Карен Це: Как да спрем изтезанията

През 1994 г. влязох в затвор в Камбоджа и се срещнах с 12-годишно момче, което беше измъчвано и на което бе отказана юридическа помощ. И като го гледах в очите, осъзнах, че от стотиците писма които бях написала за политически затворници, че никога не бих написала писмо за него, защото той не беше 12-годишно момче, което бе сторило нещо важно за някого. Той не беше политически затворник. Беше 12-годишно момче, което бе откраднало велосипед. Това, което също осъзнах в този момент бе, че това не беше само Камбоджа, но от 113 развиващи се страни, които използват изтезания, 93 от тези страни са приели закони, които казват, че имате право на адвокат и имате право да не бъдете измъчвани.

И това, което осъзнах бе, че имаше невероятна възможност за нас, като световна общност, да се обединим и да сложим край на мъченията като инструмент за разследване. Често си мислим за изтезанията като за политически изтезания или запазени за най-лошия случай, но всъщност, 95% от изтезанията днес не са на политически затворници. Те са на хора, които са в неработещи правосъдни системи, и за съжаление, понеже изтезанието е най-евтината форма за разследване -- то е по-евтино, отколкото наличието на правосъдна система, по-евтино, отколкото използването на адвокат и ранен достъп до юридически съвет -- ето какво се случва през повечето време. Мисля че днес е възможно за нас, като световна общност, ако вземем решение, да се обединим и да прекратим използването на изтезания като инструмент за разследване, докато сме живи, но това ще изисква три неща. Първото е обучение, овластяване, и свързване на правозащитниците по света.

Второто е да се подсигури, че може да има систематично начален достъп до юридическа защита. И третото е ангажимента. Така че през 2000 година започнах да се чудя, какво би се случило ако се обединим? Дали бихме могли да направим нещо за тези 93 страни? И основах "Международни мостове за правосъдие," която има за цел да сложи край на изтезанията като инструмент за разследване и да приложи на практика дължимите права в 93-те страни, като постави обучени адвокати на ранен етап в полицейските управления и в съдебните зали. Първият ми опит, обаче, дойде от Камбоджа и по това време си спомням първото ми идване в Камбоджа и, че там имаше, през 1994 година, все още по-малко от 10 адвокати в страната, защото Червените кхмери бяха убили всичките.

И дори 20 години по-късно, имаше само 10 юристи в страната, така в резултат на това, когато отидете в затвор там не само ще ви посрещнат 12-годишни момчета, но бихте видели жени и бихте запитали: "Защо сте тук?" Жените биха казали: "Ами аз съм тук от 10 години защото съпругът ми е извършил престъпление, но те не могат да го намерят." Така че това е просто място, където нямаше върховенство на закона.

Първата група от правозащитници се събраха и аз все още си спомням, докато ги обучавах, запитах: "Добре, какво правите за разследване?" И настана мълчание в класната, и най-накрая една жена се изправи, [неясно име], и тя каза: "Khrew," което означава "учител." Тя каза: "Аз съм защитавала повече от стотици хора, и никога не е трябвало да правя никакво разследване, защото всички те идват със самопризнания."

И ние говорихме, като клас, за фактът, че първо, самопризнанията може да не са надеждни, но второ, не искахме да насърчаваме полицията да продължава да прави това, особено тъй като сега е против закона. И беше неохбодим доста кураж за тези правозащитници да решат, че ще започнат да се надигат и да се подкрепят взаимно в прилагането на тези закони. И все още помня първите дела, когато те дойдоха, всичките 25 заедно, тя се изправяше, и те бяха в дъното, и те я подкрепяха, а съдиите продължаваха да казват: "Не, не, не, не, ние ще правим нещата по съвсем същия начин, по който сме ги правили досега."

Но един ден перфектното дело дойде, и то беше на жена, продавачка на зеленчуци, която стояла пред една къща. Тя каза, че всъщност видяла човека да бяга, който смятала, че откраднал каквито били там бижута, но полицията дошла, те я прибрали, нямали нищо срещу нея. Тя била бременна по това време. Имала изгаряния от цигари върху нея. Абортирала. И когато представиха делото й пред съдията, за първи път той се изправи и каза: "Да, няма доказателства, с изключение на признанията направени след изтезание и ти ще бъдеш освободена."

