Хуан Енрикез иска да отглежда енергия

Какво е био-енергия? Биоенергията не е етанол. Биоенергията не е глобалното затопляне. Биоенергията като че ли не е лесно разбираема по интуиция. Биоенергията е петрол, газ, въглища. И част от изграждане на моста към бъдещето, до степен, при която можем да гледаме рационално на океаните или да изпращаме гео-пространствени орбити, които да се въртят или да излъчват микро-вълни и други, и ще зависи от това как разбираме и управляваме биоенергията. За тази цел трябва първо да се разгледа земеделието.

Отглеждаме растения от 11 000 години. И поради това сме научили от земеделието, че трябва да се справяме с вредители и всякакви ужасни неща, да се култивират растенията. Научили сме се да използваме вода за култивиране, така сме успели да се разпрострем отвъд Нил. Става възможно захранването на системи, така че напояването има голямо значение.

Напояването позволява да се засаждат култури на желаните от нас места, а не само където се разливат реки. Така се получава органично земеделие, в него се включват машини. Машини и много вода, което води до много широкомащабно земеделие. Комбинират се машини и вода и се получават пейзажи като този. А след това има ето такива продажби. Това е груба сила. Отначало в земеделието се е започвало с нещо, което е природна система. Започва опитомяването на тази природна система. Зад тази система се поставя много сила. Слагат се много пестициди и хербициди... ...зад тази природна система, и в крайна сметка се получават ето такива системи.

И всичко става с груба сила. Това е и начинът, по който подхождаме към енергията. Урокът от земеделието е, че можем да променим система, основана върху груба сила, чрез сливане на тази система и изучаването й чрез прилагане на биология. И се преминава от области като инженерство, преместваш се от химията в областта на биологията. Може би едно от най-важните човешки същества на тази планета е този човек зад мен.

Казва се Норман Борлауг. Спечелил е Нобелова награда. Присъден му е "Медал на Честта" от конгреса. Заслужава всичко това. Заслужава го, защото вероятно е нахранил повече хора от всеки друг, тъй като е изследвал как да се постави биологията зад семената. Направил го е в Мексико. Причината в Индия и Китай да няма масов глад е, че Норман ги е научил как да отглеждат зърно по-ефективно и е стартирал "Зелената революция". Това е нещо, критикувано от много хора. Но, разбира се, това са хора, които не осъзнават, че Китай и Индия, вместо да имат гладуващи хора, изнасят зърно.

Иронията в тази система е, че Мексико, където е проведено изследването, не усвоява тази технология, игнорира я, говори за това защо трябва да се мисли за тази технология, но така и не я прилага. И Мексико остава един от големите вносители на зърно на планетата, защото не е приложена технологията, технология, която е открита в Мексико. Всъщност, приносът на този човек не е признат до такава степен, че няма негови статуи из цяло Мексико. А в Китай и Индия има. Институтът, ръководен от този човек, сега е преместен в Индия. Това е разликата между усвояване на технологии и обсъждане на технологии. Сега, не само е нахранил огромна част от хората в света. А това, че цялостният ефект от действието на тази технология, ако разбираш от биология.

Какво стана със земеделието? Е, ако вземете земеделието в продължение на един век, земеделието около 1900 г. е било разпознаваемо за човек, садил растения хиляда години по-рано. Да, плуговете изглеждат различно. Машините били трактори или нещо такова вместо мулета, но фермерът би разбрал - ето какво прави човекът, защо го прави, ето накъде отива. Онова, което наистина започнало промяна в земеделието, било преминаването от прилагане на груба сила и химия към биология. Ето къде нараства продуктивността. Ако се прилага това, ето какво се случва с продуктивността.

По същество се минава от 250 часа за производството на 100 бушела до 40, до 15, до 5. Продуктивността на земеделския труд е нараснала седем пъти от 1950 до 2000 г., докато в останалата икономика е нараснала 2.5 пъти Това е огромно нарастване на произвежданото на човек. Ефектът от това, разбира се, не са само кехлибарени житни вълни, а цял куп неща. 50 процента от бюджета на ЕС ще субсидира земеделие с планини продукция, произведена в излишък.

