Маажид Наваз: Глобална култура за борба с екстремизма

Дали сте се чудили защо екстремизмът изглежда е във възход в страните с мюсюлманско мнозинство, през последното десетилетие? Чудили ли сте се как тази ситуация може да се промени? Гледали ли сте арабските въстания и сте си мислили: "Как можехме да предвидим това?" или "Как можехме по-добре да се подготвим за това?" Ами моята лична история, моето лично пътуване, това, което ме доведе на сцената на TED тук днес, е демонстрация на какво точно се случва в страните с мюсюлманско мнозинство през последните поне няколко десетилетия, и отвъд това. Искам да споделя част от тази история с вас, но също така и някои от моите идеи за промяна, и за ролята на социалните движения за създаването на промяна в обществата с мюсюлманско мнозинство.

Така че нека да започна като първо ви представя много, много кратка история на времето, ако ми позволите. В средновековните общества имало определени принадлежности. Идентичността била определена главно от религията. И след това преминаваме в една епоха, през 19 век, с възхода на европейската национална държава, където идентичността и принадлежността били определени от етническата принадлежност. Така идентичността била преди всичко определена от етническата принадлежност, и националната държава отразявала това. В ерата на глобализацията, ние се придвижваме. Наричам я ерата на гражданството -- където хората биха могли да бъдат от мулти-расов, мулти-етнически произход, но всички да бъдат равноправни като граждани в държавата. Можете да бъдете итало-американец, ирландо-американец; можете да бъдете пакистано-британец.

Но сега вярвам, че ние се придвижваме в една нова епоха, епоха, която "Ню Йорк таймс" нарече наскоро "епохата на поведението." Начинът, по който дефинирам епохата на поведението е, период на транснационални принадлежности, където идентичността се определя по-скоро от идеи и разкази. И тези идеи и разкази, на които хората се натъкват през границите, все по-често започват да засягат начина, по който хората се държат. Сега това не е непременно добра новина, понеже моето убеждение е, че омразата е станала глобална, точно толкова, колкото любовта. Но всъщност моето убеждение, че хората, които наистина са се възползвали от тази епоха на поведение, до сега, до последно време, до последните шест месеца, хората, които са се възползвали най-много от епохата на поведението и на транснационалните принадлежности, използвайки дигитален активизъм и други видове безгранични технологии, тези, които са се възползвали от това са били екстремисти. И това е нещо, на което бих искал да се спра.

Ако погледнем ислямистите, ако се вгледаме в явлението на крайно десните фашисти, едно нещо, в което са много добри, едно нещо, в което действително превъзхождат е комуникирането през границите, използвайки технологиите, за да се организират, за да разпространяват тяхното послание, и да създадат наистина глобален феномен. Знам това много добре, защото 13 години от живота си бях замесен в крайна ислямистка организация. И всъщност бях значима сила в разпространението на идеите през границите. И станах свидетел на възхода на ислямисткия екстремизъм, като нещо различно от ислямската вяра, и начина, по който повлия на моите съ-религиозници по целия свят.

И моята история, моята лична история, е наистина доказателство за епохата на поведение, която се опитвам да представя тук. Бях, между другото -- аз съм есекско момче, роден и израстнал в Есекс във Великобритания. Всеки, който е от Англия, знае репутацията, която имаме ние от Есекс. Но, роден в Есекс, на 16-годишна възраст се присъединих към организация. На 17-годишна възраст набирах хора от университета в Кеймбридж за тази организация. На 19-годишна възраст, бях в националното ръководство на тази организация във Великобритания. На 21-годишна възраст, бях съосновател на тази организация в Пакистан. На 22 години, бях съосновател на тази организация в Дания. До 24-годишна възраст се озовах осъден в затвора в Египет, в черните списъци на три страни в света, за опити за сваляне на техните правителства, бях подложен на изтезания в египетски затвори и осъден на пет години като политически затворник.

