Лиза Гански: Бъдещето на бизнеса е в "споделянето"

Ще говоря пред вас за това, което наричам "споделяне". По същество това е фундаментална промяна в нашите взаимоотношения с вещите, с нещата в нашия живот. И това започва да прилича на - не винаги и не за всичко - но в определени моменти от времето достъп до определени неща и услуги които ползваме, но не притежаваме. И така това е търсенето на по-добри неща, които лесно могат да се споделят. А ние имаме дълга традиция в споделянето. Споделяме си транспорта. Споделяме вино и храна и други видове страхотни изживявания в кафенетата в Амстердам. Споделяме и други видове забавления - спортни зали, обществени паркове, концертни зали, библиотеки, университети. Всичи тези неща са платформи за споделяне, но споделянето в крайна сметка започва и завърша с това, което наричам майката на всички платформи за споделяне.

И мислейки си за "споделянето" и мислейки, това, се питам какво го задвижва, как така се случва сега, мисля че има редица насоки, за които искам да ви разкажа. Едната е рецесията - рецесията ни застави да преосмислим взаимоотношенията си с нещата в нашия живот и стойността им - и на практика започнахме да търсим съотношението между стойността и цената. Втората е нарастването на населението и гъстотата в градовете. Повече хора, по-малки пространства, по-малко неща. Климатичните промени. Опитваме се да намалим стреса в личния си живот и в нашите общности и на планетата. И породилото се наскоро недоверие към големите марки, глобалните големи марки, в много различни индустрии. И това създаде ново място. Изследванията показват, че в САЩ, в Канада и Западна Европа повечето хора са много по-отворени към местните компании или към марки, за които вероятно не сме чували. А досега ние предпочитахме големите марки, за да сме сигурни, че можем да им се доверим. И последно е това, че днес сме свързани с много повече хора на планетата от когато и да било преди - с изключение на този, до когото сте седнали.

(Смях)

Другото нещо, което трябва да обмислим е, че сме направили сериозна инвестиция през десетилетията, и десетки милиарди долари са отишли за тази инвестиция, която днес е наше наследство. Това е физическата инфраструктура, която ни позволява да се придвижим от точка А до точка Б и по нея да пренасяме и нещата. Също така Мрежата и мобилните комуникации ни позволяват да бъдем свързани и да създаваме най-различни платформи и системи. А инвестицията в тези технологии и в тази инфраструктура е наистина наше наследство. Позволява ни да се обвържем по нови и интересни начини.

За мен, компания в стил "споделяне", класическата такава компания, обединява в едно следните три неща: способността ни да се свързваме един с друг - повечето от нас се разхождат с тези мобилни устройства, които имат GPS и връзка с интернет - и ни позволяват да се намираме и да намираме неща във времето и пространството. И третото е, че тези физически неща могат да се видят на карта - например ресторанти, различни локации, но също и с GPS и другите технологии като RFID (Радио Честотна Идентификация) и продължават да се развиват отвъд тези възможности, и можем да следим как се движат неща като коли, таксита, траспортни системи, кутията, която се движи във времето и пространството. И така това ни позволява да имаме достъп до стоки и услуги, които са по-удобни и по-евтини в много от случаите, отколкото да ги притежаваме.

Например, искам да използвам Zipcar. Колко от вас са използвали услугата за споделяне на кола или колело? Хей, това е страхотно. Окей, благодаря ви. Принципно Zipcar е най-голямата компания за споделяне на автомобили в света. Те не са измислили концепцията за споделяне на автомобили. Тя е измислена в Европа. Един от основателите отишъл в Швейцария, видял я реализирана, и си казал: "Да, това наистина е страхотно. Мисля, че можем да го направим в Кеймбридж." донесъл я в Кеймбридж и те започнали - две жени - Робин Чейс бил другият човек, който започнал. Zipcar направи някои много важни неща правилно. Първо, те наистина разбраха, че марката е глас, докато продуктът е сувенир. И те много мъдро подходиха към начина, по който опаковаха споделянето на коли. Направиха го секси. Направиха го свежо. Направиха го искано. Ако сте член на клуба, то вие сте член на клуба, вие сте Zipster. Колите, които избират, не изглеждат като бивши полицейски коли, които са изхвърлени или изоставени. Те избраха тези секси коли. Те се насочиха към университетите. Увериха се, че демографските групи, към които са се насочили, и колите, които са избрали, си пасват. Това е наистина страхотно изживяване. А колите бяха чисти и надеждни, и всички работеха без проблем.

