Лари Брилиант привежда убедителни аргументи в полза на оптимизма

Ще се опитам да ви представя света така, както аз го виждам, с проблемите и благоприятните възможности, пред които сме изправени, и ще поставя въпроса дали трябва да сме оптимисти или песимисти. След което ще споделя с вас тайната, поради която съм непoпpавим оптимист. Като за начало нека ви пусна един филм на Ал Гор, който може и да сте гледали. Всички сте гледали ''Неудобната истина''. Този филм е още по-неудобен.

(Видео): ...изключително опасни въпроси. Защото със сегашните ни знания нямаме представа какво ще се случи. Дори и сега човекът може би несъзнателно променя световния климат чрез отпадъците на цивилизацията си. Всяка година фабриките и автомобилите ни отделят повече от 6 милиарда тона въглероден двуокис -- което спомага въздухът да абсорбира слънчевата топлина -- и поради това атмосферата ни, изглежда, се затопля. Това лошо ли е? Направени са изчисления, че покачването на температурата на Земята с няколко градуса би разтопило полярните ледени шапки. А ако това се случи, вътрешно море би запълнило голяма част от долината на Мисисипи. Туристите в лодки със стъклени дъна ще разглеждат потъналите кули на Маями през 150 фута (45 метра) тропически води. Тъй като, що се отнася до времето, си имаме работа не само със сили, далеч по-разностранни дори от тези, с които се среща един атомен физик, а със самия живот.

Лари Брилиант: Дали трябва да се чувстваме добре, или зле от това, че с 50 години предвиждания е постигнато толкова малко? Е, всъщност зависи какви са целите ви. А що се отнася до моите цели, винаги се връщам към талисмана на Ганди. Когато попитали Махатма Ганди: "Откъде знаете дали следващата постъпка, която сте на път да направите, е правилна или погрешна?", той отговорил: "Представете си най-бедното, най-уязвимото човешко същество, на което някого сте попадали, и си задайте въпроса дали постъпката, която обмисляте, ще е от полза за този човек. Ако ще бъде от полза, тогава е правилна. Ако няма да е от полза, премислете я отново."

За нас, които сме в тази зала, това не е само най-бедният и най-уязвимият индивид, а обществото, културата, самият свят. Тенденциите за онези, които са в периферията на нашето общество, най-бедните и най-уязвимите, тенденциите пораждат достатъчно основания за сериозен песимизъм. Но съществуват и чудесни основания за оптимизъм. Да разгледаме и двата случая. Първо, мега-тенденциите. В системата има две или три степени на климатична промяна. Това ще причини покачване на морското равнище. Ще доведе до солни наноси в кладенци и земи. Промяната на климата и нарастващото население ще навреди прекомерно на най-бедните и най-уязвимите. Макар и да сме избегнали бомбата на населението на Пол Ерлих и няма да видим 20 милиарда души през това десетилетие, както е предрекъл той, ядем, все едно сме 20 милиарда. И консумираме толкова много, че повишение от 6,5 милиарда на 9,5 милиарда през живота на внуците ни, ще навреди непропорционално на най-бедните и най-уязвимите.

Затова те мигрират към градовете. Затова през юни тази година ние като вид надминахме нивото, при което 51 процента от нас живеят в градове, бедняшки и пренаселени квартали. Селските райони вече не произвеждат толкова храна както преди. Зелената революция така и не стигна до Африка. А с опустиняването, пясъчните бури, пустинята Гоби, Огаден се оказва, че все по-трудно един хектар произвежда толкова калории, колкото преди 15 години.

Затова хората се обръщат повече към животинска консумация. В Африка миналата година африканците са изяли 600 милиона диви животни и са консумирали два милиарда килограма дивеч. А всеки килограм дивеч е съдържал стотици хиляди нови вируси, които никога не са били картографирани, чиито геномни последователности са ни непознати. Пригодността им да създават пандемии, с които не сме наясно, но сме узрели за зоонотично породени, възникващи заразни болести.

Нарастващ, бих казал експлозивен растеж на технологията. Повечето от нас са облагодетелствани от този растеж. Но той има тъмна страна -- в биооръжията и в технологията, която ни поставя на път към сблъсъци за увеличаване на всеки гняв, омраза или усещане за маргинализация. И всъщност, с увеличаващата се глобализация... при която има големи печеливши и още по-големи губещи... днес светът е по-разнороден и нечестен, отколкото вероятно когато и да било в историята.

Един процент от нас притежават 40 процента от всички стоки и услуги. Какво ще се случи, ако милиардът хора днес, които живеят с по-малко от един долар на ден, се увеличат на три милиарда през следващите 30 години? Единият процент ще притежават дори повече от 40 процента от всички стоки и услуги в света. Не защото са забогатели, а защото останалата част от света е обедняла още повече. Миналата седмица Бил Клинтън каза на наградите TED: "Тази ситуация е безпрецедентна, неравностойна, нечестна и нестабилна".