Сега това пътуване, и това, което ме отведе от Есекс до целия свят -- между другото, ние се присмивахме на демократите активисти. Чувствахме, че те бяха от недалечното минало. Чувствахме, че те са остарели. Научих се как да използвам имейл от екстремистката организация, която използвах. Научих се как да комуникирам ефективно през границите, без да бъда открит. В крайна сметка бях открит, разбира се, в Египет. Но начинът, по който се научих да използвам технологиите като помощно средство беше, защото бях в рамките на екстремистка организация, която беше принудена да мисли отвъд пределите на националната държава. Епохата на поведението: където идеите и разказите все по-често определяха поведението и идентичността, и принадлежността.

И така, както казах, ние гледахме статуквото и му се подигравахме. И не само ислямските екстремисти правеха това. Но дори ако погледнете сред музикалното настроение в Европа, в последно време, крайно десния фашизъм е също във възход. Форма на анти-ислямистка реторика е също във възход и е транснационална. И последствията са, че това се отразява на политическия климат в цяла Европа. Това, което всъщност се случва е, че онова, което преди бяха локализирани тесногръдия, индивидуални или групировки от екстремисти, които бяха изолирани едни от други, станаха свързани помежду си по глобализиран начин, и така станаха, или се превръщат, в преобладаващи. Понеже интернет и технологиите за общуване ги свързват по цял свят.

Ако погледнете възхода на крайно десния фашизъм в цяла Европа напоследък, ще видите някои неща, които се случват, които влияят върху вътрешната политика, но това явление е транснационално. В някои страни, джамиите с минарета се забраняват. В други, забрадките биват забранени. В други, кошер и халал месо се забраняват, докато си говорим. А от друга страна, има транснационални ислямски екстремисти, които вършат същите неща в собствените си общества. И така, има области на тесногръдие, които са свързани по начин, по който ги кара да се чувстват все едно са значими. Това никога нямаше да бъде възможно преди. Те щяха да се чувстват изолирани, докато тези технологии не дойдоха на бял свят и ги свързаха по начин, който ги кара да се чувстват част от по-голям феномен.

Къде оставя това кандидатите за демокрация? Ами смятам, че те остават далеч назад. И аз ще ви дам един пример тук, на тази сцена. Ако някои от вас си спомнят конспирацията за бомбен атентат на Коледа, имаше мъж на име Ануар ал-Аулаки. Като американски гражданин, етнически от Йемен, укриващ се в момента в Йемен, който вдъхнови един нигериец, синът на директора на националната банка на Нигерия. Този нигерийски студент учил в Лондон, тренирал в Йемен, качил се на самолет в Амстердам, за да атакува Америка. В същото време, Стария манталитет с главно С, представен от баща му, директора на нигерийската банка, предупреждава ЦРУ, че собствения му син ще атакува, и това предупреждение бива пренебрегнато. Старият манталитет с главно С, както е представен от националната държава, все още не напълно в епохата на поведение, не признаващ властта на транснационалните социални движения, остана изоставен. И атентаторът по Коледа почти успя да атакува Съединените американски щати. Отново с примера на крайно десните: ние откриваме, по ирония на съдбата, че ксенофобски националисти използват облагите от глобализацията.

И така, защо успяват те? И защо аспириращите за демокрация изостават. Ами, ние трябва да разберем силата на социалните движения, които разбират това. И социално движение се състои, по мое мнение е съставено от четири основни характеристики. Състои се от идеи и разкази, и символи, и лидери. Ще ви преведа през един пример, и това е пример, с който всички тук сте наясно, и това е примера на "Ал-Кайда". Ако ви помоля да помислите за идеите на "Ал-Кайда", това е нещо, което идва в съзнанието ви веднага. Ако ви помоля да се замислите за техните разкази -- че Запада е във война с исляма, нуждата да се защитава исляма от Запада -- тези разкази, те идват в съзнанието ви веднага. Между другото, разликата между идеи и разкази е: идеята е причината, в която вярва човек; и разказът е начина да се продаде тази кауза -- пропаганда, ако щете, на каузата. Така идеите и разказите на "Ал-Кайда" идват веднага на ум.

Ако ви помоля да си помислите за техните символи и лидери, те идват веднага в съзнанието ви. Един от техните лидери беше убит наскоро в Пакистан. Така че тези символи и лидери идват веднага в съзнанието. И това е силата на социалните движения. Те са транснационални, и те се обвързват около тези идеи и разкази, и тези символи и лидери. Обаче, ако ви помоля да съсредоточите съзнанието си в момента на Пакистан, и ви помоля да се замислите за символите и лидерите на демокрацията в Пакистан днес, ще бъдете силно притиснати да помислите отвъд, може би, убийството на Беназир Бхуто. Което означава, по дефиниция, че определен лидер повече не съществува.

