Кевин Кели говори за следващите 5000 дни на мрежата

Интернет, мрежата такава каквато я знаем, видът мрежа -- нещата за които всички говорим -- е вече на по-малко от 5000 дни. Така че всички тези неща, които сме видяли да се появяват, започвайки, например със сателитни снимки на цялата земя, които дори не бихме си представили да се случат преди -- всички тези неща които се вмъкват живота ни, просто това изобилие от неща, които са пред нас, седейки пред нашите лаптопи, или нашите десктопи. Тази купчина от изобилие от неща, които се появяват ей така и никога не свършват, е просто възхитителна, а ние не сме възхитени. Наистина е изумително, че всички тези неща са тук. (Смях) Всички тези неща се появиха само за 5000 дни. Знам, че преди 10 години, ако ви бях казал, че всичко това ще се случи, вие щяхте да заявите, че това е невъзможно. Просто не съществува икономически модел, според който това би могло да стане. А и ако ви бях казал, че всичко идва безплатно, щяхте да кажете, това е просто --- ти сънуваш. Ти си калифорнийски утопист. Ти си оптимист с широко отворени очи. И все пак то е тук.

Другото нещо, което знаем за него е, че преди десет години, докато следях това, за което говореше дори списание "Wired", ние си мислехме, че ще бъде подобрена версия на телевизия. Това беше моделът, това беше, което всеки предполагаше, че ще се случи. Оказва се, че интернет не е това което беше. Преди всичко, беше невъзможен, и не е това, което беше. И така, едно от нещата, на които мисля, че се учим -- ако си мислите например за Уикипедия, е нещо което беше просто невъзможно, Невъзможно е на теория, но е възможно на практика. Ако вземем всички тези неща които са невъзможни, мисля. че едно от нещата, които се научихме през тази ера, за последното десетилетие, е че трябва да станем добри във вярване в невъзможното, понеже сме неподготвени за него.

Аз съм любопитен за това, което ще се случи в следващите 5000 дни. Но ако това се случи в последните 5000 дни, какво ли ще се случи в следващите 5000 дни? Така, аз имам нещо като проста история, която намеква за това какво да си мислим за това нещо, което правим, това нещо, което се случи за 5000 дни. Това са всички тези компютри, всички тези хандхелд устройства, всички тези мобилни телефони, лаптопи и сървъри -- в основни линии, това което получаваме от всички тези връзки е че получаваме една машина. Ако има само една машина -- и нашите малки хандхелд устройства са всъщност малки прозорци в тези машини, но ние всъщност строим една единствена, глобална машина

Така започнах да си мисля за това. Оказва се, те тази машина е най-надеждната машина, която някога сме направили. Не се е повреждала, работи непрекъснато. Почти няма друга такава машина, която да сме правили някога която да работи за количеството часове и дни, 5000 дни без прекъсване -- това е просто невероятно. Разбира се, Интернет е на повече от 5000 дни -- световната мрежа е само на 5000 дни. И така, аз се опитах да направя измервания. Какви са измеренията на тази машина? Започнах с изчисляването на броят на щраквания с мишките на всички компютри по цял свят. Всеки ден има по 100 милиарда щракания. Има 55 трилиона връзки между всички уеб страници в света.

Така започнах да си мисля за други типове измерения, и си направих кратък списък с тях -- не беше ли фотографът Крис Джордан, който говореше за числата, които са толкова големи, че са безсмислени? Ами, ето ви спискък с тях. Трудно е да се каже, но има един милиард компютърни чипове в Интернет, ако се броят всички чипове на всички компютри в Интернет. Всяка секунда се изпращат два милиона и-мейла. Така че е доста голямо число. Това е просто една огромна машина, и използва 5 процента от глобалното електричество на планетата. Ето ви и характеристиките, все едно, че бихте могли да направите таблица с тях: 170 квадрилиона транзистори, 55 трилиона връзки, и-мейли придвижващи се с два мегахерца, 31 килохерца текстови съобщения, 246 хексабайта за запис. Това е един голям диск. Това е голямо хранилище, памет - девет хексабайта RAM. И целият този трафик се движи със скорост от седем терабайта в секунда. Брюстър казваше, че библиотеката на Конгреса е около двадесет терабайта. Така всяка секунда половината библиотека на Конгреса се върти в тази машина. Това е една голяма машина.

