Катрин Фултън: Вие сте бъдещето на филантропията

Искам да ви помогна да преосмислите какво представлява филантропията, какво може да бъде тя и каква е вашата връзка с нея. При това искам да ви предложа една визия - едно въображаемо бъдеще, ако щете - за това как, според думите на поета Шеймъс Хийни, "Веднъж в живота мечтаната приливна вълна на правосъдието се надига, надежда и история се римуват."

Искам да започна с тези двойки думи тук. Всички знаем от коя тяхна страна бихме искали да бъдем. Когато филантропията била преоткрита преди век, когато всъщност е била изобретена формата на фондацията, също не са мислили за себе си от погрешната им страна. Всъщност, никога не биха мислили за себе си като затворени и ограничени в своя път, като бавно откликващи на нови предизвикателства, като дребни и несклонни да рискуват. И всъщност не са били такива. В онези времена преоткривали благотворителността. Онова, което Рокфелер е нарекъл "Бизнесът на щедростта". Но към края на двадесети век едно ново поколение критици и реформатори започна да вижда филантропията точно по този начин.

Онова, за което трябва да наблюдаваме, докато се появява една глобална филантропска индустрия - а точно това се случва, е стремежът да се преобърнат тези стари предположения. За да стане филантропията отворена, голяма, бърза и свързана, с дългосрочни цели. Тази предприемаческа енергия излиза от много страни. Тя е тласкана напред от нови лидери, като много от хората тук, от нови инструменти като тези, които сме виждали тук, от нови видове натиск.

Вече от доста време следвам тази промяна и участвам в нея. Този доклад е главният ни обществен доклад. Той разказва историята за това как днес всъщност може да бъде също така исторически, както преди 100 години. Искам да споделя някои от най-страхотните неща, които стават с вас. И докато го правя, няма да се спирам толкова върху много едрата филантропия, за която всички вече знаят - Гейтс, Сорос и Гугъл. Вместо това искам да говоря за филантропията на всички нас. Демократизацията на филантропията. Това е един момент в историята, когато средностатистическият човек има повече власт от всякога.

Ще разгледам пет категории от експерименти, всеки от които предизвиква едно старо предположение за филантропията. Първото е масовото сътрудничество, представено тук от Уикипедия. Това може да ви изненада. Но помнете - филантропията е свързана с даряване на време и талант, не само за пари. Клей Шърки - този велик хроникьор на всичко свързано в мрежа е уловил предположението, че това предизвиква по толкова красив начин. Той каза: "Живеехме в този свят, където дребните неща се правят за любов, а големите неща - за пари. Сега имаме Уикипедия. Изведнъж големите неща могат да се правят за любов."

Гледайте тази пролет за новата книга на Пол Хокън. Автор и предприемач, за който много от вас може би са чували. Заглавието на книгата е "Благословена тревога". Щом тя излезе, в същото време ще излязат и серия уики сайтове под етикета WISER (букв. по-мъдър). WISER означава Световен индекс за социална и екологична отговорност. WISER се заема да документира, свързва и овластява онова, което Пол нарича най-голямото движение и най-бързо растящото движение в човешката история. Колективният, неприкосновен отговор на човечеството на днешните заплахи. Не всички тези големи експерименти "неща за любов" ще успеят. Но онези, които го сторят, ще са най-голямата, най-отворената, най-бързата, най-свързаната форма на филантропия в човешката история.

Втората категория са онлайн пазарите за филантропия. Те, разбира се, са за филантропията онова, което eBay и Amazon са за търговията. Мислете за това като филантропия "потребител към потребител". А това предизвиква още едно предположение - че организираната филантропия е само за много богатите. Погледнете, ако вече не сте го направили, "Донорите избират". Мрежата "Омидяр" направи голяма инвестиция в "Донорите избират". Това е един от най-добре познатите сред тези нови пазари, където един дарител може да отиде направо в класната стая и да разбере направо от учителя какво им е необходимо. Погледнете "Промяна в настоящето", основана от един TED-стър, следващия път, когато ви трябва сватбен подарък или подарък за празник. "Дайте на Индия" е за цяла една страна. Има още, и още.

Третата категория е представена от Уорън Бъфет. Наричам това съвкупно дарителство. Не само че Уорън Бъфет бе така изумително щедър при онзи исторически акт миналото лято. Всъщност предизвикахме още едно предположение - че всеки дарител трябва да има свой собствен фонд или фондация. Днес има толкова много нови фондове, които събират дарения и инвестират, събират хората около една обща цел, за да мислят в по-голям мащаб. Един от най-добре познатите е фондът Acumen (Проницателност), управляван от Жаклин Новограц - TED-стърка, която бе сериозно лансирана тук, в TED.. Но има и много други. "Нов приход" в Кеймбридж, Инвестиционен фонд "Нова школа" в Силиконовата долина, Партньори инвеститори-филантропи във Вашингтон, Глобален фонд за жените в Сан Франциско. Вижте тях. Тези фондове са за филантропията онова, което предприемаческият капитал, частните инвестиции и взаимните фондове са за инвестирането. Но малко по-различно, тъй като често около тези фондове се формира общност, както се случи в Acumen и на други места.

