Променящото ума плуване на Еверест на Луис Пю

Миналата година, като бях тук, ви говорих за плуване, което предприех през Северния полюс. И докато това плуване беше преди три години, аз все още го помня, все едно беше вчера. Помня как стоях на ръба на леда, на път да се гмурна във водата, и си мислех, че никога не съм виждал място на тази Земя, което да е толкова плашещо. Водата е напълно черна. Температурата на водата е минус 1,7 градуса по Целзий, или 29 градуса по Фаренхайт. В тази вода е абсолютен ледник. И тогава през ума ми мина една мисъл, ако нещата при това плуване се объркат, колко време ще трябва, за да потъне замръзналото ми тяло през четирите километра и половина до дъното на океана? А после си казах: просто трябва да си избия тази мисъл от ума възможно най-бързо. И единственият начин да се гмурна в тази леденостудена вода и да преплувам един километър е, като слушам iPod-а си и наистина се нахъсвам, като слушам всичко - от прекрасна опера чак до Пъф Деди, а после да се посветя стопроцентово... няма нищо по-мощно от решимостта... и после да стигна до ръба на леда и просто да се гмурна във водата.

Това плуване ми отне 18 минути и 50 секунди, а усещането беше, все едно са били 18 дни. Помня как излязох от водата и ръцете ме боляха ужасно, погледнах пръстите си, а пръстите ми бяха буквално с размера на наденици, защото... нали знаете, съставени сме частично от вода... като замръзне, водата се разширява, и затова клетките в пръстите ми бяха замръзнали, разширили и се бяха пръснали. И най-непосредствената мисъл, като излязох от тази вода, беше следната: Никога, ама никога няма да плувам в студена вода, никога вече в живота си.

Както и да е - миналата година чух за Хималаите и топенето на... (Смях) и топенето на глетчерите, заради климатичната промяна. Чух за едно езеро - езерото Имджа. Това езеро се е формирало през последните две години, заради топенето на глетчера. Глетчерът е изчезнал, чак до горе в планината и е оставил на свое място това голямо езеро. И твърдо вярвам, че това, което виждаме в Хималаите, е следващото голямо, огромно бойно поле на тази Земя. Почти два милиарда души... значи, един на трима души на тази Земя... разчитат на водата от Хималаите. А при бързината, с която се увеличава населението, и при това, че снабдяването с вода от тези ледници... заради климатичната промяна... намалява толкова много, според мен има реален риск от нестабилност. На север е Китай; на юг са Индия, Пакистан, Бангладеш, всички тези страни.

Затова реших да се кача на връх Еверест, най-високата планина на тази Земя, и да направя едно символично плуване под върха на Монт Еверест. Не знам дали някой от вас е имал възможността да отиде на връх Еверест, но да стигнеш дотам е сериозно изпитание. 28 огромни, мощни яка носят цялото оборудване нагоре по тази планина... аз не си нося само банския "Спидо". Има и голям филмов екип, който после изпраща всички образи по целия свят. Другото голямо предизвикателство в това плуване е не само надморската височина. Исках да предприема плуването на 5300 метра над морското равнище. Чак горе, в небесата. Много, много е трудно да дишаш. Получаваш височинна болест. Усещането е, все едно зад теб стои човек с чук и непрекъснато те удря по главата.

Но не това е най-лошото. Най-лошото беше, че през тази година бяха решили да предприемат голяма операция по почистване на връх Еверест. Много, много хора са загинали на връх Еверест, и това беше годината, когато решиха да отидат и да открият всички тела на планинарите и после да ги свалят от планината. И то, когато се изкачваш в планината, за да се опиташ да направиш нещо, което не е правил никой човек, а всъщност и никоя риба. Там горе, на 5300 метра, не плуват никакви риби. Като се опитваш да направиш това, а покрай теб минават телата, това те смирява, а също осъзнаваш и много, много ясно, че природата е толкова, далеч по-мощна от нас.

