Не знам как е при вас, но зa себе си все още не съм успял да разбера какво значение имат технологиите в моя живот. Прекарах последните години да мисля какво трябва да е истинското им място в него. Трябва ли да се обявя за технологиите? Трябва ли ги изцяло да ги приема? Трябва ли да бъда предпазлив? Както и вие, доста се изкушавам от най-новите чудеса на технологията. Но от друга страна, преди няколко години се отказах от всичките си вещи, продадох всичките си технологични придобивки с изключение на велосипеда и прекосих 3000 мили по черните пътища на САЩ, уповавайки се на силата на тялото си, захранвано предимно с Туинкис и нездравословна храна.
И оттогава се опитвам в много отношения да държа технологиите на една ръка разстояние, така че да не се превърнат в господари на живота ми. В същото време, поддържам интернет страница за супер приспособления, където ежедневно пиша за новостите в областта на технологиите. Така, че все още недоумявам какво е истинското значение на технологиите, по отношение на човечеството, на природата, по отношение на духовното. А дори не съм сигурен, че знаем какво представляват технологиите. И едно от определенията за технологиите е това, което е било записано за пръв път. Това е първият пример за използването на определението за технологии в съвременния свят, който успях да открия. Това е предложената учебна програма за профилите Приложни Изкуства и Науки на университета Кеймбридж през 1829.
Преди това, очевидно, технологията не е съществувала. Но това очевидно не е така. Харесвам едно от определенията за технология на Алън Кей. Той казва, че технологията е всяко нещо, което е изобретено, след като сте били родени.
То обобщава много от това, за което говорим. Дани Хилис всъщност има актулна перифраза на това изказване - той казва, че технология е всяко нещо, което все още не работи много добре.
Това също, мисля, попада в кръга на досегашните ни размисли. Но аз бях заинтересуван от едно по друго определение за технологиите. Такова, което ще ме върне към нещо по-фундаментално. Към нещо по-дълбоко. И докато се борех да разбера какво, ми хрумна начин да формулирам въпроса, който изглежда, че ми върши работа в моите проучвания. И тази сутрин ще говоря за това за първи път. Така че, това тук е един доста нешлифован опит да мисля на глас.
Въпросът, който ми хрумна е следният - какво искат технологиите? И с това нямам предвид дали предпочитат шоколадов или ванилов сладолед. Имам предвид, какви са им присъщите тенденции и отклонения? Какви са тенденциите с течение на времето? Един от начините да мисля по въпроса е да мисля за биологичните организми, за които съм слушал много. Хитростта, която Ричард Докинс използва е, така да се каже, да гледа на организмите просто като гени, като носители на гените. И самият той задава въпроса, какво искат гените? Себичният ген. И аз прилагам подобна хитрост и казвам, какво ще стане, ако погледнем на човечеството в нашия културен контекст през погледа на технологиите? Какво искат технологиите? Очевидно е, че това е непълен въпрос, както да гледаш на един организъм само като на отделен ген е непълен начин да го разгледаш. Но тази идея е все пак много, много продуктивна. И така, ако възприемем начина, по който технологиите гледат на света, какво биха могли да искат те? Мисля, че веднъж задали си този въпрос, ние всъщност трябва да се върнем към идеята за живота като цяло. Защото е очевидно, че ако продължим да търсим произхода на технологията далеч в миналото, мисля, че ще се върнем към произхода на живота в даден момент.
Така че това е мястото, където искам да започне малкото ми проучване - животът. И както чухте от предишните оратори, ние в действителност не знаем всичко за живота на Земята в момента. Нямаме никаква представа. Внушителният и брилянтен опит на Крейг Вентър да определи ДНК последователността на океанския живот е страхотен. Работата на Браян Фарел като част от тази програма е да се опита и действително да открие всички биологични видове на Земята. И едно от нещата, които трябва да направим е просто да направим мрежа на земното кълбо и на случаен принцип да проучим всички места, които мрежата пресича, само, за да видим какъв живот има там. И ако направим това с нашата малка марсианската сонда, което още не е било правено на Земята, ние ще започнем да откриваме невероятни видове.