Представете си за секунда тези първи три типа експерименти - масово сътрудничество, онлайн пазари, съвкупно дарителство. Разберете как те ни позволяват да променим възприятието си за организираната филантропия. Не става дума непременно за фондации; става дума за нас, останалите. Представете си смесицата от тези неща в бъдеще, когато те се съберат в бъдещите експерименти - представете си, че някой вложи, да кажем, 100 милиона долара за една вдъхновяваща цел - миналата година в САЩ са направени 21 дарения от по 100 милиона долара или повече, така че не е изключено - но ги влага само, ако са придружени от милиони малки дарения от целия свят. По този начин ангажира много хора, изгражда видимост и насочва хората към поставената цел.

Бързо ще разгледам четвъртата и петата категория, които са иновация, конкуренция и социална инвестиция. Те залагат на видима конкуренция, награда, могат да привлекат талант и пари към някои от най-трудните проблеми и така да ускорят разрешаването им. Това засяга още едно предположение - че дарителят и организацията са в центъра, вместо да се поставя проблемът в центъра. Можете да вземете пример от тези новатори, който да ни помогне, особено в неща, изискващи технологично или научно разрешение.

Остава последната категория - социална инвестиция, която всъщност е най-голямата от всички. Представена е тук от Xigi.net. Това, разбира се, засяга най-голямото от всички предположения - че бизнесът си е бизнес, а филантропията е средство за хората, които искат да променят света. Xigi е един нов общностен сайт, изграден от общността, която свързва и картографира този нов пазар за социален капитал. В него са включени вече 1000 единици, предлагащи заеми и ценни книжа за социално предприемачество. Можем да вземем пример от тези новатори, който да ни помогне да помним, че ако можем да издействаме дори малък капитал, търсещ възвращаемост, добрините, към които той тласка, могат да бъдат изумителни.

Наистина интересното тук обаче е, че ние не мислим за пътя си да постигнем нов начин на действие. Действаме за пътя си към нов начин на мислене. Филантропията се реорганизира сама право пред очите ни. И макар че всички експерименти и всички големи дарители все още не са изпълнили този стремеж, мисля, че това е новият дух на времето: отворен, голям, бърз, свързан. И също - да се надяваме - продължителен. Трябва да осъзнаем, че извършването на тези неща ще отнеме дълго време. Ако не развием издържливостта да се придържаме към нещата - каквото и да изберете, придържайте се към него - всичко това ще бъде просто една прищявка.

Но аз наистина съм обнадеждена. Обнадеждена съм, защото не само филантропията се реорганизира. Това се случва също и в цели други части от социалния сектор и от бизнеса, захванали се да предизвикват "обичайния бизнес". Където и да отида - включително тук, в TED, усещам един нов морален глад, който нараства. Виждаме хора, наистина борещи се да опишат какво е това ново нещо, което се случва. Думи като "филантрокапитализъм", "естествен капитализъм", "филантропредприемач" и "инвеститорска филантропия". Още нямаме думи за това. Както и да го наричаме, то е ново, то е начало и мисля, че ще бъде доста значимо.

И тук идва моята представа за бъдещето. Която ще нарека социалната сингулярност. Много от вас ще осъзнаят, че отмъквам малко от научнофантастичния писател Върнър Виндж за технологична сингулярност, при която ред тенденции се усилват, събират и сливат, за да създадат една наистина шокираща нова реалност. Може би тази предстояща социална сингулярност е онази, от която най-много се боим. Струпване на катастрофи, деградация на околната среда, на оръжия за масово унищожение, пандемии, бедност. Защото нашата способност да се борим с проблемите, с които се сблъскваме изостава от нашата способност да ги създаваме. И, както сме чували тук, не е преувеличение да се каже, че държим бъдещето на нашата цивилизация в ръцете си както никога преди.

Въпросът е - има ли позитивна социална сингулярност? Има ли граници за нас в начина, по който живеем заедно? Не е нужно да си представяме бъдещето си. Можем да създадем бъдеще, където надеждата и историята се римуват. Но имаме един проблем. Досегашният ни опит - както индивидуално, така и колективно, не ни е подготвил за онова, което ще трябва да правим, или за онези, които ще трябва да бъдем. Ще ни е необходимо ново поколение граждански лидери, желаещи да се посветят на растеж, промяна и обучение възможно най-бързо. Затова накрая искам да ви покажа още нещо.

Това е снимка на дядо ми и прадядо ми, направена преди около сто години. Това са издател на вестник и банкер. Били също и страхотни обществени лидери. И, да - били големи филантропи. Държа тази снимка близо до себе си. Тя е в офиса ми. Защото винаги съм усещала мистична връзка с тези двама мъже, които никога не съм познавала. И така, в тяхна чест искам да ви предложа този празен екран. Искам да си представите, че това е ваша снимка. И искам да мислите за общността, от чието създаване искате да сте част. Каквото и да означава това за вас. Искам да си представите, че отсега са минали сто години и вашият внук, или правнук, племенница, племенник или кръщелник гледа тази ваша снимка. Каква е историята, която най-много искате да разказват те? Благодаря ви много. (Аплодисменти)