Кристина Гйерде: Законодателство в открито море

Днес ще ви отведа на пътешествие до място толкова дълбоко, толкова тъмно, толкова неизследвано, че за него знаем по-малко отколкото за тъмната страна на Луната. Това е място на митове и легенди. Място, отбелязано на древните карти с "Тук има чудовища." Всяка нова експедиция до това място води до откриването на толкова прекрасни и странни същества, че нашите предци наистина биха ги помислили за чудовища. Вместо това, те ме карат да позеленявам от завист, че колегите ми от IUCN (Международен съюз за защита на природата), можаха да отидат на това пътешествие до подводните възвишения на юг от Мадагаскар, за да направят снимки и да видят тези чудни същества от бездната.

Става дума за открито море. Открито море е правен термин, но в действителност представлява 50 процента от планетата. При средна дълбочина на океана от 4000 метра, в действителност, открито море обхваща и осигурява почти 90 процента от естествената среда за живота на Земята На теория това е световното богатство, което принадлежи на всички нас. Но в действителност, е управлявано само от онези, които разполагат с ресурсите да излязат и да го експлоатират. Така че днес ще ви отведа на едно пътешествие, за да хвърлим светлина върху някои остарели митове, легенди и предположения, които ни държаха, като наистина заинтересованите от открито море, в пълна тъмнина. Ще пътуваме до някои от тези специални места, които открихме през последните няколко години, за да покажем защо наистина трябва да сме загрижени. И накрая ще се опитаме да развием и въведем нова перспектива за управлението в открито море, което е свързано с цялостно опазване на океаните, но се вписва в област от глобални норми на предпазни мерки и уважение.

Ето снимка от открито море, видяно отгоре -- областта в тъмно синьо. Като международен адвокат, това ме плаши много повече, отколкото което и да е от създанията или чудовищата, които може да сме видели, защото опровергава идеята, че всъщност може да защитите океана, световния океан, който осигурява запасите от въглероден двуокис, от топлина, от кислород, само ако може да защитите 36 процента. Това е в действителност истинското сърце на планетата. Някои от проблемите, срещу които трябва да се изправим са, че съществуващите международни закони -- като например, корабоплаването -- осигуряват по-голяма защита за близките до бреговете територии. Например, изхвърлянето на отпадъци, нещо, което си мислите, че просто си отминава, но законите, регламентиращи изхвърлянето на боклуци от кораби, всъщност стават все по-слаби, колкото по-далеч сте от брега. В резултат на това, имаме петна от боклук с два пъти размера на Тексас. Това е невероятно. Преди мислехме, че решението на проблема със замърсяването е разреждането, но се оказва, че не е така.

Така че това, което научихме от социолози и икономисти като Елинор Остром, която изучава явлението за управление на общностите на местно ниво, е, че има определени предпоставки, които могат да се поставят в действие, които ще ни позволяват да управляваме и имаме достъп до откритото пространство за доброто на всички ни. И те включват чувство за обща отговорност, общи норми, които свързват хората като общност. Условен достъп: можете да поканите хора да се присъединят, но те трябва да играят по правилата. И разбира се, ако искате хората да играят по правилата, нуждаете се от ефективна система за наблюдение и изпълнение, защото както открихме, човек може да се довери, но също трябва да може да провери.

Това, което бих искала да предам е, че не всичко, което виждаме в открито море е в черни краски. Защото група от много всеотдайни хора -- учени, природозащитници, фотографи и държави -- бяха в състояние всъщност да променят трагичната траектория, която унищожаваше крехки морски пейзажи, като тази коралова градина, която виждате пред себе си. Това означава, че ние можахме да ги спасим от съдбата на дълбоководно копане. И как направихме това? Ами както казах, имахме група от фотографи, които отидоха на борда на кораби и всъщност заснеха дейностите, както се случваха. Но също така прекарахме много часове в мазетата на Организацията на обединените нации, опитвайки се да работим с правителства, за да ги накараме да разберат какво се случва толкова далеч от сушата, което малцина от нас някога са си представяли дори, че тези същества са съществували.

Така че в рамките на три години, от 2003 до 2006, успяхме да приемем действащи норми, които всъщност промениха модела, за това как риболовните кораби извършват дълбоководно дънно тралиране. Вместо да ходят навсякъде и да правят каквото си искат, ние всъщност създадохме режим, който изисква предварителна оценка на това къде отивате и задължение за предотвратяване на значителни щети. През 2009 година, когато ООН прегледаха напредъка, те откриха, че почти 100 милиона кв. км. от морското дъно бяха защитени. Това не означава, че това е окончателното решение, или че това дори предоставя постоянна защита, но това означава, че група лица, могат да образуват една общност, която всъщност да формира начина, по който открито море се управлява, да създаде нов режим. Така че аз гледам оптимистично на възможностите ни за създаване на истинска синя перспектива за тази красива планета. Желанието на Силвия ни осигурява този баланс, този достъп към сърцето на хората, може да се каже, които рядко са виждали места отвъд собствените си пръсти, но сега надяваме се, ще се заинтересуват в жизнения цикъл на същества като тези морски костенурки, които наистина прекарват по-голяма част от времето си в открито море.

