Лари Лесиг казва, че законът задушава креативността

(Ръкопляскане) Искам да ви поговоря малко за съдържанието, генерирано от потребителите. Ще ви разкажа три истории, които ще ни отведат до аргумента, и така ще ви споделя малко за това, как направихме съдържанието, генерирано от потребителите, достъпно за бизнеса. И така, ето първата история.

1906 година. Този човек, Джон Филип Суза, отишъл на това място, Конгреса на Съединените щати, за да говори за тази технология, която той наричал, цитирам, "Говорещи машини". Суза не бил фен на Говорещите машини. Ето какво е казал: "Тези Говорещи машини ще унищожат творческото развитие на музиката в нашата страна. Когато бях малък, пред всяка къща в летните вечери можеха да се видят събрани млади хора, които пеят песните на деня или по-стари песни. Днес чувате тези адски машини по цял ден и цяла нощ. Няма да ни останат гласни струни", казал Суза. Гласните струни ще изчезнат в процеса на еволюцията, както е изчезнала опашката, когато човекът е произлязъл от маймуната.

Сега, това е картината, върху която искам да се фокусирате. Това е картина на културата. Можем да я опишем, използвайки модерната компютърна терминология като вид култура на принципа "чета-пиша". Това е култура, в която хората участват в създаването и пресъздаването на културата си. В този смисъл тя е четене и писане. Страховете на Суза били, че ще загубим тази способност, заради "адските машини". Те ще ни я отнемат. И на нейно място ще дойде обратното на културата "чета-пиша", която можем да наречен култура "само чета". Култура, в която творчеството се консумира, но консуматорът не творец и създател. Култура, която се управлява отгоре надолу, в която гласните струни на милиони са изгубени.

Сега, ако погледнете назад към ХХ век, поне по отношение на това, което наричаме "развития свят", ще е трудно да не се съгласите, че Суза е бил прав. Никога досега в историята си човешката кулутура не е била толкова професионализирана, толкова концентрирана. Никога досега творчеството на милиони хора не е било така ефективно замествано, и заменяно, както това се случва с тези "адски машини". ХХ век беше този век, в който, поне що се отнася до страните, които познаваме най-добре, културата премина от принципа "чета-пиша" към принципа "само чета".

И така, втората история. Земята е вид собственост; и като всяка собственост е защитена от закона. Според Лорд Блекстоун, собствеността върху земята се защитава със закон и през по-голямата част от историята на този закон се защитава собствеността както надолу под земята, така и нагоре към небето. И така, тази система била доста добра през по-голямата част от историята на регулацията на собствеността, докато не се появила тази технология и хората не започнали да се питат дали тя не нарушава правата им на собственици, тъй като прелитали над земята, без да имат правото за това от фермерите долу, докато прекосявали цялата страна? Е, през 1945 г. на Върховния съд се отдава възможност да разреши този казус.

Двама фермери, Томас Лий и Тини Козби, които отглеждали пилета, подали жалба срещу тези технологии. В жалбата се казвало, че техните пилета следвали полета на самолетите и се блъскали във стената на плевнята, когато самолетите прелитали над земята им. И така те се обърнали към Лорд Блекстоун и да отсъди, че самолетите са нарушители. От незапомнени времена закона казвал, че не можеш да прелетиш над нечия земя без разрешението на собственика й, следователно, тези полети трябва да спрат. Върховният Съд разгледал тази стогодишна традиция и казал, в становище написано от съдия Дъглас, че семейство Козби трябва да загуби. Върховният съд постановил, че доктрината, която защитава земята от дълбините й до небето няма място в съвременния свят, иначе, всеки трансконтинентален полет би бил обект на безброй дела за нарушаване на собствеността. Здравият разум, странна идея в правото, но тук е точно това - здрав разум. (Смях) Здравият разум въстава срещу идеята. Здравият разум.

