Карън Армстронг отправя желанието си по повод наградата TED: Хартата за състрадание

За мен е голяма чест и е прекрасно да бъда в присъствието на организация, която наистина прави промени в света. Много съм признателна за възможността днес да съм пред вас.

Също така съм и изненадана, защото, гледайки назад в моя живот, последното, което съм искала да правя, е било да пиша или пък по какъвто и да е начин да се занимавам с религия. След като напуснах манастира, приключих с религията, честно казано. Мислех си - било, каквото било. И 13 години стоях настрана. Исках да бъда преподавател по английска литература. Дори нямах желанието да стана писателка. Но после претърпях серия професионални катастрофи, една след друга, и в крайна сметка се озовах в телевизията. (Смях) Разказах това на Бил Мойърс, а той каза, "О! Ние вземаме кого да е." (Смях)

Занимавах се с някои доста спорни религиозни програми. Потръгна доста добре във Великобритания, където религията е крайно непопулярна. И така, поне веднъж, един-едниствен път в живота си, се движех по течението. Но ме пратиха в Йерусалим, за да направя филм за ранното християнство. И там за пръв път се срещнах с другите религиозни традиции: юдаизъм и ислям, посестримите на християнството. И осъзнах, че не знам абсолютно нищо за тези вероизповедания, независимо от наситеното ми религиозно минало. Гледах на юдаизма като някакво встъпление към християнството и не знаех абсолютно нищо за исляма.

Но в този град, този измъчен град, където се вижда как трите вероизповедания съжителстват толкова трудно, също така осъзнаваш и дълбоката връзка между тях. Изучаването на другите религиозни традиции ме върна обратно към смисъла, който може да притежава религията, и ми позволи да погледна собствената си вяра в друга светлина.

Открих някои изумителни неща в процеса на проучването си, които никога не ми бяха хрумвали. Честно казано, в дните, когато смятах, че съм приключила с религията, открих, че всичко това е абсолютно невероятно. Тези доктрини изглеждаха недоказани, абстрактни. А за мое изумление, когато започнах сериозно да изучавам другите религии, започнах да осъзнавам, че вярата, около която днес толкова се суетим... е един доста скорошен религиозен ентусиазъм, появил се на запад едва около 17-ти век. Думата 'вяра' в началото е означавала да обичаш, да цениш, да държиш. През 17-ти век тя стеснила фокуса си по причини, които изследвам в книга, която пиша в момента, за да включа... да взема предвид интелектуален преход към група от предположения: кредо. "Аз вярвам"... това не е означавало "Аз приемам дадени твърдения за вярата", а е означавало, "Аз се посвещавам. Аз се ангажирам." Всъщност, някои от световните традиции отделят много малко внимание на религиозното правоверие. В Корана религиозното мнение... религиозното правоверие е определяно като "занна", самовглъбено гадаене по въпроси, по които никой не може да бъде сигурен, но които правят хората свадливи и глупаво сектантски. (Смях).

И така, ако религията не се касае до вярване в неща, за какво е тогава? Това, което открих е, че религията се отнася до различно поведение. Вместо да решаваме дали вярваме в Бог или не, първо правиш нещо. Държиш се по ангажиран начин и тогава започваш да разбираш истината за религията. Религиозните доктрини са предназначени да ни подтикват към действие: разбираш ги единствено, когато започнеш да ги практикуваш.

Основно място в тази практика е отредено на състраданието. Приковаващ вниманието факт е, че при всяка една от основните световни вероизповедания, състраданието -- способността да чувстваш заедно с другия, по начина, по който ние мислим тази вечер... е не само тест за истинска религиозност, а също и това, което ще ни въведе в присъствието на това, което юдеи, християни и мюсюлмани наричат Бог или Божествено. Състраданието, казва Буда, те води към Нирвана. Защо? Защото при състраданието, когато чувстваме с другия, се детронираме сами от центъра на нашия свят и поставяме там друго лице. И веднъж освободени от егото можем да видим Божественото.

И в частност, всяка една от трите основни религии е подчертавала... казвала е и е поставяла в основата на своята традиция, това което наричаме Златното правило, изложено за пръв път от Конфуций пет века преди Христа: "Не прави на другите това, което не искаш те да правят на теб." Това, казвал той, била основната нишка, която минавала през всичките му учения, и която учениците му трябвало да практикуват по цял ден, всеки ден. Златното правило щяло да ги доведе до трансцендентна ценност, която той наричал рен, човешка сърдечност, която била трансцедентално преживяване сама по себе си.

