Лиза Маргонели: Политическата химия на нефта

Ще ви разкажа за политическата химия на нефтените разливи и защо това е изключително важно, дълго, омазнено, горещо лято, и защо не бива да се оставяме да ни разсейват. Но преди да разкажа за политическата химия, ще обясня какво представлява нефто-химията.

Тази снимка е от залива Прюдоу в Аляска направих я когато бях там през 2002 година, да видя как Бюрото по управление на полезните изкопаеми изпробваха възможностите за изгаряне на нефт разлят върху лед. На снимката се вижда непреработен нефт, наколко ледени кубчета, и две торбички горящ напалм. Напалмът гори доста добре. Проблемът е, че нефтът е нещо напълно абстракнто за американския потребител. Ние сме 4% от населението на Земята; използващи 25% от световния добив на нефт. И нямаме понятие какво е нефтът, докато не предизвикаме молекулите му, трябва да се подпали, за да разберем напълно какво представлява. Ето какво става когато го обхванат пламъци. Избухва. Със силно фууш. Искренно препоръчвам да го видите, и повече няма да се налага да слушате политически научни лекции, на геополитически теми. Просто ви прогаря ретината. Ето тук; ретините горят.

Сега ще ви разкажа малко за нефто-химията. Нефтът е бъркоч от всякакви въгле-водороди. Като се почне от най-малките молекули, един въглерод и четири водорода -- метан -- силно летлив. После има разни междинни вещества с умерено съдържание на въглерод. Навярно сте чували за бензолни ядра; силно канцерогенни. И накрая се стига чак до онези големите, масивни и нестабилни, със стотици въглеродни и хиляди водородни атоми съдържащи ванадий, тежки метали и сяра, и всякакви други чудесии накичени по тях. Това са асфалтените, те съставят асфалта. И са съществени за нефтените разливи.

А сега ще ви разкажа за химията на нефта във вода. Тази химия прави нефта толкова пагубен. Той не потъва, а плава. Ако потъваше, историята щеше да е съвсем различна. Друго нещо, което прави е, че бързо се разлива по повърхността на водата. Но се разпростира и образува съвсем тъничък слой, силно затруднявайки събирането му. След това леките съставки бързо се изпаряват а някои от токсините се разтварят във водата, убивайки хайвера малките рибки, скаридите и др. И накрая асфалените -- и това е съществено -- вълните разбиват и разбъркват асфалтените, разпенвайки ги в смес подобна на майонеза. Утроявайки количеството на мазен, лепкав пестил носещ се по водата, допълнително затруднявайки събирането му, Също го прави много вискозен. Когато танкерът "Престиж" потъна край бреговете на Испания, имаше големи, плаващи възглавници -- с размера на канапени възглавници, от разбит на пяна нефт, със състав подобен на дъвка. Невероятно труден за почистване. Всеки вид нефт реагира различно при допир с вода.

И когато химията на нефта и водата се срещнат с политиката кашата е пълна. За пръв път американските консуматори прозряха какво представлява целият път на добиване на нефта. Получи се като "еврика!", моментът в който разбрахме нефта в този му аспект. А сега накратко за произхода на тези политики, защото е важно да проумеем защо това лято е толкова важно, и защо не трябва да се разсейваме. Рано сутрин, никой не се надига с мисълта, "Ехаа! Сега ще ида да купя малко 3 въглеродни до 12 въглеродни молекули, за да ги поставя в резервоара ми, и да отида щастлив на работа." Не, обикновенно събуждайки се си мислим: "Уфф. Сега трябва да купувам бензин, толкова ме е яд! Тези нефтени гиганти ще ми смъкнат кожата от гърба. Всеки ден повишават цените, без предупраждение. Ние сме безпомощни." Това в общи линии си мислим сутрин в бензиностанцията и затова всъщност, бензиновите колонки са специално оформени да смекчат гнева ни. Сигурно сте забелязали, че много бензинови колонки, включително и тази, са направени да приличат на банкомати. Говорила съм с инженери. Това е нарочно, за да се смекчи гнева ни, защото се предполага че изпитваме симпатия към банкоматите. (Смях) Видяхте ли колко са зле нещата.

Имам в предвид, че чувството за безпомощност се поражда защото повечето американци чувстват, че цените на нефта са резултат от конспирация, а не се определят от колебанията на пазара. Освен това, усещаме безпомощност за количествата нефт, които консумираме, което е донякъде разбираемо, защото, всъщност, сме създали система, в която, за да получиш работа, е по-важно да имаш кола, която е в движение, за да имаш и задържиш работата, отколкото да имаш диплома. И това е всъщност много погрешно.