И последната история. Преди интернет, последният ужас, който се изсипал върху индустриите, свързани със съдържанието, бил ужасът, предизвикан от тази технология: радио разпръскването. Един нов начин за разпространение на съдържание и следователно нова битка за контрол върху бизнесите, които ще разпространяват съдържание. По това време организацията, легалният картел, който контролирал авторските права на по-голямата част от музиката, която ще се излъчва чрез тези технологии, бил "АСКАП". Те имали ексклузивен лиценз за най-популярните изпълнения и го използвали по начин, който да иска да покаже на радиостанциите кой на практика диктува правилата. И така, между 1931 и 1939 г. цените се вдигнали с 448%, докато накрая радиостанциите се събрали и казали: "Край, няма повече да търпим". И през 1939 г. един адвокат, Сидни Кей, основал нещо, наречено Броудкаст мюзик инкорпорейтед. Ние го познаваме като Би Ем Ай. И Би Ем Ай били много по-демократични по отношение на изкуството, което им позволило да включат в репертоара си за първи път и афро-американска музика. Но най-важното било, че Би Ем Ай вземат обществено достъпни творби, аранжират ги и ги предоставят безплатно на своите абонати. И така - през 1940 г., когато "АСКАП" заплашили да удвоят таксите си - по-голямата част от радиостанциите преминали към Би Ем Ай. "АСКАП" отговорили, че не им пука. Хората ще се разбунтуват, предсказват те, защото най-добрата музика вече не им е достъпна, защото радиостанциите са преминали към второто най-добро - свободно достъпното, предоставено от Би Ем Ай. Добре, но хората не се разбунтували, и през 1941 г. "АСКАП" спира. А важното в случая е да осъзнаем, че дори и тези радио станции да пускат нещо, което ние наричаме второто най-добро, конкуренцията се оказва достатъчна сила, по това време, да премахне достъпа на легалния картел до музиката.

Окей. Три истории. Ето и аргумента. Според мен най-важното нещо, което трябва да осъзнаем е това, което интернет прави, по точно неговата способност да съживи културата "чета-пиша", за която Суза романтично мечтае. Дигиталните технологии са възможността за съживяване на тези гласни струни, за които той така разпалено говори пред Конгреса. Съдържанието, генерирано от потребителите, навлиза в бизнеса по изключително ценни и полезни начини като уважава аматьорската култура. Под това нямам предвид дилетантска култура, а култура, в която хората творят, защото обичат да го правят, а не за пари. Имам предвид културата, която вашите деца създават непрекъснато. Когато се замислите за това, за което тъгува Суза - събраните заедно млади хора, които пеят песните на деня и старите хитове, вие трябва да се замислите и затова, което вашите деца правят точно сега. Те вземат хитовете на деня и по-старите парчета, миксират ги и ги превръщат в нещо различно. Така те разбират достъпа си до културата. Нека дам още няколко примера, за да дообясня за какво говоря.

Ето нещо, наречено "Анимe клипове", първи пример, в което са взети аниме кадри от телевизията и са обединени с музикални парчета. ♫(Музика) За това трябва да ми се доверите. Исус остава жив. Не се безпокойте. ♫(Музика: "Ще оцелея" на Глория Гейнър) (Смях) А това е най-доброто. ♫ (Музика: Безкрайна любов" на Лайнъл Ричи и Даяна Рос) Любов моя... Само ти си в моя живот... Единственото нещо, което ми дава надежда... Моята първа любов... Ти си всеки всяко мое вдишване... Ти си всяка стъпка, която правя... И аз... Искам да споделя цялата си любов с теб... Никой друг няма да го направи... И твоите очи... Те ми казват колко много те интересува... ♫ (Музика) И така, това е ремикс. (Ръкопляскане) Важно е да подчертая и какво не е - - не е това, което наричаме "пиратство". Не говоря нито че трябва да оправдаем хората, които вземат съдържанието на други хора и го продават и разпространяват без разрешение от носителя на авторското право. Говоря за случаите, когато хората вземат и претворяват създаденото от други хора, използвайки дигиталните тенологии, за да кажат нещата по различен начин. И сега, важното в случая не е техниката, която виждаме. Защото, разбира се, всяка техника, която виждаме тук е нещо, с което телевизионните и филмовите продуценти работят през последните 50 години. Важното е, че тази техника се е демократизирала. Днес всеки, с достъп до компютър за 1500 долара, може да ползва музика и изображение от културата около нас и да ги използва, за да каже нещата по различен начин. Тези творчески инструменти са се превърнали в инструменти на речта. Това е грамотността на това поколение. Така говорят нашите деца. Така мислят нашите деца, такива са нашите деца и те все повече разбират дигиталните технологии и връзката им с тях самите.

Сега, в отговор на тази нова употреба на дигиталните технологии в културата законите не приветстват съживяването на Суза със солидна доза здрав разум. Напротив, структурата на законите за авторско право и същността на дигиталните технологии, с тяхното взаимодействие, създават презумпцията, че тези действия са незаконни. Защото ако законите за авторско право регулират нещо, наречено копие, то в дигиталния свят, това, от което не можем да избягаме, е, че всяко използване на култура произвежда копие. И следователно всяко едно използване трябва да бъде с разрешение; защото без разрешение вие сте правонарушител. Вие нарушавате законите точно толкова, колкото и тези хора са нарушители. Здравият разум, обаче, още не е надделял в отговор на отговора, който дава законът на тези проявления на творчество. Точно обратното. Това, което виждаме е нещо много по-лошо от изразите на негодувание. Виждаме нарастващ екстремизъм на двете страни в този дебат, в отговор на конфликта между закона и приложението на тези технологии.

