Лиза Донъли: Използвайки хумора за промяна

(Смях)

Аз се боях от женствеността. Не че не се боя сега, но се научих да се преструвам. Научих се да бъда гъвкава. Всъщност, аз разработих някои интересни инструменти, които да ми помогнат да се справя с този страх. Нека да обясня. Още през 50-те и 60-те, когато израствах, малките момичета трябваше да бъдат добри и внимателни и красиви и нежни и женствени. И ние трябваше да се вместим в ролите които бяха донякъде неясни. Наистина не бе съвсем ясно какви е трябвало да бъдем.

(Смях)

Имаше много примери за подражание около нас. Имахме нашите майки, нашите лели, братовчедите ни, нашите сестри, и, разбира се, неизменните медии, бомбардирайки ни с образи и думи, казвайки ни какви да бъдем. Сега, майка ми е различна. Тя беше домакиня, но тя и аз не излизахме и не правихме женски неща заедно. И тя не ми купи розови костюми. Вместо това, тя знаеше какво ми е необходимо, и ми купи книга с комикси. И аз просто я излапах. Рисувах ли рисувах, и тъй като знаех, че хуморът е приемлив в семейството ми, можех да рисувам, и правя това, което искам, и не трябваше да изпълнявам, не трябваше да говоря - бях много срамежлива - и все още можех да получа одобрение. Аз започнах като карикатурист. Сега, когато сме млади, ние не винаги знаем - ние знаем, че има правила, но ние не винаги знаем - ние не ги изпълняваме правилно, макар и да са вградени при раждане с тези неща и са ни казвали кой е най-важния цвят на света. Казвали са ни в каква форма е трябвало да бъдем (Смях) Казвали са ни какво да обличаме - (Смях) -и как да направим косите си - (Смях) - и как да се държим.

Сега правилата, за които говоря непрекъснато се следят от културата. Ние сме коригирани. И основните полицаи са жени, защото ние сме носителите на традицията. Ние го предаваме от поколение на поколение. Не само, че ние винаги имаме тази неясна представа, че нещо се очаква от нас. И на всичко отгоре всички тези правила, те продължават да се променят. (Смях) Ние не знаем какво става през половината от времето, така че това ни поставя в много особена позиция.

(Смях)

Сега, ако не ви харесват тези правила, и на много от нас те не ни харесват - знам, че на мен не ми харесваха, и все още не ми харесват, въпреки че ги спазвам половината от времето, не съвсем наясно, че ги следвам - какъв по-добър начин, от това да ги променя с чувство за хумор? Хуморът разчита на традициите на едно общество. Той взема това, което знаем, и го извърта. Той взима правилата за поведение, както и кодовете на обличане и ги прави неочаквани, и това е, което предизвиква смях. Какво ще стане ако съберем жените и хумора? Мисля, че можем да постигнем промяна. Тъй като жените са на приземния етаж, и ние знаем традициите толкова добре, ние можем да внесем нов глас на масата.

Така че започнах да рисувам в средата на много хаос. Израснах недалеч от тук във Вашингтон, окръг Колумбия по време на движението за граждански права, убийствата, "Уотъргейт" изслушванията и след това феминисткото движение. И аз мисля, че рисувах, опитвайки се да разбера какво става. А тогава и моето семейство беше в хаос. И аз рисувах опитвайки се да събера семейството си заедно - (Смях) - опитвайки се да събера семейството си заедно със смях. Не стана. Родителите ми се разведоха, а сестра ми беше арестувана. Но аз си намерих мястото. Открих, че не трябва да нося високи токчета, че не трябва да нося розово, и аз чувствах, като че ли мога да се нагодя.

Сега, когато бях малко по-възрастна в 20-те си години, аз осъзнах, че жените в карикатурния свят не са много. И си помислих: "Е, може би ще мога да счупя малкия стъклен таван в карикатурния свят". И го направих; станах карикатуристка. И тогава си помислих, през моите 40-те години започнах да мисля, "Ами, защо не направя нещо? Винаги съм обичала политическите карикатури, така че защо да не направя нещо със съдържанието на моите карикатури което да накара хората да мислят за глупавите правила, които ние следваме, както и да се смеят?"

Сега моята гледна точка е особено - (Смях) - моята гледна точка е особено американска гледна точка. Не мога да го променя. Аз живея тук. Въпреки че съм пътувала много, аз все още мисля като американка. Но аз вярвам, че правилата, за които говоря са универсални, разбира се - че всяка култура има различни правила за поведение и обличане и традиции, и всяка жена трябва да се справя с едни и същи неща, което правим и тук в САЩ. Следователно, ние - жените, защото сме на земята, ние знаем традицията - ние имаме невероятни антени.

Сега работата ми напоследък е да си сътруднича с международните карикатуристи, на което аз много се радвам. И това ми даде по-добро оценяване за силата на карикатурите да стигнат до истината, за да стигнат до проблемите бързо и накратко. И не само това, те могат да достигнат до зрителя чрез, не само интелекта, а чрез сърцето. Работата ми също ми позволи да си сътруднича с жени карикатуристи от целия свят - страни като Саудитска Арабия, Иран, Турция, Аржентина, Франция - и ние седяхме заедно и се смяхме и говорихме и споделяхме нашите трудности. И тези жени, които се трудят толкова много за да бъдат чути в някои много трудни обстоятелства. Но аз се чувствам благословена да бъда в състояние да работя с тях.

И ние говорим как жените имат толкова силни усещания, заради нашата особена позиция и нашата роля като пазители на традициите, че ние може да имаме големия потенциал да станем агенти на промяната. И мисля, аз наистина вярвам, че ние променяме това нещо с всяка изминала усмивка.

Благодари ви.

(Аплодисменти)