Ето още нещо погрешно -- начина по който купуваме гориво, показва че ни се иска да правим нещо друго. Това е бензиностанция на Бритиш Петролиъм, в центъра на Лос Анджелис. Тя е зелена, параклис на зеленината. "Защо," си мислите сега, "умни хора се връзват на подобни дивотии?" И причината е, че когато купуваме бензин, се намираме в несъответствие с чувствата си, бесни сме, и ни се ще да сме някъде другаде. Не ни се ще да купуваме бензин; искаме да сме природосъобразни. И си вярваме на собствените лъжи, колкото и смешно да звучи. или поне на мене ми звучи Затова лозунгът "Отвъд Петрола" на Бритиш Петролиъм сработи. Но той е неизменна част от енергийната ни политика, която е, че и дума не може да става да намалим потреблението си на гориво. Говорим си за енергийна независимост, за автомобили, работещи с водород, и за биогорива, които още не са измислени. И така несъответствието между чувства и нужди е част от отношението ни към нефта, и е много важно, за да се справим с този нефтен разлив.

Разбира се нефтената политика на САЩ е изключително морална. Нефтената индустрия е огромен октопод от технологии и финанси, и всякакви други неща, но ние я възприемаме много морално. Това е стара снимка. Вижда се бликащ нефт. Журналистите погледнали тези разливи и възкликнали, "Това е мръсна индустрия." Но освен това отбелязали, че хората забогатявали с правенене на нищо. Не били фермери, просто забогатявали от нещо бликащо от земята. Просто калитковщина. И в началото на това са гледали като на нещо неморално, много преди да стане забавно.

Тогава на сцената излиза Джон Д. Рокфелер. И това което направил е пробръщането на хаотичната нефтена индустрия, рационализирайки я във вертикално организирана мултинационална компания. Ужасяващо. Ако мислите, че големите молове като Walmart са ужасяващи сега, представете си как е изглеждало това през 19-ти век. В това се корени и причината да възприемаме петролната индустрията като конспирация. Невероятно е как Айда Тарбел, журналистката, съумява да изобличи Рокфелер и предизвиква всичките антитръст закони, които имаме сега. Все пак усещането за конспирация си остава с нас и досега. Ето как Айда Тарбел описва Рокфелер: "Има тънък нос, като бодил, без устни, с торбички под безцветните очи, от които тече мас. (Смях) Така де, този тип е все още сред нас. (Смях) Това е много разпространено -- част е от собствената ни ДНК. А ето го и този, нали.

Сигурно се чудите защо всеки път като вдигнат цените или разлеят някъде нефт, привикваме началниците им във Вашингтон, засипваме ги с въпроси и се опитваме да ги опозорим. И това го правим от 1974, когато за първи път попитахме, "Какви са тези безсрамни печалби?" И някак олицетворяваме цялата петролна индустрия с тези директори. И приемаме нещата на морално ниво, без да гледаме правния и финансовия аспект. Нямам предвид, че не са отговорни да им задаваме въпроси, просто казвам, че ако наблягаме единственно на това дали са, или не са алчни нищожества, не може да стигнем до същината на проблема и да направим закони, които да ги принудят да променят подхода си, или да направим така, че силно да намалим потреблението и зависимостта си от петрола. Това, което казвам е, че това отвлича вниманието. И от него става добър театър. и е много пречистващо, както може би видяхте миналата седмица.

И основният проблем с нефтените разливи е че са силно политизирани. Вижте тези кадри -- това е от разлива в Санта Барбара. Снимките на птици. Наистина покъртват хората. Нефтеният разлив в Санта Барбара през 1969 година предизвика масовото еко движение, което познаваме днес. Инициира международния Ден на Земята. Също и Закона за опазване на околната среда, Закона за чист въздух, Закона за опазване на водите и т.н. Всичко което имаме сега, произлиза от този период. Много е важно да се видят тези птици, за да разберем какво се случва с нас. Ето ни нормално, застанали пред бензиновата колонка, и усещаме нещо като безпомощност. Спомяме си за тези кадри, и проумяваме, за първи път, мястото си във веригата за доставки. Съединяваме точките във веригата за доставки. И имаме този "еврика!" момент, осъзнаваме ролята си като гласоподаватели. Ето защо тези нефтени разливи са така важни. Но не по-малко важно е да не се разсейваме от театрото, което играят политиците. Всъщност трябва да отидем и да намерим същината на проблема

