Кийт Белоус за гърбицата на камилата

("ИЗПРАЖНЕНИЯ") Може да се твърди, че това е задният край на дизайна на животни. (Смях) Но причината да поставям това тук е, че когато бях в Африка миналата година, с жена ми шофирахме наоколо, имахме един чудесен гид, който ни показа нещо, което изненада и двама ни, и беше много разкриващо с оглед обаянието, съпровождащо дизайна на животните. Оказва се, че някъде през 80-те години на ХIХ век мисионерите дошли в Африка, за да разнесат мълвата за християнството, да преподават английски на местните хора. Донесли черни дъски и креда. Бих искал да си представите, че това е черна дъска, и тъкмо използвах малко креда там. А те донесли доста от това нещо. С годините черните дъски били наред, но им свършила кредата. А за тях това е истинска криза.

И ето къде идва хиената. Хиената вероятно е най-съвършено проектираното животно-мършояд в света. Разкъсва трупове и има изумителни зъби, защото те по същество дават на хиената възможност да яде кости. Крайният продукт от това действие е тук горе, на дъската. А онова, което мисионерите правили, било да ходят наоколо и да събират хиенски изпражнения. Невероятното в хиенските изпражнения е, че от тях става страхотна креда. (Смях)

Не съм тук да говоря за това, но това е обаятелен аспект на животинския дизайн. Онова, за което съм тук да говоря е камилата. Когато започнах да говоря с Ричард за това за какво ще говоря, наскоро се бях върнал от Йордания, където имах изумително преживяване с една камила. (Смях) Бяхме в пустинята...

Ричард Урман: Това е краят на този разговор!

Кийт Белоус: Да, да. Бяхме в пустинята, в Уади Рум, в един малък джип. Бяхме четирима - двама шофьори бедуини - и може да си представите, тази шир е океан от пясък. 105 градуса по Фаренхайт (40,5 градуса по Целзий), едно шише вода. И карахме нещо, за което ни казаха, че е най, най-хубавият им джип. На мен не ми се струваше така. И в началото на прекосяването на пустинята джипът се повреди. Момчетата излязоха, отвориха предния капак, започнаха да работят под капака, накараха го да тръгне отново, и след стотина ярда пак се повреди. Това се случи шест-седем пъти, все повече се разтревожвахме, а и навлизахме все по-дълбоко и по-дълбоко в пустинята.

И в крайна сметка се случи най-лошият ни кошмар: задавиха двигателя. И казаха: "А, няма проблем! Просто слизаме и тръгваме пеш." А ние повторихме: "Слизаме и тръгваме пеш?" Едно шише вода - нали помните - за четирима души. А те казаха: "Да, да... ще вървим пеш. Ще намерим камили." Затова станахме и тръгнахме, и наистина, след около половин миля се изкачихме на гребена на един хълм, а там имаше огромно сборище от бедуини с камилите им. Човекът се качи и почна да се пазари, и 10 долара по-късно имахме четири камили. Те се снишиха като асансьори; качихме се на тях. Издигнаха се отново и бедуинът... всеки бедуин, бяха четирима... застана зад всяка от камилите с малък камшик. Започнаха да шибат в захлас гърбовете на камилите, а те се втурнаха в галоп. А ако някога сте се возили на камила, язденето е много, много неудобно. Има и един друг аспект в тези камили. Горе-долу на всеки 10 стъпки протягат врат назад и се опитват да отхапят парче от крака ти. (Смях)

И така, продължавахме нататък а тая камила все така се опитваше да отхапе парче от крака ми. В крайна сметка след три мили пристигнахме до целта си, където трябваше да ни посрещне джип. Камилите отново се снишават като асансьори, ние някак тромаво слизаме, а те - очевидно - се опитаха да отхапят парче от крака ми. До този момент бях развил чудесна връзка с това създание, и осъзнах, че е един гаден кучи син. Между другото, много по-гаден от бедуина, който ме поздрави и се опита да ми продаде една от 26-те си дъщери, за да си я отведа обратно в Щатите.