Това е абсолютно съществено и за монотеистичните религии. Има една прочута история за великия равин Хилел, по-възрастен съвременник на Исус. Един езичник дошъл при него и му казал, че ще приеме юдаизма, ако равинът можел да изрецитира цялото юдейско учение, докато стои на един крак. Хилел застанал на един крак и казал: "Това, което е противно за теб, не го прави на съседа си. Това е Тората. Останалото са коментари. Върви и я изучавай." (Смях)

И наистина имал предвид "върви и я изучавай". Казал: "Във вашите тълкувания трябва да пояснявате, че всеки стих от Тората е коментар, пояснение на "Златното правило". Великият равин Меир казвал, че всяко тълкувание на писанието, което води до омраза и презрение или оскърбление на други хора... каквито и да е други хора... е нeлегитимно.

Свети Августин е направил абсолютно същото пояснение. Писанията, казва той, "учат единствено на милосърдие и ние не трябва да изоставяме интерпретацията на писанието, докато не открием състрадателната му интерпретация." Тази борба да се открива състрадание в някои от тези по-скоро отблъскващи текстове, е добра репетиция за това да правим същото в ежедневния си живот. (Аплодисменти)

А сега, да погледнем нашия свят. Живеем в свят, който е... в който религията е взета за заложник. Където терористи цитират стихове от Корана, за да оправдаят зверствата си. Където, вместо да вземаме думите на Исус, "Обичай враговете си. Не съди останалите," постоянно виждаме християни, безкрайно съдещи други хора, непрекъснато използващи писанията като средство да спорят с други хора, принизявайки други хора. През вековете религията била използвана за потискане на другите, и то заради човешкото его, човешката алчност. Ние като вид имаме талант да объркваме чудесни неща.

Традициите също така настоявали... според мен това е важно... че не може и не трябва да ограничавате състраданието си към вашата група: собствения си народ, събратята си по религия, вашите сънародници. Трябва да имате това, което китайските мъдреци наричали "джиан ай": загриженост за всеки. Обичай враговете си. Почитай странника. В Корана се казва: оформили сме ви в племена и нации, за да можете да се опознаете един друг.

И това отново... този универсален поглед... бива подтиснат при неправилната употреба на религията... злоупотреба с религията... за престъпни ползи. Вече не помня колко шофьори на таксита, които, като им кажа с какво се занимавам, ме информират, че религията е била повод за най-големите войни в историята. Грешка! Причините за нашите съвременни неволи са политически.

Но не се заблуждавайте - религията е нещо като критична зона и когато в даден регион възникне конфликт, религията може да бъде засмукана и да стане част от проблема. В нашето съвремие е имало извънредно много насилие. Между 1914 и 1945 г. , 70 милиона души са загинали само в Европа в резултат от въоръжени конфликти. И толкова много от нашите институции, дори футболът, някога приятно прекарване на времето, днес причиняват размирици, при които дори умират хора. Не е изненадващо, че религията също е била повлияна от този враждебен етос.

Според мен съществува също и голяма доза религиозна неграмотност. Хората като че ли често приравняват религиозната вяра с вярване в нещо. Като че ли... често наричаме религиозните хора вярващи, като че ли това е основното нещо, което правят. И много често вторични цели биват изтласквани на първо място, вместо съчувствието и Златното правило. Тъй като Златното правило е трудно. Често, когато говоря с различни вероизповедания за състраданието, понякога виждам бунтовни изражения да минават по лицата на някои, защото много от религиозните хора предпочитат да бъдат прави, а не състрадателни. (Смях)

Но това не е цялата история. От 11-ти септември, когато работата ми по Исляма внезапно ме изстреля в публичното пространство по начин, по който никога не съм си представяла, имах възможността да обиколя целия свят и да открия навсякъде, където и да отида, копнеж за промяна. Тъкмо се върнах от Пакистан, където буквално хиляди хора идваха на моите лекции защото копнееха, преди всичко, да чуят приятелски западен глас. Специално младите хора идваха и ме питаха: "Какво можем да направим? Какво можем да направим, за да променим нещата?" Домакините ми в Пакистан казаха: "Виж, не бъди твърде учтива с нас. Кажи ни къде грешим. Да обсъдим заедно това къде се проваля религията."

Защото ми се струва, че с... нашата съвременна ситуация е толкова сериозна в момента, че всяка идеология, която не съдейства за усет за глобално разбирателство и глобално ценене помежду ни, не издържа изпита на времето. А тук, при широкото разпространение на религията в САЩ, хората може да са религиозни по различен начин, както тъкмо показа един доклад... но все пак искат да са религиозни. Само Западна Европа е запазила секуларизма си, който сега започва да изглежда доста мило демодиран.

Но хората искат да са религиозни и религията трябва да се превърне в сила за хармонията в света, каквато тя може и трябва да бъде... точно заради Златното правило. "Не прави на другите онова, което те не искаш да ти правят": етос, който трябва да бъде приложен глобално. Не трябва да се отнасяме към други нации, както не бихме искаме да се отнасят към нас.