Едната страна създават нови технологии като тази, която бе обявена наскоро, която дава възможност автоматично да се свалят файлове от сайтове като YouTube - всякакво авторско съдържание може да бъде свалено, със или без разрешение за правомерно ползване, което да се приложи към използването на това съдържание. А от другата страна, сред нашите деца, се увеличават привържениците на аболиционизма по отношение на авторското право - идва поколение, което отказва да приеме основната идея в приложението на законите за авторско право, отхвърля го и е убедено, че законът не е нищо повече от магаре, което се игнорира и прескача при всяка появила се възможност. Екстремизмът на едната страна поражда екстремизъм в другата. факт, който сме научили много, много пъти през годините, а застъпниците и на двете крайни позиции в този дебат просто грешат. И сега, балансът, за който се опитвам да се боря - аз, като всеки истински либерал се опитах да започна битката си като се насочих към правителството. Голяма грешка, нали? (Смях)

Насочих се първо към съда и законодателството, за да се опитам да ги накарам да направят нещо, така че системата да придобие по-голям смисъл. Провалих се отчасти, защото съдилищата са прекалено пасивни, отчасти защото законодателството е корумпирано, с което не искам да кажа, че се дават подкупи, с които да се спре истинската промяна, а по-скоро говоря за икономическото влияние, което управлява функционирането на Конгреса, което означава, че политиците няма да разберат ситуацията, докато не стане прекалено късно, за да може да се оправи. Така че ни трябва нещо различно, нуждаем се от различен вид решение и решението тук, според мен, е частно решение, решение, което се опитва да легализира отново новото и да осъзнае икономическия му потенциал. И точно тук е мястото на историята на Би Ем Ай. Защото както Би Ем Ай показа, конкуренцията може да постигне определен баланс. Същото може да се случи сега. Нямаме обществено достъпно творчество, което да използваме, така че на практика се нуждаем от два типа промени.

Първо, артистите и създателите да прегърнат идеята и да изберат творбите им да са достъпни за ползване по-свободно. Например, могат да кажат, че творбите им могат да се ползват свободно за некомерсиални цели, аматьорският тип ползване, но не са свободно достъпни за комерсиална употреба. И второ, нуждаем се бизнесът, който е изграден върху принципите на типа култура "чета-пиша" да застане категорично зад тази възможност, да я разреши, така че екологията на свободното съдържание или по-свободното съдържание да може да се развива на неутрална платформа, на която и двете съществуват едновременно, така че по-свободното да може да конкурира по-малко свободното и възможността за развитие на креативността в тази конкуренция да научи едната на това, което знае другата.

Сега, бих искал да поговоря за един конкретен подобен план, за който знам нещо, но не искам да нарушавам първото правило на TED за продажбите, така че изобщо няма да ви говоря за него. Вместо това просто ще ви припомня на какво ни научи Би Ем Ай. На това, че изборът на твореца е ключът новите технологии да имат възможността да бъдат отворени към бизнеса, и ние трябва да създадем избори за творците, ако тези нови технологии трябва да получат тази възможност. Но нека завърша с нещо, което смятам за много по-важно - много по-важно от бизнеса. И това е въпросът каква е връзката на всичко това с нашите деца. Трябва да си признаем, че те са различни от нас. Това сме ние, нали? (Смях) Ние правехме миксирани записи. те миксират музика. Ние гледаме телевизия. Те правят телевизия.

Технологиите ги направиха различни и като виждаме какво могат да направят тези технологии, трябва да признаем, че не може да убием инстинкта, който технологиите създават. Можем само да го криминализираме. Не можем да спрем децата си да го използват. Можем само да ги накараме да го правят скришом. Не можем да направим децата си отново пасивни, можем само да ги направим, цитирам, "пирати". Това добре ли е? Живеем в това необиконовено време, един вид епоха на забраните, където в много области на живота ни живеем постоянно в нарушение на законите. Обикновените хора живеят живот в нарушение на законите и това е каквото аз - ние - причиняваме на нашите деца. Те живеят, знаейки че животът им е в нарушение на законите. Осъзнаването на това е изключително разрушително, изключително покварно. А в условията на демокрация би трябвало да можем да направим нещо по-добро. По-добро, поне за тях, ако не и за бизнеса. Много ви благодаря. (Ръкопляскания)