Карън Армстронг: Да съживим Златното правило

От години се чувствам разочарована, защото като религиозен историк усещах с остра яснота централното значение на състраданието във всички големи световни религии. Всяка една от тях е еволюирала със своя собствена версия на онова, което се нарича Златното правило. Понякога идва в положителна версия - "Винаги се отнасяй с останалите, както би искал да се отнасят към самия теб." А еднакво важна е и негативната версия - "Не прави на други онова, което не би искал те да правят на теб." Погледни в собственото си сърце. Открий какво ти причинява болка. А после откажи, при каквито и да било обстоятелства да причиняваш тази болка на някой друг.

А хората подчертават важността на състраданието, не само защото звучи добре, а защото действа. Хората са открили, че когато са прилагали Златното правило, както е казал Конфуций, "по цял ден и всеки ден", въпросът не е само да извършиш доброто си дело за деня, а после да се върнеш към един живот на алчност и самоизтъкване. А да го правиш по цял ден и всеки ден, да детронираш самия себе си от центъра на света си, да поставиш друг там и да надмогнеш себе си. Това те отвежда в присъствието на онова, което се нарича Бог, Нирвана, Рама, Тао. Нещо, което стига отвъд онова, което познаваме в своето ограничено от егото съществуване.

Но знаете ли, през повечето време никога не бихте разбрали, че това заема толкова централно място в религиозния живот. Защото с някои чудесни изключения, много често, когато се съберат религиозни хора, религиозни лидер, те спорят за неясни доктрини или произнасят съвет на омраза, заклеймяват хомосексуализма, или нещо такова. Често хората всъщност не искат да са състрадателни. Понякога виждам, когато говоря пред паство от религиозни хора, през лицата им да преминава едно бунтовно изражение, защото често хората всъщност искат да са прави. А това, разбира се, побеждава обекта на упражнението.

А защо бях толкова благодарна на TED? Защото те ме взеха много внимателно от моето изпълнено с книги проучване и ме въведоха в двадесет и първи век, което ми даде възможност да говоря пред много, много по-широка публика, отколкото някога съм могла да си представя. Защото усещам неотложност в това. Ако не успеем да приложим Златното правило глобално, така че да се отнасяме към всички народи, където и които и да са, като че ли са толкова важни, колкото самите ние, съмнявам се, че ще имаме жизнеспособен свят, който да предадем на следващото поколение.

Задачата на нашето време, една от великите задачи на нашето време, е да построим едно глобално общество, както казах, където хората могат да живеят заедно в мир. А религиите, които трябва да дават сериозен принос, вместо това се смятат за част от проблема. Разбира се, не само религиозните хора вярват в Златното правило. Това е източникът на целия морал, този показващ въображение акт на съпричастност, да се поставяш на мястото на друг.

Струва ми се, че имаме избор. Можем или да продължим да изтъкваме или подчертаваме догматичните и нетолерантни аспекти на нашата вяра, или можем да се върнем при равините, Рави Хилел, по-старият съвременник на Исус, който, помолен от езичник да обобщи цялото юдейско учение, застанал на един крак, казал: "Онова, което е омразно за теб, не го прави на съседа си. Това е Тората, а всичко друго е само допълнително."

Равините и ранните църковни отци казвали, че всяка интерпретация на писанието, пораждаща омраза и презрение, е нелегитимна. Трябва да съживим този дух. А това няма да се случи от само себе си, защото е полъхнал дух на обич. Трябва да направим така, че да се случи, и можем да го направим с модерните комуникации, въведени от TED. Вече бях невероятно насърчена от отклика на всички наши партньори.

В Сингапур имаме група, която смята да използва хартата, за да лекува разделения, наскоро възникнали в сингапурското общество, а някои членове на парламента искат да я прилагат политически. В Малайзия ще има изложба, на която водещи художници ще вземат хора, млади хора и ще им покажат, че състраданието е залегнало и в корена на всяко изкуство. Из цяла Европа мюсюлманските общности провеждат събития и дискусии за обсъждане на важността на състраданието в исляма и всички религии.

Но нещата не могат да спрат дотук. Не могат да спрат със старта. Религиозното обучение - там сме сгрешили толкова много, концентрирайки се единствено върху вярата в неясни доктрини. Религиозното обучение винаги трябва да води към действие. И възнамерявам да работя по това, докато съм жива. Искам да продължа с нашите партньори да правя две неща - да образовам и стимулирам състрадателното мислене. Образование, защото ние сме така отпаднали от състраданието. Хората често мислят, че това означава просто да съжаляваш някого. Но, разбира се, не разбираш състраданието, ако само ще мислиш за него. Трябва също и да го правиш.

Искам те да въвлекат медиите, защото медиите са жизненоважни, за да помогнат за премахване на стереотипните възгледи, които имаме за другите хора, които ни разделят един от друг. Същото се отнася до педагозите. Бих искала младежите да получат усещане за динамизма, динамиката и предизвикателството на един състрадателен начин на живот. И също да разберат, че той изисква силна интелигентност, а не просто сантиментално чувство.

Бих искала да призова учените да изследват темата за съчувствието в тяхната собствена традиция и в традициите на други народи. И вероятно, преди всичко, да насърчават една чувствителност към несъстрадателното говорене. Така че, след като хората имат тази харта, каквито и да са вярванията им, или липсата на такива, да се чувстват упълномощени да предизвикат несъстрадателната реч, презрителните забележки от техните религозни лидери, политически лидери, от военачалниците на индустрията. Защото можем да променим света, имаме тази способност.

Никога не би ми хрумнало да сложа хартата онлайн. Все още бях заседнала в стария свят на цял куп мъдреци, седнали заедно в една зала и издаващи поредното тайнствено изявление. А TED ме въведе в цял нов начин за мислене и представяне на идеи. Защото това е толкова чудесно в TED. В тази зала - всички тези експертни познания, ако ги обединим всички заедно, бихме могли да променим света. Разбира се, проблемите понякога изглеждат непреодолими.

Но просто бих искала да цитирам и да приключа с отпратка към един британски автор, оксфордски автор, който не цитирам много често, К.С.Люис. Той е написал нещо, което е заседнало в ума ми, откакто го прочетох като ученичка. То е в книгата му "Четирите любови". Казва, че прави различие между еротична любов, когато двама души се гледат един в друг в очите, омагьосани. После сравнява това с приятелство. Когато двама души стоят един до друг, рамо до рамо, с очи, съсредоточени върху една обща цел.

Не е нужно да се влюбваме един в друг, но можем да стане приятели. И съм убедена. Усетих го много силно по време на нашите малки дебати във Вевей, че когато хора от всички различни вероизповедания се съберат и работят рамо до рамо за една обща цел, различията я стопяват. И се учим на разбирателство. Учим се да живеем заедно и да се опознаваме взаимно. Благодаря ви много. (Аплодисменти)