И тези... каквито и да са окаяните ни вярвания... са въпрос на религия, духовен въпрос. Това е дълбоко морална материя, която ангажира и трябва да ангажира всички нас. И както казах, има жажда за промяна. Тук, в САЩ, мисля че я виждате в тази президентска кампания: копнеж за промяна. Хората в църквите и джамиите по целия континент след 11-ти септември се събират локално, за да изградят мрежа от разбиране. В джамията, в синагогата, като казват: "Трябва да започнем да говорим един с друг." Мисля, че е време да минем отвъд идеята за толерантност и се придвижим към ценене на другия.

Бих... бих искала просто да спомена една история. Тя идва от "Илиада". Но тя ви разказва какво трябва да бъде духовността. Знаете историята от "Илиада": 10-годишната война между Гърция и Троя. При един инцидент Ахил, прочутият гръцки воин, извежда войниците си от войната и от това страда целият военен поход. При последвалия безпорядък любимият му приятел Патрокъл е убит... в бой с един от троянските принцове, Хектор. Ахил полудява от мъка, ярост и желание да отмъсти, и обезобразява тялото... убива Хектор, обезобразява тялото му, а после отказва да върне тялото на семейството му за погребение, което, според гръцките вярвания, означавало, че душата на Хектор щяла да броди вечно изгубена. И тогава една нощ Приам, царят на Троя, един старец, влиза тайно в гръцкия лагер и стига до палатката на Ахил, за да помоли за тялото на сина си. Всички са потресени, когато старецът сваля покривалото от главата си и се показва. Ахил го поглежда и се сеща за баща си. Започва да ридае. А Приам поглежда човека, който е убил толкова много от синовете му и също заридава. Риданията им се носели навсякъде. Гърците вярвали, че общият плач създава връзка между хората. И тогава Ахил взел тялото на Хектор, подал го много нежно на бащата, двамата мъже се спогледали и се видели взаимно като божествени.

Това е етосът, който се открива във всички религии. Това означава да надскочим ужаса, който усещаме, когато сме под заплаха от враговете си и започнем да се ценим един друг. От огромна важност е, че думата "свят" на иврит, приложена към Бог, е "кадош" - отделен, друг. И вероятно често точно самата другост на враговете ни може да ни намеква за мистериозната трансцендентност, която е Бог.

А сега, ето го желанието ми: Бих желала да помогнете при съставянето, издаването и разпространението на Харта за състрадание... създадена от група вдъхновяващи мислители от трите Авраамови традиции - юдейство, християнство и ислям, и основана върху фундаменталния принцип на Златното правило. Нужно е да се създаде движение сред всички тези хора, които срещам по време на пътуванията си... вероятно и вие срещате... които искат да се присъединят по някакъв начин и да възстановят вярата си, която смятат, че... както казах... е била взета за заложник. Нужно е да даваме възможност на хората да си спомнят състрадателния етос и да даваме насоки. Тази харта не трябва да бъде огромен документ. Бих искала да я видя.. да дава насоки как да се интерпретират писанията, тези текстове, с които се злоупотребява. Помнете какво са казали равините и Августин, за това как писанията трябва да бъдат ръководени от принципа на милосърдието. Да се върнем към това. А също и на идеята, че юдеи, християни и мюсюлмани, тези традиции, толкова често в конфликт в днешно време... да работят заедно за създаването на документ, който се надяваме да бъде подписан поне от хиляда от световните религиозни лидери от всички традиции по света.

Вие сте хората. Аз съм просто самотен учен. Въпреки представата, че обичам да се забавлявам, от която бях доста изумена... всъщност прекарвам огромна част от времето си сама, в проучвания, и не съм много... вие сте хората с медийни познания, които да ми обяснят как това да стигне до всички, всички на тази планета. Проведох няколко предварителни разговора, и архиепископ Дезмонд Туту, например, с удоволствие ще се подпише това, както и Имам Фесал Рауф, имамът на Ню Йорк. Ще работя и с Алианса на цивилизациите в Обединените нации. Бях част от тази инициатива на Обединените нации, наречена Алианс на цивилизациите, поискана от Кофи Анан за диагностициране на причините за екстремизма и да дадат практически насоки на страните-членки за това как да се избегне ескалацията на по-нататъшен екстремизъм.

От Алианса ми казаха, че с голямо удоволствие ще работят по проекта. Важността на това е, че ... виждам, че някои от вас започват да се притесняват, защото мислите, че е нещо бавно и тромаво, но това, което могат да направят Обединените нации, е да ни дадат известен неутралитет, така че на това да не се гледа като на западна или християнска инициатива, а че тя идва като че ли от Обединените Нации, от света... което би помогнало с бюрокрацията при това.

И така, призовавам ви да се присъедините към мен в съставянето на тази харта, пускането и разпространението й. Бих искала да я видя във всеки колеж, всяка църква, всяка джамия, всяка синагога по света, така че хората да погледнат на традицията си, да я възстановят и да направят религията източник на мир по света каквато тя може и трябва да бъде. Много благодаря. (Аплодисменти)