Така че има много причини за песимизъм. Дарфур, по същество, е война за ресурси. Миналата година в Китай е имало 85 000 размирици, по 230 на ден, които изисквали полицейска или военна намеса. Повечето от тях били свързани с ресурси. Изправени сме пред безпрецедентен мащаб, като брой, на бедствия. Някои са свързани с времето, с човешките права, с епидемии. А нововъзникващите болести може да направят H5N1 и птичия грип отживели предшественици на идващите неща. Светът е дестабилизиран. И за разлика от дестабилизирания свят в миналото, това ще бъде излъчено по YouTube, ще го видите по дигиталната телевизия и на мобилните си телефони. До какво ще доведе това? За някои ще доведе до гняв, религиозно и сектантско насилие и тероризъм. За други -- оттегляне, нихилизъм, материализъм. За нас, накъде ни води това, като социални активисти и предприемачи? Като гледаме тези тенденции, дали падаме духом, или се изпълваме с енергия?

Да разгледаме един случай -- случая на Бангладеш. Първо, дори ако емисиите на въглероден двуокис спрат днес, глобалното затопляне ще продължи. А дори при глобално затопляне... ако виждате тези сини линии, пунктираната линия показва, че дори ако емисиите от парникови газове спрат днес, през следващите десетилетия морското равнище ще се повишава. Минимум 20 до 30 инча (50 до 75 см.) повишаване на морското равнище е най-добрият сцeнарий, на който може да се надяваме, а може да е и десетократно повече. Какво ще причини това на Бангладеш? Да погледнем. Ето го Бангладеш. 70 % от Бангладеш е на по-малко от 5 фута (1,5 м.) над морското равнище. Да отидем да погледнем Хималаите. И ще наблюдаваме как глобалното затопляне ги кара да се топят. Повече вода слиза, обезлесените райони тук, в Тарай, няма да са в състояние да абсорбират отточните води, защото дърветата са като сламки, които изсмукват излишната сезонна вода. Сега гледаме на юг, през Кали Гандаки. Според мен, много от вас са пътували тук. Да тръгнем надолу, да погледнем Бангладеш и да видим какъв ще бъде ефектът от двойното повишаване на водата, идваща от север, и моретата, надигащи се от юг. Като гледаме петте големи реки, захранващи Бангладеш. А сега да погледнем от юг, да погледнем отгоре, и да видим това в релеф. Минимум 20 до 40 инча (50 до 100 см.) повишение на моретата, в съчетание с увеличаващи се потоци от Хималаите. И погледнете това. Може да се очаква до 100 милиона бежанци от Бангладеш да мигрират в Индия и в Китай. Това е трудността, с която се сблъсква една страна.

Но ако погледнете планетата, по цялата Земя, навсякъде, където има ниско разположени зони, населени области близо до вода, ще откриете повишение на морското равнище, което ще предизвика начина ни на живот. Тропическа Африка, и дори собственият ни район на залива Сан Франциско. Всички участваме в това. Не е нещо, което се случва някъде далеч на хора, които не познаваме. Глобалното затопляне е нещо, което се случва на всички ни, всички наведнъж.

Както и тези нововъзникващи заразни болести, имена, които не сте чували допреди 20 години: ебола, треска лхаса, маймунска шарка. С ерозията на зеления пояс, отделящ животни от хора, живеем в споделените ни вирусни среди. Помните ли, че допреди 20 години никой не беше чувал за западнонилска треска? А после видяхме как един случай пристигна на източното крайбрежие на Съединените щати и всяка година се придвижваше на запад. Помните ли, че никой не беше чувал за ебола, преди да чуем за стотици хора, умиращи в Централна Африка от нея? За съжаление, това е само началото. Има 30 нововъзникващи заразни болести, започващи при животни, прескочили през видовете през последните 30 години. Повече от достатъчна причина за песимизъм.

А сега, да погледнем причините за оптимизъм. (Смях) Стига толкова лоши новини. Човешките общества винаги са откликвали на предизвикателството. Просто трябва да погледнем списъка с Нобеловите лауреати, за да си припомним. Случвало ни се е и преди -- парализирани от страх, парализирани в бездействие, когато някой... вероятно един от вас в тази зала... е скочил в пробива и е създал организация като Физици за социална отговорност, която се бори срещу ядрената заплаха, Медици без граници, която подновява ангажимента ни за помощ при бедствия, Мохамед ЕлБарадей, и огромната надежда и оптимизъм, които той донесе на всички нас, и нашият Мохамед Юнюс.

Видяхме изкореняването на едрата шарка. Тази година може да видим изкореняването на полиомиелита. Миналата година в света имаше само 2000 случая. Може да видим изкореняването на дракункулозата догодина... в света са останали само 35 000 случая. Преди 20 години имаше три милиона и половина. И видяхме една нова болест, различна от 30-те нововъзникващи заразни болести. Тази болест се нарича синдром на внезапното забогатяване. (Смях) Изумителен феномен. Из целия технологичен свят виждаме млади хора, ухапани от тази болест -- синдром на внезапното забогатяване. Но те използват богатството си, както предците им никога не са го правили. Не чакат да умрат, за да създават фондации. Активно насочват парите си, ресурсите си, сърцата си, ангажиментите си, за да направят света по-добро място. Със сигурност нищо не може да ти даде повече оптимизъм от това.