И така от перспективата на марката, те направиха много неща по правилния начин. Но те основно разбраха, че не са автомобилна компания. Те разбраха, че са информационна компания. Защото когато си купуваме кола, ние отиваме веднъж при дилъра, имаме едно взаимодействие и сме хванати - обикновено възможно най-бързо. Но когато споделяме кола и ползваме услуга за споделяне на коли, можем да наемем електромобил за града, камион, защото правим ремонт. Когато отиваме да вземем леля си от летищете си вземаме седан. И когато отиваме в планината на ски, носим различни аксесоари в колата, защото иначе няма как да караме ски. В същото това време, тези хора си седят и събират всякакъв вид данни, за вашето поведение и какви услуги ползвате от тях. Това не е въпрос на избор за тях, аз вярвам, че това е императив за Zipcar и другите подобни компании наистина да ни впечатлят, да се превърнат в предпочитаната за вас услуга. Тъй като сте им дали толкова много информация те наистина имат право да видят как се движим, и са в състояние да предвидят какво бихме поискали следващия път.

И така какъв процент от деня средно статистическият гражданин използва кола? Какъв процент от времето? Някакви предположения? Тези наистина са много добри. Представях си, че е нещо от сорта на 20 процента, когато си задодах въпроса за първи път. Процентът в САЩ и Западна Европа е осем. Но дори и да приемем, че си мислите, че е 10 процента, 90 процента от времето нещо, което ни струва много пари - лично на всеки от нас, но и организираме градовете си около него и много други неща - 90 процента от времето прости си стои неизползваемо. И така поради тази причина, мисля, че една от другите теми, свързани със споделянето и е особено важна е, че ако изстискаме здраво нещата, които изхвърляме, ще намерим още много стойност в тях. И това бе поводът за създаването на Zipcar - Zipcar стартира през 2000.

През последната година, 2010, още две автомобилни компании започнаха бизнес, едната в Обединеното кралство се казва WhipCar, а другата в САЩ - RelayRides. И двете са за споделяне на автомобили, защото двете важни неща при споделянето на автомобили са - първо, колите трябва да са на разположение за ползване и второ - да са близко до мястото, където се намирате вие. Добре, колата, която е близо до дома или офиса си вероятно е колата на съседа ви и тя също вероятно е на разположение. И така хората създадоха този бизнес. Zipcar започна преди десет години през 2000. Трябваха им шест години за да разполагат с 1000 коли за ползване. WhipCar, които започнаха през април тази година, имаха нужда от шест месеца, за да разполагат с 1000 коли за ползване. Наистина е много интересно. Хората печелят някъде между 200 и 700 долара на месец, оставяйки съседите им да ползват колата им, когато те не я ползват. Прилича на ваканционно наемане на автомобили. Тъй като съм тук - и надявам се някои от вас в аудиторията да са в автомобилния бизнес - (Смях) си мисля, че изхождайки от технологичната страна на нещата - ние виждаме телевизори, готови да предават кабелна телевизия, и компютри, оборудвани за безжичен интернет - и би било наистина страхотно ако, съвсем скоро, вие можете да започнете да предлагате коли, готови за споделяне. Защото просто ни прави по-гъвкави. Позволява ни на нас като собственици да имаме повече възможности. А и мисля, че така или иначе сме тръгнали натам.

Възможността и предизвикателството пред бизнеса със споделянето - и това са бизнеси като Zipcar или Netflix, които изцяло се основават на споделянето, или другите, където имате много от автомобилните компании, производителите на автомобили, които започват да предлагат свои собствени услуги за споделяне както и като втора марка, или като тест - и мисля - това прави споделянето неустоимо. Имало е времена в нашия живот, в които споделянето е било невъзможно да се избегне. По този начин ние сме направили това повтарящо се и съизмеримо? Ние знаем и, защото сме свързани чрез социалните мрежи, че е лесно да се създаде наслада в рамките на едно малко място. Заразно е, защото ние всички сме свързани един с друг. И така ако имам страхотно изживяване и го споделя в Twitter или го споделя с пет души до мен - новината тръгва. Обратното, както знаем, също е вярно, много често по-вярно дори.

И така тук имаме LudoTruck, които се намират в Лос Анджелис, и вършат неща, които камионите за деликатесна храна вършат, и те имам своите последователи. Най-общо казано, и може би, отново, това е защото съм технологичен предприемач гледам на нещата като на платформи. Платформите са покани. Така че създавайки Craigslist или iTunes и мрежата на разработчиците на iPhone, има ги всички тези мрежи - както и Facebook. Тези платформи канят програмисти от всякакъв вид и всякакъв вид хора да дойдат със своите идеи и техните възможности и да създадат и предложат приложение за конкретна аудитория. И честно казано, има много изненади. Тъй като не мисля, че някой от нас в тази зала би могъл да предвиди всички видове приложения, които се появиха във Facebook, около Facebook, например, преди две години, когато Марк обяви, че се насочват към платформа.

