Джулия Баха: Обърнете внимание на ненасилието

Аз съм режисьор. През последните 8 години посветих живота си на документиране на работата на израелци и палестинци, които се опитват да сложат край на конфликта, използвайки мирни средства. Когато пътувам по работа из Европа и САЩ, един въпрос винаги изниква: Къде е палестинския Ганди? Защо палестинците не използват ненасилствена съпротива?

Предизвикателство, с което се сблъсквам, когато чувам този въпрос, е че често тъкмо съм се завърнала от Близкия изток, където съм прекарала времето си, снимайки десетки палестинци, които използват ненасилие, за да защитават техните земи и водни ресурси от израелски войници и заселници. Тези лидери се опитват да изградят масивно национално ненасилствено движение, което да сложи край на окупацията и да изгради мир в региона. И въпреки това, повечето от вас вероятно никога не са чували за тях. Това разделение между онова, което се случва на мястото на събитието и възприятията в чужбина, е една от основните причини защо все още нямаме палестинско мирно съпротивително движение, което да е било успешно.

Така че аз съм тук днес за да говоря за силата на вниманието, силата на вашето внимание, и за появата и развитието на ненасилствени движения в Западния бряг, Газа и на други места -- но днес моя пример ще бъде Палестина. Мисля, че това, което най-вече липсва за това ненасилието да нарастне, е не палестинците да започнат да възприемат ненасилието, но ние да започнем да обръщаме внимание на тези, които вече са започнали да го правят. Позволете ми да илюстрирам това като ви отведа в това село наречено Будрус.

Преди около седем години, те били изправени пред изчезване, понеже Израел обявил, че ще издигне разделителна бариера, и част от тази бариера щяла да бъде построена върху селото. Те щели да загубят 40 на сто от земята си и да бъдат заобградени, така че щели да загубят свободен достъп до останалата част на Западния бряг. Посредством вдъхновено местно ръководство, те започнали мирна съпротивителна кампания, за да предотвратят това да се случи.

Нека ви покажа няколко кратки клипове, за да добиете представа как всъщност изглежда това от мястото на събитието.

(Музика)

Палестинска жена: Казаха ни, че стената ще раздели Палестина от Израел. Тук в Будрус, осъзнахме, че стената ще открадне нашата земя.

Израелски мъж: Оградата, всъщност, създаде решение за терора.

Мъж: Днес сте поканени на мирен поход. Вие сте последвани от десетки израелски братя и сестри.

Израелски активист: Нищо не плаши армията повече от ненасилствена съпротива.

Жена: Видяхме мъжете, опитващи се да изблъскат войниците, но никой от тях не можа да направи това. Но мисля, че момичетата можаха да го направят.

Член на партията Фатах: Трябва да освободим съзнанията си от традиционното мислене.

Член на партията Хамас: Бяхме в пълна хармония, и искахме да разпространим това до цяла Палестина.

Скандиране: Една обединена нация. Фатах, Хамас и Народния фронт! Водещ на новините: Сблъсъците около оградата продължават.

Репортер: Израелската гранична полиция беше изпратена да разпръсне тълпата. Беше им позволено да използват сила, ако е необходимо.

(Изстрели)

Мъж: Това са истински куршуми. Това е като Фалуджа. Стрелба навсякъде.

Израелски активист: Бях сигурен, че щяхме да умрем. Но имаше други около мен, които дори не потрепваха.

Израелски войник: Ненасилственият протест няма да спре [неясно].

Протестиращ: Това е мирен поход. Няма нужда да се прибягва до насилие.

Скандирания: Можем да го направим. Можем да го направим. Можем да го направим!

