Луиз Фреско за изхранването на целия свят

Аз изобщо не съм готвач. Затова не се бойте - това няма да е готварска демонстрация. Но искам да поговорим за нещо, което мисля, че е мило на всички нас. Това е хлябът - нещо толкова просто като базовата ни, най-основна човешка храна. Мисля, че малко от нас прекарват деня, без да ядат хляб под някаква форма. Освен ако не сте на една от онези калифорнийски нисковъглехидратни диети, хлябът е стандарт. Хлябът не е стандарт само в западната диета. Както ще ви покажа, той всъщност представлява устоите на модерния живот.

Така че ще ви изпека хляб. Междувременно също и ще ви говоря. Значи, животът ми се усложнява. Следвайте ме. Първо, малко участие от публиката. Тук имам два самуна хляб. Един е стандартен, от супермаркета - бял хляб, предварително опакован, за който ми казват, че се нарича "Хляб чудо". (Смях) Не знаех тази дума, преди да пристигна. А това е, повече или по-малко, пълнозърнест, ръчен самун хляб от малка пекарна. Ето. Искам да видя вдигнати ръце. Кой предпочита пълнозърнестия хляб? Добре, да го направим по друг начин. Някой изобщо предпочита ли "хляба чудо"? (Смях) Има две колебливи мъжки ръце. (Смях)

Така - сега, въпросът е: защо всъщност е така? Мисля, че е защото усещаме, че този вид хляб наистина е автентичен. Свързан е с един традиционен начин на живот. Начин, който вероятно е по-истински, по-честен. Това е образ от Тоскана, където все още усещаме, че земеделието е свързано с красота. А също и животът, наистина. Става дума за добър вкус, добри традиции. Защо имаме този образ? Защо чувстваме, че това е по-истинско от това? Е, мисля, че има много общо с нашата история. През десетте хиляди години, откакто се е появило земеделието, повечето от нашите предшественици всъщност са били земеделци или са били тясно свързани с производството на храна. И ние имаме една митична представа за това какъв е бил животът в селските райони в миналото. Изкуството ни помага да поддържаме този вид образ. Това е било едно митично минало. Разбира се, реалността е доста различна. Тези бедни фермери, обработващи земята ръчно или със своите животни, имали нива на реколта, сравними с най-бедните фермери днес в Западна Африка. Но ние някак, в течение на последните няколко века, или дори десетилетия, сме започнали да култивираме един образ на митично, селско, земеделско минало.

Само преди 200 години е настъпила Индустриалната революция. И докато започвам да ви правя хляб тук, е много важно да разберем какво е направила тази революция с нас. Донесла ни е власт. Донесла ни е механизация, изкуствени торове. И всъщност е повишила добивите ни. Дори някои ужасни неща, като ръчно бране на боб, сега могат да се правят автоматично. Всичко това е истинско, огромно подобрение, както ще видим. Разбира се, че също, особено през последното десетилетие, сме успяли да обвием света в плътна верига супермаркети, в една верига на глобална търговия. Това означава, че сега се ядат продукти, които могат да идват от целия свят. Това е реалността на нашия модерен живот. Може би предпочитате този самун хляб. Извинете ръцете ми, но е така.

Всъщност обаче истински уместният хляб, исторически, е този бял самун Чудо. Не презирайте белия хляб, защото той наистина, мисля, символизира факта, че хлябът и храната са станали изобилни и достъпни за всички. А това е изключително постижение, което всъщност не осъзнаваме чак толкова. Но то е променило света. Този мъничък хляб, който е безвкусен в известни отношения и има много проблеми, е променил света. И така, какво се случва? Е, най-добрият начин да се гледа на това е да се направи малко проста статистика. С настъпването на Индустриалната революция с модернизацията на земеделието през последните няколко десетилетия, от 60-те години на ХХ век насам, наличността на храна на глава от населението в този свят се е повишила с 25 процента. А населението на света междувременно се е удвоило. Това означава, че сега имаме повече налична храна, отколкото когато и да било преди в човешката история. А това е пряк резултат от постигнатите успехи в увеличаването на мащаба и обема на нашето производство. Това, както виждате, е вярно за всички страни, включително така наречените развиващи се страни.

