Киран Бир Сети учи децата да ръководят

"Заразен" е добра дума. Дори във времената на свинския грип, харесвам тази дума. Смехът е заразен. Страстта е заразна. Вдъхновението е заразно. Чухме някои забележителни истории от някои забележителни оратори. Но за мен заразното във всички тях беше, че бяха заразени с нещо, което наричам буболечката "Аз мога".

Въпросът е, защо само те? В страна с над един милиард души, защо толкова малко? Дали е късмет? Дали е шанс? Не можем ли всички систематично и съзнателно да се заразим? През следващите осем минути бих искала да споделя историята си с вас. Заразих се на 17 години, когато като студентка в колежа по дизайн срещнах възрастни, които наистина вярваха в моите идеи, предизвикваха ме и пиеха много чаши чай с мен. Бях поразена от това колко чудесно се чувствах и колко заразително беше това чувсто. Осъзнах също, че трябваше да се заразя още седемгодишна.

Затова, когато основах училище "Ривърсайд" преди 10 години, то се превърна в лаборатория, лаборатория за създаване на прототип и изглаждане на един процес за дизайн, който би могъл съзнателно да зарази ума с буболечката "Аз мога". И открих, че ако ученето е вградено в контекста на реалния свят, че ако размиеш границите между училище и живот, тогава децата преминават през едно пътуване на яснота, при което могат да видят промяната, да получат възможност, да бъдат променени, а после упълномощени, да водят промяната. А това пряко повишаваше благополучието на студентите. Децата ставаха по-компетентни и по-малко безпомощни. Но всичко това беше здрав разум.

И така, бих искала да ви покажа малко от това как изглежда обичайната практика в "Ривърсайд". Малко фон: когато моят пети клас учеше за правата на детето, ги накараха да правят ароматни пръчици, агарбатита, в продължение на осем часа, за да преживеят какво означава да си дете-работник. Това ги преобрази. Онова, което ще видите, е тяхното пътуване, а после - дълбокото им убеждение, че могат да илязат и да променят света. (Музика)

Ето ги, правят пръчици. А след два часа, щом ги заболяха гърбовете, бяха променени. Щом това се случи, излязоха в града, убеждавайки всички, че детският труд трябва да бъде премахнат. Погледнете Рагав - онзи момент, когато лицето му се променя, защото е успял да разбере, че е променил нагласата на този човек. А това не може да се случи в класна стая. И така, щом Рагав преживя това, той премина от "учителят ми каза" към "аз го правя". А това е умствената промяна "Аз мога". Това е процес, който може да бъде стимулиран и подхранван.

Но имахме родители, които казаха: "Добре - много е хубаво да превръщате децата ни в добри човешки същества - ами математиката, науката и английският език? Покажете ни оценките." Така и направихме. Данните бяха убедителни. Когато децата бяха упълномощени, не само че се справяха добре - справят се добре, всъщност много добре, както виждате в тази официална национална оценка, направена от над 2000 училища в Индия, децата от "Ривърсайд" са се представили по-добре от най-добрите 10 училища в Индия по математика, английски и наука.

Значи действаше. Сега беше време да се изнесе от "Ривърсайд". И така, на 15-ти август - Денят на независимостта, 2007, децата от "Ривърсайд" тръгнаха да заразяват Ахмедабад. Не ставаше дума за училище "Ривърсайд". Ставаше дума за всички деца. Затова бяхме безсрамни. Влизахме в офисите на общинската корпорация, полицията, пресата, фирмите и по същество казвахме: "Кога ще се събудите и ще осъзнаете потенциала във всяко дете? Кога ще включите детето в града? Отворете сърцата и умовете си към детето."