Едно от нещата, което направихме след предишните два разлива беше, че третирахме някои от симптомите. Реагирахме инстинктивно вместо да потърсим проактивно решение на проблема. И това което сътворихме бе забрана за извличане на нефт от източния и западния брегове. Спряхме извличането и от Арктическия национален парк, но не намалихме количеството на петрол, което използваме. Дори продължи да cе увеличава. Единственото, което е в състояние да намали консумацията, са значително по-високи цени. Тук се вижда, че собствената ни продукция се срина, след като находищата ни застаряха и станаха скъпи за копане. Разполагаме с едва 2% от световните резерви. 65% се намират в Персийският Залив.

Едно от последствията е, че след 1969 година, в Нигерия, или в нефтодобивният район на Нигерия, делтата на река Нигер -- два пъти по-голяма от щата Мериленд -- има хиляди нефтени разливи годишно. Един вид, изнасяме нефтените си разливи, когато внасяме нефт от страни, в които липсва защита на околната среда. Това е еквивалента на разлива на Ексон Валдес, ежегодно от 1969 насам. Може да се занимаваме с нефтените разливи, защото се набиват на очи, а всъщност хората там живеят в състояние на война. Хиляди жертви от въоръжени конфликти всяка година, на територия два пъти по-голяма от щата Мериленд, и всичко това заради нефтът. И тези същите хора, ако живееха в САЩ, биха могли да са тук в тази зала. Заършили са политология, бизнес. Те са предприемачи. Не им се иска да правят това, което правят. И са всъщност тази група хора, които плащат скъпо, заради нас.

Другото нещо, което направихме, докато продължихме да увеличаваме търсенето, е играта "тука има, тука нема" с цената. Едно от местата с голям нефтен проект е Чад, с Ексон. Осъществен с парите на американските данъкоплатци, на Световната Банка, и на Ексон. Ние го поставихме. И предизвика значителен разбойничеки проблем. Бях там през 2003. Движехме се по това мрачно шосе, когато типът със зелената униформа изскочи пред нас, казах си, "Ох, спукана ми е работата." И тогава човекът на Ексон се показа и рабрахме, че всичко е наред. Имат си собствена армия, която да пази нефтените находища. Но същевременно, Чад стана все по-нестабилен, но ние не плащаме за това в бензиностанцията. Плащаме го с данъците си на 15-и април.

Правим същото нещо и с цената за контролиране на Персийския Залив, и поддържането на притока на нефт. Това е през 1988. Всъщност бомбандирахме две ирански нефтени платформи тази година. Така започна ескалиращата намеса на САЩ там, за която не плащаме в бензиностанцията. Плащаме за това на 15-и април, и дори не можем да определим цената на тази намеса. Другото място, което спомага нефтената ни зависимост, и увеличаващата се консумация, е Мексиканският Залив, там няма забрана за сондаж. Вижте какво се случва там, тази диаграма от Бюрото по управление на полезните изкопаеми, показва броя на кладенците за нефт и газ. Превърна се в тежко индустриализиран район. Не ни трогва както Арктическият национален парк, а би трябвало. Това е резерват за птици. Също така, всеки път когато купувате бензин в САЩ, половината от него е всъщност рафинирана по крайбрежието, понеже в Залива се намира 50% от преработвателната ни индустрия, също и голяма част от морските нефтени терминали. Тъй че хората, живеещи в Залива, ни субсидират с чистотата на околната си среда.

В крайна сметка, нефтът излиза скъпо и за американските семейства. От една страна, цената в бензиностанцията не е много висока, като се има предвид истинската цена на нефта, но от друга страна, това че хората нямат алтернативен транспорт означава, че огромна част от семейните приходи отива само за пътуване до работа и обратно, в като цяло доста мръсна кола. Ако вземем хората с приход от 50 000 долара годишно, с две деца, и често пъти с три и повече работни места, на които им се налага да пътуват доста. Оказва се, че изразходват повече за колата си и бензин, отколкото за данъци и здравеопазване. Същото се отнася и за "златната среда", печелещи към 80 000. Разходите за бензин са огромно източване на американската икономика, но и на семейния бюджет, и е ужасяващо да си помислим, какво би станало ако цените подскочат.