Какво се е случило междувременно с нашия хляб? С настъпването на изобилие от храна тук, това също означавало, че сме в състояние да намалим броя на хората, работещи в земеделието до нещо като, средно, в страните с висок приход, пет процента или по-малко от населението. В САЩ само един процент от хората всъщност са фермери. И това ни освобождава всички да правим други неща - да седим на срещи на TED и да не се притесняваме за храната си. Исторически погледнато, това е наистина уникална ситуация. Никога преди отговорността за изхранване на света не е била в ръцете на толкова малко хора. И никога преди не е имало толкова много хора, несъзнаващи този факт.

Докато храната е станала по-изобилна, хлябът е станал по-евтин. Когато станал по-евтин, хлебопроизводителите решили да добавят в него всякакви неща. Добавили сме още захар. Добавяме стафиди, масло и мляко и всякакви неща, които правят хляба от една проста храна в един вид поддръжка за калории. Днес, сега хлябът се асоциира с наднормено тегло, което е много странно. Той е базовата, най-основната храна, която сме имали през последните десет хиляди години. Пшеницата е най-важната култура - първата култура, която сме култивирали и най-важната култура, която все още отглеждаме днес.

А сега - тази странна измислица за висока калоричност. И това е вярно не само в тази страна, вярно е по цял свят. Хлябът е мигрирал до тропически страни, където средната класа сега яде френски ролца и хамбургери и където пътуващите по работа намират хляба за много по-удобен за употреба, отколкото оризът или касавата. И така, хлябът е станал от основна храна източник на калории, асоцииран с наднормено тегло, а също и извор на модерност, на модерен живот. И колкото по-бял е хлябът - в много страни - толкова е по-добър.

Това е историята на хляба, както я знаем сега. Но, разбира се, цената на масовото производство е била, че сме се преместили в едър мащаб. А едрият мащаб е означавал унищожаване на голяма част от нашата околна среда, унищожение на биоразнообразието... все още има едно самотно ему тук, в бразилските соеви поля серадо. Цената е била огромна - замърсяване на водата, всички неща, които са ви известни, унищожение на естествената ни среда.

Онова, което е нужно да направим, е да се върнем към разбирането за какво е храната. Тук трябва да ви разпитам всички. Колко от вас всъщност могат да различат пшеницата от другите зърнени храни? Колко от вас могат наистина да правят хляб по този начин, без да започват с машина за хляб или просто някакъв вид пакетирана смеска? Можете ли да печете хляб? Знаете ли колко наистина струва един самун хляб? Много сме се отдалечили от онова, което всъщност е нашият хляб, което, отново, в еволюционен план е много странно. Всъщност не много от вас знаят, че нашият хляб, разбира се, не е бил европейско изобретение. Той бил изобретен от фермери в Ирак и особено Сирия. Мъничкото връхче вляво от центъра всъщност е предшественик на пшеницата. Ето откъде идва всичко. И където тези фермери всъщност преди десет хиляди години ни насочили по пътя на хляба.

Не е изненадващо, че с тази масовизация и едромащабно производство е възникнало и контра-движение - до голяма степен и тук, в Калифорния. Контра-движението казва: "Хайде да се върнем към това. Хайде да се върнем към традиционното фермерство. Хайде да се върнем към дребния мащаб, към фермерските пазари, малките пекарни и всичко това. Чудесно. Не сме ли съгласни всички? Аз със сигурност съм съгласна. Много бих се радвала да се върна в Тоскана, в този вид традиционна обстановка, гастрономия, хубава храна. Но това е самоизмама. А самоизмамата идва от идеализирането на едно минало, което сме забравили.