Днес ние ще пътуваме до малък набор от някои от тези специални области, само за да ви дадем представа за отличителните черти на богатствата и чудесата, които те съдържат. Саргасово море, например не е море, ограничено от бреговата ивица, но е ограничено от океанските течения, които съдържат и обграждат това богатство от сарагас, който расте и се натрупва там. То е също известно като мястото за хвърляне на хайвера на змиорките от реките от северна Европа и Северна Америка, които сега са с толкова намалена бройка, че всъщност спряха да се появяват в Стокхолм. И пет се появиха във Великобритания съвсем скоро.

Но Саргасово море, по същия начин, както натрупва сарагасови водорасли, всъщност привлича пластмасите от целия регион. Тази снимка не показва съвсем точно пластмасите, които бих искала да ви покажа, защото не съм била там. Но наскоро имаше проучване, публикувано през февруари, което показваше, че има 200 000 частици от пластмаса на квадратен километър, сега плуващи на повърхността на Саргасово море, и това се отразява на местообитанията на много видове в техните детски моменти, които идват в Саргасово море, заради неговата защита и храна. Саргасово море е също чудно място за събирането на тези уникални видове, които са се развили за да подражават на местообитанията на сарагаса. То също така осигурява специална естествена среда за тези летящи риби да снасят яйцата си. Но това, което искам да извлечете от тази снимка е, че ние наистина имаме възможност да поставим началото на световна инициатива за защита. Така правителството на Бермудските острови призна необходимостта и своята отговорност, имайки част от Саргасово море в рамките на своята национална юрисдикция -- но по-голямата част е извън нея -- да помогне за популяризирането на движение, за защита на тази жизнено важна област.

Да се прехвърлим на един малко по-хладно място сега, морето Рос в южния океан. Това всъщност е залив. То се счита за открито море, тъй като континента е извън границите на териториални претенции, така че всичко във водата се третира, като че ли е в открито море. Но това, което прави морето Рос важно е необятното море от лед, което през пролетта и лятото осигурява изобилие от фитопланктон и крил, които поддържат това, което до съвсем наскоро, беше почти непокътната близка до брега екосистема. Но за съжаление CAMLAR, регионалната комисия, отговаряща за опазването и управлението на рибните запаси и други живи морски ресурси, за съжаление започнала да се поддава на риболовните интереси и одобрила разширяването на правата за риболов на кликач в региона. Капитанът на новозеландски кораб, който бил там, отчита значителен спад на броя на косатките в морето Рос, които са пряко зависими от кликача в Антарктика, като техен основен източник на храна. Така че това, което трябва да направим е да се изправим смело, поотделно и заедно, да притиснем правителствата, да настояваме пред регионалните организации за управление на риболова, да декларираме правото си да обявим някои зони за забранени за риболов в открито море, така че свободата за ловене на риба повече да не означава свободата за ловене на риба навсякъде и по всяко време.

Приближавайки се още малко до тук, Коста Рика Доум е наскоро открит район -- потенциално целогодишно местообитание за сините китове. Има достатъчно храна там за да ги изхрани през лятото и зимата. Но това, което е необичайно за Коста Рика Доум е, всъщност, че това не е постоянно място. Това е океанографско явление, което се измества във времето и пространството на сезонен принцип. Така че в действителност, то не е постоянно в открито море. То не е постоянно в очертаните икономически зони на тези пет страни от Централна Америка, но се премества през различните сезони. И това създава предизвикателство за опазването му, но също така има предизвикателство за защита на видовете, които се движат заедно с него. Ние можем да използваме същите технологии, които рибарите използват, за да идентифицираме къде са видовете, за да затворим зоната, когато е най-уязвима, което може, в някои случаи, да бъде през цялата година.

Да се приближим още по-близо до брега, където сме в момента, всъщност това беше снимано в Галапагос. Много видове са отправени към този регион, ето защо е отделено толкова много внимание за опазването на морския пейзаж в източния тропик на Тихия океан. Това е инициатива, която е координирана от Международното общество за опазване на природата с различни партньори и правителства, действително да се опита да въведе интегриран режим на управление в целия регион. Това е, което дава чудесен пример за това докъде можете да стигнете с истинска регионална инициатива. Това е защита на пет обекта на световното наследство. За съжаление, Конвенцията за световното наследство не признава необходимостта от защита на зони извън националната юрисдикция, в момента. Така че място като Коста Рика Доум не може технически да отговори на изискванията, през времето, когато е в открито море. Така че това, което предлагаме е, че или трябва да изменим Конвенцията за световното наследство, така че да може да приеме и призове за всеобща защита на тези обекти на световното културно наследство, или че трябва да променим името й, и да я наречем Конвенция за половината от световното наследство. Но също така знаем, че видове като тези морски костенурки не стоят приковани към морския пейзаж в източния тропик на Тихия океан. Тези видове се озовават в огромната спирала в южната част на Тихия окен, където те прекарват по-голямата част от времето си и често се оказват окачени по този начин, или като съпътстващ улов.