Докато си говорехме с Ричард, казах: "Знаеш ли, може би трябва да доведа камила. Мисля, че камилата е животното с най-добър дизайн в света." А той продължи: "Нее. Според мен не ни трябва да водим камила." Наистина трябва да се радвате, че решихме да не водим камилата. Затова направих нещо почти толкова добро. Отидох във вашингтонския зоопарк. Ричард каза: "Искам да се приближиш много до тази камила. Искам да инспектираш устата й, да й огледаш зъбите. Мини под нея. Мини над нея. Обиколи я. Вдигни й опашката; погледни там вътре. Искам да се приближиш до тази камила възможно най-много."

Повиках филмов екип на "Нешънъл Джиографик". Отидохме там и хвърлих един поглед на тази камила. Това е 2000-паундово (900 кг.) разгонено създание. (Смях) Ако някога сте виждали 2000-паундова разгонена камила, тя е нещо извънредно плашещо за гледане. И ако Ричард мислеше, че ще изляза на ринга с тази камила, значи някой е пушил бедуинска дрога. (Смях) Затова се доближихме колкото бе възможно повече, и ще споделя това... Крис, ако искаш, пусни този филм... а после ще ви покажа малко повече за дизайна на камилите. Искаш ли да пуснеш филма?

(Видео): Здравейте. Аз съм Кийт Белоус от проучвателния екип на "Нешънъл Джиографик". Тук съм, за да разгледам най-сериозната пустинна машина. Ще забележите, че съм започнал да дъвча дъвка, защото бях край тази камила цял ден. Стабилната ръка: Това е. Не! Вижте, малко се превъзбужда. Затова трябва да сме много внимателни край него. Не го оставяй да те пипне. Виждате изобилни количества слюнка там вътре. Наричам се "нестабилното стабилно момче". Носът им... виждате, че в момента ноздрите му са разширени. Когато са разгонени... подобни са на тюлените в това, че тюленът трябва да си отваря носа, за да диша. Подобни са. Трябва някак съзнателно да си разтварят носа. Ушите? Те са малки. Но имат отличен слух. Но не за големи... например при зебрите, те имат огромно ухо, което е много мобилно, така че всъщност могат да ги въртят и двете наоколо. И ги използват по същия начин, по който ние използваме двуочното си зрение. Използват ги, за да улучват точно звука. Пустинята е изключително ветровита, както и много студена. Така че те не само имат много дълги мигли, но имат и вторични... предполагам, бихте го нарекли [неясно] или както и да е. Тази козина, която е над очите, а надолу е по-дълга

Повечето хора мислят, че гърбиците съхраняват вода. Не е така. Съхраняват тлъстина. Но... не съм химик, но по същество онова, което се случва, е, че тлъстината се окислява от дишането им. А това ще я превърне в наистина използваема вода. Като много хищници, те вървят на пръсти. Но там вътре има голяма подплънка тлъстина, която се изтласква навън. Приличат на джапанки. Но, разбирате ли, с пясък. Копита? Нямат традиционни копита, но имат един голям, нещо като нокът. Всъщност не се вижда много ясно. Козината някак е израснала отгоре. Но използват много опашките си. Особено при разгонване. Ще уринира и ще си върти опашката, за да разпръсква урината наоколо и това да го направи по-привлекателен. Не знам защо, но това действа при тях. Така че какво по дяволите.

Освен това и дефекират на определени места... като цяло акат, когато си искат, но по време на разгонване дефекират в периметърните райони. Не знам дали сте чели или чували за звуците със скорост, по-малка от звуковата, които издават слоновете... знаете какво имам предвид, като "Бр-р-р!" Онези силни, боботещи звуци. Той прави същото. Всъщност виждате, точно тук, как вибрира. Претегляме животните си. За съжаление, той е много агресивно животно, така че всъщност унищожи някои от кантарите. Имахме едни големи неща, на които претеглям, например, бизона. Налучквам, че е... е, поне 1600 паунда (725 кг.) е. Вероятно по-близо до 2000 (900 кг.). Всъщност е ходещ тороразпръсквач. Все едно сме приятели с него, но и аз съм мъжки като него и той... КБ: [Неясно] СХ: Да, точно така. И това го прави много опасен по това време на годината. Дори не си го помисляй. Не си го помисляй!

