Аха..." отвърнала тя. "Татко, майко, този мъж ще бъде моя съпруга." (Подсвиркване)

Благодаря. (Аплодисменти)