Джъстин Хол-Трипинг: Освобождаване на енергията от електрическата мрежа

Защо не можем да решим тези проблеми? Ние знаем какви са те. Изглежда че нещо винаги ни спира. Защо? Спомням си 15-ти март, 2000 година. Айсберга Б15 се отдели от ледения шелф Рос. Във вестника пишеше: "Всичко беше част от един нормален процес." Малко по-нататък в статията пишеше: "Загуба, за която нормално са необходими 50-100 години на ледения шелф да замени." Същата тази дума, "нормално," имаше две различни, почти противоположни значения.

Ако се натъкнем на айсберга Б15, когато си тръгнем оттук днес, ще се ударим в нещо с 1000 фута (300 метра) височина, 76 мили (122 км.) дължина, 17 мили (27 км.) широчина, и ще тежи два гигатона. Съжалявам, но няма нищо нормално в това. И мисля, че тази наша гледна точка, като хора да гледаме на нашия свят през призмата на нормалното, е една от силите, които ни спират да разработваме реални решения. Само 90 дни след това, се случи безспорно най-голямото откритие на миналия век. Това беше разкодирането за първи път на човешкия геном. Това е кода, който е във всяка една от нашите 50 трилиона клетки, които ни правят тези, които сме и каквито сме. И ако просто отделим равностойността на една клетка от този код и я развием, ще е един метър дълга, две нанометра широка. Две нанометра е 20 атома на широчина.

И аз се чудех, какво би станало ако отговорът на някои от нашите най-големите проблеми може да бъде открит в най-малките места, където разликата между това, което е ценно и безполезно, е просто добавянето или изваждането на няколко атома? И какво би станало, ако бихме могли да получим изключителен контрол върху същността на енергията, електрона? Така започнах да обикалям света, откривайки най-добрите и най-умните учени, които можах в университетите, чиито колективни открития имат възможността да ни отведат там, и ние формирахме компания, за да развием техните изключителни идеи.

Шест години и половина по-късно, сто и осемдесет изследователи, постигнахна някои невероятни постижения в лабораторията, и аз ще ви покажа три от тях днес, тези, които ще ни позволят да спрем изгарянето на нашата планета и вместо това, можем да генерираме енергия, от която имаме нужда, точно там, където сме, чисто, безопасно и евтино. Помислете за пространството, в което прекарваме по-голяма част от нашето време. Огромно количество енергия достига до нас от Слънцето. Ние обичаме светлината, която идва в стаята, но в разгара на лятото, цялата топлина идва в стаята, която се опитваме да държим хладна. През зимата, точно обратното се случва. Опитваме се да затоплим мястото, в което сме, и всичко това се опитва да се измъкне през прозореца.

Не би ли било наистина страхотно, ако прозорецът можеше да отклони обратно топлината в стаята, ако се нуждаехме от нея, или да я отклони преди да влезе вътре? Един от материалите, които могат да правят това, е един забележителен материал, въглерод, който променя формата си в тази невероятно красива реакция, при която графит е обстрелян от пари, и където изпареният въглерод кондензира, кондензира обратно в различна форма: шестоъгълна валцувана. Но този шестоъгълен въглерод, наречен въглеродна нанотръбичка, е сто хиляди пъти по-малък от ширината на един от космите ви. Той е хиляда пъти по-проводим от медта. Как е възможно това? Едно от нещата при работата в наномащаб е, че нещата изглеждат и действат много по-различно. Вие си мислите, че въглерода е черен. Въглерода в наномащаб е всъщност прозрачен и гъвкав. И когато е в тази форма, ако го комбинирам с полимер и го поставя на прозореца ви, когато е в цветното си състояние, той ще отразява цялата топлина и светлина, и когато е в избеленото си състояние, той ще пропуска цялата светлина и топлина, и всяка комбинация между тях. За да промените състоянието му, между другото, са необходими два волта от милисекундов пулс. И след като сте променили състоянието му, той остава в него, докато не промените състоянието му отново.