Един от проблемите, пред които сме изправени, е според мен, че няма глобализирани, ръководени от младежи, масови социални движения, застъпващи се за демократична култура сред обществата с мюсюлманско мнозинство. Няма еквивалент на "Ал-Кайда", без тероризма, за демокрация сред обществата с мюсюлманско мнозинство. Няма идеи и разкази, както и лидери, и символи, застъпващи се за демократична култура сред обикновените хора. Така че това повдига следващия въпрос. Защо става така, че екстремистки организации, независимо дали са крайно десни или ислямски екстремисти -- ислямизъм означава тези, които искат да наложат една версия на исляма над останалата част от обществото -- защо става така, че те успяват в организирането по глобализиран начин, докато тези, които се стремят към демократична култура се провалят? И аз вярвам, че това е поради четири причини. Вярвам, че първо, това е заради самодоволство. Защото тези, които се стремят към демократична култура са на власт, или имат общества, които са водещи глобализирани, влиятелни общества, влиятелни страни. И това ниво на самодоволство означава, че те не чувстват нужда да се застъпват за тази култура.

Второто, вярвам, е политическата коректност. Че се колебаем да прегърнем универсалността на демократичната култура, понеже я свързваме -- свързваме вярата в универсалността на нашите ценности -- с екстремистите. И въпреки това, когато говорим за човешки права, казваме, че човешките права са универсални. Но всъщност разпространението на това мнение е свързано или с неоконсерватизъм, или с ислямски екстремизъм. За да избегнем това, смятам, че демократичната култура, която е най-доброто, което сме постигнали като форма на политическо организиране, е свързана с екстремизма.

И трето, демократичния избор в обществата с мюсюлманско мнозинство е сведен до политически избор, т.е. политическите партии в много от тези общества карат хората да гласуват за тях като за демократичната партия, но другите партии ги карат да гласуват за тях като за милитаристичната партия -- които искат да управляват чрез военна диктатура. И после има трета партия, която казва: "Гласувайте за нас, ние ще установим теокрация." Така че демокрацията е станала просто един политически избор, наред с много други форми на политически избори, достъпни в тези общества. И нещото, което се случва в резултат на това е, че когато тези партии биват избрани, и неизбежно се провалят, или неизбежно правят политически грешки, демокрацията поема вината за политическите им грешки. И тогава хората казват: "Опитахме демокрацията, но не проработи. Нека да доведем обратно военните."

И четвъртата причина, смятам е, това, което съм обозначил тук на слайда, като идеология на съпротивата. Това, което искам да кажа с това е, че ако световната суперсила днес беше комунизма, щеше да бъде много по-лесно за демократичните активисти да използват демократичен активизъм, като форма на съпротива срещу колониализма, отколкото е днес със световната суперсила, която е Америка, заемаща определена територия и също прегръщаща демократичните идеали. Така че приблизително тези четири причини правят много по-трудно за демократичната култура да се разпространява като цивилизован избор, а не само като политически избор.

Като заговорихме за тези причини, нека да оборим някои предубеждения. Дали става дума само за оплаквания? Дали е въпрос само за липсата на образование? Ами, статистически погледнато, по-голямата част от тези, които се присъединяват към екстремистки организации са високо образовани. Статистически погледнато, те са образовани средно над образователните нива на западното общество. Всъщност, може да докажем, че ако бедността беше единственият фактор ... ами Бин Ладен е от едно от най-богатите семейства в Саудитска Арабия. Неговият заместник, Айман ал-Зауахири е педиатър -- не е зле образован човек. Международната помощ и развитие текат в продължение на години, но екстремизмът в тези общества, в много от тези общества, е във възход. И това, което вярвам, че липсва, е истински активизъм от обикновените хора, от масите, в допълнение към международната помощ, в допълнение към образованието, в допълнение към здравеопазването. Не запазено за тези неща, но в допълнение към тях, е разпространението на истинско търсене на демокрация от обикновените хора.