Това не е друга планета. Това са неща, които са скрити на нашата планета. Това е мравка, която съхранява меда на своите колеги в коремчето си. Всеки един от тези организми, които ние описахме - това, което сте виждали от Джейми и други, тези великолепни неща, това, което прави всеки един от тях е да разбива кодовете на правилата на живота. Не мога да се сетя дори за един общ принцип в биологията, без някъде да има някакъв организъм, който да е изключение от него. Всяко едно нещо, за което се сетим - и ако сте чули речта на Оливия за сексуалните навици, ще разберете, че няма твърдение, което да изкажем и то да е валидно за всички живи същества. Защото всеки един от тези организми разбива кодовете на правилата на живота. Това е морски плужек, който се захранва със слънчева енергия. Това е гол охлюв, който е включил хлоропласта в състава си, за да получава енергия. Това е друг вариант за това. Това е морски дракон, и този на дъното, синият, е млад екземпляр, който все още не е погълнал киселината, все още не е приел нечистата пяна от кафяво-зелени водорасли от езерцето в тялото си, за да му даде енергия.
Това са пробиви, и ако ние погледнем към основната тенденция в разбирането за пробивите на живата природа, текущият консенсус е, че има шест царства. Шест различни обширни начина да погледнем на живота: растенията, животните, гъбите, едноклетъчните, малките неща - бактериите и архибактериите. Археите. Това са основните възгледи за живота.Това е един от начините да гледаш на живота на Земята в днешно време.
Но по-интересният начин да поставим съвремената класификация в перспектива, е да се погледне на нея от еволюционна гледна точка. И тук имаме изображение на еволюцията, в което вместо еволюцията да бъде поставена в линейно време, тя излиза от центъра. Така, че в центъра са най-примитивните видове, и това е генеалогичната диаграма на всички живи организми на Земята. Това, което виждате са същите шест царства. 4000 представителни вида, и можете да видите къде се намираме ние. Но това, което ми харесва тук е, че това изображение показва, че всеки жив организъм на Земята е еволюирал равномерно с останалите. Тези гъби и бактерии са точно толкова напреднали в развитието си, колкото човешките същества. Те са били сред нас точно толкова дълго и са преминали през същия вид опити и грешки, за да стигнат до сегашното си ниво. Но ние виждаме, че всеки един от тях действително прави пробиви и има различен начин да открие как да съществува.
И ако вземем дългосрочните тенденции при живите организми, ако започнем да питаме, какво иска еволюцията? Има няколко неща, които виждаме. Едно от нещата за еволюцията е, че няма места по Земята, на които сме били, където да не сме намерили живот. Намираме живот при всяка дългосрочна и дълбока сонда в центъра на скала, която изнасяме на повърхността - и намираме бактерии в порите на тази скала. И където и да е животът, той никога не отстъпва. Той е повсеместен и иска да се разраства. Все повече и повече от инертната маса от света се докосва и одушевява от живите организми.
Второто нещо, което наблюдаваме е разнообразието. Също така виждаме специализацията. Виждаме развитие от клетки с основна функция към клетки с по-конкретни и специализирани функции. И наблюдаваме тенденция към усложнение. Това е много интуитивно. И действително, ние имаме в момента данни, които показват, че наистина има тенденция за усложняване на организмите с течение на времето. И последното нещо - връщам се към голия охлюв. Едно от нещата, които виждаме за живота е, че той се развива от затвореност към социализиране. И това означава, че има все повече и повече живи организми, чиято среда е друга форма на живот. Подобно на тези клетки хлоропласт - те са напълно заобиколени от друга форма на живот. Те никога не докосват вътрешната материя. Съществува все повече и повече съвместно развитие. И така основните, дългосрочните тенденции при еволюцията са приблизително следните пет: повсеместност, разнообразие, специализация, усложняване и социализация. И аз си казах: А какви са дългосрочните тенденции в развитието на технологиите?
