Кевин Славин. Как алгоритмите оформят света ни.

Това е снимка от фотографа Майкъл Нажар и тя е истинска в смисъл, че той отишъл до Аржентина за да направи снимката. Но тя също така е и фикция. Много работа е била вложена в нея след това. И това, което той е направил е да я промени дигитално, така че контурите на планините да следват промените на индекса Dow Jones. Това което виждате стръмния скат и долината, е финансовата криза от 2008. Снимката е била направена, когато ние сме били дълбоко в "долината". Не знам къде сме сега. Това е Hang Seng индекса за Хонг Конг. И топографията е сходна. Чудя се защо.

И това е изкуство. Това е метафора. Но мисля, че смисълът е, че това е силна метафора. И със силата на тази метафора искам да предложа да преосмислим ролята на съвременната математика -- не само финансовата математика, но математиката изцяло. Това е трансформация от нещо което ние извличаме от света към нещо което започва да го оформя. от нещо, което е в нас и нещо, което е извън нас. И това са специфични алгоритми, които са в основата си математиката, която компютрите използват, за да взимат решения. Те придобиват чувствителност за истината, защото повтарят отново и отново нещата. Превръщат нещата в кокали, калцифицират ги и така те се превръщат в истински.

Така се случи, че мислех за всичко това по време на презокеански полет преди няколко години, защото се оказа че седях до унгарски физик на моята възраст и разговаряхме за това как е бил животът по време на Студената война за физиците в Унгария. И така аз го попитах "И с какво се занимавахте ?"

И той отговори, че основно е разкривал невидимите самолети (стелт).

И аз отбелязах: " Това е интересна работа. Как функционира?" За да разберете това, трябва да научите малко повече как работи стелт технологията. И така този пример е прекалено опростен, но принципно не е така, че просто може да пуснете радарен сигнал през 156 тона стомана в небето. Той няма просто да изчезне. Но ако вземете това голямо, масивно нещо и го превърнете в милиони малки неща - нещо като ято птици - тогава радарът, който го търси, ще бъде в състояние да открие всяко ято птици в небето. И ако сте радар, това е наистина гадна работа.

И той отговори: "Да. Но това е само ако си радар. Ние не използвахме радар; ние направихме черна кутия, която търсеше електрични сигнали, електронна комуникация. И където и да видехме ято птици, които имаха електронна комуникация, мислехме, че те имат някаква връзка с американците.

"Да." казах аз. "Това е добре. Така вие сте неутрализирали 60 години астронавски изследвания. И какво стана след това? Какво направихте, когато порастнахте?" И той каза: " Ами заех се с финансови услуги." Аз възкликнах. Защото това беше в новините в последно време. И го попитах как функционира това? Той отговори: " В момента има около 2.000 физика на Wall Street и аз съм един от тях." Попитах го каква е черната кутия на Wall Street.

Доста е забавно, че задавате този въпрос, защото това се нарича точно търговията на черната кутия. Нарича се също и алго търговия - идва от алгоритмична търговия." И тази алгоритмична търговия се развива отчасти, защото брокерите имат същите проблеми, които са имали американски военновъздушни сили, те движат тези позиции - все едно е дали ще бъдат Proctor & Gamble или Accenture - те движат милиони акции от нещо през пазара. И ако го правят едновременно, това е като да влезеш с всичко вътре. Просто играеш "ръка". И така брокерите трябва да намерят начин - и те използват алгоритми, за да го направят - за да разчупят това голямо нещо на милиони малки транзакции. И магията и кошмарът тук е, че това е същата математика, която използваш, за да разбиеш голямото нещо на милиони малки неща, може да бъде използвана, за да намериш милиони малки неща и да ги зашие едно за друго и така да разбере какво всъщност се случва на пазара.

И така ако трябва да придобиете картина какво се случва в момента на борсата, може да изобразите купчина алгоритми, които са програмирани да крият и друга купчина алгоритми, които имат задачата да ги открият и да действат. И всичко това е страхотно и е добре. И това са 70 процента от борсата на Съединените Щати, 70 процента от оперативната система формално наречена твоята пенсия, твоята ипотека.

И какво може да се обърка тук? Хм, ами това което може да се обърка е че преди година 9 процента от целия пазар просто изчезнаха в рамките на 5 минути и това се нарича светкавичния краш от 2:45. Изведнъж 9 процента от пазарната стойност просто изчезна и никой до ден днешен не може да постигне консенсус какво точно се е случило, защото никой не го е поръчвал, никой не е питал за него. Никой нямаше реален контрол над това, което се случва. Всичко, което те имаха беше просто монитор, който имаше числа по него и един червен бутон, който казваше "Стоп".

