Съживяване на реките на Ню Йорк - със стриди!

Аз съм влюбена в американския пейзаж и как физическата форма на земята, от голямата Централна долина на Калифорния до основата на Манхатън, е наистина оформила нашата история и нашия характер. Но едно нещо е ясно. През последните 100 години, нашата страна - и това е разрастващата се карта на Америка - страната ни систематично премина през изравняване и хомогенизиране на ландшафта до там, че сме забравили връзката ни с растенията и животните, които живеят заедно с нас и земята под краката ни. И така, как аз виждам приноса на моята работа е буквално нещо като опит да си представим отново тези връзки и физически да ги възстановим. Тази графика представява това, с което си имаме работа в градската среда. И това наистина е съвкупност от нарастващо градско население, спадащо биоразнообразие а също и, разбира се, нарастване на морското равнище и промяната на климата.

Така че, когато също мисля за дизайн, аз мисля как да се опитам да преработя и ангажирам отново линиите на графиката, по по-продуктивен начин. И вие можете да видите от стрелката тук указваща, че сте тук, че се опитвам да смеся и обявя тези две много различни области по урбанизъм и екология, и един вид да ги обединя по един нов вълнуващ начин. Така че ерата на големите инфраструктури е приключила. Имам предвид, тези видове отгоре-надолу, моно-функционални, капиталоемки решения наистина няма да станат. Ние се нуждаем от нови инструменти и нови подходи. Също така, идеята за архитектура като този вид обект в областта, лишена от контекст, не е наистина - извинете ме, това е доста грубо - наистина не е подхода, който трябва да предприем. Така че ние се нуждаем от нови истории, нови герои и нови инструменти.

Така че, сега искам да ви запозная с новия ми герой в глобалната война с изменението на климата, и това е източната стрида. Така че, макар и много малко създание и много скромно, това създание е невероятно, защото може да се натрупва в тези мега-риф структури, може да расте, можете да го отглеждате, и, споменах ли, че е доста вкусно. Така че стридите бяха в основата на манифест, като градски проект, който аз направих за пристанището на Ню Йорк наречен "стрида-тура". И основната идея на стрида-турата е да се извлече полза от биологичната сила на миди, трева змиорка (валиснерия) и стриди - видове, които живеят в пристанището - и в същото време, да се използва силата на хора, които живеят в общността за прилагането на промени сега.

Ето карта на моя град, Ню Йорк, показваща наводненията в червено. И това, което е обградено е мястото, за което ще говоря, канала Гованус и острова Гавърнърс. Ако погледнете тук, на тази карта, всичко в синьо е във водата, и всичко в жълто е на земята. Но виждате ли, дори само може да усетите от тази карта, че пристанището е дренирано и изравнено, и се превърна от богата, триизмерна мозайка в плоска мръсотия, наистина само за няколко години. Друг набор от изгледи всъщност на самия Гованус канал. Сега, аз ще призная Гованус е особено миризлив. Има проблеми с преливане на каналите и замърсяване, но аз твърдя, че почти всеки град е в точно такова състояние, и това е състояние, пред което ние всички сме изправени. А ето и карта на това състояние, показваща замърсителите в жълто и зелено, влошено от този нов прилив, бушуваща буря и покачване на морското равнище. Така че ние наистина трябваше да се справим с много неща.

Когато започнахме този проект, една от основните идеи бе да погледнем назад в историята и да се опитаме да разберем какво има там. И вие можете да видите от тази карта, че има невероятен географски подпис на редица острови, които са в пристанището и матрицата на солени блата и плажове, които служат като естествена защита срещу вълните за горноземното селище. Ние също така научихме по това време, че можете да ядете стриди с размерите на чиния в самия Гованус канал. Така че нашата идея е наистина тази "завръщане в бъдещето" концепция, използвайки интелигентността на този модел оземляване. А идеята има два основни етапа. Един от тях е да се разработи нова изкуствена екология, риф в пристанището, който да може да защити новите модели селища във вътрешността и в Гованус. Защото, ако имате чиста вода и по-бавнa вода, можете да си представите един нов начин на живот с тази вода.