И отново, въпросът ми е, какво искат технологиите? Така, по забележителен начин, аз открих, че и тук има тенденция към специализация. Това, което виждаме тук е обикновен чук, и чуковете стават все по– и по–специфични с течение на времето. Очевидно има разнообразие. Огромен брой предмети. Това е вътрешността на един японски дом. Дори накарах дъщеря ми – дадох и брояч, и миналото лято й поставих задачата да обиколи и да изчисли броя на видовете технологии в нашия дом. И тя се върна с 6000 различни видове продукти. Направих някои проучвания и установих, че английският крал Хенри VIII, е имал само около 7000 вещи в дома си. Той е бил крал на Англия, и това е било цялото богатство на Англия по онова време. Така, че виждаме огромното разнообразие във вида на предметите.
Това е сцена от Star Wars, където 3PO излиза и вижда как машини произвеждат машини. Каква поквара! Е, това показва всъщност, накъде сме се запътили: безкрайно много машини. И технологиите само биват измествани от други технологии. Повечето машини ще бъдат във връзка само с друг тип техника, а не с всичко нетехническо, или дори нв с живи организми.
И на трето място, идеята, че машините ще се превръщат в биологични и сложни, е към днешна дата вече клише.. И аз съм щастлив да споделя, че бях отчасти отговорен за това клише, че машините стават биологични, но това е доста очевидно. Така, че основните тенденции в развитието на технологиите действително са същите, както при биологичната еволюция. Същият стремеж, който виждаме, за повсеместност, за разнообразие, за социализация, за усложняване. Това може би не е голяма изненада, защото, ако решим да изобразим, да кажем, развитието на оръжието, можем всъщност да проследим нещо като еволюционен тип кладистично дърво. Всъщност предположението ми е, че технологиите са седмото царство на живота. Това, че техните действия и това как те фукционират са толкова подобни, може да ни наведе на мисълта, че те са седмото царство. И така те ще бъдат някъде приблизително там горе, произлизащи от животинското царство. И ако направим това, можем да подходим към технологиите по този начин.
Това е Найлс Елдредж. Той разработвал заедно със Стивън Джей Гулд теорията за точковото равновесие. Но страничното му занимание е да събира корнети. Той притежава една от от най-големите колекции в света - около 500. И решава да се отнася към тях, като че ли те са триболити или охлюви, и да им направи морфологичен анализ, и да се опита да извлече тяхната генеалогична история. Това е неговата диаграма, която не е все още публикувана. Но най-интересният аспект на това е, че ако погледнете тези червени линии в долната част, те всъщност посочват произход на даден тип корнет, от друг вид, който вече не се произвежда. Това не се случва в биологията. Когато нещо е изчезнало, не може то да е предшественик на нещо след него. Но това се случва в областта на технологиите. И се оказва, че това е толкова отличително, че всъщност можете да гледате това дърво, и да го използвате, за да определите, че това е технологична система в сравнение с една биологична система.
В действителност, намерението за възкресяване на цялата тази идея е толкова важно, че аз започнах да мисля за това какво се случва със старите технологии. И се оказва всъщност, че технологиите не умират. Така, че аз предложих това на един специалист по история на науката, и той каза, "А какво ще кажеш за парните автомобили? Те не са вече в употреба.". Но всъщност са. В действителност, те са до такава степен сред нас, че можете да си купите нови части за парен автомобил Стенли. И това е уебсайта на човек, който продава чисто нови части за автомобили Стенли. И това, което ми хареса бе този бутон за покупка с едно кликване и добавяне към вашата кошница –
за закупуване на парни клапани. Това наистина съществува. И аз започнах си мисля, че може би това е просто един случаен пример. Може би трябва да подходя към тази идея по по-консервативен начин.