Ако направим това, ако искаме да останем с традиционното дребно фермерство, всъщност ще заточим тези бедни фермерки и техните съпрузи, сред които съм живяла дълги години, да работят без електричество и вода, да се опитват да подобрят своето производство на храна. Заточаваме ги в бедност. Онова, което те искат, са оръдия, с които да увеличат продукцията си - нещо за наторяване на почвата, нещо за защита на реколтата им, и да я занесат на пазара. Не можем само да мислим, че дребният мащаб е решението за световния хранителен проблем. Това е луксозно решение за нас, които можем да си го позволим, ако искате да си го позволите. Всъщност не искаме тази бедна жена да обработва земята по този начин. Ако кажем просто производство в дребен мащаб, както е тенденцията тук, да се върнем към местна храна означава, че един беден човек като Ханс Рослинг дори вече не може да яде портокали, защото в Скандинавия нямаме портокали. Така че местното производство на храна отпада. Но също не искаме да заточаваме в бедност в селските райони. И не искаме да заточаваме градските бедни в глад. Така че трябва да намерим други решения.

Един от нашите проблеми е, че е нужно световното производство на храна да се увеличи много бързо - да се удвои до около 2030 г. Основният двигател на това всъщност е месото. А консумацията на месо в Югоизточна Азия и особено в Китай движи цените на зърнените храни. Тази нужда от животински протеин ще продължи. Можем да обсъждаме алтернативи в друг разговор, вероятно един ден. Но това е нашата движеща сила. И така, какво можем да направим? Можем ли да намерим решение, за да произвеждаме повече? Да. Но имаме нужда от механизация. И тук отправям един истински призив. Усещам толкова силно, че не можеш да искаш от един дребен фермер да обработва земята и да се навежда, за да отгледа един хектар ориз, 150 хиляди пъти, само за да сади и плеви. Не може да искате от хората да работят при тези условия. Имаме нужда от умна механизация на ниско ниво, която избягва проблемите на едромащабната механизация, която сме имали.

И така, какво можем да направим? Трябва да изхранваме три милиарда души в градовете. Няма да направим това чрез пазари на дребни фермери, защото тези хора нямат пазари на дребни фермери на свое разположение. Те имат ниски доходи. И в тяхна облага е евтината, достъпна, безопасна и разнообразна храна. Към това трябва да се насочим през следващите 20 до 30 години.

Но, да, има някои решения. Нека да направя само едно просто, идейно нещо: ако очертая науката като пълномощие за контрол на производствения процес и мащаб. Онова, което се вижда, е, че сме започнали в левия ъгъл с традициноно земеделие, което било един вид дребномащабно и с нисък контрол. Придвижили сме се към едър мащаб и много висок контрол. Онова, което искам да правим, е да запазим науката и дори да вкараме повече наука там вътре, но да отидем към един вид регионален мащаб - не само по отношение мащаба на полята, а по отношение на цялата хранителна мрежа. Натам трябва да се движим. И в крайна сметка може, но не се отнася до зърнените култури, да имаме изцяло затворени екосистеми - градинарските системи в левия горен ъгъл. Така че е нужно да мислим различно за земеделската наука. На земеделската наука за повечето хора, а тук сред вас няма много фермери, й е излязло лошо име, че е свързана със замърсяване, с едър мащаб, с унищожението на околната среда. Това не е необходимо. Нужна ни е повече наука, а не по-малко. И ни е нужна добра наука.

