Follow TED
Be the first to know about new TEDTalks, TED news and other announcements.
Click on any phrase to play the video from that point.
Елате с мен до края на света, Антарктида, най-високия, най-сухия, най-ветровития, и да, най-студения регион на Земята -- по-сух от Сахара, и, в някои части, по-студен от Марс. Ледът на Антарктида свети с толкова ослепителна светлина, че заслепява незащитените очи. В началото изследователите търкали кокаин в очите си, за да облекчат болката от нея (светлината). Теглото на леда е такова, че целия континент спада под морското равнище, под собственото си тегло. И все пак, ледът на Антарктида е календар за изменението на климата. Той записва годишните повишавания и спадания на парникови газове и температури, назад във времето преди началото на последната ледникова епоха Никъде на Земята не ни се предлага толкова добра информация. И тук, учените сондират в миналото на нашата планета, за да намерят улики за бъдещето на изменението на климата.
През януари, пътувах до място, наречено ЗАЛО (Западно Антарктическа Ледена Обвивка) пропаст, на около 600 мили (960 км.) от Южния полюс. Това е най-доброто място на планетата, според мнозина, за изучаване на историята на промените в климата. Там, около 45 учени от Университета на Уисконсин, Научноизследователския институт по пустините в Невада и други, работят над отговорите на въпроси от съществено значение за глобалното затопляне. Каква е точно връзката между нивата на парникови газове и температурите на планетата? Това е спешна работа. Ние знаем, че температурите се повишават. Този май беше най-топлият в света, откакто се правят статистики. И ние знаем, че нивата на парникови газове също се увеличават. Това, което не знаем, е точното, прецизно, незабавно въздействие на тези промени върху физически модели на климата -- ветрове, океанските течения, нива на валежите, образуването на облаците, неща, които оказват влияние на здравето и благосъстоянието на милиарди хора.
Целия им лагер, всеки елемент от съоръжението, беше превозен на 885 мили (1425 км.) от станция Макмърдо, основната база за доставки на САЩ на брега на Антарктида. Самата пропаст ЗАЛО обаче, представлява кръг от палатки в снега. При леденостудени ветрове, екипа опъва въжета между палатките, така че хората да почувстват пътя безопасно до най-близката ледена къща и до най-близката пристройка. Там вали сняг толкова силно, че инсталацията беше почти веднага затрупана. Всъщност, учените избраха това място, тъй като ледът и снегът се натрупва тук 10 пъти по-бързо, отколкото навсякъде другаде в Антарктида. Те трябва да се изкопават всеки ден. Това води до по-екзотично и хладно пътуване.
Но под повърхността, е кошер от промишлена дейност, съсредоточена около сондажна установка за осем милиона долара Периодично, тази сонда, като биопсична игла, навлиза хиляди фута дълбоко в леда, за да извлече група от газове и изотопи за анализ. 10 пъти на ден, те извличат 10 фута (3 метра) дългият цилиндър от компресирани ледени кристали, който съдържа незамърсен въздух и следи от химикали, натрупани от снега, сезон след сезон за хиляди години. Това е наистина една машина на времето. В разгара на дейността по-рано тази година, учените забиха сондата на допълнителни 100 фута (30 м.) по-дълбоко в леда всеки ден и още 365 години по-дълбоко в миналото. Периодично изваждат цилиндър с лед, както ловните надзиратели изкарват отработените гилзи от цевта на сондата. Те я инспектират, проверяват я за пукнатини, за щети от копане, за отломки, за парченца.
И което е по-важно, те я подготвят за инспекция и анализ от 27 независими лаборатории в Съединените щати и Европа, които ще я изследват за 40 различни следи от химикали, свързани с климата, някои в части на квадрилион. Да, казах това с К, квадрилиона. Те нарязват цилиндрите на 3 футови (1 метрови) секции, за по-лесно обработване и превозване, обратно в тези лаборатории, на 8000 мили (13000 км.) от мястото на сондиране. Всеки цилиндър е перфектно запазена част от времето.
Този лед е формиран като сняг преди 15800 години, когато нашите предци се рисували с боя и обмисляли радикалната нова технология на азбуката. Облян в поляризирана светлина и нарязан напречно, този древен лед се разкрива като мозайка от цветове, всеки един показващ как условията на дълбоко в леда са оказали влияние върху този материал, на дълбочини, където налягането може да достигне един тон на кв. инч (155 кг. на кв. см.). Всяка година той започва с една снежинка, и като разкопаваме новия сняг, можем да видим как този процес продължава и днес. Тази стена на непокътнат сняг, осветена от слънчева светлина, показва набраздявания от зимен и летен сняг, слой след слой. Всяка буря прочиства атмосферата, промива прахта, саждите, следите от химикали, и ги наслагва в снежната партина година след година, хилядолетие след хилядолетие, създавайки един вид периодична таблица на елементите, която в този момент е повече от 11 000 фута (3350 м.) дебела. От това, ние може да открием изключително много неща. Можем да видим калция от пустините в света, сажди от далечни горски пожари, метан като индикатор на тихоокеанския мусон, всички довеяни от ветровете от топлите географски ширини до това отдалечено и много студено място.
