Луциан Уалковиц : Откриване на планети около звезди

Системите от планети извън нашата са като далечни градове, чийто светлини можем да видим как блещукат, но на чийто улици не можем да се разходим. Но изучавайки тези блещукащи светлини, ние можем да научим как звездите и планетите си взаимодействат, за да създадат тяхната собствена екосистема и да създадат среди, които са подходящи за живот.

В тази снимка на хоризонта в Токио, съм скрила информация от най-новия телескоп, плането-ловец, мисия Кеплер. Можете ли да я видите? Ето. Това е просто малка част от небето, над което Кеплер се взира, докато търси планети измервайки светлината на над 150,000 звезди, едновременно, всеки половин час и то, много точно.

И това, което търсим е малкото затъмнение на светлина, което се получава от преминаването на планета пред някоя от тези звезди и блокирайки част от тази звездна светлина, да достигне до нас. За малко над 2 години работа , ние открихме над 1200 потенциални нови планетни системи около други звезди. За да ви дам малко перспектива, през миналите 2 десетилетия търсене са ни били познати около 400 преди Кеплер.

Когато видим тези малки потапяния в светлината, можем да заключим няколко неща. Едно от нещата е , че можем да преценим, че там има звезда, но също така и колко е голяма тази звезда и колко далече е от нейната звезда родител. Разстоянието е наистина важно, защото ни казва колко светлина изцяло получава тази планета. Знаейки разстоянието и количеството светлина е важно, защото това е също като вие или аз да стоим около лагерния огън. Искаш да си достатъчно близко до огъня, за да се стоплиш, но не много близо, че да ти е прекалено припечено или да се изгориш.

Както и да е, има още неща да се знаят за звездата родител, като това колко светлина получава изцяло. И ще ви кажа защо. Това е нашата звезда. Това е нашето слънце. Показано е тук на видима светлина. Това е светлината, която можем да видим с нашите човешки очи. Ще забележите, че прилича много на иконообразната жълта топка, това слънце, което всички сме рисували като деца. Но ще забележите и нещо друго и това е, че лицето на слънцето има лунички. Тези лунички се наричат слъчневи петна, и те са само едно от потвържденията, за магнитното поле на слънцето. Те също карат светлината от звездата да варира. И ние можем да измерим това много, много точно с Кеплер и да проследим техните ефекти.

Но, те са само върхът на айсберга. Ако имахме ултравиолетови или скенерен тип очи, ние наистина щяхме да видим динамичните и драматични ефекти от магнитната дейност на слънцето, нещото, което се случва също и на другите звезди. Само помислете, дори и да е облачно навън, този тип събития се случват в небето над вас през цялото време. Затова, ако искаме да научим, кога една планета е обитаема и дали може да бъде подходяща за живот, ние искаме да знаем, не само колко светлина общо получава и колко е топла, но искаме да знаем и за нейното космическо време високоенергийната радиация, ултравиолетовите и рентгеновите лъчи които са създадени от нейната звезда и които я потапят в нейната баня от високоенергийна радиация.

И така, не можем наистина да гледаме на планетите около други звезди по същия начин, по който можем на планетите от нашата собствена слънчева система. Показвам тук Венера, Земята и Марс - три планети от нашата собствена слънчева система, които са приблизително същият размер, но от които само една е наистина подходящо място за живот. Но това, което можем да направим междувременно е да измерим светлината от нашите звезди и да научим за тази връзка между планетите и техните звезди родители, за да извадим с точност следи, относно това , кои планети могат да са добри места, за търсене на живот във вселената.

Кеплер няма да намери планета около всяка една звезда, в която търси. Но наистина, всяко измерване, което прави е ценно, защото ни учи за връзката между звезди и планети и как наистина звездната светлина е тази която озарява сцената за създаването на живот във вселената. Докато Кеплер е телескопът, инструментът, който се взира, ние сме тези, живущите, които търсим.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)