Лорета Наполеони: Сложната икономика на тероризма

Ще ви покажа как тероризма в действителност взаимодейства с нашето ежедневие. Преди 15 години получих телефонно обаждане от приятел. По това време той се грижеше за правата на политическите затворници в италианските затвори. Той ме попита дали искам да интервюирам Червените бригади. Сега, както мнозина от вас може би си спомнят, Червените бригади беше терористична, марксистка организация, която беше много активна в Италия от 60-те до средата на 80-те години на XX век. Като част от стратегията си, Червените бригади никога не говореха с никого, дори с техните адвокати. Те седяха мълчаливо през съдебните процеси, махайки от време на време на семейството и приятелите си.

През 1993 г. те обявиха краят на оръжейната борба. И те направиха списък на хората, с които ще говорят, и на които ще разкажат своята история. И аз бях един от тези хора. Когато попитах моя приятел защо Червените бригади искат да говорят с мен, той каза, че жените-членове на организацията всъщност поддържали моето име. В частност, един човек го поставил в списъка. Тя беше приятелка от детството ми. Тя беше член на Червените бригади и беше станала лидер на организацията.

Естествено, аз не знаех това, до деня, когато тя беше арестувана. В действителност, го прочетох във вестника. По времето на телефонния разговор тъкмо имах бебе, успешно завърших мениджърско изкупуване на компанията, с която работех. и последното нещо, което исках да направя бе да се прибера у дома и да обикалям затворите с повишена сигурност. Но точно това е което направих, защото исках да знам, какво превърна най-добрата ми приятелка в терорист, и защо тя никога не се опита да ме вербува. (Смях) (Ръкопляскания)

Така че, точно това е което направих. Сега, аз намерих отговора много бързо. Всъщност не бях успяла на психологическия тест за терорист. Централният комитет на Червените бригади ме сметнал за твърде праволинейна и твърде упорита за да се превърна в добра терористка. Моята приятелка от друга страна, тя беше добра терористка защото тя беше много добра в следването на заповеди. Тя също харесваше насилието. Защото тя смяташе, че единственият начин за деблокиране на това, което по онова време беше известно като блокирана демокрация, Италия, страна управлявана от една и съща партия от 35 години, беше борба с оръжие.

По същото време, докато интервюирах Червените бригади, също открих, че техният живот не беше управляван от политика или идеология, но всъщност беше управляван от икономиката. Постоянно имаха недостиг на пари. Постоянно търсеха пари. Сега, противно на това, което много хора вярват, тероризма е всъщност един много скъп бизнес. Ще ви дам един пример. През 1970 г. оборотът на Червените бригади, годишно, беше седем милиона долара. Това са приблизително между 100 и 150 милиона днес.

Сега, нали знаете, ако живеете на тъмно, е наистина трудно да се произведе тази сума пари. Но това също така обяснява защо, когато интервюирах Червените бригади, и след това, по-късно, други милитаристични организации, включително членове на групата на Ал-Заркауи в Близкия изток, всички бяха изключително неохотни да говорят за идеология или политика. Тъй като те си нямаха представа. Политическата визия на терористична организация е определяна от ръководството, което, общо взето, никога не е повече от пет до седем души. Всичко друго, което останалите правят, ден след ден, е търсене на пари.

Веднъж, например, интервюирах нещатен член на Червените бригади. Той беше психиатър. Обичаше ветроходството. Беше наистина запален моряк. И имаше една красива лодка. И той ми каза, че най-доброто време от живота му било, когато той бил член на Червените бригади. Той плаваше, всяко лято, напред-назад, от Ливан, откъдето взимеше съветски оръжия от ООП, и след това ги пренасяше чак до Сардиния, където други европейски милитаристични организации отиват и вземат своя дял от оръжията. За тази услуга на Червените бригади всъщност бяха плащани такси, които отиваха за финансиране на тяхната организация.