Джулия Баха: Когато за първи път чух за историята на Будрус, бях изненадана, че международните медии пропуснаха да отбележат изключителените събития, които се случиха преди седем години, през 2003 година. Което е още по-изненадващо беше факта, че Будрус успя. Жителите, след 10 месеца на мирна съпротива, убедиха израелското правителство да придвижи маршрута на бариерата извън техните земи, до зелената линия, която е международно признатата граница между израелските и палестинските територии. Съпротивата в Будрус оттогава се е разпространила до села из целия Западен бряг и до палестинските квартали в Йерусалим. И въпреки това медиите остават предимно мълчаливи за тези истории. Това мълчание носи дълбоки последици за вероятността ненасилието да може да нарастне, или дори да оцелее в Палестина.

Насилствената съпротива и ненасилствената съпротива споделят едно много важно общо нещо; те и двете са форма на театър, търсещ публика за тяхната кауза. Ако насилствените актьори са единствените, които непрекъснато се озовават на първите страници и привличат вниманието на международната общност за палестинския проблем, става много трудно за ненасилствените лидери да изповядат виждането пред своите общности, че гражданското неподчинение е приложима опция в борбата с тежкото им положение.

Силата на вниманието вероятно няма да е изненадваща за родителите в стаята. Най-сигурният начин да накарате детето си да избухва във все по-шумни гневни изблици е като му окажете внимание първия път, когато изпадне в истерия. Избухването се превръща в това, което детските психолози наричат функционално поведение, понеже детето се е научило, че може да получи родителско внимание по този начин. Родителите могат да поощряват или обезкуражават поведението, просто като обръщат или не обръщат внимание на децата си. Но това е вярно и за възрастните. В действителност, поведението на цели общности и страни може да бъде повлияно, в зависимост от това къде международната общност избира да съсредоточи вниманието си.

Вярвам, че в основата на слагането на край на конфликта в Близкия Изток и постигането на мир за нас е да трансформираме ненасилието във функционално поведение, като обърнем много повече внимание на ненасилствените лидери на мястото на събитието днес. Докато показвах моя филм в селата в Западния бряг, и в ивицата Газа, и в източен Йерусалим, видях въздействието, което дори един документален филм може да има за повлияване на трансформацията.

В едно село, наречено Уалаже, което е разположено много близко до Йерусалим, общността беше изправена пред много сходно на Будрус положение. Те щяха да бъдат заобиколени, да загубят голяма част от земите си, и нямаше да имат свобода на достъп, било до Западния бряг или до Йерусалим. Те бяха използвали ненасилие около две години, но бяха разочаровани, понеже никой не им обръщаше внимание. И така ние организирахме една прожекция. Една седмица по-късно, те организираха най-добре посетената и дисциплинирана демонстрация до днес. Организаторите казаха, че селяните, когато видяли историята на Будрус, документирана на филм, почувствали, че наистина имало хора, които следвали това, което те правели, че хората ги е грижа. Така че те продължиха нататък.

От израелска страна, има ново движение за мир, наречено Солидариот, което означава солидарност на иврит. Лидерите на това движение използват Будрус, като един от основните инструменти за набиране на членове. Те докладват, че израелците, които никога не са били активни преди, след като видяли филма, разбрали силата на ненасилието и започнали да се присъединяват към тяхната дейност. Примерите на Уалаже и движението Солидариот показват, че дори един нискобюджетен независим филм може да играе роля в трансформирането на ненасилие във функционално поведение. Сега си представете силата, която могат да имат големите медии, ако започнат да предават седмичните ненасилствени демонстрации, които се случват в села като Бил'ин, Ни'лин, Уалаже, в йерусалимски квартали като Шейх Джара и Силван -- ненасилствените лидери ще станат по-видими, по-ценни и ефективни в работата си.

Вярвам, че най-важното нещо е да се разбере, че ако не обръщаме внимание на тези усилия, те ще са невидими, като че ли никога не са се случвали. Но аз видях със собствените си очи, че ако се обръща внимание, усилията ще се умножат. Ако те се умножат, влиянието им ще нарастне в цялостния израелско-палестински конфликт. И тяхното влияние, в крайна сметка, може да деблокира ситуацията. Тези лидери са доказали, че ненасилието работи в места като Будрус. Нека им обърнем внимание, така че да могат да докажат, че това работи навсякъде.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)