Кевин Бейлс: Как да се борим с модерното робство

Знаете ли, за мен интересът към съвременните форми на робство започна с една листовка, която взех в Лондон. Беше в началото на 90-те, а аз бях на обществено събитие. Видях тази листовка - в нея пишеше: "В света днес има милиони роби." А аз си помислих: "Няма начин, няма начин." И ще си призная, че проявих надменност. Защото също, да ви призная, си помислих - как може да съм горещ млад пълноправен преподавател, който преподава човешки права, и да не знам това, така че не може да е вярно.

Е, ако преподаваш, ако се прекланяш в храма на учението, не се присмивай на боговете. Защото те ще те вземат, ще те изпълнят с любопитство и копнеж и ще те тласкат, ще те тласкат със страст да променяш нещата. Захванах се да направя литературен преглед. 3000 статии с ключовата дума "робство". Две се оказаха за съвременността... само две. Всички останали бяха исторически. Бяха дело на пресата и бяха изпълнени с възмущение. Бяха пълни с предположения. Бяха анекдотични. Никаква солидна информация.

Затова започнах свой собствен изследователски проект. Ходих в пет страни по света. Гледах роби. Срещнах се с робовладелци. И се вгледах много дълбоко в бизнесите, основани върху робство. Защото това е икономическо престъпление. Хората не заробват други хора, за да се отнасят жестоко към тях. Правят го, за да получат печалба. И трябва да ви кажа - онова, което открих по света, на четири различни континента, беше потискащо познато. Ето така. Земеделски работници в Африка, удряни с камшици и пребивани, ни показват как са ги били по полетата, преди да избягат от робство и да се срещнат с нашия филмов екип. Беше потресаващо.

И искам да съм много ясен. Говоря за истинско робство. Не става дума за скапани бракове. Не става дума за скапана работа. Става дума за хора, които не могат да си тръгнат, хора, принудени да работят без заплащане, хора, които действат 24 часа, 7 дни в седмицата под заплаха от насилие и не им плащат. Това е истинско робство, точно по същия начин, по който би било разпознато робството по време на цялата човешка история.

А къде е това? Е, на тази карта в червеникавите, жълтеникави цветове са местата с най-висока плътност на робство. Но всъщност онзи синкав цвят са страните, в които не може да се открият никакви случаи на робство. И може да забележите, че само в Исландия и Гренландия не могат да се открият никакви случаи на заробване от целия свят.

Също така се интересуваме особено много и разглеждаме много внимателно места, където се използват роби, за да извършват екстремно унищожение на околната среда. По целия свят се използват роби, за да унищожават околната среда, да секат дървета в Амазония, да унищожават горски райони в Западна Африка, да копаят и разпръскват живак наоколо на места като Гана и Конго, да унищожават крайбрежните екосистеми в Южна Азия. Това е доста стесняваща се връзка между това, което се случва с околната среда и това, което се случва с човешките права.

А как, за бога, сме стигнали до такова положение, при което има 27 милиона души в робство през 2010 година? Това е двойно повече от броя излезли от Африка през цялата трансатлантическа търговия с роби. Е, има натрупване на тези фактори. Те не са причинни, а всъщност поддържащи фактори. Първият ни е познат на всички: експлозията на население, светът преминава от два милиарда души до почти седем милиарда души през последните 50 години. Многобройността не те прави роб. А повишената уязвимост на много голям брой хора в развиващия се свят, причинена от граждански войни, етнически конфликти, клептократични правителства, болести и какво ли не.

Разбираме как става това. В някои страни всички тези неща се случват наведнъж, както в Сиера Леоне преди няколко години. И изтласкват огромни части, всъщност, около един милиард души в света, както знаем, да живеят на ръба, да живеят в ситуации, при които нямат никаква възможност и обикновено дори са бедстващи. Но това също не те прави роб. Онова, което превръща едно бедстващо и уязвимо лице в роб е отсъствието на законово управление. Ако законовото управление е стабилно то закриля бедните и закриля уязвимите. Но ако се прокрадва корупция и хората нямат възможността да имат тази закрила от законовото управление, тогава, ако може да се използва насилие, ако може да се използва насилие безнаказано, може да се протегнеш и да заробиш уязвимите в робство.

