Призивът на Лиз Коулман за преосмисляне на либералното образование по изкуствата

Президентите на колежи не са първите, за които се сещаш, когато темата са начините за употреба на творческото въображение. Затова реших да започна, като ви кажа как стигнах дотук.

Историята започва в края на 90-те. Бях поканена да се срещна с водещи образователни дейци от ново-свободните Източна Европа и Русия. Те се опитваха да проумеят как да изградят отново унивурситетите си. Тъй като образованието под съветско управление по същество е било пропаганда, служеща на целите на една държавна идеология, те преценяваха, че ще бъдат необходими цялостни преобразования, ако искат да осигурят образование, достойно за свободни мъже и жени. Получили тази рядка възможност, да започнат на чисто, те избраха либералните изкуства като най-завладяващия модел заради историческата им мисия да подпомагат по-широкия интелектуален и по-дълбокия етичен потенциал на студентите.

Взели това решение, те идваха в Съединените щати, дом на либералното образование по изкуствата, за да говорят с някои от нас, най-тясно разпознавани във връзка с този вид образование. Те говореха със страст, с настойчивост, с интелектуално убеждение, което за мен бе глас, нечуван от десетилетия, отдавна забравена мечта. Защото всъщност, се бяхме отдалечили на светлинни години от страстите, които ги вдъхновяваха. А за мен, за разлика от тях, в моя свят, плочата не беше чиста. А написаното върху нея не беше насърчително.

Всъщност, либералното образование по изкуствата, вече не съществува, поне истинско либерално образование по изкуствата, в тази страна. Професионализирали сме либералните изкуства до точката, където те вече не осигуряват широтата на приложение и подчертаните възможности за гражданско участие, което е тяхна сигнатура. През последния век екстпертът е детронирал образования генералист, за да стане единственият модел а интелектуална завършеност.

Експертизата със сигурност имаше своите моменти на слава. Но цената на нейната доминация е огромна. Материята по предметите е разбита на все по-малки и по-малки парчета, със засилващо се ударение върху техническото и неясното. Дори сме успели да направим изучаването на литература мистериозно. Може да мислите, че знаете какво става в онзи роман на Джейн Остин. Това е, преди да се срещнете за пръв път с постмодерния деконструкционизъм.

Напредъкът на днешния колежанин е да се отказва от всеки интерес освен един. А вътре в него, постоянно да стеснява фокуса. Да учи все повече и повече за все по-малко и по-малко. И това, противно на доказателстата навсякъде около нас за взаимосвързаността на нещата. За да не смятате, че преувеличавам - ето началото на А-Б-В на антропологията. Докато човек се придвижва нагоре по стълбицата, ценностите, различни от техническа компетентност, се разглеждат с нарастващо подозрение. Въпроси като: "Какъв вид свят изграждаме? Какъв вид свят трябва да изграждаме? Какъв вид свят можем да изградим?", се третират с все повече и все повече скептицизъм и се свалят от дневен ред.

При това пазачите на светската демокрация на практика се отказват от връзката между образование и стойности в полза на фундаменталистите. Които, може да сте сигурни, нямат угризения да използват образованието в полза на своите ценности, абсолютите на една теокрация. Междувременно ценностите и гласовете на демокрацията мълчат. Или сме изгубили допир с тези ценности, или - не по-малко зле - вярваме, че те няма нужда или не могат да бъдат преподавани. Тази антипатия към социалните ценности може да изглежда в разрез с експлозията на програми в служба на общността. Но въпреки вниманието, обръщано на тези усилия, те остават подчертано извънучилищни. На практика гражданското съзнание се третира като извън областта на онова, което претендира да е сериозно мислене и цели на възрастни хора. Казано просто, когато импулсът е да се промени светът, висшето учебно заведение е по-вероятно да поражда една заучена безпомощност, отколкото да създава усещане за упълномощаване.

Тази отвара, свръхопростенчество на гражданското участие, идеализация на експерта, фрагментация на знанието, ударение върху техническото майсторство, неутралност като условие за академичен интегритет, е токсична, когато става дума за следване на жизненоважните връзки между образованието и общественото благо, межу интелектуален интегритет и чоешка свобода. Които бяха в сърцето на предизвикателството, поставено пред и от моите европейски колеги. Когато астрономическото разстояние между реалностите на академията и илюзорния интензитет на това предизвикателство бяха повече от достатъчни, мога да ви уверя, за да направя една пауза, че онова, което се случваше извън висшето образование, направи отстъплението немислимо.