Така че това, което бих искала да предложа е, че ние трябва да правим нещата в мащаб. Ние трябва да работим на местно ниво, но също така трябва да работим на ниво на целия океан. Сега разполагаме с необходимите средства и технологии, които да ни дадат възможност да предприемем по-широкомащабна океанска инициатива. Ние сме чували за Проекта за маркиране на тихоокенаските хищници, един от 17-те проекти за преброяване на морския живот. Той ни предостави данни като тези, за малки, мънички черни буревестници, които считат целия океански басейн за техен дом. Те прелитат 65 000 километра за по-малко от година. Така че имаме средствата и съкровищата, идващи от Преброяването на морския живот. И неговата заключителна година ще бъде стартирана през октомври. Така че очаквайте допълнителна информация. Това, което намирам за толкова вълнуващо е, че Преброяването на морския живот се занимава не само с маркиране на хищници в Тихия океан, то също така се занимава с наистина неизследваната водна среда, където същества като тази летяща морска краставица бяха открити. И за щастие, ние бяхме в състояние, в IUCN (Международния съюз за защита на природата), да обединим усилията си с Преброяването на морския живот, и много от учените, работещи там, за да се опитаме да преведем всъщност голяма част от тази информация за хората, разработващи законите. Вече имаме подкрепата на правителства зад гърба си. Ние разкриваме тази информация чрез технически семинари. И вълнуващото е, че имаме достатъчно информация, за да започнем да защитаваме някои от тези значими места на надежда, горещи точки. В същото време ние заявяваме: "Да, имаме нужда от повече. Ние трябва да продължим напред."

Но много от вас се питат, ако получите тези морски защитени територии, или разумен режим за управление на рибните ресурси в открито море, как ще го въведете в действие? Което ме води до втората ми страст освен океанологията, което е космическите технологии. Исках да бъда астронавтка, така че постоянно следях какви са наличните инструменти за наблюдение на Земята от космоса -- и че имаме невероятни средства, за които научихме, от гледна точка на възможността да проследяваме маркирани видове през целия им жизнен цикъл в открития океан. Можем също така да маркираме и следим риболовни кораби. Много вече имат транспондери на борда си, които ни позволяват да разберем къде се намират и дори това, което правят. Но не всички кораби разполагат с това, към днешна дата. Не е необходима ракетна наука, за да се създадат нови закони за поставяне под мандат, ако ще имаме привилегията за достъп до нашите ресурси в открито море, необходимо е да знаем -- някой трябва да знае -- къде се намирате и какво правите.

Така че това ме води до темата на разговора ми, което е, че можем да избегнем трагедията. Можем да спрем сблъсъка на 50 на сто от планетата с открито море. Но ние трябва да мислим в широк мащаб. Трябва да мислим глобално. Трябва да променим начина, по който всъщност управляваме тези ресурси. Трябва да възприемем нов модел на повишено внимание и уважение. В същото време, трябва да мислим на местно ниво, което е радостта и възхищението от желанието на Силвия за място на надежда, че ние можем да хвърлим светлината на прожекторите върху много от тези непознати области, и да поставим хората на масата -- ако щете -- действително да ги накараме да се чувстват част от тази общност, която наистина има дял в управлението на тяхното бъдеще. И третото е, че трябва да погледнем в управлението на целия океански басейн. Външните видове са разпространени в целия океан. Много от дълбоководните общности имат генетично разпределение, което е разпространено в целия океан. Ние трябва да разбираме, но също трябва да започнем да управляваме и защитаваме. И за да направим това, също така ни трябват режими за управление на океаните. С други думи, ние имаме регионални режими за управление в респективните икономически зони, но ние трябва да увеличим мащаба им, трябва да изградим капацитета им, така че да бъдат като южния океан, където имат две направления в областта на риболова и природозащитните организации.

Така че с това, бих искала да благодаря искрено и да почета Силвия Ърл за нейното желание, защото то ни помага да очертаем открито море и дълбоките морета извън националната юрисдикция. То ни помага да съберем една невероятна група от талантливи хора заедно, които наистина се опитват да решат и да навлязат в тези проблеми, които създадоха препятствия пред управлението и рационалното използване на тази област, която някога е била толкова далечна и недостъпна.

Така че на това пътешествие надявам се ви представих нова перспектива за открито море, това, че то е също и наш дом, и че ние трябва да работим заедно, ако искаме да постигнем това устойчиво бъдеще на океана за всички нас.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)