И точно това е проблемът, пишем неща, пишем неща, които вече не можем да прочетем. И изоставяме нещо, което е нечетливо. Вече сме загубили чувството какво се случва вдействителност в света, който самите ние сме създали. И започваме да създаваме нашия начин за тълкуването на нещата. Има една компания в Бостън наречена Nanex и те използват точно математика и магия и аз не знам точно какво и те достигат до всички пазарни данни и намират понякога някои от онези алгоритми. И когато ги откриват, ги "издърпват от системата" и ги забождат на стената като пеперуди. И те правят това, което ние винаги правим, когато се конфронтираме с голям брой данни, които не разбираме - дават им имена и история. И така това е един от алгоритмите, които те са открили, наричат го Нож, Карнавал, Бостънският Картоиграч, Сумрач.

И номерът е, че те разбира се не тичат просто през пазара. Вие можете да откриете това навсякъде, където и да погледнете само трябва да се научите къде да гледате за тях. Ето ви един пример: тази книга за мухи, която може би сте търсили в Амазон. Може би сте я забелязали, когато цената и доближи 1,7 милиона долара. Тогава тиражът и е изчерпан. Смях в залата Ако си я бяхте купили по това време, щеше да бъде изгодно. След няколко часа цената се качи и стигна 23,6 милиона долара плюс транспорт и комисионна. И така въпросът е: Никой не купуваше или продаваше - и така какво се случи? И така вие може да видите това поведение в Amazon по същия начин, по който може да го видите на Wall Street. И когато видите това поведени, това което виждате е доказателство на алгоритми в конфликт, алгоритми свързани взаимно в цикъл, без човешка намеса, без наблюдение на възръстен, който да каже " Всъщност 1.7 милиона са много."

Смях в залата.

Както е с Amazon, така е и с Netflix. И така Netflix преминава през няколко различни алгоритма през годините. Започнаха със Cinematch и след това опитаха още няколко. Използваха Планетата на Динозаврите, след това Гравитация. Сега използват Парагматичен хаос. Прагматичен хаос е като всички други алгоритми на Netflix, опитващи се да правят едно и също нещо. Опитва се да те сграбчи, да сграбчи фините части в мозъка ти, така че да ти препоръча филм, който може би ще ти се прииска да гледаш следващия път - което от своя страна е много труден проблем. Но трудността на проблема и фактът, че ние не винаги го разбираме не променя ефекта на Прагматичния Хаос. Прагматичният хаос, подобно на всички алгоритми на Netflix решава накрая, че 60 процента от всички филми в края на краищата ще бъдат взети под наем. И така едно парче код с една идея относно теб е отговорно за 60 процента от тези филми.

Но какво ще стане, ако можете да давате оценка на тези филми, още преди да бъдат направени? Това няма ли да бъде доста удобно? И така, няколко учени, занимаващи се с оценка на данни от Великобритания са в Холивуд и те са развили тези алгоритми - компанията им се казва Epagogix. Можете да пуснеш сценария си през техните алгоритми, и те ще ви дадат количествен отговор, дали това е филм, който ще ти донесе 30 или 200 милиона. И работата е в това, че това не е Google. Не е информация. Това не е и финансова статистика, това е култура. И това, което виждате тук или по-скоро това, което не виждате обикновено е че това е физиката на културата. И така ако тези алгоритми, подобно на алгоритмите на Wall Street, един ден просто се сринат и увредят как ще разберем как би изглеждало?

И така те са в твоята къща. Те са в къщата ти. Това са два алгоритма борещи се за хола ви. Това са два почистващи робота, имащи различна идея какво значи чистота. И можете да го видите, ако ги забавите или им монтирате светлини. И те са нещо като тайни архитекти в спалнята ви. И така идеята, че архитектурата сама по себе си е обект на оптимизиране на алгоритми не е толкова нереална. Всъщност тя е супер реална и тя се случва около вас.

