Луиз Лиики търси корените на човечеството

Кои сме ние? Това е големият въпрос. И всъщност ние сме просто, ходеща в изправено положение, притежаваща голям мозък, супер интелигентна маймуна. Това може да сме ние. Ние принадлежим към семейство, наречено човекоподобни. Ние сме вида, наречен Хомо сапиенс, и е важно да го запомним от гледна точка на мястото ни в света днес и бъдещето ни на планетата Земя

Ние сме само един от около пет и половина хиляди вида бозайници, които съществуват на плнетатата Земя в наши дни. И това е просто малка част от всички видове, които някога са живели на планетата в минали времена. Нашият вид е един от приблизително -- или поне най-малко -- 16 вида, ходещи в изправено положение маймуни, които са съществували през последните от шест до осем милиона години. Доколкото знаем, обаче, ние сме единствената, ходеща в изправено положение маймуна, която съществува на Земята в наши дни, с изключение на бонобосите (шимпанзе-джудже).

И е важно да запомним това, защото бонобосите са толкова човекоподобни и 99 процента от гените им са като нашите и имаме общ произход със съществуващите човекоподобни маймуни. Важно е да помним, че сме еволюирали. Знам, че това е мръсна дума за някои хора, но ние сме еволюирали от общи предшественици с горилите, шимпанзетата и бонобосите. Имаме общо минало и общо бъдеще и е важно да запомним, че всички тези човекоподобни маймуни са преминали през също толкова дълъг и интересен еволюционен път, колкото и ние днес. И точно този път представлява интерес за човечеството точно този път е бил във фокуса на последните три поколения от моето семейство докато са били в източна Африка, търсейки фосилни останки от нашите предци, опитвайки се да сглобят нашето еволюционно минало.

А ето и как ги търсим. Група посветили се млади мъже и жени вървят много бавно из обширни пространства в Африка, търсейки малки парчета кост, фосилна кост, която евентуално е на повърхността. Ето и пример, на това което може да правим докато обикаляме местности в северна Кения, оглеждайки се за фосили. Съмнявам се, че много от вас в публиката могат да видят фосилът на снимката, но ако се вгледате много внимателно, ще видите челюст -- долна челюст -- на 4,1 милиона годишна ходеща на два крака маймуна така както е била намерена на западния бряг на езеро Туркана. (Смях) Необходими са изключително много време, труд и участието на много повече хора за да започне сглобяването на нашето минало. Все още нямаме съвсем завършена негова картина.

Когато намерим фосил, ние го маркираме. Днес има чудесни технологии, имаме GPS. Маркираме го с GPS местоположение, също така правим и цифрова снимка на образеца, така че на практика бихме могли да го върнем обратно на мястото, точно където сме го намерили и така днес можем да съберем цялата тази информация в голяма ГИС (Географска Информационна Система). Така, когато намерим нещо много важно, като например костите от човешки предшественик, ние започваме да ги разравяме изключително бавно и внимателно, използвайки зъболекарски инструменти и фини четчици. Цялата тази утайка след това се прекарва през сита, където отново я преглеждаме много внимателно в търсене на дребни костни фрагменти, след което я промиваме.

И всички тези неща са толкова вълнуващи, толкова често те са единственият, или първият път, когато някой някога вижда останки. Това тук е много специален момент, в който майка ми и аз разкопаваме останки от предшественици на човека и едно от най-специалните неща, което може да правиш с майка си. (Смях) Не са много хората, които могат да кажат това.

Но сега, нека се върнем обратно в Африка преди два милиона години. Просто искам да отбележа, че ако се загледате в картата на Африка тя всъщност прилича на череп на хоминид, по своята форма. Нека сега отидем в източна Африка и долината Рифт. Тя се простира от Аденския залив до езерото Малави. Долината Рифт е падина. Тя е басейн и реките се стичат от високите части към басейна, носейки седименти, запазвайки костите на животните живели там.