Това би бил добър резултат относно енергията. И, разбира се, вероятно си казвате: "Мислех, че съм дошъл на лекция за енергия, а ето го тоя тип, говори за биология." Къде е връзката между двете? Една от ирониите в цялата тази система е, че обсъждаме какво да направим за една система, която не разбираме. Ние дори не знаем какво е петрол. Не знаем откъде идва петролът. Искам да кажа, това се обсъжда буквално дори в момента - каква е тази черна река и откъде идва. Едно от предположенията, и една от най-добрите догадки по този въпрос е, че петролът идва от този материал. Че тези неща абсорбират слънчева светлина, гният под налягане в продължение на милиони години и така са се получили тези черни реки.

Интересното на тази теза е... ако тя се окаже вярна... че петролът и всички въглеводороди са концентрирана слънчева светлина. А ако помислите за биоенергия, бионерегия не е етанол. Биоенергия е вземане на слънцето, концентрирането му в амеби и в растения, и може би затова се получават тези дъги. Докато се разглежда системата, ако въглеводородите са концентрирана слънчева светлина, тогава биоенергията функционира по друг начин. А ние трябва да започнем да мислим за петрола и други въглеводороди като част от тези слънчеви панели. Може би това е и причината, ако летите над западен Тексас, кладенците, които виждате, да приличат на онези снимки на Канзас и тези напоени парцели.

Така се отглежда петрол. А като помислите за отглеждане на петрол и как е еволюирал петролът, започваме с подхода с груба сила. И какво научаваме? Научихме, че трябва да разширим мащаба. А после? После трябва да го разширим още повече. И ставаме наистина разрушителни, докато отглеждаме биоенергия. Това са катранените пясъци на Атабаска, и се полагат огромни усилия - първо добив, най-големите камиони в света работят тук, а после трябва да се извлече петролът от тази черна утайка, която по същество се състои от петрол, който не е течен. Свързана е с пясъка. Трябва да се използва много пара за отделянето му, което това е възможно само при днешните цени на петрола.

Въглища. Въглищата се оказват практически същото нещо. Вероятно са растения, само дето са били изгорени и смачкани под налягане. Вземаш нещо такова, изгаряш го, поставяш го под налягане и се получава това. Макар че пак подчертавам: не знаем. Което е любопитно при дебатите по всичко това. Но като се мисли за въглища, ето как изглеждат изгорени пшенични зърна. Донякъде приличат на въглища.

И, разбира се, въгледобивните мини са много опасни места, защото в някои от тези въгледобивни мини се получава газ. Когато този газ се взриви, умират хора. Значи, в някои мини се произвежда биогаз от въглища, а в други - не. Навсякъде, където има различие, възникват някои интересни въпроси. Някои въпроси като този, какво трябва да се прави с този материал. Но да се върнем на въглищата. Може би същият материал, същата система, може би биоенергия, и се прилага точно същата технология.

Ето го метода на грубата сила. Щом веднъж се приложи този метод, просто се откъртват цели планински върхове. И в крайна сметка се получава най-големият източник на въглеродни емисии - захранваните с въглища централи. Това вероятно не е най-добрият начин за използване на биоенергия. Докато се мисли какви са алтернативите на тази система - важно е да се намерят такива, защото се оказва, че петролните резерви на САЩ се топят, но не се топят запасите им от въглища, нито пък в Китай. Има огромни запаси от въглища, и трябва да започнем да мислим за тях като биологична енергия, защото ако се отнасяме към тях като химична или техническа енергия, ще се окажем в дълбока безизходица.

Проблемът с газа е същия. Газът е биологичен продукт. Като се замислите за газа - добре сте запознати с газа. И ето различен начин за добиване на въглища. Това се нарича въглищен метан. Защо е интересна тази картина? Защото ако се окаже, че въглищата са концентриран растителен живот, причината да се получава разлика при газа между две мини - причината, поради която една мина може да избухне, а друга не, може би е, защото има нещо, което яде този материал и произвежда газ. Това е добре известен феномен. (Смях) Ядеш определени неща и произвеждаш много газ. Може да се окаже, че биологичните процеси във въглищните мини е същият. Ако е така, тогава един от начините да се получи енергия от въглища може да не е откъртването на цели планински върхове, може да не е и да се горят въглища. Може би е да има организми, обработващи тези въглища по биологичен начин, както в селското стопанство.