Най-важното е, че тези цилиндри и този сняг улавят въздуха. Всеки цилиндър съдържа около 10% древен въздух, девствена капсула на времето от парникови газове -- въглероден диоксид, метан, азотен оксид -- всички останали непроменени от деня, в който се е формирал снега и паднал за първи път. И това е предмет на техния контрол. Но дали вече не знаем, това, което трябва да знаем за парниковите газове? Защо имаме нужда да изучаваме все още това? Не знаем ли вече как те засягат температурата? Не знаем ли вече последствията от променящия се климат върху нашата заселена цивилизация? Истината е, че знам само очертанията, и това, което не разбираме напълно, не можем да поправим правилно. Всъщност, ние рискуваме да направим нещата по-зле.
Да разгледаме най-успешното международно екологическо усилие на 20-ти век, Монреалския протокол, в който страните на Земята се събраха заедно, за да защитят планетата от вредното въздействие на химикалите разрушаващи озона, използвани по това време в климатици, хладилници и други охлаждащи устройства. Ние забранихме тези химикали, и ги заменихме, несъзнателно, с други вещества, които молекула по молекула са стотици пъти по-мощни, като задържащи топлина, парникови газове, отколкото въглеродния двуокис.
Този процес изисква извънредни предпазни мерки. Учените трябва да се уверят, че ледът не е замърсен. Освен това в това пътуване продължаващо 8000 мили (13000 км.), те трябва да се уверят, че леда няма да се стопи. Представете си да жонглирате снежна топка в тропиците. Те трябва, всъщност, да се уверят, че леда никога няма да стане по-топъл от около 20 градуса под нулата, в противен случай, основните газове вътре в него ще се разсеят. Така че, в най-студеното място на Земята, те работят във вътрешността на хладилник. Докато боравят с леда, всъщност, те имат допълнителен чифт ръкавици затопляни в пещ, така че, когато работните им ръкавици замръзнат и пръстите им се втвърдят, те могат да поставят нов чифт. Те работят срещу часовника и срещу термометъра.
Досега, те са опаковали около 4500 фута (1370 м.) от ледени ядра за доставяне обратно към Съединените щати, през миналия сезон. Те ги пренесоха през леда до чакащия самолет. 109-та Национална Гвардия пренесе най-новите пратки на лед обратно към бреговете на Антарктида, където беше натоварен върху товарен кораб, пренесен през тропиците до Калифорния, разтоварен, поставен на камион, прекаран през пустинята до Националната лаборатория по ледени ядра в Денвър, Колорадо, където, докато говорим, учените сега нарязват този материал, за проби, за анализ, да бъде разпространен из лабораториите в страната и в Европа.
Антарктида беше последната празна част на тази планета -- невидимата зона в нашата разширяваща се визия за света. В миналото изследователите плавали извън пределите на картата, и те открили място, където обичайните правила за време и температура изглеждали спрели. Тук, леда изглежда има живо присъствие. Вятъра, който се трие в него му дава глас. Това е гласът на опит. Това е глас, на който трябва да обърнем внимание.
Got an idea, question, or debate inspired by this talk? Start a TED Conversation.
Научнопопулярният журналист Лий Хотц описва забележителен проект в ЗАЛО пропаст, Антарктида, където дързък екип пробива десетхилядилетен лед за извличане на жизненоважни данни за изменението на климата.
Robert Lee Hotz is the science columnist for the Wall Street Journal, where he writes about cutting-edge research on climate change, cosmology, molecular medicine, the human brain and much more ... He has traveled three times to the South Pole. Full bio »
Translated into Bulgarian by Anton Hikov
Reviewed by Mihail Stoychev
Comments? Please email the translators above.
[In Antarctica] the ice seems a living presence. The wind that rubs against it gives it voice. It is a voice of experience. It is a voice we should heed.” (Robert Lee Hotz)
18:03 Posted: Oct 2006
Views 212,333 | Comments 43
Just follow the guidelines outlined under our Creative Commons license.
This comment will be attributed to . Not ? Sign out.