И така по този начин, мисля, че градовете са платформи, и по тази логика и Детройт е платформа. Поканата да се съберат създатели и артисти и предприемачи, наистина спомага да се стимулира силата на креативността и помага на града да процъфтява. Това е покана да се включите. А градовете, още от миналото, ви канят да участвате в различни неща. Днес казваме, че съществуват и други възможности. Например отделните отдели в градовете могат да отворят данните за транзита. Google направи достъпни транзитните данни чрез АPI. И вече има седем или осем града в САЩ, които вече са отворили транзитните данни и различни разработчици правят приложения. И така пиех кафе в Портланд, половината бе още в чашата и малката дъска в кафенето изведнъж започна да ми показва, че следващият автобус пристига след три минути а влакът идва след 16 минути. И така това е надеждно, реални данни, които са точно пред лицето ми, където и да се намирам, така че спокойно мога да си допия кафето.

Ето и тази страхотна възможност, която имаме в САЩ сега: тя е свързана с 21те процента свободни търговски и индустриални площи. Това пространство не е от жизнено значение. Кварталите около тях страдат от липсата на стабилност, жизненост и обвързаност. И се появява това нещо - колко от вас тук са чували за pop-up (временни) магазини? О, страхотно. Аз съм им страхотен фен. И това е нещо, много тясно свързано със споделянето. На практика съществуват всякакъв вид ресторанти в Оакланд, близо до дома ми. И казано честно на всеки три седмици имаме pop-up магазин и те се справят фантастично, защото се превръщат в социално събитие, което се случава за хората. Много е забавно и се случва във всеки преходен квартал. След това, а се случва вече близо една година, тези помещения започнаха да се наемат, да се създават нови бизнеси и да се разширяват. Една част от града, която беше шумна и артистична, вече започва да става привлекателна и да привлича много повече хора. И така това е пример. Crafty Fox е тази жена, която се занимава със занаяти, и тя организира тези временни занаятчийски панаири из Лондон. Но подобни неща се случват в много различни среди. От моя гледна точка, едно от нещата, които тези временни магазини правят е да създават усещане за нетрайност и неотложност. Създават две от любимите думи на всеки бизнес човек: разпродадено. И възможността наистина да фокусира доверието и вниманието, е наистина прекрасно нещо.

И така много от нещата, които виждаме в споделянето, и много от нещата, които имаме в платформите, които сме изградили, ни позволяват да определим, прецизираме и оценим. Позволяват ни да тестваме нещата като предприемачи, да стигнем до пазара, да разговаряме с хора, да слушаме, да коригираме и да се върнем отново. Това е изключително ефективно от гледна точка на цена и е свързано със споделянето. Инфраструктурата го позволява.

В заключение, тъй като почти стигнах до края, искам само да ви окуража - и искам да споделя и провалите си с вас, но не от сцената. (Смях) Искам само да кажа, че едно от големите неща, когато гледаме загубите и когато търсим начини как да бъдем щедри и да си помагаме един на друг, но и да вървим напред и да подобряваме икономическата ситуация и да се грижим за околната среда, това е като споделяме и неуспехите си. Само един бърз пример Велиб през 2007 г. отива в Париж с много сериозно предложение за голяма фирма за споделяне на колела. Тази компания направи много грешки. Имаха и няколко големи успеха. Но дейността им беше изключително прозрачна, или е трябвало да бъдат, по начин и така че показаха какво работи и какво не работи. И така В.С. в Барселона и В-cycle и Boris Bikes в Лондон - не се наложи да повторят грешките на бизнес модел 1.0 и всички скъпи упражния за натрупване на опит, които се случиха в Париж. Така че възможността, когато сте свързани е, и да споделяте провалите и успехите си.

Ние се намираме в самото начало на нещо, което, поне това което виждме и начина по който компаниите за споделяне се развиват, е подканващо, обвързващо, но е в самото си начало. Имам уеб сайт, той е директория, и започнах с около 1200 компании и през последните два месеца и половина нараснаха до 3 300 компании. И растежът е редовен всеки ден. Но всичко е още много в началото.

Искам да ви приветствам - всички вас - в това пътуване. И много да ви благодаря.

(Ръкопляскане)