А сега ще ви отговоря за това: какво трябва да направим този път? Какви са законите? И какво трябва да направим, за да бъдем фокусирани? Първо, да не обръщаме внимание на театрото. И да се разграничим от забраните. Трябва да се съсредоточим обратно върху молекулите. Забраните са добри, но трябва да се съсредоточим върху молекулите на нефта. Едно от нещата, които трябва също да направим е, да не се самозалъгваме, и да си мислим че може да имаме чист свят, преди да намалим потреблението на нефт. Трябва целенасочено да го намаляваме.

На тази горна схема е изобразен цикълът на преработка и потребление на нефт в американската икономика. Идва от тази страна -- полезните неща са в тъмно сиво, а ненужните неща, така наречената отхвърлена енергия, отпадъка, отива отгоре. Виждате как отпадъците значително превишават полезната част. И едно от нещата, които трябва да направим е, не само да подобрим ефективността на колите си и да ги направим по-икономични, но и да поправим икономиката като цяло.

Трябва да премахнем погрешните стимули за използване на повече гориво. Застрахователната ни система, например, където ако някой кара 32 000 километра годишно, плаща същата сума, като човек изминал 5 000. Така хората са насърчавани да карат повече. Имаме политики, които възнаграждават разсипничеството. Имаме различни видове политики. Нуждаем се и от повече различни начини за придвижване. Трябва също цената на бензина, да включва пълната цена на нефтодобива. И трябва да пренасочим субсидиите от петролната индустрия, които са поне 10 милиарда долара на година, в нещо, което дава възможност на хората от средната класа да намерят по-добри начини за пътуване. Било, дали това ще стане с получаването на много по-ефективни автомобили и със създаването на пазари за нови автомобили и нови горива напред във времето, над това ще трябва да работим. Трябва някак да рационализираме всичко това, и вие можете да научите повече за тази политика. Нарича се СИЛЕН, което означава "Сигурно транспортиране, намаляващо нуждите от петрол постепенно," и идеята е, че вместо да бъдем безпомощни, ние трябва да бъдем по-силни. Можете да ги намерите на адрес NewAmerica.net. Това, което е важно за тях е, че ние се опитваме да се откъснем от чувството за безпомощност в бензиноколонката, до това всъщност да бъдем активни, и наистина да се замислим за това кои сме, когато имаме този специален момент, където свързваме точките, всъщност на бензиностанцията.

Предполага се, че данъците върху петрола са недосегаеми в американската политика -- забранена за полети зона. Аз всъщност -- съгласна съм, че един долар за галон бензин (4 литра) е може би твърде много, но мисля, че ако започнем тази година с три цента на галон за бензин, и го вдигнем до шест цента през следващата година, девет цента по-следващата година, чак до 30 цента до 2020 година, че всъщност ще можем значително да намалим потреблението си на бензин, и в същото време ще дадем на хората време, за да се подготвят, време за отговор, и че ще наберем средства и ще повишим съзнанието по едно и също време. Нека ви дам малко представа как ще работи това.

Това е квитанция за бензин, хипотетична, след една година. Първото нещо, което ще имате в данъка е, ще имате данък за по-силна Америка -- 33 цента. Така че да не сте безпомощни на бензиностанцията. И второто нещо, което ще имаме, ще е един вид предупредителен знак, много подобно на това, което можете да намерите върху пакет цигари. И на него ще пише, "Националната академия на науките смята, че на всеки галон бензин изгорен от колата ви, се създават 29 цента от приходи за здравеопазване." Това е много. И така, с това -- ще видите, че плащате значително по-малко, отколкото разходите за здравеопазване от таксите. И също така, надеждата е, че ще започнете да се свързвате с цялата по-голяма система. И в същото време, ще имате номер, на който можете да се обадите, за да получите повече информация за пътуването до работа, или нисколихвен заем за различен вид кола, или каквото и да е, от което ще се нуждаете, за да намалите зависимостта си от бензина. С целият този набор от политики, ние можем всъщност да намалим нашето потребление на бензин -- нашето потребление на петрол -- с 20 процента до 2020 година. И така, три милиона барела на ден.

Но за да направим това, едно от нещата, които наистина трябва да направим е, че трябва да помним, че сме хора зависими от въглеводорода. И трябва да се съсредоточим върху молекулите, и да не се разсейваме от театъра, да не се разсейваме от несъответствието между чувства и нужди, от зелените възможности, които съществуват. Трябва някак да се захванем и да свършим опасната работа по намаляване на зависимостта ни от тези горива и тези молекули.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)