И се изкачвахме по тази пътека, чак догоре. А от дясната ни страна беше огромният глетчер Кумбу. И край целия глетчер виждахме големи локви от топящ се лед. А като се изкачихме до това малко езеро под върха на Монт Еверест и се подготвих, по същия начин, както винаги съм се подготвял, за това плуване, което щеше да е толкова трудно. Сложих си iPoda-а, послушах малко музика, изпълних се с възможно най-много агресия... но контролирана агресия... а после се хвърлих в тази вода.

Плувах възможно най-бързо първите сто метра, и тогава осъзнах много, много бързо, че имам огромен проблем с ръцете си. Едва успявах да дишам. Не можех да си поема въздух. Започнах да се задушавам, а това бързо доведе дотам, че повръщах във водата. И всичко това се случи толкова бързо, че тогава... не знам как се случи... но се оказах под водата. За щастие, водата беше доста плитка и успях да се изтласкам от дъното на езерото, да стана и пак да си поема въздух. И тогава казах: Продължавай. Продължавай. Продължавай. Продължих с още пет-шест замаха, и тогава в тялото ми не остана нищо и се спуснах към дъното на езерото. Не знам откъде съм намерил сили, но някак си успях да се изтегля нагоре и възможно най-бързо да стигна до страничната част на езерото. Чувал съм да казват, че удавянето е възможно най-мирната смърт. Никога не съм чувал такава пълна глупост. (Смях) Това е възможно най-плашещото и паническо чувство.

Стигнах отстрани на езерото. Екипът ми ме сграбчи, и после слязохме възможно най-бързо надолу... през камъните.. надолу до лагера ни. Там седнахме и проведохме съвещание, за това какво се е объркало там, на връх Еверест. И моят екип просто ми го заяви направо. Казаха: Луис, трябва да направиш радикална тактическа промяна, ако искаш да успееш с това плуване. Всяко нещо, което си научил през последните 23 години плуване, трябва да го забравиш. Всяко нещо, което си научил, докато си служил в британската армия, за скорост и агресия, остави това настрана. Искаме да се изкачиш нагоре по хълма след още два дни. Трябва ти малко време да си починеш и да премислиш нещата. Искаме да се изкачиш по планината след два дни, и вместо да плуваш бързо, да плуваш възможно най-бавно. Вместо да плуваш кроул, да плуваш бруст. И помни - никога, ама никога не плувай с агресия. Това е моментът да плуваш с истинско смирение.

И така, изкачихме се пак по планината след два дни. Застанах там, на ръба на езерото, и погледнах нагоре към връх Еверест... а това е една от най-красивите планини на Земята... и си казах: просто го направи бавно. И преплувах езерото. Изобщо не мога да ви обясня колко добре се почувствах, като излязох от другата страна.

Но научих два много, много важни урока там, на връх Еверест. И благодаря на екипа си от шерпи, които ме научиха на това. Първият е, че просто защото нещо е действало така добре в миналото, това не значи, че ще действа в бъдещето. И, също така, сега, преди да правя каквото и да било, се питам какъв тип умствена настройка ми трябва, за да завърша успешно дадена задача. Като се отнася това в света на климатичната промяна, която е, честно казано, Еверест-ът на всички проблеми... просто защото сме живяли по начина, по който сме живяли, толкова дълго, просто защото сме консумирали толкова дълго по този начин и сме населявали Земята по този начин толкова дълго, това не значи, че можем да продължаваме по начина, по който продължаваме. Има ги всички предупредителни знаци. Когато съм роден, населението на света е било 3,5 милиарда души. Сега сме 6,8 милиарда души и се очаква да достигнем 9 милиарда души до 2050 г.

А после - вторият урок, радикалната, тактична промяна. Дошъл съм тук днес, за да ви попитам: каква радикална тактическа промяна може да поемете във връзката си с околната среда, която да осигури това, децата и внуците ни да живеят в безопасен свят и в сигурен свят, и, най-важното, в един устойчив свят? И ви моля - моля, тръгнете си оттук и мислете за тази радикална тактическа промяна, която може да направите, която ще предизвика голяма промяна, а после да се посветите на това стопроцентово. Пишете блогове за това, туитвайте за това, говорете за това и се посветете стопроцентово. Защото много, много малко неща са невъзможни за постигане, ако наистина вложим целия си ум в това.

Много, много ви благодаря.

(Аплодисменти)