Но сега ще се срещнем... вън! Вън! Вън! Не. Вън! (Аплодисменти) Онова, което не ви показах, беше... видяхте ли онова, люлеещото се нещо? Е, и вие сте доволни, че не ви го показах. Едно от другите неща относно прекрасния дизайн на камилата е, че пенисът й сочи назад. По този начин камилата може да топне опашката си в потока и просто да пляска целия район около себе си. Точно така всъщност си маркира територията. Онова, което също не видяхте, беше, че... може да сте забелязали кошарата край него... и... между другото... камилата се казва Суки. В кошарата край него е Джасмин. Джасмин му беше партньорка за известно време. Но точно в този случай беше много, много явно, че колкото и да беше възбуден Суки, Джасмин нямаше да получи нищо. Затова започнахме да мислим. Е, ако горкият стар Суки си търси партньорка, какво би направил Суки, за да открие съвършената партньорка?

Ще ви покажа един друг филм. Но преди това искам само да спомена, че това животно наистина е един вид SUV на, на пясъка, корабът на пустинята. То е толкова жизненоважно за жителите на районите, в които се среща камилата... най-вече Монголия и Сахара... че на арабски има 160 думи за описание на камилата. Това е създание, чийто дизайн е дело на комисия, със сигурност не е била... не е приличала на нито една комисия, в която някога съм членувал. Ето какво би направил Суки в търсене на партньорка. Може ли да го пуснете, моля?

Камила търси камила Енергичен звяр търси атрактивна и искрена приятелка Аз съм седем фута, 2000 паунда, с кафява козина, кафяви очи, дълги крака... И съм много...надарен. Аз съм TED Камила Перфектното превозно средство за пустинята Умно проектиран Мигли, които предпазват от пясъка и трета мигла, която работи като чистачка на автомобил... Забележителен нос.... ...С ноздри, които са като филтър за пясъка и праха... и прорез, който предпазва от влагата. Удивително плътни устни... ...Които ми позволяват да ям, на практика, всичко, което расте. Мазоли на коленете, което ми позволява да коленича удобно. Твърди възглавнички на гърдите, които побеждават топлината Къса козина, която запазва кожата ми хладна. Дълги крака, които позволяват жегата да избяга. А моята гърбица? Огден Неш беше написал: "Камилата има една гърбица; Двугърбата камила две, Или пък обратното. Никога не съм сигурен. А вие?" Ето едно загатване. Двугърба Едногърба Гърбицата ми съдържа до 80 паунда (35 кг.) мазнина - но не и вода. Аз съм създаден да издържам. Аз съм превозното животно, когато оазиса пресъхне. Обикновено не се потя, докато тялото ми не достигне 105 градуса по Фаренхайт (40,5 градуса по Целзий) Достатъчно да изпържиш яйце. Способен съм да изгубя 40 процента от теглото си без да загина. Повечето животни щяха да загинат, ако загубят и половината на това. Ще изпия пет до седем галона вода на ден. ...И ще изкарам без вода повече от месец. Аз съм силен Способен да нося до 400 паунда (180 кг.) товар. Надминавам конете... И изминавам по 26 мили (42 километра) на ден. Камелот Джаки О. веднъж каза, че пътуването с камила прави язденето на слон да изглежда като да хванеш реактивен самолет. Също моите големи, нежни стъпала ми позволяват да навигирам по пясъка. За това ли бедуинът твърди, че мога да танцувам? Аз съм и добър доставчик също. Бедуините наричат камилата дар Божи. Не е изненада. Шатрите и килимите са направени от моята козина. Моите кости са ценени като един вид слонова кост. Моята тор се използва за гориво. Млякото ми за сирене. "Камилите са като ангелите", каза веднъж един бедуин.

(Аплодисменти)

Благодаря. Искам само да ви оставя с една последна мисъл, която вероятно е най-важното, което да отнесете със себе си. Хората... животното... са създания с доста голям късмет, защото като цяло всъщност не е нужно да се адаптираме към околната си среда; адаптираме околната си среда към себе си. Видяхме това многократно по време на тази конференция... не само тази година, а и през минали години. Но това създание, което току-що видяхте, в крайна сметка се адаптира и продължава да се адаптира, и адаптира. Мисля, че като погледнете животинското царство, това е едно от най-забележителните неща. То няма околна среда, която се адаптира към него; трябва то да се адаптира към околната среда. Рики, много благодаря, че ме покани. РУ: Страхотно. Благодаря.