Така направих нещо друго. Видях, че 100 милиарда щракания дневно, 55 трилиона връзки, това е почти толкова, колкото броят на синапсите във вашият мозък. Квинтилион транзистори е почти толкова, колкото броят на невроните във вашият мозък И така до първо сравнение, имаме тези неща -- двадесет петахерцови синаптични изстрелвания. Разбира се, паметта е наистина огромна. Но за първо сравнение, големината на тази машина е големината на -- и нейната сложност е нещо като -- вашият мозък. Понеже на практика, така работи вашият мозък -- по сходен на мрежата начин. Обаче вашият мозък не се удвоява всеки две години. Да речем, в този момент, че машината, която сме създали е около един ЧМ, един човешки мозък, ако забележим нивото, с което се увеличава, след тридесет години ще бъде 6 милиарда ЧМ. Така до 2040, общата изчислителна мощ на тази машина ще надмине тази на хората.

по брой на битове и неща. И на това място, мисля, че Рей Кърцуейл и други стигнаха до тази малка диаграма, която смятат ще прекосим. И какво от това? Ами, ето ви няколко неща. Имам нещо като три обобщения. Искам да кажа, три последствия от това. Първо, че това, което машината прави е превъплащаване -- ние и даваме тяло.Тове е което ще направим през следващите 5000 дни -- ще дадем на тази машина тяло. Второто нещо е, че ще преструктурираме нейната архитектура. И трето , ще бъдем напълно взаимно зависими с нея.

Нека разгледам по-подробно тези три неща. На първо място, разполагаме с всички тези неща подръка. Мислим си , че са различни устройства, но всъщност, всеки екран по света гледа към една машина. Това всъщност са портали към тази една машина. Второто нещо е, някои хора наричат това -- облакът, и като че ли докосвате облакът с това. Така до известна степен, човек се нуждае само от книга, описваща облакът. Тази книга няма нужда от никаква памет. Тя е безжична. Винаги е свързана. Има много неща за нея. Става доста просто, в основни линии това което правите е просто да докосвате машината, докосвате облакът, и ще изчислявате по този начин. Така изчислява машината.

И до известна степен, се връщаме към старата идея за централизирани изчисления. Но всичко, всички камери, микрофони, и сензори за коли, всичко е свързано към тази машина. И всичко ще минава през мрежата. Това вече се случва със телефоните, например. В момента телефоните не минават през мрежата, но те започват да го правят и ще го правят. Ако си представите какво има, например, лабораторията на Гугъл по отношение на опитите с Гугъл документи, Гугъл таблици, и т.н. -- всички тези неща ще станат уеб базирани. Те преминават през машината. Предполагам, че всички битове ще бъдат притежавани от мрежата. В момента, те не са -- ако направите таблици или неща в работа, документи с Word, те не са в мрежата, но те ще бъдат там. Ще станат част от тази машина. Ще говорят на уеб език. Ще говорят с машината. Мрежата, в известен смисъл, е нещо като черна дупка, която засмуква всичко в себе си. И така всичко ще бъде част от мрежата. И така всеки обект, всеки артифакт, който правим, ще има вградена в себе си малка частица от уеб-ност и връзка, и ще бъде част от тази машина, така че нашата среда -- в този вездесъщо-изчислителен смисъл -- нашата среда ще се превърне в уеб. Всичко ще е свързано.

С RFID (радиочестотна идентификация) и други неща -- каквато и да е технология, няма значние, важното е, че всичко ще има вградено в себе си, някакъв начин да се свърже към машината, и така, ще имаме Интернет от неща. Така човек започва да си мисли за обувката като чип с токчета, и за колата като чип с колела. Защото, на практика, голяма част от разходите за произвеждане на автомобили са за вградената интелигентност и електрониката в нея, а не за материалите. Много хора мислят за новата икономика, като нещо, което ще е безплътно, алтернативно, виртуално съществуване, и, че ние ще имаме старата икономика на атомите. На практика, новата икономика е всъщност брак между тези две, където ние вграждаме информацията, и цифровото естество на нещата в материалния свят. Това е, което очакваме да се случи. Натам отиваме -- този съюз, това сближаване на атомното и цифровото.

И така, вярвам, че едно от последствията от това е, че в момента имаме този набор от медии -- телевизия, филм, видео -- това всъщност става една медийна платформа. И докато има много различия в някои аспекти, те ще споделят все повече и повече общи неща. Tака, че медийните закони, например фактът, че копията нямат стойност. Стойността е в нещата, които не могат да се копират. Непосредствеността, удостоверяването, персонализацията -- медиите искат да са ликвидни, причината, поради която нещата са свободни е, че човек може да ги манипулира, не толкова, защото са "свободни", като в "бира", но "свободни" като в "свобода." И в сила е мрежовия ефект -- което значи, че колкото повече имате, толкова повече получавате. Първата факс машина -- човекът, закупил първата факс машина е бил идиот, защото е нямало на кого да изпрати факс. Но тя се превръща в благовестител, привличайки други да си закупят факс машини, понеже прави тяхната покупка по-стойностна. Това са ефектите, които ще видим. Вниманието е валутата.