Е, точно това се е случвало по света. Макар че за много хора начинът, по който попадат в робство днес, хората, които встъпват в робство днес обикновено не са отвличани или удряни по главата. Те попадат в робство, защото някой им е задал един въпрос.

По целия свят ми разказват почти една и съща история. Хората казват: "Бях си вкъщи, някой дойде в нашето село, изправи се в каросерията на един камион и каза: "Имам работни места, кой има нужда от работа?" И те правели точно онова, което вие или аз бихме направили в същата ситуация. Казвали: "Оня тип изглеждаше странно. Имах подозрения. Но децата ми бяха гладни. Имахме нужда от лекарства. Знаех, че трябва да направя всичко възможно, за да спечеля малко пари и да издържам хората, които са ми скъпи." Качват се в камиона. Тръгват с човека, който ги набира. 10 мили, 100 мили, по-късно 1000 мили, оказват се на мръсна, опасна, унизителна работа. Понасят я известно време, но когато се опитат да напуснат, бум - чукът пада и откриват, че са заробени.

Този вид робство, отново, е до голяма степен онова, което е било робството през цялата човешка история. Но има нещо, което е особено забележително и ново в робството днес и това е пълният срив в цената на човешките същества. Скъпи в миналото, на безценица сега, дори бизнес програмите са започнали да се захващат за това. Само искам да споделя с вас един кратък клип.

Видео: Жена: Окей, тук както винаги е гарантирана оживена дискусия, докато минаваме на макро ниво и говорим за стоки. Продължаваме тук, в студиото, с нашия гост Майкъл О'Донъхю, ръководител на стоков отдел в капиталово управление "Четири континента". Тук е също и Брент Лоусън от "Лоусън Фриск Секюритис".

Брент Лоусън: Радвам се, че съм тук.

Жена: Радваме се, че си с нас, Брент. А сега, господа, Брент, къде отиват парите ви тази година?

БЛ: Ами, Дафни, напоследък газът и петролът намаляват и хвърляме мрежата си малко по-нашироко. Наистина много харесваме историята на човешкото същество. Ако се разгледа дългосрочна графика, цените са исторически ниски, и все пак глобалното търсене за принудителна работна ръка все още е наистина силно. Така че това е сценарий, върху който смятаме, че трябва да капитализираме.

Д.: Майкъл, а какъв е твоят поглед върху историята с хората? Интересувате ли се?

Майкъл О'Донъхю: О, определено. Най-голямото предимство на недоброволния труд като актив е безкрайното предлагане. Няма опасност да ни се свършат хората. Това го няма при никоя друга стока.

БЛ: Дафни, мога ли да привлека вниманието ти към нещо, че системата за лично равенство души наоколо. А това ми казва, че пазарът е на път да експлодира. Африканци и индийци, както обикновено, южноамериканци и особено източноевропейци са в списъка ни за покупки.

Д: Интересно. Майкъл, в крайна сметка какво препоръчвате?

МО: Препоръчваме на клиентите си стратегия за купуване и задържане. Няма нужда да се играе на пазара. Там навън има много уязвими хора. Много е вълнуващо.

Д: Вълнуващо, наистина. Много благодаря, господа.

Кевин Бейлс: Така, сетихте се. Това е пародия. Макар че ми хареса да ви гледам как отваряте уста все по-широко и по-широко, докато го схванете. Ем Ти Ви Европа работиха с нас и направиха тази пародия. И я вмъкват между музикалните видеоклипове без никакво въведение, което според мен е някак забавно. Ето я реалността. Цената на едно човешко същество през последните 40 000 години в днешни пари е била средно около 40 000 долара. Стоки закупувани с капитал. Виждате, че линиите се пресичат, когато населението експлодира.