Докато работихме над това невероятно откритие в Университета на Флорида, ни казаха да отидем в дъното на коридора, да посетим друг учен, и той работеше над доста невероятно нещо. Представете си, ако не трябваше да разчитаме на изкуствено осветление, за да се предвижваме през нощта. Ще трябва да виждаме през нощта, нали? Това ви позволява да го правите. Това е наноматериал, два наноматериала, детектор и отразител. Неговата обща ширина е 600 пъти по-малка от ширината на знак след десетичната запетая. И той взема цялата инфрачервена светлина през нощта, преобразува я в електрон, в пространството на два малки филма, и ви дава възможност да проследите изображение, през което можете да видите. Ще покажа на хората, присъстващи на TED, за първи път, това нещо в действие. Първо ще ви покажа прозрачността. Прозрачността е от ключово значение. Това е филм, през който можете да гледате. И после ще изгася осветлението. И можете да видите, през един мъничък филм, невероятна яснота.

Докато работихме над това, ни осени следното: това приема инфрачервено лъчение, дължини на вълните, и ги превръща в електрони. Какво би станало, ако го комбинираме с това? Изведнъж преобразувате енергия в електрон върху пластмасова повърхност, която можете да залепите на вашия прозорец. Но тъй като тя е гъвкава, може да бъде върху всякаква повърхност. Електроцентралата на утрешния ден е липсата на електроцентрала. Говорихме за генериране и използване. Искаме да говорим за съхраняване на енергията, и за съжаление, най-доброто нещо, с което разполагаме, е нещо, разработено във Франция преди сто и петдесет години, оловно-киселинната батерия. По отношение на долари за това, което се съхранява, тя просто е най-добрата.

Знаейки, че няма да сложим петдесет такива батерии в мазетата си, за да съхраняваме енергия, отидохме при една група в Университета на Тексас в Далас, и им дадохме тази диаграма. Всъщност беше малък ресторант извън Далас, летището Форт Уърт. Попитахме: "Може ли да построите това?" И тези учени, вместо да ни се изсмеят, казаха: "Да." И това, което построиха беше eBox. EBox тества нови наноматериали да паркират електрон от външната страна, задържате го, докато имате нужда от него, и после можете да го освободите и да го подадете. Ако мога да правя това означава, че мога да генерирам енергия чисто, ефикасно и евтино, точно там, където съм. Tова е моя енергия. Ако не се нуждая от нея, мога да я преобразувам обратно към прозореца в енергия, светлина, и да я насоча, по хоризонта, до вашето място. И за да сторя това, аз не се нуждая от електрическа мрежа между нас.

Мрежата на утрешния ден е липсата на мрежа, и енергията, чистата ефективна енергия, един ден ще бъде безплатна. Ако направите това, можете да получите последното парче от пъзела, което е водата. Всеки от нас, всеки ден, се нуждае от осем чаши от това, защото ние сме хора. Когато водата свърши, както се случва в някои части на света, а скоро ще бъде и в други части на света, ние ще трябва да се сдобием с нея от морето, и това ще изисква от нас изграждането на инсталации за обезсоляване. 19 трилиона долара е сумата, която ще трябва да похарчим. Те също изискват огромни количества енергия. Всъщност, ще са необходими двойно на световните запаси от нефт, за да задвижваме помпите за генериране на водата. Ние просто няма да направим това. Но в свят, където енергията е безплатна и преносима, лесно и евтино, ние можем да вземем каквато и да е вода, където и да сме, и да я превърнем в каквото имаме нужда.

Радвам се, че работя с невероятно блестящи и добродушни учени, не по-сърдечни от много от хората в света, но те имат магически мироглед. И съм щастлив да видя техните открития, излизащи от лабораторията, по света. Отне ми дълго време докато стигна до тук. Преди 18 години видях една снимка във вестника. Беше направена от Кевин Картър, който отиде в Судан, за да документира глада там. Нося тази снимка със себе си всеки ден оттогава. Това е снимка на малко момиче, което умира от жажда. По всички стандарти това е грешно. Това е просто погрешно. Можем да се справим по-добре от това. Трябва да се справим по-добре от това.

И всеки път, когато съм около някой, който казва: "Знаеш ли какво, работиш върху нещо, което е твърде трудно. Никога няма да се случи. Не разполагаш с достатъчно пари. Не разполагаш с достатъчно време. Има нещо много по-интересно наоколо." Аз казвам: "Опитай се да кажеш това на нея." Това е, което казвам наум. И просто отвръщам: "Благодаря" и отивам при следващия. Ето защо трябва да решим нашите проблеми, и аз знам, че отговора, за това как да го постигнем, е да можем да получим изключителен контрол върху градивния елемент на природата, сърцевината на живота: простия електрон.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)