И така, понеже съм завършила икономика, и мисля от икономическа гледна точка, изведнъж си помислих, че може би има нещо тук. Може би има връзка, търговска връзка, между една организация и друга организация. Но чак когато интервюирах Марио Морети, ръководителят на Червените бригади, човекът, който отвлече и уби Алдо Моро, бивш италиански министър-председател, когато най-накрая осъзнах, че тероризмът е всъщност бизнес. Аз обядвах с него в затвор с повишена сигурност в Италия. И докато се хранихме, имах чувството, че се намирам в Лондон, и обядвам с колега банкер или икономист. Този човек мислеше по същия начин, както и аз.

И така реших, че искам да разследвам икономиката на тероризма. Естествено, никой не искаше да финансира изследванията ми. Всъщност, мисля, че много хора мислеха, че съм малко луда. Знаете ли, тази жена, която обикаля из фондациите, кандидатствайки за пари, мислейки за икономиката на тероризма. Така че в крайна сметка взех решение, което в ретроспекция промени живота ми. Продадох моята фирма, и сама финансирах изследванията.

И това, което открих е тази паралелна реалност, друга международна икономическа система, която е успоредна на нашата собствена, създадена от милитаристичните организации след края на Втората световна война. И това, което е още по-шокиращо е, че тази система беше следвала, стъпка по стъпка, развитието на нашата собствена система, на нашия западен капитализъм. Има три основни етапа. Първият е държавното спонсориране на тероризма.

Вторият е приватизацията на тероризма. И на трето място, разбира се, е глобализацията на тероризма. Така, държавното спонсориране на тероризма, характеристика на Студената война. Това беше, когато двете велики сили водеха война чрез пълномощник, по периферията на сферите си на влияние, напълно финансирайки милитаристични организации. Използва се смесица от законни и незаконни дейности. Така че, връзката между престъпността и тероризма е установена много рано.

И тук е най-добрият пример, Контрите в Никарагуа, създадени от ЦРУ, законно финансирани от Конгреса на САЩ, незаконно финансирани от администрацията на Рейгън, чрез тайни операции, например Иран-контрас аферата. После идва краят на 70-те, началото на 80-те, и някои групи успешно извършиха приватизацията на тероризма. Така че, те придобиха независимост от споносора си и започнаха да се самофинансират.

Сега, отново виждаме комбинация от законни и незаконни дейности. Например, Арафат получаваше процент от нелегалния трафик на хашиш, от долината Бекаа, което е долината между Ливан и Сирия. И ИРА, която контролира частната транспортна система в Северна Ирландия, направи точно същото нещо. Така че, всеки път когато някой влезе в такси в Белфаст, без да го знае, всъщност, финансираше ИРА.

Но голямата промяна дойде, разбира се, с глобализацията и дерегулацията. Това е, когато милитаристичните организации бяха в състояние да се свържат също финансово, една с друга. Но преди всичко друго, те започнаха да извършват сериозен бизнес със света на престъпността. И заедно те изпираха пари, мръсната им работа по същия канал. Това е, когато виждаме раждането на транснационалната милитаристична организация "Ал Кайда". Това е организация, която може да събира пари през границите. Но също така е в състояние да извършва атаки в повече от една държава.

Сега, дерегулацията също върна сивата икономика. И така, какво е сивата икономика? Сивата икономика е сила, която постоянно дебне на фона на историята. Завръща се в момент на голяма трансформация, глобализацията е една от тези трансформации. Това е времето, когато политиката всъщност губи контрол върху икономиката, и икономиката става сива сила, работеща срещу нас. Това се е случвало преди в историята. Случило се е при падането на Римската империя. Случило се е при индустриалната революция. И това всъщност се случи отново, с падането на Берлинската стена.

Сега, аз изчислих колко голяма е тази международна икономическа система, съставена от престъпност, тероризъм и нелегална икономика, преди 11 Септември И това са зашеметяващи 1,5 трилиона долара. Това са трилиони, не са милиарди. Това е около два пъти БВП на Обединеното кралство, скоро ще бъде повече, като имаме предвид, накъде отива тази страна. (Смях)

Сега, до 11 Септември, по-голямата част от всички тези пари се вливаха в икономиката на САЩ, понеже по-голяма част от парите бе деноминирана в щатски долари и прането на пари ставаше в Съединените щати. Входната точка, разбира се, на повечето от тези пари, бяха офшорните компании. Така че, това беше жизненоважно инжектиране на пари в икономиката на САЩ. Сега, когато погледнах цифрите на паричното предлагане в САЩ, паричното предлагане в САЩ е сумата от долари, които Федералния Резерв печата ежегодно, за да задоволи увеличаването на търсенето на долари, което, разбира се, е отражение на растежа на икономиката.