Дали ставаше дума за заплахи спрямо околната среда, неравенства в разпределението на богатството, липса на разумна политика или устойчива политика относно трайните източници на енергията. Бяхме в отчаяни затруднения. А това беше само началото. Покварата на политическия ни живот бе станала жив кошмар. Нищо не бе освободено. Разделения на власти, граждански свободи, управлението на закона, връката между църква и държава. Придружено от прахосване на материалното богатство на нацията, противно на доверчивостта. Една мъчителна склонност към употреба на сила бе станала изтъркана тема. С еднакво отвращение към алтернативните форми на влияние. В същото време, цялата ни огнева мощ бе безсилна, когато ставаше дума за прекъсване или дори възпиране на кланетата в Руанда, Дарфур, Мианмар.

Нашето държавно образование, някога модел за света, стана най-забележително заради провалите си. Усвояването на основни умения и жизненият минимум от културна грамотност убягва на огромен брой от нашите студенти. Въпреки наличието на изследователски институти, обект на завист от страна на света, повече от половината от американската общественост не вярва в еволюцията. И не насилвайте късмета си относно това доколко онези, които вярват в нея, всъщност я разбират.

Невероятно е, че тази нация с всичките си материални, интелектуални и духовни ресурси изглежда напълно безпомощна да преобърне упадъка в която и да било от тези области. Еднакво стряскащ от моя гледна точка е фактът, че никой не правеше каквито и да било връзки между онова, което се случва с политическите организации и онова, което се случва във водещите ни образователни институции. Може и да сме на върха на списъка, когато става дума за влияние върху достъпа до лично богатство. Но не сме дори в списъка, що се отнася до нашата отговорност за здравето на демокрацията. Играем си с огъня. Може да сте сигурни, че Джеферсън е знаел за какво говори, когато е казал: "Ако една нация очаква да бъде невежа и свободна в състояние на цивилизация, тя очаква онова, което никога не е било и никога няма да бъде." (Аплодисменти)

В по-личен план, това предателство на нашите принципи, нашата почтеност, нашата надежда прави невъзможно за мен избягването на въпроса: "Какво ще кажа, след години, когато хората попитат: "Къде бяхте вие?" Президент на водещ колеж по либерални изкуства, известен заради иновативната си история, нямаше извинения. И така, разговорът започна в "Бенингтън". Знаейки, че за да възстановим интегритета на либералното образование, ще е нужно радикално премисляне на основни допускания, започвайки с нашите приоритети. Подпомагането на общественото благо става първостепенна цел. Постигането на граждански добродетели е свързано с употребите на интелект и въображение при най-висока степен на предизвикателство.

Нашите начини да подхождаме към представителство и власт се обръщат отвътре навън, за да отразят реалността, че никой няма отговорите на предизвикателствата, пред които са изправени гражданите през този век, а всеки има отговорността да се опитва и да участва в откриването им. "Бенингтън" ще продължи да преподава изкуства и науки като области на задълбоченост, които признават различията в личните и професионални цели. Но балансите са възстановени, нашите споделени цели придобиват еднаква, ако не и много по-голяма важност.

При възникването си дизайнът е бил изненадващо прост и праволинеен. Идеята е да правят политическо-социалните предизвикателства сами, от здравеопазване и образование до употребите на силата, организаторите на учебния план. Те ще приемат доминиращата роля на традиционните дисциплини. Но структури, предназначени по-скоро да свързват, отколкото да делят, по-скоро взаимно зависими кръгове, отколкото изолиращи триъгълници. Целта не е да се третират тези теми като теми за изучаване, а като рамки за действие. Предизвикателството да проумееш какво ще е нужно, за да се направи действително нещо, което предизвиква значима и устойчива промяна.

Противно на широко поддържаните допускания, наблягането върху действието осигурява една специална настойчивост на мисленето. Важността от схващането на ценности като справедливост, равенство, истина става все по-явна, докато студентите откриват, че само този интерес не може да им каже онова, което имат нужда да знаят, когато проблемът е преосмисляне на образованието, нашият подход към здравето, или стратегиите за постигане на една икономика на равенство. Стойността на миналото също оживява. Тя осигурява много компания. Не сте първите, които се опитват да го проумеят, а едва ли ще сте и последните. Дори още по-ценно е, че историята осигурява лаборатория, в която виждаме разиграни действителните, както и възнамеряваните последици от идеите.