И това е мястото, което вярвам, неоконсерватизма прилага с главата надолу. Неоконсерватизмът има философията да се ръководи от подхода, воден от предлагането, за налагане на демократични ценности отгоре надолу. Докато ислямистите и крайно десните организации, в продължение на десетилетия, подхранваха търсене на тяхната идеология към обикновените хора. Те изграждаха цивилизовано търсене за техните ценности сред обикновените хора, и ние станахме свидетели как тези общества бавно се превръщат в общества, които все по-често искат някаква форма на ислямизма. Масови движения в Пакистан бяха представени след арабските въстания предимно от организации, претендиращи за някаква форма на теокрация, отколкото за демократично въстание. Защото, отпреди разделението (с Индия, бел на пр.), те изграждаха търсене за тяхната идеология сред обикновените хора. И това, което е необходимо е истинско транснационално, младежко движение, което да работи активно за застъпване на демократична култура -- което е необходимо повече, отколкото просто избори. Но без свобода на словото, не може да имате свободни и честни избори. Без човешки права, нямате защитата, необходима за воденето на избирателна кампания. Без свобода на вярата, нямате право да членувате в организации.

Така че това, което е необходимо, е тези организации сред обикновените хора, застъпващи се за демократичната култура, да създадат търсенето сред масите за тази култура. Това, което ще се случи е, че ще се избегне проблемът, за който говорех по-рано, където в момента имаме политически партии, представящи демокрацията просто като политически избор в тези общества, заедно с други възможности за избор, като военно управление и теокрация. Докато, ако започнем изграждането на това търсене сред обикновените хора, на цивилизационно ниво, а не само на политическо ниво, ниво над политиката -- движенията, които не са политически партии, но по-скоро създават това цивилизационно търсене за тази демократична култура. Това, което ще имаме на края е този идеал, който виждате на слайда тук -- идеала, че хората трябва да гласуват в съществуваща демокрация, не за демокрация. Но за да стигнем до този етап, където демокрацията изгражда тъканта на обществото и политическия избор сред тази тъкан, със сигурност не е теократична и военна диктатура -- т.е. че се гласува за демокрация в съществуваща демокрация, и демокрацията не е просто един от изборите в избирателната урна. За да стигнем до този етап, наистина трябва да започнем изграждането на търсене в тези общества сред обикновените хора.

И за да завърша, как ще се случи това? Ами, Египет е една добра отправна точка. Арабските въстания показаха, че това вече започва. Но това, което се случи в арабските въстания и това, което се е случи в Египет беше особено показателно за мен. Това, което се случи бе, че политическа коалиция се събра с политическа цел и тя беше да се премахне лидера. Трябва да се придвижим стъпка по-нататък сега. Трябва да видим как можем да помогнем на тези общества да се придвижат от политически коалиции, свободно организирани политически коалиции, до цивилизовани коалиции, които работят за идеала и разказите за демократичната култура сред обикновените хора. Защото не е достатъчно да се премахне лидер, или владетел, или диктатор. Това не е гаранция, че онова, което следва ще бъде едно общество, изградено върху демократични ценности.

Но като цяло, тенденциите, които започват в Египет исторически се разпространяват в целия регион на БИСА, Близкия изток и северна Африка. Така например, когато арабския социализъм започна в Египет, той се разпространи в целия регион. През 80-те и 90-те години, когато ислямизма започна в региона, той се разпространи в целия регион на БИСА като цяло.

И аспирацията, която имаме в момента -- както младите араби показват днес и мигновено се заричат, че са готови да умрат за повече от просто тероризъм е, че има шанс, че демократичната култура може да започне в региона и да се разпространи към останалата част от страните, които заобикалят това. Но това ще изисква да се помогне на тези общества да направят преход от това да имат просто политически коалиции, до изграждане на действителни социални движения сред обикновените хора, които се застъпват за демократична култура. И ние започнахме това в Пакистан с движение, наречено Худи, където работим с обикновените хора, за да насърчим младежта да създаде истинско съгласие за демократична култура. И с тази мисъл ще завърша.

А и моето време свърши, и ви благодаря за отделеното време.

(Ръкопляскане)