Най-ясно я чувствате, когато се намирате в запечатана метална кутия, тези модерни асансьори, които се наричат асансьори контролиращи посоката. Това са тези асансьори, в които трябва да натиснеш етажа, преди да се качиш на асансьора. И те използват алгоритъм за сортиране на контейнери. Това не са онези безумия да позволиш на всеки да се качи, в която кола би му се приискало. Всеки, който иска да се качи на 10 етаж се качва на втората кола и всеки, който иска да се качи на третия етаж отива в кола пет. И проблемът с това е, че хората се побъркват. Хората се паникьосват. И вие разбирате защо. Защото в асансьора липсва нещо важно като копчетата. Смях в залата. Това са нещата, които хората използват. Всичко, което има такъв асансьор е просто номерът, който показва дали асансьорът се качва или слиза и червеният бутон, на който пише "Стоп". И затова сме създали дизайна. Направили сме дизайна за диалекта на тази машина. И колко далече можете да стигнете така? Можете да стигнете наистина много далече.

И така нека се върнем към Wall Street. Защото алгоритмите на Wall Street зависят от едно много важно условие, което е скоростта. И те работят в рамките на мили и микросекунди. Тук просто искам да ви дам усещането какво са микросекунди, отнема 500,000 микоросекунди, само за да натиснете мишката. Но ако си алгоритъм на Wall Street и имаш 5 микросекунди закъснение, то ти си загубеняк. И така ако си алгоритъм, ще се оглеждате за архитект, като онзи, когото срещнах във Франкфурт. Той изпразваше небостъргачите - всички мебели, цялата инфраструктура важна за човешките нужди и просто полагаше стомана на пода, за да приготви небостъргача за сървърите, които трябваше да бъдат положени там - също и алгоритъм, с който може да се стигне по-близо до интернет.

И вие възприематe интернет като вид дистрибуторска система. И разбира се това е така, но дистрибуцията става отнякъде. В Ню Йорк това става от това място: Carrier Hotel намиращ се на Hudson Street. И това е мястото, от което кабелите идват в града. И реалността е, че колкото по-далече сте от това място, толкова по-далече сте от времето. Момчетата на Wall Street, Marco Polo и Cherokee Nation, те са осем микросекунди след другите момчета, които влизат в онази изпразнена сграда на Carrier Hotel. И това ще продължи да се случва. И ние ще продължим да ги изпразваме, защото инч по инч и паунд по паунд и долар по долар, никой няма да може да изстиска печалба от това място по начина , по който Бостънския картоиграч би успял.

Но ако намалите мащаба, ако намалите мащаба, вие ще видите 825 мили канавка между Ню Йорк и Чикаго, която беше построена през последните няколко години от компания наречена Spread Networks. Това е оптичен кабел, който е поставен между тези два града, просто за да бъде в състояние да предаде един сигнал 37 пъти по-бързо от скоростта, с която можете да кликнете мишката - просто заради тези алгоритми, само заради Карнавала и Ножа. И когато се замислите, че ние тичаме през Съединените Щати с динамит и трион за скали, така че един алгоритъм да може да затвори сделката три милисекунди по-бързо, и всичко това заради някаква комуникационна рамка, която никой човек няма никога да разбере, това е нещо като демонстративна съдба и винаги ще търси нови граници.

За нещастие ние си имаме нашата работа вече подготвена за нас. Това е просто теория. Това е просто математици от MIT. И истината е, че аз не разбирам наистина много от нещата, за които те говорят. Тя включва снопове светлина и квантови оплитания, и аз не разбирам нито един от тях. Но аз мога да чета тази карта. И това, което тя казва е че, ако се опитваш да правиш пари на пазарите, отбелязани с червени точки, това са където са хората, където са градовете, тоест трябва да поставиш сървърите на местата със сините точки, за да изпълниш плана си по-ефективно. И може би забелязвате, че повечето точки са насред океана. И така това е нещото, което ще направим - ще направим балончета или нещо друго, или платформи, които всъщност ще са част от водата и ще дърпат пари от въздуха, защото бъдещето е светло, ако си алгоритъм.

Смях в залата.

И всъщност не са парите, нещото, което е толкова интересно. Става въпрос за това, което парите мотивират. Това, че ние всъщност оформяме самата Земя с нещо като алгоритмична ефективност. И в тази светлина ви се връщате назад и поглеждате фотографиите на Мишел Нажар и осъзнавате, че те не са просто метафора, а че те са пророчество. Те са пророчество за вида на сеизмичните, земни ефекти на математиката, която правим. И пейзажът беше винаги оформян от онзи вид странно, неудобно сътрудничество между природата и хората. Но вече имаме онази трета ко-еволюционна сила: алгоритмите - Бостънския картоиграч, Карнавала. И ще се наложи да ги разберем като природата. И по някакъв начин те са.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)