Ако искате да станете фосил, ще трябва да умрете някъде, където костите Ви ще бъдат бързо погребани. След това трябва да се надявате земята да се придвижи по такъв начин, че да доведе костите обратно на повърхността. И след това се нядявате, че някой от всички нас ще се разхожда наоколо и ще намери малко парче от вас. (Смях) ОК, така че е голяма изненада, че знаем толкова много, колкото знаем днес за нашите предшественици, зашото е невероятно трудно: Първо, тези неща да се случат -- да бъдат запазени; и второ, да бъдат изнесени обратно на повърхността. И наистина, ние сме прекарали само 50 години в търсене на тези останки и започваме реално да сглобяваме нашата еволюционна история.

И така, нека се пренесем на езерото Туркана, което е един такъв езерен басейн в най-северната част на Кения. И ако погледнете тук, на север, ще видите голяма река, която се влива в езерото, която носи седименти и съхранява останките на животните живели там. Местата с фосили се разпростират нагоре и надолу по двете дължини на този езерен басейн, който има площ около 52 000 квадратни километра. Това е огромна работа, която лежи на нашите плещи. Преди два милиона години на езерото Туркана, Хомо еректус, един от прешествениците на човека, е живял по тези земи. Може да видите някои от главните места с фосили, които разработваме в северната част, но по същество, преди два милиона години, Хомо еректус, в горният десен ъгъл, е живял заедно с три други вида човешки предшественици. И ето тава е череп на Хомо еректус, който току що взех от рафта. (Смях)

Но не може да се каже, че да си единствен вид на Земята е правило. Всъщност, ако се върнем назад във времето, правилото е да има множество видове човекоподобни или човешки предшественици, които съществуват заедно по всяко едно време. Откъде са се появили тези неща? На това се опитваме все още да намерим отговор, и е важно да разберем, че има разнообразие при всички различни видове и нашите предшественици не са изключение. Това са възстановки на някои от вкаменелостите, намерени при езерото Туркана.

Но аз имах голям късмет да бъда доведена в Кения, по същество придружавайки родителите си при езерото Туркана в търсене на човешки останки. Когато станахме достатъчно големи ние бяхме способни да копаем фосили като този остромуцунест крокодил, и изкопахме гигантски костенурки, слонове и други подобни неща. Но когато бях на 12, както съм на тази снимка, имаше много вълнуваща експедиция на западния бряг, на която откриха скелета на този Хомо еректус.

Мога да обяснявам за скелета на този Хомо еректус много добре, защото бях на същата възраст, на която и той е бил, когато е умрял. И аз си го представях висок, с тъмна кожа. Братята му със сигурност са били способни да пробягат големи разстояния в преследване на плячка, вероятно потейки се силно. Бил е много спосбен да използва ефективно камъни като инструменти. И този индивид конкретно, този който държа тук, всъщност е имал болен гръб -- вероятно се е наранил когато е бил дете. Имал е сколиоза и поради това за него трябва да са се грижили доста внимателно друга женска и вероятно много по-малки членове на семейната му група, за да достигне докъдето е успял в живота си, на 12 години. За негово нещастие, той е паднал в блато и не е успял да излезе. По същество, костите му били бързо погребани. и чудесно запазени.

И той останал там за следващите 1,6 милиона години, когато този много известен ловец на фосили, Камоя Кимеу, ходел покрай малък склон и намерил това малко парче от черепа му да лежи на повърхността, между камъчетата и разпознал в него хоминид. То е всъщност това малко парче, тук горе на върха. И така, незабавно започнали разкопки и все повече и повече парченца череп били извличани от почвата. Има и нещо забавно, и то е в това, че парченцата череп се приближавали все повече и повече до корените на дървото, и сравнително скоро дървото порастнало, и открило, че черепът задържа чудесна вода в склона, и то решило да израсте в и около него, задържайки го на мястотото му и предпазвайки го от отмиване надолу по склона. Започнахме да откриваме кости от крайници, намерихме кости от пръсти, тазовите кости, гръбнака, ребра, ключиците, неща, които никога никога не са виждани преди при Хомо еректус. Беше наистина вълнуващо. Той имаше тяло много приличащо на нашите и беше на границата да стане човек.

