Лари Лесиг: Преразглеждане на ремикса

Искам да говоря за това какво научаваме от консерваторите. И съм на етап в живота, когато се уча от миналото си, затова искам да ви призная, че когато бях хлапе, всъщност бях консерватор. Бях млад републиканец, тийнейджър републиканец, лидер на тийнейджърите републиканци. Всъщност бях най-младият член от която и да било делегация на конвенцията през 1980 г., която избра Роналд Рейгън за републиканския кандидат за президент.

Знам какво си мислите сега. (Смях) Мислите си: "В Интернет не пише така." Мислите си: "В Уикипедия не се споменава този факт." А всъщност това е само един от примерите за боклука, който тече по тръбите в тези интернети тук. Уикипедия докладва, че този човек, този бивш конгресмен от Ери, Пенсилвания, на 20-годишна възраст бил един от най-младите хора на Републиканската национална конвенция, но това просто не е вярно. (Смях) Всъщност направо ме побърква, нека просто да променя този дребен факт тук. (Смях) (Аплодисменти) Добре. Така, ето... идеално. Идеално. (Смях) Така, оратор Лорънс Лесиг, добре. Така. Най-сетне тук ще се възцари истина. Така, виждате ли? Готово. Почти е готово. Ето. "...най-млад републиканец", така, приключихме. Това е. Моля, запишете това. Ето. И... Уикипедия най-сетне е поправена. Така, но не, всъщност не това е въпросът.

(Аплодисменти)

Онова, за което искам да помислите, когато мислим за консерватори... а не толкова този въпрос за конвенцията от 1980-та... темата за мислене е тази: Те ходят на църква. Искам да кажа, разбирате ли, много хора ходят на църква. Не казвам, че само консерваторите ходят на църква. И не говоря за Божието дело. Не искам да навлизам в това, не това е целта ми. Те ходят на църква, с което имам предвид, че правят много неща безплатно един за друг. Провеждат семейни вечери. Всъщност, продават книги за семейни вечери. Сервират храна на бедни хора. Споделят, даряват, дават безплатно. И това са същите хора, водещи фирми на Уолстрийт, които в неделя се появяват и споделят. И то не само храна, нали.

Същите тези хора са силно вярващи, в много контексти, в границите на пазарите. Те са на много важни места срещу пазарите. Всъщност те, като всички нас, възхваляват този вид връзка. Но ревностно се стремят ние да не оставим в тази връзка да падат пари, иначе се превръща в нещо такова Искат да ни регулират, онези консерватори, да не ни позволят да оставим пазара да се разпростре на тези места. Защото разбират, че има места за пазара и места, където пазарът не трябва да съществува, където трябва да сме свободни да се радваме на другарството на другите. Признават, че и двете неща трябва да живеят заедно.

И второто прекрасно нещо в консерваторите: те схващат екологията. Първият велик републикански президент от ХХ век ни е учил за природоопазващото мислене - Теди Рузвелт. Те първо са ни учили за екологията в контекста на природни ресурси. А после започнаха да ни учат в контекста на иновация, икономика. Те разбират, в този контекст... безплатно... те разбират безплатното като важна, основна част също и от културната екология. Затова искам да помислите за тях.

Знам, че всъщност не ми вярвате за това. Затова, ето доказателство номер едно. Искам да споделя с вас последния си герой, Джулиан Санчес, либертарианец, който работи в, за много хора, "злия" институт "Като". Така, значи, Джулиан направи това видео. Той е ужасен продуцент на видеоклипове, но съдържанието е страхотно, затова ще ви представя малко от него. Тук той започва.

Джулиан Санчес: Ще направя едно наблюдение за начина, по който като че ли еволюира ремиксната култура...

Лари Лесиг: Онова, което прави е, че започва да ни разказва за тези три видеоклипа. Това е този фантастичен ремикс, базиран на "Листомания". Който, разбира се, се разпространи светкавично. С огромен успех.

(Музика) И после някакви хора от Бруклин го видяха. Решиха, че искат да направят същото. (Музика) А после, разбира се, хора от Сан Франциско го видяха. И от Сан Франциско решиха, че трябва да направят същото. (Музика) Те са красиви, но този либертарианец има някои важни уроци, които иска да научим от това. Ето урок номер едно.

Дж.С.: Очевидно, има също и нещо изключително прекрасно в това. Държат се в смисъл, че емулират оригиналния машъп. А човекът, който е снимал, очевидно има силно око и известен опит във видеоредакцията. Но това по същество са просто група приятели, преживяващи автентичен социален момент и шляещи се заедно. Би трябвало да изглежда познато и някак да отеква за всеки, който е бил на парти с пеене или танци с група добри приятели.

ЛЛ: Или...

Дж.С.: Това е значително различно от по-ранните клипове, които гледахме, защото тук в ремикса не става дума само за един индивид, който прави нещо сам в мазето си; превръща се в акт на социална креативност. И не само че накрая се добива различен вид продукт, а че той потенциално променя начина, по който се свързваме един с друг. Всичките ни нормални социални взаимодействия стават един вид покана за този вид колективно изразяване. Самите ни истински социални животи се видоизменят в изкуство.