Така проектът наистина подхожда към тези три основни въпроси по нов и вълнуващ начин, според мен. Ето ни отново с нашия герой стридата. И отново, това невероятно вълнуващо животно. То приема водорасли и детрит в единия край, и чрез този красив, бляскав набор от стомашни органи, на другия край излиза чиста вода. И една стрида може да филтрира до 50 литра вода на ден. Рифовете със стриди също са обхващали около една четвърт от нашите пристанища и са били в състояние да филтрират водата в пристанището в рамките на няколко дни. Те бяха ключови в нашата култура и нашата икономика. По принцип, Ню Йорк е построен на гърба на развъждащите стриди, и улиците бяха буквално построени върху стридени черупки. Това изображение е образ на стридена количка, което е сега навсякъде както хотдог количката е днес. Така че отново бяхме ощетени при това. (Смях) И накрая, стридите могат да разреждат и да се слепват една върху друга и формират тези изумителни природни рифови структури. Те наистина стават шумозаглушители на вълните на природата И те стават в основата на която и да е пристанищна екосистема. Много, много видове зависят от тях.

Така че ние бяхме вдъхновени от стридата, но аз бях вдъхновена също и от жизнения цикъл на стридата. Тя може да премине от оплодена яйцеклетка до хайвер, което е, когато те са плаващи във водата, и когато те са готови да се прикачат към друга стрида, към възрастни мъжка или женски стрида след няколко седмици. Ние интерпретирахме този жизнен цикъл по скалата на нашето виждане и превърнахме Гованус в гигантски развъдник за стриди, където стридите биват отглеждани в Гованус, след това преведени в хайверения си етап и закотвени на Бейридж риф. И така, основната идея тук е да се натисне бутона за рестартиране и да се възстанови екологията с течение на времето, която е регенеративна и чиста и продуктивна.

Как функционира рифа? Е, това е много, много просто. Основно понятие тук е, че изменението на климата не е нещо, което - отговорите няма да кацнат от Луната. И с 20 милиарда долара цена, ние трябва просто да започнем и да работим с това, което имаме сега и това, което е пред нас. Така че тази снимка просто показва, това е поле с морски купове свързани с това втъкано разнищено въже. Какво е това разнищено въже, ще попитате? То е само това, то е това много евтино нещо, на разположение на практика в железарията ви, и е много евтино. Така че ние си представяме, че ние всъщност ще станем дори потенциално домакини на продажба на хлебни изделия, за да започнем новия си проект. (Смях) Така че в студиото, вместо да рисуваме, ние започнахме да се учим как да плетем. Идеята бе наистина да изплетем това въже заедно и разработим тази мека инфраструктура, за да растат стридите на нея. Можете да видите на диаграмата как тя расте с течение на времето от инфраструктурно пространство в ново публично градско пространство. И то расте динамично с течение на времето под заплахата от климатичните промени.

То също така създава това изключително интересно, според мен, нов тип публичното пространство - амфибия, където можете да си представите да работите, можете да си представите да почивате по нов начин. В крайна сметка, това, което ние осъзнахме, че правим беше нов синьо-зелен воден парк за следващия воден век - един парк амфибия, ако щете. Така че си пригответе Тевас. Можете да си представите да се гмуркате тук. Това е картина на ученици, леководолази които работиха с нашия екип. Така че можете да си представите нещо като нов начин на живот с нова връзка с водата, а също и смесването на научни програми с отдих, по отношение на наблюдаването.

Друга нова речникова дума за смелия нов свят: това е думата, flupsy. Това е съкращение от плаваща издигаща се система. И това славно, лесно достъпно устройство е в основни линии плаващ сал, с развъдник на стриди под него. Така че водата се преточва през този сал. Можете да видите осемте камери настрани, приемащи малките стриди бебета и по същество хранейки ги насила. Така че вместо 10 стриди, имате 10 000 стриди. И тогава този хайвер след това се осеменява. Това е бъдещето на Гованус, със стридени салове на бреговата линия - флюпсификацията на Гованус. Нова дума. И също така показва отглеждането на стриди за общността по краищата й. И накрая, колко забавно би било да гледате flupsy парада и да аплодирате стридения хайвер, докато те се стичат към рифа.

Задават ми два въпроса по този проект. Един от тях, защо не става сега? И вторият е, кога ще можем да ядем стридите? И отговорът е, все още не, те работят. Но ние си представяме, с нашите изчисления, че до 2050 г. може да бъдете в състояние да забиете зъби в стрида от Гованус.

В заключение, това е само едно напречно сечение, на една част от града, но мечтата ми е, моята надежда е, че когато всички се върнем към собствени си градове да можем да започнем да работим заедно и да си сътрудничим, за преработване и реформиране на нов градски пейзаж към по-устойчиво, по-годно за живеене и по-вкусно бъдеще.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)