Така тези закони ще се разпространят по всички медии. Другото нещо, относно това вграждане, е, че то е нещо което наричам МакЛухан наобратно. МакЛухан казва, че:" Машините са разширение на човешките сетива." Аз пък казвам, че:" Хората сега ще бъдат разширените сетива на машината," в известен смисъл. И така разполагаме с трилиони очи, уши, и докосвания, посредством всички наши цифрови снимки и фотоапарати.. Виждаме това в неща като Flickr, или Photosynth, тази програма от Майкрософт, която ви позволява да сглобите изглед на туристическо място, чрез хилядите туристически снимки от него. В известен смисъл, машината вижда през пикселите на отделните апарати.

Второто нещо, за което исках да говоря е тази идея за преструктуриране -- че това, което извършва мрежата е преструктуриране. Трябва да ви предупредя, че това, за което ще говорим е -- ще ви дам моето обяснение за термин, който сте чували, и това е "семантичен уеб."

И така преди всичко, първата която видяхме от Интернет беше, че свърза компютрите. И това е, което нарекохме Мрежата -- това беше Интернетът от мрежи. Ние видяхме, че когато имате всички компютри в света -- и ако си спомняте, беше един вид зелен екран с курсори, и там наистина нямаше много за правене, и ако искахте да я свържете, свързвахте един компютър с друг компютър. Това, което трябваше да направите, за да участвате в това нещо, трябваше да споделяте пакети с информация. И препращахте нататък. Нямахте никакъв контрол. Не беше като телефонна система, където човек контролира линията -- тук трябваше да споделяте пакети.

Втората фаза, в която сме в момента, е идеята за свързване на страници. И така, пред ако исках да отида на уеб страницата на авиокомпания, отивах от моя компютър, на FTP страница, на компютър на друга авиокомпания. Сега имаме страници -- основната единица се равнява на страница, и така една страница се свързва с друга страница. Ако искам влезна и да си резервирам полет, отивам на страницата с полети на авиокомпанията, на уеб сайтът на компанията, и се свързвам към тази страница. Това което споделяме са връзки, така че трябва да сте отворени с връзки. Не можем да отречем -- ако някой иска да направи препратка към вас, не можете да го спрете; трябваше да участвате в тази идея с отваряне на вашите страници, за да бъдат свързани от всеки. Това е което правихме.

Сега навлизаме в третата фаза, за която ви говоря, и това е където създаваме връзки между даннните. Не знам как се нарича това нещо. Наричам го "машината." Но ние свързваме данни. И така отиваме от машина на машина, към страница на страница, и сега към данни на данни. Сега разликата е, че вместо да се свързваме от страница на страница, всъщност ще се свързваме от една идея на страница до друга идея, вместо до друга страница. Така че всяка идея се поддържа -- или всеки елемент, или всяко съществително -- се поддържа от цялата мрежа. Разрешава се на ниво на елементи, идеи, или думи ако искате. Така освен физически, стигайки отново до тази идея, че това не е просто виртуално, че всъщност отива към нещата. Така че, нещо ще се разреши в информацията за даден човек, така че всеки човек ще има уникален идентификационен номер. Всеки човек, всеки елемент, ще има нещо, което ще бъде много специфично, и ще се свързва към определен представител на тази идея или елемент. Така, че в тази нова фаза, когато се свързвам, ще се свържа с моят определен полет, с моето определено място. И така -- ще ви дам пример за това нещо -- живея в Пасифика, или по-скоро -- в момента Пасифика е просто някакво име, някъде в мрежата. Мрежата не знае, че това всъщност е град, и, че живея в точно определен град, но ние ще говорим за това. Ще се свързва директно към -- мрежата, ще може да чете себе си и ще знае, че всъщност това е място, и, че когато види думата, "Пасифика," ще знае, че всъщност това има местоположение, ширина, дължина, определено население.