ЛЛ: И така, този либертарианец черпи от тези две точки...

Дж.С.: Единият ремикс е свързан с индивиди, използващи споделената ни култура като един вид език за комуникиране на нещо към публика. Стадий две, социален ремикс, всъщност е свързан с употребата му за посредничество в човешките взаимоотношения. Първо, вътре във всяко видео героите-нехранимайковци се използват като един вид макет за изпълнение на социалната реалност на всяка група. Но има също и диалог между видеоклиповете, който, след като веднъж се установи базисната структура, става един вид платформа за артикулиране на сходствата и различията между социалните и физически светове на групите.

ЛЛ: И тогава, ето го за мен критичният ключ към това, което иска да каже Джулиан.

Дж.С.: Политиката по авторско право не е свързана само с това как да се насърчи продукцията на определен вид предмет на изкуството, а с това какво ниво на контрол ще разрешим да се упражнява над нашите социални реалности, социални реалности, в които сега, неизбежно, се просмуква поп културата. Смятам, че е важно да имаме предвид тези два различни вида обществени блага. Ако сме съсредоточени само върху това как да максимизираме предлагането на единия, мисля, че рискуваме да потиснем този различен, по-богат и в някои отношения може би дори по-важен вид.

ЛЛ: Така. Бинго. Точка. Свободата има нужда от тази възможност, за да има както търговски успех на прекрасните комерсиални творби, така и възможността да гради този различен вид култура. А за да се случи това, е нужно идеи като честната употреба да са централни и защитени, за да се даде възможност на този вид иновации, както ни казва този либертарианец, между тези две творчески култури, комерсиална и споделяща култура. Смисълът е, че те, той, тук получават тази култура.

Загрижен съм, че ние, демократите, твърде често, не я получаваме толкова много. Така, вземете например тази велика компания. В добрите стари времена, когато този републиканец управляваше тази компания, най-великото им дело беше дело, градящо върху миналото, нали. Всички велики творби на Дисни бяха творби, взели творби, които са били в обществената сфера, на които е направен ремикс, или са изчакали, докато влязат в обществената сфера, за да им направят ремикс, за да възхвалят тази креативност за добавяне на ремикс. Наистина, самият Мики Маус, разбира се, като "Уили от парахода", е ремикс на силно доминиращия тогава, много популярен "Бил от парахода" на Бъстър Кийтър. Този човек бил изключителен ремиксър. Той е възхвалата и идеалът точно на този вид творчество.

Но после компанията минава през тъмен стадий при този демократ. Невероятно различно. Това е ръководителят зад евентуалното минаване на онова, което наричаме Закон за изтичане на срока на авторското право Сони Боно, разширяване срока на съществуващи авторски права с 20 години, така че никой да не може да стори на Дисни онова, което Дисни са сторили на Братя Грим. Като се опитахме да предизвикаме това, да отидем във Върховния съд, да спечелим Върховния съд, групата консерватори там... ако можехме да ги накараме да се събудят за това... да го заличат. Имахме съдействието на лауреати на Нобелова награда, включително този лауреат на Нобелова награда от дясното крило, Милтън Фридман, който каза, че би се присъединил към нашата директива само ако изразът "фасулска работа" присъства някъде в директивата. (Смях) Но очевидно никакви умове не съществуваха на това място, когато демократите прокараха и подписаха този законопроект в закон. А сега, една дребна бележка под линия, Сони Боно, може да кажете, беше републиканец, но не на мене тия. Този човек не е републиканец.

Така, за втори пример, помислете за този културен герой, иконата вляво, създател на този герой. Погледнете сайта, който е изградил: Машъпи на "Междузвездни войни", като кани хора да дойдат и да използват творческата си енергия, за да създадат ново поколение от внимание към тази изключително важна културна икона. Прочетете лиценза. Лицензът за тези ремиксъри възлага всички права върху ремикса обратно на Лукас. Машъпът е притежаван от Лукас. Наистина, каквото и да добавите към машъпа, бихте могли да добавите музика, Лукас има постоянно световно право да го експлоатира безплатно. Тук няма създател, който да се признава. Създателят няма никакви права. Създателят е изполичар в тази история. А трябва да помним кой наемал изполичарите: демократите, нали?

Смисълът е, че републиканците тук признават, че има определена нужда от собственост, уважение към собствеността, уважението, което трябва да даваме на създателя, ремиксера, собственика, притежателя на собствеността, притежателя на авторското право на този изключително мощен материал, а не поколение изполичари. Мисля, че тук има уроци, които да научим, уроци за откритостта. Животът ни са споделящи дейности, поне отчасти. Дори за ръководителя на "Голдман Сакс", поне отчасти. А за да се случва тази споделяща дейност, добре защитени пространства за честна употреба.