Така че, когато започнах да гледам тези цифри, забелязах, че от края на 60-те все по-голям брой от тези долари в действителност напускаха Съединените щати, и никога не се връщаха обратно. Тези пари бяха изнесени в куфарчета или в контейнери, в брой, разбира се. Това бяха пари взети от престъпници и перачи на пари. Тези пари бяха взети за финансиране на растежа на тероризма, незаконната и криминалната икономика. Така че, виждате ли каква е връзката?

Съединените щати всъщност е страната, която има резервната валута на света. Какво означава това? Това означава, че тя има привилегия, която другите страни нямат. Тя може да взема назаем, спрямо общия размер на долари в обращение в света. Тази привилегия се нарича сеньораж. Никоя друга страна не може да направи това. Всички останали страни, например, Обединеното кралство могат да вземат назаем само срещу количеството пари, които са в обращение в собствените й граници

Така че, тук е отражението на отношенията между световете на престъпления, тероризъм и нелегалната икономика, както и нашата икономика. В САЩ през 90-те години се вземаше назаем срещу растежа на тероризма, незаконната и криминалната икономика. Това показва колко близко сме до този свят. Сега, тази ситуация се промени, разбира се, след 11 Септември, понеже Джордж Буш започна войната срещу тероризма. Част от войната срещу тероризма беше въвеждането на "Патриотичния акт". Много от вас знаят, че "Патриотичния акт" е такова законодателство, което значително намалява свободите на американците, за да ги защити срещу тероризма.

Но има и раздел на "Патриотичния акт" който се отнася специално до финансирането. И това е, всъщност, законодателство за борба с прането на пари. Това, което направи "Патриотичния акт" беше, да забрани на американски банки, и на чуждестранни банки, регистрирани в САЩ, да извършват бизнес с офшорни фирми. Той затвори тази пролука между прането на пари в щатски долари и американската икономика. Той също така даде на паричните власти в САЩ правото да контролират всяка сделка в долари, която се провежда навсякъде по света.

Сега можете да си представите каква беше реакцията на международната финансова и банкова общност. Всички банкери казаха на своите клиенти, "Отървете се от доларите и отидете да инвестирате някъде другаде." Еврото беше новородена валута, с много добра възможност за бизнес и разбира се за инвестиции. И това е, което направиха хората. Никой не иска паричните власти на САЩ да проверяват тяхната връзка, да наблюдават връзката им с техните клиенти. Същото нещо се случи, разбира се, в света на престъпността и тероризма. Хората просто преместиха своите дейности по изпиране на пари от Съединените щати в Европа.

Защо се случи това? Това се случи, защото "Патриотичния акт" беше едностранно законодателство. Той беше въведен само в Съединените щати. И беше въведен само за щатските долари. В Европа подобно законодателство не беше въведено. Така че, след шест месеца Европа се превърна в епицентър на дейностите по изпиране на пари в света. Така че, това показва колко са невероятни отношенията между света на престъпността и света на тероризма, и нашия собствен живот.

И така, защо ви разказах тази история? Разказах ви тази история, защото вие трябва да разберете, че има свят, който съществува извън заглавията на вестниците, включително и личните отношения, които имате с приятелите и семейството си. Трябва да поставяте под въпрос всичко, което ви се казва, включително и това, което ви казах днес. (Смях) Това е единственият начин за вас да стъпите в тъмната страна, и да погледнете в това. И повярвайте ми, това ще е страшно. Ще бъде страшно, но това ще ви просветли. И преди всичко друго, това няма да бъде скучно. (Смях) (Ръкопляскания)