Джулиън Трежър: Пет начина за по-добро слушане

Ние губим способността си да слушаме. Прекарваме около 60% от нашето време за общуване в слушане, но не сме много добри в това. Запомняме само 25 на сто от това, което чуваме. Сега не става дума за вас, не и за този разговор, но като цяло това е вярно. Нека да дефинираме слушането като извличане на смисъл от звука. Това е мисловен процес и това е процес на извличане.

Използваме някои страхотни техники, за да правим това. Една от тях е разпознаването на модели. (Шум от тълпа) Така че ако на коктейл парти като това, аз кажа: "Дейвид, Сара, обърнете внимание," някои от вас сега наостриха уши. Ние разпознаваме модели, за да разграничим шума от сигнала, и особено нашето име. Различаването е друга техника, която използваме. Ако пусна този розов шум за повече от няколко минути, буквално ще престанете да го чувате. Ние се вслушваме в различията и не обръщаме внимание на звуците, които остават същите.

И освен това има цял набор от филтри. Тези филтри отделят от всички звуци това, на което обръщаме внимание. Повечето хора въобще не осъзнават тези филтри. Но те всъщност създават нашата реалност по определен начин, защото те ни казват на какво обръщаме внимание в момента. Нека ви дам един пример за това. Намерението е много важно в звука, в слушането. Когато се ожених за съпругата си, й обещах, че ще я слушам всеки ден, като че ли за първи път. Сега това е нещо, в което се провалям всеки ден. (Смях) Но е чудесно намерение за една връзка.

Но това не е всичко. Звукът ни поставя в пространството и времето. Ако затворите очите си точно сега, в тази зала, ще сте наясно с размера на залата от отражението и отклоняването на звука от повърхностите. И вие сте наясно колко хора има около вас, заради микро-шумовете, които долавяте. И звукът ни поставя във времето също така, защото звукът винаги има време, вградено в него. В действителност бих предположил, че нашето слушане е основният начин, по който преживяваме придвижването на времето от миналото към бъдещето. И така: "Звучността е време и смисъл" -- страхотен цитат.

Казах в началото, че ние губим нашата способност да слушаме. Защо го казах? Ами има много причини за това. Преди всичко, ние измислихме начини за записване -- първоначално писането, след това аудио записа, а сега също и видео записа. Възнаграждението за точно и внимателно слушане просто изчезна. На второ място, светът сега е толкова шумен, (Шум) с тази какафония наоколо визуално и звуково, че е просто трудно да се слуша; уморително е да се слуша. Много хора намират убежище в слушалките, но те превръщат големи публични пространства като това, споделени звукови пространства, в милиони мънички, малки лични звукови мехурчета. В този сценарий никой не слуша никого.

Ние ставаме все по-нетърпеливи. Повече не искаме риторика, искаме кратки части от речта. И изкуството на разговора се заменя -- опасно, мисля -- в лично разпространяване на иформация. Не знам колко слушане има в този разговор, който е за съжаление много често срещан, особено във Великобритания. Започваме да губим нашата чувствителност. Налага се медиите да ни крещят с тези заглавия, за да получат нашето внимание. А това означава, че е по-трудно за нас да обърнем внимание на тихото, едва доловимото, недооцененото.

Това, че губим способността си да слушаме, е сериозен проблем. Това не е тривиално. Защото слушането е нашият достъп до разбирането. Съзнателното слушане винаги създава разбиране. И само без съзнателно слушане могат да се случат тези неща -- един свят, в който не се изслушваме един други въобще, е наистина много страшно място. Затова бих искал да споделя с вас пет прости упражнения, инструменти, които можете да вземете със себе си, за да подобрите собственото си съзнателно слушане. Бихте ли искали това?

(Публиката: Да) Добре.

Първото е тишината. Просто три минути на ден тишина е чудесно упражнение, за да нулирате ушите си и да ги рекалибрирате, така че да можете да чуете тишината отново. Ако не можете да получите абсолютна тишина, потърсете обикновена тишина, също ще свърши работа.

Второ, аз наричам това миксер. (Шум) Така че, дори ако сте в шумна околна среда като тази -- и всички ние прекарваме значително време в места като това -- слушайте в кафе-бара, колко звукови канали можете да чуете? Колко индивидуални канали в този микс слушам? Можете да го направите и на красиво място, като езеро. Колко птици дочувам? Къде са те? Къде са тези вълнички? Това е страхотно упражнение за подобряване на качеството на вашето слушане.

Трето, това упражнение наричам вкусване, и това е прекрасно упражнение. Става въпрос за наслаждаването на обикновени звуци. Това, например, е моята сушилня. (Сушилня) Това е валс. Едно, две, три. Едно, две, три. Едно, две, три. Обожавам го. Или просто опитайте това за разнообразие. (Кафемелачка) Уау! Така че обикновените звуци могат да бъдат наистина интересни, ако им обърнете внимание. Наричам това скрития хор. Той е около нас през цялото време.

Следващото упражнение е може би най-важното от всички тези, ако просто запомните едно нещо. Това са позициите на слушане -- идеята, че можете да промените позицията на слушане, до това, което е най-уместно според това, което слушате. Това е играене с тези филтри. Спомняте ли си, дадох ви тези филтри в началото? Става въпрос, да започнете да си играете с тях като с лостове, да добиете представа за тях и да се местите на различни места. Това са само някои от позициите на слушане или набор от позиции на слушане, които можете да използвате. Има много. Забавлявайте се. Това е много вълнуващо.

И накрая, един акроним. Можете да използвате това в слушането, в комуникацията. Ако сте в някоя от тези роли -- и мисля, че това е вероятно всеки, който слуша този разговор -- акронимът е RASA, което е санскритската дума за сок или същност. И RASA идва от Receive (Получавам), което означава да обърнем внимание на хората; Appreciate (Оценявам), да правим малки шумове като хм, о, добре; Summarize (Обобщавам), думата "така че" е много важна в общуването; и Ask (Питам), задавайте въпроси след това.

Сега, звукът е моята страст, това е моят живот. Написах цяла книга за него. Така че аз живея, за да слушам. Твърде много е да искаме това от повечето хора. Но аз вярвам, че всяко човешко същество трябва да слуша съзнателно, за да живее пълноценно -- свързани в пространството и във времето с физическия свят около нас, свързани в разбирането ни един към други, да не говорим за духовното свързване, защото всеки духовен път, за който знам, има слушане и съзерцание в същността си.

Затова трябва да учим как да се слуша в нашите училища, като умение. Защо не го преподават? Това е лудост. И ако можем да преподаваме как да се слуша в нашите училища, можем да отведем умението за слушане от хлъзгавия наклон на този опасен, страшен свят, за който говорих, и да го отведем до място, където всеки слуша съзнателно през цялото време -- или най-малкото може да го прави.

Аз не знам как да направя това, но това е TED, и мисля, че TED общността е способна на всичко. Затова ви каня да се свържете с мен, да се свържете едни с други, да прегърнете тази мисия и нека способността за слушане да почне да се преподава в училищата, и да трансформираме света за едно поколение, до съзнателно слушащ свят -- свят, който е сързан, един свят на разбирателство и мир.

Благодаря ви за това, че ме изслушахте днес.

(Ръкопляскане)