Това първо. Второ: Тази екология на споделяне има нужда от свобода, в чиито рамки да творим. Свобода, което означава без позволение от никого, възможността да се твори. И трето: Нужно е да уважаваме създателя, създателя на тези ремикси чрез права, които са пряко свързани с него. Това обяснява "Творческите общности" с идеална цел на дясното крило. Всъщност, не с идеална цел на дясното крило, а, разбира се... просто да вметна... Творческите общности, които предлагат на авторите прост начин да маркират съдържанието си със свободите, които са възнамерявали да носят.

Така че минаваме от света на "всички права запазени" към света на "някои права запазени", така че хората да познават свободите, които са прикачили към съдържанието, изграждане и създаване на основа на тази творческа работа с авторско право. Тези инструменти, които изградихме, дават възможност за това споделяне на части чрез лицензи, които изясняват и свобода за създаване, без първо да се изисква позволение, защото позволението вече е било дадено, и уважение към създателя, защото се гради върху авторско право, което създателят е лицензирал свободно. Това обяснява огромната дясна конспирация, очевидно развила се около тези лицензи, тъй като сега повече от 350 милиона дигитални обекти са лицензирани свободно по този начин.

Тази картина на екология на креативността, картината на една екология на балансирана креативност, това ли е екологията на креативност, която имаме в момента? Е, както всички знаете, според много от нас не е така. Препънах се в реалността на тази екология на креативността точно миналата седмица. Създадох едно видео, основано върху един чат в "Уайърсайд", който бях провел, и го качих в YouTube. После получих имейл от YouTube, който странно ме уведомяваше, че в него има съдържание, притежавано от мистериозните WMG, съвпадащо с тяхната идентификация на съдържание. Не се замислих много по въпроса.

А после в "Туитър" някой ми каза: "Вашият разговор в WMG попадна под ударите на Дигиталния закон за авторски права. Това ли беше целта ви?", представяйки си, че съм в дълбока конспирация за разкриване на очевидните грешки в Дигиталния закон за авторски права. Отвърнах: "Не". Дори не се замислих за това. Но после отидох в сайта и цялото аудио в моя сайт беше заглушено. Цялото ми 45-минутно видео беше заглушено, защото в това видео имаше откъси, видео за честната употреба, което включваше музика от "Уорнър мюзик груп." Интересното е, че все още продаваха реклами за тази музика, ако пуснеш тихото видео. Все още можеше да се купува музиката, но не можеше да се чуе нищо, защото беше заглушена.

Затова направих онова, което трябва да направя според настоящия режим, за да бъда свободен да използвам YouTube, за да говоря за честната употреба. Отидох в този сайт и трябваше да отговоря на тези въпроси. И тогава по изключително младежки начин в стил Барт Симпсън трябва да набираш тези думи и да въведеш правилно, за да отстояваш свободата си да говориш. Почувствах се, все едно пак съм в трети клас. Няма да слагам кабарчета на стола на учителя. Няма да слагам кабарчета на стола на учителя. Това е абсурдно. Възмутително е. Би трябвало да насърчаваме едно изключително извращение на системата за свобода.

И въпросът, който ви задавам, е: Кой се бори срещу това? Е, интересното е, на последните президентски избори, кой беше активният опонент номер едно на тази система за регулация в онлайн реч? Джон Маккейн. Писмо след писмо, нападащо отказа на YouTube да уважават повече честната употреба с изключителната си система за отбелязване и сваляне, която толкова много пъти доведе до изхвърлянето на кампанията му от Интернет.

Такава беше и моята история тогава, в моето добро старо време на лудост от дясното крило. Да се върна към настоящето, когато съм малко левичар... със сигурност си служа с лявата ръка, така че поне левак... И се чудя, можем ли ние вляво да очакваме да изградим тази екология на свободата сега, в един свят, където знаем изключително мощните влияния срещу нея, където дори иконите вляво харесват това, забавляват и прокарват законопроекти, които ефективно биха забранили изискването за отворен достъп за правителствено финансирани изследвания? Президентът, който е подкрепил един процес, който тайно преговаря по споразумения, които ефективно ни заключват в налудничавата система на Дигиталния закон за авторските права, който сме усвоили, и вероятно ни заключват по пътека от три грешки и си вън, която, разбира се, останалата част от света все повече усвоява. Все още няма нито един пример за реформа. И няма да видим тази промяна, в тази система, в скоро време.

Ето уроците за откритост, които според мен трябва да научим. Откритостта е ангажимент към определен набор от ценности. Нужно е да говорим за тези ценности. Ценността на свободата. Тя е ценност на общност. Тя е ценност на границите в регулация. Това е ценност, уважаваща създателя. Ако можем да научим тези ценности от поне някои влияния вдясно, ако можем да ги вземем и да ги вградим, може би бихме могли да направим малка размяна. Ние научаваме стойностите вляво, а може би те ще правят здравеопазване, законодателство за глобалното затопляне или нещо такова вдясно.

Както и да е - моля, присъединете се към мен в преподаването на тези ценности.

Много благодаря.

(Аплодисменти)