На езика на моите студенти, "Дълбока мисъл означава, когато размишляваш какво да правиш за значими неща." Започват да възникват нови либерални изкуства, които могат да поддържат този ориентиран към действие учебен план. Реторика, изкуството да се организира светът на думите за максимален ефект. Дизайн, изкуството да се организира света от вещи. Медиацията и импровизацията също придобиват специално място в този нов пантеон. Количественото разсъждение достига подобаващото си място в сърцето на онова, необходимо за управление на промяната, където измерването е решаващо. Както е и способността да се разграничава систематично кое е в ядрото и кое е в периферията.

А когато правенето на връзки е същностно, мощта на технологията се проявява с особен интензитет. А също и важността на съдържанието. Колкото по-мощно е постиженитео ни, толкова по-важен е въпросът: "За какво?" Когато импровизацията, находчивостта, въображението са ключови, хората на изкуството най-сетне заемат мястото си на масата, където стратегиите за действие са в процес на проектиране. В този драматично разширен идеал за едно либерално образувание по изкуствата, където континиумът на мисъл и действие е жизненоважен, знанията, натрупани извън академията, стават основни. Социални активисти, бизнес лидери, адвокати, политици, професионалисти ще се присъединят към преподавателския състав като активни и постоянни участници в този брак между либералното образование и напредъка за общественото благо. Студентите на свой ред постоянно се движат извън класната стая, за да ангажират света пряко.

И, разбира се, това ново вино има нужда от нови бутилки, ако искаме да уловим жизнеността и динамизма на тази идея. Най-важното откритие, което направихме в нашия фокус върху общественото действие беше да оценим, че трудните избори не са между добро и зло, а между конкуриращи се добрини. Това откритие е преобразяващо. То подкопава самодоволството, радикално променя тона и характера на противоречието и обогатява драматично възможностите за откриване на общност. Идеология, фанатизъм, недоказани мнения просто няма да стане. Това е политическо образование, със сигурност. Но това е принципна политика, а не партизанство. Затова предизвикателството за "Бенингтън" е да го направи.

На корицата на празничната картичка за 2008 г. на "Бенингтън" е архитектурната скица на една сграда, предстояща за откриване през 2010 г., която ще бъде център за поощрение на общественото действие. Центърът ще въплъщава и поддържа това ново образователно задължение. Мислете за него като за един вид светска църква. Думите върху картичката описват какво ще се случи вътре. Възнамеряваме да превърнем интелектуалната и творческа мощ, страст и дързост на нашите студенти, преподаватели и персонал за развиване на стратегии за действие по критичните предизвикателства на нашето време.

Вършим си работата. Макар и последните седмици бяха време на национално ободряване в тази страна, би било трагично, ако според вас това означава, че работата ви е свършена. Леденото мълчание, което преживяхме пред лицето на скъсването на конституцията, разнищването на обществените ни институции, израждането на нашата инфраструктура не е ограничено в университетите. Ние, народът, сме привикнали към собствената си безучастност, когато става дума да се свърши нещо значимо за каквото и да било, което е важно, свързано с управление, отвъд чакането още четири години. Упорстваме също да сме извадени от строя от представата за експерта като единствения, способен да излезе с отговори. Въпреки съкрушителните доказателства за противното.

Проблемът е, че няма такова нещо като жизнеспособна демокрация, създадена от експерти, ревностни поддръжници, политици и зрители. (Аплодисменти) Хората ще продължат и трябва да продължат да учат всичко, което може да се научи за едно или друго нещо. Всъщност го правим постоянно. Също ги има и трябва да ги има онези, които прекарват цял живот в следване на много строго определен район на изследвания. Но тази праволинейност няма да доведе до гъвкавостта на ума, множеството от перспективи, възможностите за сътрудничество и иновация, от които има нужда тази страна. Тук идвате вие. Сигурното е, че индивидуалният талант, изложен в такова изобилие тук, трябва да насочи вниманието си към онзи предателски, мръсен, обезкуражаващ, свадлив и невъзможен свят от политика и обществена политика. Президентът Обама и неговият екип просто не могат да се справят сами.

Ако въпросът откъде да се започне изглежда объркващ, сте в началото, а не в края на това приключение. Да си объркан е първата стъпка, ако се опитваш сериозно да се заемеш с наистина значими неща, в мащаб, който предизвиква промяна. А какво да правиш, когато се чувстваш объркан? Е, имаш две неща. Имаш ум. И имаш другите хора. Започнете с тях и променете света.

(Аплодисменти)