И така, какъв вид наука можем да имаме? Е, първо мисля, че можем да се справим много по-добре със съществуващите технологии. Да използваме биотехнология, където е полезно, особено що се отнася до устойчивостта срещу вредители и болести. Има също и роботи, например, които могат да разпознават плевелите с разделителна способност половин инч. Имаме много по-умно напояване. Не е нужно да разливаме водата, ако не искаме. И е нужно да мислим много безстрастно за сравнителните предимства на дребния мащаб и едрия мащаб. Нужно е да мислим, че земята е многофункционална. Тя има различни функции. Има различни начини, по които трябва да я използваме - за жилищни, за природни, за земеделски цели. Нужно е също и да преразгледаме добитъка. Да станем регионални, да отидем към градски хранителни системи. Искам да видя развъдници за риба на паркинги и в мазета. Искам да има градинарство и оранжерии над жилищни райони. И искам да се използва енергията, която идва от тези парници и от ферментацията на земеделски култури за отопляване на жилищните ни райони. Има най-различни начини, по които можем да го правим. Не можем да разрешим световния хранителен проблем с помощта на биологично земеделие. Но можем да направим много повече.

Основното, което всъщност бих помолила всички вас, когато се върнете в своите страни, или когато останете тук, помолете правителството си за една интегрирана хранителна политика. Храната е толкова важна, колкото и енергията, колкото сигурността, колкото околната среда. Всичко е свързано заедно. Можем да го направим. Всъщност, в една плътно населена област като Речната Делта, където живея аз в Холандия, сме комбинирали тези функции. Така че това не е научна фантастика. Можем да комбинираме нещата дори в един социален смисъл, да се направят селските райони по-достъпни за хората... да се настаняват, например, хронично болните. Можем да направим най-различни неща.

Но има нещо, което трябва да направите. Не е достатъчно да кажа: "Да приложим повече дръзка наука в земеделието." Трябва да се върнете и да се замислите за собствената си хранителна верига. Говорете с фермерите. Кога за последен път сте отишли във ферма и сте говорили с фермер? Говорете с хората в ресторантите. Разберете къде сте в хранителната верига, откъде идва храната ви. Разберете, че сте част от тази огромна верига събития. И това ви освобождава да вършите други неща. Най-вече, за мен, храната е свързана с уважение. Става дума да разбираш, когато ядеш, че има и много хора, които все още са в тази ситуация, които още се борят за дневната си прехрана. И онези опростенчески решения, които имаме понякога, да мислим, че решението ще бъде всичко да се прави ръчно, всъщност не е морално оправдано. Нужно е да помогнем за изваждането им от бедност. Нужно е да направим така, че те да се гордеят, че са фермери, защото те ни позволяват да оцелеем. Никога преди, както казах, отговорността за храната не е била в ръцете на толкова малко хора. И никога преди не сме си позволявали лукса да я приемаме за даденост, защото сега е толкова евтина.

Мисля, че никой друг не е изразявал по-добре, за мен, идеята, че храната в крайна сметка, в собствената ни традиция, е нещо свято. Не става дума за хранителна стойност и калории. Става дума за споделяне. За честност. За идентичност. Онзи, който го е казал толкова красиво, е бил Махатма Ганди, преди 75 години, когато говорел за хляба. Не говорел за ориза. В Индия казал: "На онези, които трябва да минават без две хранения дневно, Бог може да се яви само като хляб."

И така, докато привършвам моя хляб тук... аз го пека. И ще се опитам да не си изгоря ръцете. Нека споделя с онези от вас тук, на първия ред. Нека споделя малко от храната с вас. Вземете малко от моя хляб. И докато го ядете, докато го опитвате... моля, елате и станете. Вземете си малко от него. Искам да мислите, че всяка хапка ви свързва с миналото и бъдещето, с тези анонимни фермери, които първо са развъждали първите разновидности пшеница, и с днешните фермери, които правят това. И дори не знаете кои са те. Всяко ваше хранене съдържа съставки от целия свят. Всичко ни прави толкова привилегировани, че можем да ядем тази храна, че не се борим всеки ден. И това, мисля, е уникално в еволюционен смисъл. Никога не сме го имали преди. Така че, радвайте се на хляба си. Яжте го и се чувствайте привилегировани. Благодаря много. (Аплодисменти)