Ето някои от техническите термини, всички трибуквени неща, от които ще виждате доста занапред. Всички тези неща са за разрешаването на тази идея за свързване към данните. Ще ви дам един пример. Има като че ли, милиард социални сайта в мрежата. Всеки път, когато влезете там, ще трябва да кажете отново, кой сте и кои са вашите приятели. Защо трябва да правите това? Трябва да го направите само веднъж, и то трябва да знае кои са всичките ви приятели. Така, това което искате, е че всичките ви приятели са разпознати, и че ще трябва само да разнасяте тези отношения наоколо. Всички тези данни за вас трябва просто да бъдат пренесени, и вие трябва да направите това само веднъж, и това е всичко, което трябва да се случи. И вие трябва да имате всички мрежи от всички взаимоотношения измежду тези частици от данни. Придвижваме се към това нещо -- когато то ще знае за тези неща до това ниво. Семантична мрежа, Уеб 3.0, Гигантска Глобална Графика -- все още опитваме как искаме да наречем това нещо. Но това, което прави е да споделя данни. Така че, трябва да сте отворени да споделяте вашите данни, което е много по-голяма стъпка, отколкото само споделяне на уеб страница, или вашият компютър. И всички тези неща, които ще бъдат в това, са не само страници, те са неща. Всичко което сме описали, всеки артифакт или място, ще бъде представено по определен начин, ще има специфичен символ, към който може да се свърже директно. Така имаме тази база от данни от неща. И всъщност има четвърто нещо, което не сме достигнали, което няма да видим през следващите десет години, или 5000 дни, но мисля, че сме се запътили към него. В Интернет от нещата -- където се свързвам към определени неща на моето място в самолета -- това физическо нещо става част от мрежата. Ние сме по средата на това нещо, което е напълно свързано, до всеки обект, в малките частици от връзки които има.

И така, последното нещо, за което искам да говоря е тази идея, че ще бъдем взаимно зависими. То винаги ще бъде там, и колкото по близко е, толкова по-добре. Ако разрешите на Гугъл, ще ви каже историята на вашите търсенета. И аз открих, гледайки в нея, че най-много търся в 11 сутринта. Аз съм отворен и прозрачен в това отношение. Мисля, че пълна персонализация в този нов свят, ще изисква пълна прозрачност. Това ще бъде цената. Ако искате да имате пълна персонализация, ще трябва да сте напълно прозрачни. Гугъл, не мога да си спомня моят телефонен номер, просто ще попитам Гугъл. Толкова сме зависими от това, че достигнах до точката, където вече дори не се опитвам да помня неща -- просто ще ги потърся в Гугъл. По-просто е да се направи. Първоначално възразяваме срещу това, казваме,"О, това е ужасно." Но ако се замислим над зависимостта, която имаме от тази друга технология, наречена азбука, и писането -- ние сме напълно зависими от нея и тя преобрази културата. Не може да се представим без азбуката и писането. Така по същият начин, няма да може да си представим себе си без съществуването на тази друга машина. Това което се случва е нещо като вид Изкуствен Интелект, но не ИИ като съзнателен ИИ, какъвто -- експертът Лари Пейдж ми каза, се опитват да направят, и се опитват да направят. Но когато шест милиарда хора търсят в Гугъл, кой търси кого? Процесът е двупосочен. Така ние сме мрежата, което представлява това нещо. Ние ще бъдем машината. И така следващите 5000 дни -- няма да бъде мрежата, нито само подобрена. Както не беше телевизия, само че подобрена. Следващите 5000 дни -- няма да е просто мрежата, само подобрена, но и ще бъде нещо различно. Мисля, че ще бъде по-умно. Ще има интелигентност вътре, която отново, няма да е съзнателна. Но ще предусеща какво правите, в добрият смисъл на думата. Второ, ще стане много по-персонализирана. Ще ни познава, и това е добре. Отново, цената за това ще е прозрачността. И трето, ще бъде по-вездесъщ, от гледна точка на запълване на нашата цяла среда, и ние ще бъдем в средата на това. Всички тези устройства ще бъдат портали в това.

Така единствената идея, която исках да ви предам, е че ще започнем да си мислим за това не просто като "уеб, само че по-добър," но нов вид етап в това развитие. Изглежда по-глобално -- ако вземете това цяло нещо, това е една голяма машина, много надеждна машина, по-надеждна от всички свои части. Но може да си мислим за нея и като за голям организъм. Така че ние може да реагираме на нея повече като на цяла система, повече, като че ли не е голям организъм, с който ще си взаимодействаме. Тя е "Една." (машина) Не знам как по друг начин да я нарека освен "Едната." Ще имаме по-добра дума за нея. Но започва да се очертава нещо като единство. Отново, не искам да говоря за съзнание, искам да говоря за него, просто като, че ли е малка бактерия, или волвокс, което е този организъм.

Така, за правене, действие, отнасяне. Ето какво бих казал: има само една машина, и мрежата е нейната операционна система. Всички екрани гледат в Едната. Никакви битове няма да живеят извън мрежата. Споделянето ще е печалба. Нека Едната ги чете. Всичко ще бъде четимо от машина; ще искате да правите неща, които машината може да чете. И Едната сме ние -- ние сме в Едната. Благодаря за отделеното време. (Аплодисменти)