И правозащитниците започнаха да приемат делата отново и отново, и ще видите, че стъпка по стъпка те започнаха да променят хода на историята в Камбоджа. Но Камбоджа не е изолиран случай. Навремето си мислех, добре, дали е само Камбоджа? Или така е и в други страни? Но е така в толкова много страни.

В Бурунди посетих затвор, и там нямаше 12-годишно момче, имаше 8-годишно момче за кражба на мобилен телефон. Или една жена, взех бебето й, много сладко бебе, и казах: "Бебето ти е толкова сладко." Това не беше бебе, тя бе на три. И тя каза: "Да, но тя е причината да съм тук," защото тя беше обвинена в кражбата на две пелени и ютия за нейното бебе и все още беше в затвора. И когато отидох при директора на затвора, му казах: "Трябва да я пуснете. Съдия би я пуснал на свобода." И той каза: "Добре, може да обсъдим това, но погледнете затвора ми. Осемдесет процента от двете хиляди човека тук са без адвокат. Какво можем да направим?" Така че адвокатите започнаха смело да се обединяват за да организират система, в която могат да се захващат с дела. Но осъзнахме, че не само обучението на адвокатите, но връзката между адвокатите е от значение.

Така например, в Камбоджа, [неясно име] не се изправи сама, но имаше 24 адвоката с нея, които се надигнаха заедно. И по същия начин, в Китай, винаги ми казват: "Винаги е като свеж полъх в пустинята когато можем да се съберем." Или в Зимбабве, където си спомням Иносънт, след като излезе от затвор, където всеки се изправил и казал: "Тук съм от една година, осем години, 12 години без адвокат," той дойде и имахме обучение заедно и той каза: "Чух да казват" -- защото той чул хората да мърморят и да се оплакват -- "чух да казват, че не можем да помогнем за създаване на правосъдна система, защото не разполагаме с необходимите ресурси." И после каза: "Но искам да знаете, че липсата на ресурси никога не е извинение за несправедливост." И с това, той успешно организира 68 адвокати, които систематично се захващат с дела.

Ключът, който виждаме, обаче, е обучението и после ранния достъп. Наскоро бях в Египет и бях вдъхновена да се срещна с друга група от юристи, и това, което ми казаха бе, те казаха: "Хей, виж, нямаме полиция по улиците сега. Полицията бе една от основните причини да имаме революцията. Те измъчваха всички през цялото време." И аз казах: "Но десетки милиони долари наскоро бяха отделени за развитието на правосъдната система тук. Какво става?" Срещнах се с една от агенциите за развитие, и те обучаваха прокурори и съдии, което е нормалното съотношение, за разлика от правозащитниците. И те ми показаха ръководство, което всъщност беше страхотно ръководство. Аз казах: "Ще го копирам." Имаше всичко в него. Адвокатите можеха да дойдат в полицейското управление. Беше перфектно. Прокурорите бяха перфектно обучени. Но аз им казах: "Имам само един въпрос, който е, до момента в който всички достигат до прокуратурата, какво се случва с тях?" И след кратка пауза, те казаха: "Те са били измъчвани."

Така че частиците са, не само обучение на адвокатите, но и да намерим начин за системно прилагане на ранен достъп до защита, защото те са предпазната мярка в системата за хората, които са измъчвани. И докато ви казвам това, съм наясно с факта, че това звучи като: "О, добре, това звучи като че можем да го направим, но можем ли наистина да го направим?" Защото това звучи внушително. И има много причини защо вярвам, че е възможно. Първата причина са хората на земята, които намират начини за създаване на чудеса поради тяхната ангажираност. Това не е само Иносънт, за който ви разказах в Зимбабве, но правозащитници по целия свят, които търсят тези частици. Имаме програма, наречена "Дейци на правосъдието" и осъзнахме, че има хора, които са смели и искат да правят неща, но как можем да ги подкрепим? Така че има онлайн конкурс, където се дават само пет хиляди долара, ако измислите иновативен начин за прилагане на справедливост. И има 30 дейци на правосъдието по целия свят, от Шри Ланка до Свазиленд и Демократична република Конго, които с пет хиляди долара правят невероятни неща, чрез SMS програми, чрез полулегални програми, чрез каквото да могат да правят.