Средната цена на едно човешко същество днес, по света, е около 90 долара. По-скъпи са на места като Северна Америка. Робите в Северна Америка струват между 3000 и 8000 долара. Но бих могъл да ви заведа на места като Индия или Непал, където може да се придобият човешки същества за 5 или 10 долара. Ключът тук е, че хората са престанали да бъдат такива артикули за купуване с капитал и са станали като чашите за еднократна употреба. Купуваш ги евтино. Използваш ги. Мачкаш ги. А после, щом приключиш с тях, просто ги изхвърляш.

Тези млади момчета са в Непал. Те по същество са транспортната система на една каменоломна, управлявана от робовладелец. Там няма пътища. Затова те носят товари камък на гърбовете си, често колкото собственото им тегло, нагоре-надолу из Хималаите. Майката на едно от тях ни каза: "Знаете ли, не можем да оцелеем тук, но като че ли не можем дори и да умрем." Ужасяваща ситуация. И ако има нещо, което ме кара да се чувствам много позитивно в това отношение, то е, че в добавка към такива млади мъже, които все още са заробени, има също и бивши роби, които сега работят, за да освобождават други. Или, да кажем, Фредерик Дъглас е в къщата.

Не знам дали някога сте имали сън в будно състояние за това - уау, какво би било да се запознаеш с Хариет Тъбман? Какво би било да се запознаеш с Фредерик Дъглас? Трябва да кажа, че една от най-вълнуващите части от работата ми е, че имам тази възможност. И искам да ви представя на един от тях. Казва се Джеймс Кофи Анан. Бил е дете-роб в Гана, заробен в риболовната индустрия. А сега, след като избягал и изградил нов живот, е формирал една организация, с която работим в тясно сътрудничество, за да се връща и да спасява хора от робство. Това не е Джеймс. Това е едно от децата, с които той работи.

Видео: Джеймс Кофи Анан: Знаете ли, бил ударен с лопата по главата. А това ми припомня за моето детство, когато работех тук.

КБ: Джеймс и нашият местен директор в Гана, Емануел Ото сега получават редовни смъртни заплахи, защото двамата са успели да получат присъди и затвор за трима трафиканти на хора за пръв път в Гана за заробване на хора в риболовната индустрия, за заробване на деца.

Признавам, че всичко, което ви разказвам е много обезсърчително. Но всъщност това има една много позитивна страна. И тя е, че 27-те милиона души, които са в робство днес, това са много хора, но са също най-малката част от глобалното население, била някога в робство. Също така 40-те милиарда долара, които те генерират в глобалната икономика всяка година е най-малката пропорция от глобалната икономика, представлявана някога от робски труд.

Робството, незаконно във всяка страна, е било изтласкано към ръбовете на глобалното ни общество. И по някакъв начин, без дори да забележим, в крайна сметка стои на ръба на пропастта на собственото си изчезване, в очакване да вдигнем голям ботуш, да го прекатурим и да се отървем от него. Може да се направи.

Ако направим това, ако вложим ресурсите и се съсредоточим върху това, каква е всъщност цената да се спасят хората от робство? Е, първо, преди дори да ви кажа цената, трябва да съм абсолютно ясен. Не откупуваме хора от робство. Откупуването на хора от робство е като да платиш на крадец, за да ти върне телевизора. Това е подбуждане към престъпление. Освобождението обаче струва пари.

Освобождението, и още по-важно цялата работа, която идва след освобождението. То не е събитие, то е процес. Става дума за това да се помага на хората да изградят достоен живот, стабилност, икономическа автономност, гражданство. Е, изумително е, че на места като Индия, където разходите са много ниски, че семейството, семейството от три поколения, което виждате там, които са били в потомствено робство, значи, онзи дядо там бил роден, като бебе, в робство. Но общата цена, амортизирана през останалата част от работата беше около 150 долара, за да се извади това семейство от робство, а после да се преведат през двегодишен процес на изграждане на стабилен живот с гражданство и образование.