Тогава взех големия каталог Montgomery Ward 1895 и го прегледах напосоки. Избрах една страница - не съвсем случайна - избрах страница, която е по-трудна от останалите, защото много от страниците са пълни с неща, които все още се произвеждат. Но избрах тази страница, и си казах, колко от тези неща все още се произвеждат? И нямам предвид антики. Искам да знам колко от тези неща са все още в производство. И отговорът е: всички. Всички все още се произвеждат. Имаме белачки за царевица. Не знам кой има нужда от белачки за царевица. Освен тях все още се продават плугове, вентилатори, всички тези неща, които не са, повтарям, антики. Можете да си ги поръчате. Можете да си ги купите по интернет сега, съвсем нови. Така че в известен смисъл, технологиите не умират. В действителност, можете да си купите за 50 долара, нож от каменната ера, направен точно по същия начин, както са били правени преди 10 000 години. Той е къс, с дръжка от кост, 50 долара. И всъщност, важното е, че тази информация никога не е изчезвала. Не става въпрос само за това, че тя е била върната към живот. Тя е съществувала през цялото време. И в Папуа Нова Гвинея, са се произвеждали каменни брадви, допреди две десетилетия, точно както едно време, просто като обичайна практика.
Дори и да се опитаме да се отървем от една технология, това в действителност е много трудно. Всички сме чували за амишите, които се отказаха от автомобилите. Чували сме за японците,, които се отказват от огнестрелните оръжия. Чували сме за това и онова. Но аз се разрових назад и и намерих примери от историята за забрани срещу технологиите, и след това се опитах да разбера, кога са се случили – и кога са се завърнали, защото те винаги са се завръщали. И се оказва, че времето, продължителността, през която те са били незаконни и забранени, намалява с течение на времето. И че по принцип може да забавите технологиите но не можете да ги убиете. В това има смисъл. Защото в известен смисъл културата представлява натрупване на идеи. Това е целта й. Тя отговаря да не угасват идеите. И когато вземем това разбиране за културата и го добавим към дългосрочната траектория на еволюцията на живота - откриваме, че във всеки отделен случай - всеки един от най-големите преходи в живота -- представлява едно ускоряване и промяна на начина, по който еволюцията се случва. Те всъщност променят начина, по който се създават идеи.
Така, че всички тези етапи в еволюцията развиват способността на нещата да еволюират. Това, което се случва с течение на времето в живота е, че начините, по които тези нови идеи биват създавани, тези нови пробиви в кода, се увеличават. И много са важни начините, чрез които можете да проучите начина на проучване. Тогава, това което виждаме в тази сингулярност, предсказана от Курцвайл и от други – представлява неговата идея, че технологиите ускоряват еволюцията. Те ускоряват начина, по който търсим идеи. Така че, ако животът прави пробиви – живот означава пробиви – в играта на оцеляване - тогава еволюцията е начин за удължаване на играта чрез промяна на правилата на играта. И истинският смисъл на технологиите е намирането на по-добри начини за еволюция. Това е нещо, което наричаме безкрайна игра. Това е дефиницията на безкрайна игра. Игра с край е игра за победа, а една безкрайна игра се играе, за да се продължи да бъде играна. И аз вярвам, че технологията всъщност е космическа сила.
Произходът на технологиите, не е от 1829, той е всъщност от началото на Големия Взрив, и до този момент, всичките милиарди звезди във Вселената са били компресирани. Цялата Вселена е била компресирана в малка квантова точка, и там е било толкова тясно, че не е имало място за каквито и да било различия. Това е дефиницията. Не е имало температура. Нямало е разлика, каквато и да тя. И в момента на Големия Взрив, това което се е разширило е потенциалът за възникване на различия. Така, че той се разширява и когато нещата се разширяват резултатът е потенциалът за различия, разнообразието, възможности, избор, възможности, възможности и свободи. Това са по принцип едни и същи неща. И това са нещата, които технологиите ни доставят. Това ни доставят технологиите: избор, възможности, свободи. Ето за какво става дума. Става въпрос за това разширение на пространството за възникване на различия. И така, когато вземем един чук, това е, нещото, което взимаме. И затова ние продължаваме да сграбчваме технологиите - защото искаме тези неща. Тези неща са добри. Различията, свободата, изборите, възможностите. И всеки път, когато направим място за нова възможност, ние позволяваме на една платформа да създава нови такива.