И това не са само тези дейци на правосъдието, но хора, които виждаме решително да разбират кои са техните мрежи и как могат да се предвижват напред.

Така в Китай, например, велики закони се появиха когато се каза, че полицията не може да изтезава хората или ще бъде наказана. И аз бях седнала рамо до рамо с един от нашите много смели адвокати, и казах: "Как можем да въведем това? Как можем да се уверим, че ще бъде приложено? Това е фантастично." А той ми каза: "Ами, имаш ли пари?" А аз отвърнах: "Не." И той каза: "Няма проблем, ще се справим някакси." И на 4 декември той организира три хиляди членове на Младежката комунистическа лига, от 14 от най-добрите правни училища, които се организираха, разработиха плакати с новите закони, и отидоха до районните полицейски управления и започнаха, по неговите думи, ненасилствена правна революция за защита на гражданските права. Така че аз говорих за факта, че трябва да обучаваме и подкрепяме правозащитниците. Трябва да прилагаме систематично ранен достъп до юридическа помощ. Но третото и най-важното нещо е, че трябва да се ангажираме с това.

И хората често ми казват: "Знаеш ли, това е страхотно, но е доста идеалистично. Никога няма да се случи." И причината, поради която мисля, че тези думи са интересни е, защото това бяха подобни думи на онези използвани за хората, които решиха, че ще сложат край на робството, или край на апартейда. Това започна с една малка група от хора, които решиха, че ще се ангажират.

Сега, един от любимите ни стихове от правозащитниците, който те споделят едни с други, е: "Бъдете смели приятели, пътят често е дълъг, пътят никога не е ясен, и залозите са много високи, но там дълбоко, вие не сте сами." И аз вярвам, че ако можем да се обединим като световна общност да подкрепяме не само правозащитниците, но също така и всеки в системата, който се стреми към това, ще можем да сложим край на изтезанията като инструмент за разследване. И винаги завършвам, защото съм сигурна, че въпросите са -- и ще се радвам да говоря с вас по всяко време -- "Но какво мога да направя наистина?" Ами, бих казала това. На първо място, вие знаете какво можете да направите. Но на второ място, ще ви оставя с историята на Вишна, който всъщност беше моето вдъхновение да започна "Международните мостове за правосъдие."

Вишна беше 4-годишно момче, когато го срещнах, който беше роден в камбоджански затвор в провинцията Кандал. Но понеже той беше роден в затвора, всички го обичаха, включително и охраната, така че той беше единственият, на който бе разрешено да влиза и излиза през решетките. Така че, нали знаете, имаше решетки. И до времето когато Вишна започна да става по-голям, което означава какво стана по-голямо? Главата му стана по-голяма. Така той се приближаваше до първата решетка, втората решетка и после третата решетка, и после наистина бавно придвижваше главата си, така че да може да се побере, и се връщаше, трета, втора, първа. И той сграбчваше кутрето ми, защото това, което искаше да прави всеки ден бе да ходи на посещения. Знаете ли, той никога не можеше да достигне до всички тях всеки ден, но искаше да посети всички 156 затворници. И аз го повдигах, и той завираше пръстите си вътре. Или, ако бяха тъмни килии, беше подобно на набръчкано желязо, и той завираше пръстите си вътре.

И повечето от затворниците заявяваха, че той беше най-голямата радост и тяхната слънчева светлина, и те го очакваха с нетърпение. И това беше като, ето го Вишна. Той е 4-годишно момче. Той беше роден в затвор с почти нищо, нямаше материални блага, но имаше усещане за собственото си героично пътуване, с което вярвам всички ние сме родени. Той казваше: "Вероятно не мога да правя всичко. Но аз съм един. Мога да направя нещо. И ще правя това нещо, което мога да правя." Така че ви благодаря за това, че имате пророческото въображение да си представите формирането на един нов свят заедно с нас, и да ви поканя на това пътешествие с нас.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Благодаря.

(Ръкопляскания)

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)