Едно момче в Гана, спасено от рибарско робство - около 400 долара. В Съединените щати, Северна Америка, много по-скъпо - правни разходи, медицински разходи, разбираме това, тук е скъпо, около 30 000. Но повечето хора в робство в света живеят на онези места, където разходите са най-ниски. И всъщност средната глобална стойност е приблизително като онази за Гана.

А това означава, като се умножи по усреднената стойност не само на свободата, но на устойчивата свобода за всичките 27 милиона души на планетата в робство е нещо като 10,8 милиарда долара, колкото американците харчат за чипс и солети, колкото Сиатъл ще похарчи за лекорелсовата си система, обичайните годишни разноски в тази страна за джинси, или през последния ваканционен сезон, когато сме купували "Гейм Бой", Ipod-и и други технологични подаръци за хората, сме похарчили 10,8 милиарда долара. Печалбите на "Интел" за четвъртото тримесечие - 10,8 милиарда.

Не са много пари на глобално ниво, всъщност е нищо работа. А страхотното в това е, че не са пари, хвърлени на вятъра, има дивидент от свободата. Когато освободиш хора от робство, за да работят за самите себе си, мотивирани ли са те? Извеждат децата си от работното място, построяват училище, казват: "Ще имаме неща, които никога не сме имали преди, като три квадрата, лекарство, когато сме болни, дрехи, когато ни е студено. Стават консуматори и производители и местните икономики започват да се движат нагоре в много бърза спирала.

Това е важно - всичко за това как изграждаме отново устойчива свобода, защото никога не бихме искали да повторим онова, което се е случило в тази страна през 1865 г. Четири милиона души били извадени от робство, а после изоставени, изоставени без политическо участие, сносно образование, какъвто и да било вид реална възможност с оглед на икономически живот и осъдени на поколения насилие, предразсъдъци и дискриминация. И Америка все още плаща цената за нескопосното освобождаване от 1865-а.

Поели сме ангажимент, че никога няма да оставяме хора да излизат от робство под наше наблюдение и в крайна сметка да се окажат граждани от втора класа. Това просто няма да се случи. Ето как всъщност изглежда освобождението. Деца, спасени от робство в рибната индустрия в Гана, събрани отново с родителите си, а после заведени заедно с родителите си обратно в селата им, за да изградят отново икономическото си добруване, за да станат робоустойчиви, абсолютно незаробваеми.

Тази жена живееше в едно село в Непал. Работехме там от около месец. Тъкмо бяха започнали да излизат от един унаследен вид робство. Тъкмо бяха започнали да се просвещават малко, да стават малко по-отворени. Но когато отидохме да говорим с нея, когато направихме тази снимка, робовладелците още ни заплашваха отстрани. Всъщност не бяха отблъснати. Бях изплашен. Бяхме изплашени. Попитахме я: "Притеснена ли си? Разстроена ли си?"

Тя отвърна: "Не, защото сега имам надежда. Как бихме могли да не успеем - каза тя, - щом хора като вас, от другата страна на света идват тук, за да застанат до нас?"

Така, трябва да се запитаме, желаем ли да живеем в свят с робство? Ако не предприемем действие, просто се оставяме отворени някой друг да дърпа струните, които ни привързват към робството в продуктите, които купуваме, и в правителствените ни политики. И все пак, ако има нещо, с което всяко човешко същество може да се съгласи, мисля то е, че робството трябва да приключи.

А ако има фундаментално нарушение на човешкото ни достойнство, за което всички бихме казали, че е ужасяващо, това е робството. И трябва да кажем, каква полза от интелектуалната ни, политическа и икономическа мощ, а наистина мисля за интелектуална мощ в тази зала, ако не можем да я използваме, за да сложим край на робството? Мисля, че в тази зала има достатъчно интелектуална мощ, за да се сложи край на робството. И знаете ли какво? Ако не можем да сторим това, ако не можем да използваме интелектуалната си мощ, за да сложим край на робството, има един последен въпрос: наистина ли сме свободни? Така, благодаря ви много. (Аплодисменти)