И аз мисля, че това е наистина важно. Защото, ако можете да си представите Моцарт преди технологията на пианото да е била измислена, каква загуба за обществото щеше да бъде това. Представете си Ван Гог да е бил роден преди технологията на евтините маслени бои. Представете си Хичкок преди технологията на филма. Някъде, днес, милиони малки деца се раждат, чиито технологии за себеизразяване, все още не са измислени. Ние имаме моралното задължение да измислим технология, така че всеки човек на света да има потенциал да осъществи различността, която носи. Искаме безброй разновидности на един индивид. Това е какво искат технологиите в действителност.
Ще пропусна някои от възраженията, защото нямам отговор на въпроса защо има обезлесяване. Все още нямам отговор на факта, че има – изглежда да има лоши видове технологии. Все още нямам отговор как това въздейства на нашето достойнство, освен да предложа идеята, че може би седмото царство, поради това, че е толкова близо до това, което представляват живите форми, може би ще успеем да го върнем назад и то ще ни помогне да наблюдаваме живота. Може би в някои отношения, това, което се опитваме да направим с технологиите е да намерим добър дом за тях. Ужасно е да пръскаме памучни полета с ДДТ, но е това е наистина добро нещо, което се използва за предотвратяване на милиони смъртни случаи причинени от малария в малко селце.
Човечеството в действителност се определя чрез технологиите. Всички неща, които мислим, че наистина харесваме в човечеството се движат от технологиите. Това е безкрайна игра. Ето за какво говорим. Технологията е начин да се развива еволюцията. Това е начин да се проучат възможностите и да се създадат още такива. И това всъщност е начин да се играе играта, да се играят всички игри. Това искат технологиите. И когато си мисля за това, което искат технологиите, смятам, че това е свързано с факта, че всеки човек тук - и аз наистина вярвам в това - всеки човек тук има задача. И задачата ви е да прекарате живота, търсейки си каква ви е задачата. Тази повтаряемост в същността на нещата е безкрайната игра. И ако я играете достатъчно добре, ще включите и други хора, които да участват, така че играта да се развие и да продължи дори вас вече ви няма. Това е безкрайната игра. И технологиите представляват средата, в която играем тази безкрайна игра. И така, аз мисля, че трябва да прегърнем технологиите, тъй като те са съществена част от нашето пътуване към откритието, кои сме всъщност.
You can share this video by copying this HTML to your clipboard and pasting into your blog or web page. This video will play with subtitles.
You either have JavaScript turned off or have an old version of the Adobe Flash Player. To view this rating widget you
need to get the latest Flash player.
If your browser allows only "trusted sites" to execute Javascript, you should add the "googleapis.com" domain to your whitelist to allow our Flash detection to work properly.
Got an idea, question, or debate inspired by this talk? Start a TED Conversation, or join one of these:
Технологичният ентусиаст Кевин Кели задава въпроса “Какво искат технологиите?" и открива, че тенденцията да стават повсеместни и сложни се доближава до идеята за еволюцията на живота.
Kevin Kelly has been publisher of the Whole Earth Review, exec editor at WIRED, founder of visionary nonprofits, and writer on biology and business and "cool tools." He's admired for his new perspectives on technology and its relevance to history, biology and religion. Full bio »
Translated into Bulgarian by Sibina Radanova
Reviewed by Ivelina Petkova
Comments? Please email the translators above.
19:34 Posted: Jul 2008
Views 687,400 | Comments 221
22:56 Posted: Nov 2006
Views 1,194,963 | Comments 175
16:03 Posted: Oct 2007
Views 434,402 | Comments 95
Just follow the guidelines outlined under our Creative Commons license.
This comment will be attributed to . Not ? Sign Out.