И така, скоро след това, членовете на неговият вид започнали да се придвижват на север извън Африка и започваме да виждаме фосили от Хомо еректус в Грузия, Китай, а също и в части от Индонезия. И така, Хомо еректус бил първият човешки предшественик, напуснал Африка и започанл да се разпространява по земното кълбо. Няколко вълнуващи открития, отново, както споменах, от Дманиси в Република Грузия. Но също и изненадващи открития обявени наскоро от остров Флорес в Индонезия, където група от тези предшественици на човека са били изолирани и са се смалили, и са били само около метър високи. Но те са живели преди само 18 000 години и това е наистина изключително ако се замислиш.

Нека превърнем това време в поколения, понеже хората се затрудняват да мислят във време, Хомо еректус напуска Африка преди 90 000 поколения. Ние сме еволюирали основно от африкански материал. Отново, на около 200 000 години като напълно развити, и напускаме Африка преди само 70 000 години. И преди 30 000 години поне 3 ходещи изправени маймуни са споделяли Земята.

Въпросът сега е, добре, кои сме ние? Със сигурност ние сме замърсяващ, разточителен, агресивен вид с няколко добри черти евентуално. (Смях) Като цяло, изобщо не сме особено приятни. Имаме много по-голям мозък от нашите прешественици маймуни. Това добро еволюционно приспособяване ли е, или ни води към това да бъдем най-кратко живелият вид хоминиди на Земята?

И какво е това, което наистина ни отличава? Аз мисля, че това е нашата колективна интелигентност. Това е нашата спосбност да записваме неща, нашият език и нашето съзнание. От много примитвно начало, с много груб инструментариум от камък, сега ние притежаваме много напреднал инструментариум и нашата употреба на сечива достигна безпрецедентни нива. Имаме бъгита на Марс, картографирахме човешкият геном и наскоро дори създадохме изкуствен живот, благодарение на Крейг Вентър.

Успяхме също така да общуваме с хора из целия свят, от необикновени места. Дори и от изкоп в северна Кения, можем да кажем на хората с какво се занимаваме. Както Ал Гор толкова ясно ни напомни, ние достигнахме невероятен брой хора на тази планета. Предшествениците на човека наистна само оцеляват на Земята, ако гледаме фосилните записи, за средно около милион години. Ние сме тук като вид през последните около 200 000 години и въпреки това достигнахме население от над шест и половина милиарда човека.

И през последната година популацията ни нарастна с 80 милиона. Имам предвид, че това са необикновени цифри. Може да видите тук, отново, взето от книгата на Ал Гор -- но това което се случи е, че нашата технология премахна контролирането и баланса на нарастване на нашата популация. Ние трябва да контролираме броят си и мисля, че това е толкова важно, колкото всяко друго нещо, което се прави по света в наши дни. Но ние трябва да контролираме броят си, защото не можем наистина да издържим заедно като вид.

Баща ми съвсем подходящо е казал, че ние със сигурност сме единственото животно, което прави съзнателни избори, които са вредни за оцеляването ни като вид. Можем ли заедно да я запазим? Важно е да запомним, че всички сме еволюирали от Африка. Всички имаме африкански произход. Имаме общо минало и споделяме общо бъдеще. Говерейки еволюционно, ние сме просто нещо незначително. Ние седим на ръба на пропаст, и държим инструментите и технологията в ръцете си за да обсъдим какво трябва да се направи за да я запазим заедно днес. Ние можем да кажем на всеки един човек там навън, ако наистина го искаме. Но ще го направим ли, или просто ще оставим природата да следва естественият си път?

Така, за да завърша с положителна забележка, Мисля, казано еволюционно, че в края на краищата това вероятно е сравнително добро нещо. Ще го оставя така, много благодаря. (Аплодисменти)