Още причини да сме оптимисти. През 60-те, а аз съм създание на 60-те, имаше движение. Всички усещахме, че сме част от него, че точно зад ъгъла ни чака по-добър свят, че гледаме раждането на един свят, свободен от омраза, насилие и предразсъдъци. Днес има друг вид движение. Движение за спасение на Земята. То едва започва. Преди пет седмици една група активисти от бизнес общността се събраха, за да попречат на една комунална услуга в Тексас да построи девет захранвани с въглища топлоелектроцентрали, които биха допринесли за унищожаването на околната среда. Преди шест месеца една група бизнес активисти се събра, за да се присъедини към републиканския губернатор в Калифорния за прокарване на AB 32, стигащото най-далеч законодателство в екологичната история.

Ал Гор изнесе презентации в Белия дом и Сената като свидетел-експерт. Можете ли да си представите? (Смях) Виждаме сърдечно съглашение между наука и религия, което преди пет години не бих повярвал, че е възможно, щом евангелистката общност разбра отчаяното положение с глобалното затопляне. А сега 4000 църкви се присъединиха към екологичното движение. Това е причина за огромен оптимизъм. Европейският план 20-20-20 е изумителен пробив, нещо, което трябва да ни кара всички да усещаме, че надеждата е на хоризонта. А на 14-ти април ще има Ден на действие, където хиляда индивидуални мобилизирани социално активистки движения в Съединените щати ще протестират срещу законодателството -- ще оказват натиск на законодателство за спиране на глобалното затопляне. А на 7 юли по целия свят, научих едва вчера, ще има глобални концерти "Жива Земя". И се усеща как това оптимистично движение за спасяване на Земята се носи във въздуха.

Това не значи, че хората разбират, че глобалното затопляне засяга най-бедните и най-слабите, най-силно. Това значи, че хората започват първата стъпка, което е да действат от свой собствен интерес. Но виждам в големите финансиращи институции -- в CARE (грижа), Рокфелер, фонда "Братя Рокфелер", Хюлет, корпорации "Мърси", вие хора, Гугъл, толкова много други организации, начало на разбиране, че е нужно да работим не само за първично предотвратяване на глобалното затопляне, но и за вторично предотвратяване на последиците от глобалното затопляне, върху най-бедните и най-уязвимите.

А що се отнася до мен, аз имам друга причина да съм неизлечим оптимист. Тук чухте толкова много вдъхновяващи истории, а аз чух толкова много снощи, че реших да споделя малко от своите. Не съм минал точно конвенционално медицинско обучение. Живях в един хималайски манастир и учих с един много мъдър учител, който ме изрита от манастира един ден и ми каза, че моята съдба... беше направо като Йода... съдбата ти е да отидеш да работиш за Световната здравна организация и да помогнеш за изкореняване на едрата шарка, по време, когато нямаше програма за борба с едрата шарка.

Трябва да ви прави оптимисти това, че едрата шарка вече не съществува, защото тя е била най-лошата болест в историята. През миналия век... този, който беше преди седем години... половин милиард души са починали от едра шарка. Повече, отколкото във всички войни в историята, повече от всяка друга заразна болест в историята на света. През Лятото на любовта, през 1967-а, два милиона души, деца, са починали от едра шарка. Не е древна история. Когато четете за библейската чума, това била едрата шарка. Фараон Рамзес Пети, чиято снимка е тук, починал от едра шарка. За да се изкорени едрата шарка, трябваше да съберем най-голямата армия на Обединените нации в историята. Посетихме всяка къща в Индия в търсене на едра шарка --120 милиона къщи, по веднъж всеки месец, в продължение на почти две години. В жесток обрат, след като почти бяхме победили едрата шарка... и това трябва да научиш като социален предприемач, царството на последния инч.

Когато почти бяхме изкоренили едрата шарка, тя отново се завърна, защото компаниите от град Татанагар привличаха работници, които можеха да отидат там и да получат работа. Те се заразиха от едра шарка на единственото място, в което все още беше останала едра шарка, и се върнаха вкъщи да умрат. И тогава разнесоха едрата шарка в 10 други страни и отново възпламениха епидемията. И трябваше да започнем всичко отначало. Но накрая успяхме, и последният случай на едра шарка: това малко момиченце, Рахима Бану... Барисал, в Бангладеш... когато тя кашляла или издишвала, и последният вирус на едра шарка излязъл от белите й дробове, паднал в калта и Слънцето убило този последен вирус, така приключва веригата от предаване на най-страхотния ужас в историята.

Как това да не те направи оптимист? Болест, убила стотици хиляди в Индия, и ослепила половината от всички ослепени в Индия, приключи. И, най-важното за нас тук, в тази зала, беше създадена връзка. Лекари, здравни работници от 30 различни страни, от всяка раса, всяка религия, всеки цвят, работиха заедно, бориха се рамо до рамо, един с друг, бориха се срещу общ враг, а не помежду си. Как това да не те накара да се чувстваш оптимист за бъдещето? Много благодаря. (Аплодисменти)