А как отговаряше градът? От 2007-а насам през месец градът спира движението по най-големите улици и ги превръща в площадка за игри за деца и детство. Ето един град, който казваше на детето си: "Ти можеш". Един поглед на заразата в Ахмедабад. Видео: (Неясно) Най-натоварените улици са затворени. Пътната полиция и общинската корпорация ни помагат. Превзети са от деца. Те карат кънки. Играят улични пиеси. Играят свободно, всички деца. (Музика)

Атул Каруал: "Подход" е организация, която и по-рано е работила в полза на децата. Планираме да разширим това и към други части на града. (Музика)

Киран Бир Сети: И градът ще дава свободно време. А Ахмедабад получи първата приятелски настроена към децата пешеходна пътека-зебра в света.

Джийт Сети: Когато един град даде на децата, в бъдещето децата ще дадат обратно на града. (Музика)

КБС: И заради това Ахмедабад е известен като първия приятелски настроен към децата град.

Значи, схващате схемата. Първо - 200 деца в "Ривърсайд". После 30 000 деца в Ахмедабад - този брой нараства. Вече беше време да заразим Индия. И така, на 15-ти август - отново, Денят на независимостта, 2009 г., упълномощени със същия процес, ние упълномощихме 100 000 деца да кажат: "Аз мога". Как? Проектирахме един прост набор инструменти, преведохме го на осем езика и стигнахме до 32 000 училища. Всъщност поставихме децата пред едно много просто предизвикателство. Казахме: вземете една идея, каквото и да е - нещо, което ви безпокои, изберете една седмица и променете един милиард животи.

И те го направиха. Истории за промяна идваха от цяла Индия, от Нагаланд на изток до Джунджуну на запад, от Сиким на север но Кришнагири на юг. Децата проектираха решения за разнообразен диапазон от проблеми. От самота до запълване на дупките по улиците, до алкохолизма и 32 деца, които спрели 16 детски брака в Раджастан. Беше невероятно. Трябва да потвърдим отново, че когато възрастните вярват в децата и казват "Ти можеш" - така ще бъде. Зараза в Индия. Това е в Раджастан, в едно село.

Дете: Родителите ни са неграмотни и искаме да ги научим да четат и да пишат. КБС: Първият път - митинг и улична пиеса в селско училище... нещо нечувано... за да кажат на родителите си защо грамотността е важна. Вижте какво казват родителите им.

Мъж: Програмата е страхотна. Толкова добре се чувстваме, че децата ни могат да ни научат да четем и пишем.

Жена: Толкова съм щастлива, че студентите ми направиха тази кампания. В бъдеще никога не ще се усъмня в способностите на моите студенти. Виждате ли, те го направиха.

КБС: Градско училище в Хайдерабад. Момиче: 581. Тази къща е 581...

Трябва да започнем да събираме от 555.

КБС: Момчета и момичета излизат в Хайдерабад - доста трудно, но го направиха.

Жена: Въпреки, че са толкова млади, свършиха прекрасна работа. Първо изчистиха обществото, после ще е Хайдарабад и скоро Индия.

Жена: Това беше разкритие за мен. Поразена съм, че имат такова вътрешно богатство.

Момиче: Благодаря ви, дами и господа. За нашия търг сме ви подготвили някои чудесни картини за една много добра кауза - получените от вас пари ще бъдат използвани за покупка на слухови апарати. Готови ли сте, дами и господа? Публика: Да! Момиче: Готови ли сте? Публика: Да! Момиче: Готови ли сте? Публика: Да!

КБС: И така, хартата на състраданието започва точно тук. Улични пиеси, търгове, петиции. Искам да кажа, те променяха животи. Беше невероятно. Тогава как да останем незасегнати? Как да останем незасегнати от тази страст, тази енергия, това вълнение? Знам, че е очевидно, но трябва да приключа с най-мощния символ на промяна, Гандиджи. Преди 70 години само един човек е заразил цяла нация с мощта на "Ние можем".

А кой днес ще разспространи заразата от 100 000 деца до 200 милиона деца в Индия? В преамбюла все още се казва: "Ние, народът на Индия", нали? Кой, ако не ние? Кога, ако не сега? Както казах, "заразен" е хубава дума. Благодаря. (Аплодисменти)