Ето какво е биоенергията. Не е етанол. Не са субсидии за няколко компании. Не е внос на зърно в Айова, защото са построени много рафинерии за етанол. Това е началото на разбирането за прехода, случил се в земеделието - от груба сила към биологична сила. С оглед извършването на това може да се пречистват някои материали, и то доста бързо. Вече имаме някои показатели за продуктивност при това. Ако се вкарва пара във въглищни или петролни находища, действащи от десетилетия, може да се постигне наистина съществен прираст, примерно осемкратен прираст, в добива. Това са само началните стадии в тези технологии.

Като мислите за биоматериали - този човек... който разкодира част от човешкия геном, който току-що удвои базите данни от познати гени и протеини на земята чрез околосветско плаване - мисли как да се структурира това. Ред умни хора също мислят за това. И основават фирми заедно, като "Синтетикс Геномикс", "Камбрия", "Кодон". Тези фирми се опитват да измислят как да се приложат биологични принципи вместо грубата сила? Мислете за това по следния начин. Мислете като за програмиране на клетки за специфични цели. Мислете за клетката като за хардуер. Гените са софтуерът. И мислете за живота като за програмен код, който е взаимозаменяем, той може да стане енергия, може да стане храна, влакно, човешко същество, ред други неща. Тогава трябва да се промени подходът към това как да се структурира и да се мисли за енергия по много различен начин.

Какви са принципите в това и накъде вървим? Това е един от добродушните гиганти на планетата. Един от най-приятните хора, които сте срещали някога. Казва се Хамилтън Смит. Спечелил е Нобелова награда за метода си за разделяне на гени - рестрикционна ендонуклеаза. Бил в университета "Хопкинс" и е толкова скромен, че в деня, когато спечелил, майка му му се обадила и казала: "Не знаех,че има друг Хам Смит в Хопкинс. Знаеш ли, че той току-що спечелил нобелова награда?" И това била майка му. Но както и да е. Просто е страхотен. Ще го намерите на пейката всеки божи ден, да работи с капкомер и да прави нови неща. Едно от тези неща, които скоро е направил, е това.

Какво е това? Първата трансплантация на чисто ДНК, при която се взема цяла ДНК операционна система от една клетка и се поставя в друга, която се стартира като отделен вид. Това е на възраст един месец. През следващия месец ще видите нещо също толкова важно. А докато се мисли за това и какви са последиците от това, ще започнем не просто да превръщаме етанол от царевица с много високи субсидии. Ще започнем да мислим за това как биологията влиза в енергията. Много е скъпо да се преработва този материал, както в икономическо, така и в енергийно отношение.

Ето какво се натрупва в катранените пясъци в Албърта. Това са серни блокове. Тъй като, докато се разделя този петрол от пясъка и се използва огромно количество енергия вътре в тази пара... пара за разделяне на тези вещества... трябва също да се отделя и сярата. Разликата между лека суровина и тежка суровина... ами, тя е около 14 кинта на барел. Затова се строят тези пирамиди от серни блокове. А между другото, мащабът на тези неща е доста голям.

Ако може да се вземе част от енергийното съдържание при извършването на това, се свива системата и всъщност започват да се прилагат биологични принципи към енергията. Това трябва да бъде мост към момента, когато може да се стигне до вятъра, до момента, когато може да се стигне до слънчевата енергия, до момента, когато може да се стигне до ядрената... а, да се надяваме, няма да се строи следващата атомна електроцентрала на красив морски бряг до разрушения от земетресение. (Смях) Просто ми хрумна.

Но междувременно, поне през следващото десетилетие, играта е във въглеводородите. Били те петрол, газ, или въглища, с това си имаме работа. И преди тази лекция да се е проточила прекалено, ето какво се случва в настоящата енергийна система. 86 процента от енергията, която консумираме, са въглеводороди. Това означава, че 86 процента от материала, който консумираме, вероятно са преработени растения, амеби и други. Тук има и роля за съхранението. Тук има роля и за алтернативните неща, но трябва и да се справим добре с тази част. Как се справяме с тази друга част, е нашият мост към бъдещето. А докато мислим за този мост към бъдещето, едно от нещата, които трябва да се обмислят, е: днес оставяме около две трети от петрола вътре в тези кладенци. Значи, изразходваме огромно количество пари и оставяме повечето от енергията там долу. Което, разбира се, изисква повече енергия, за да отидеш да получиш енергия. Съотношенията стават идиотски, докато се стигне до етанола. Съотношението може да се окаже дори едно към едно за входна и изходна енергия. Това е глупав начин да се управлява тази система.

Последно твърдение, последна графика. Едно от нещата, които трябва да направим, е да стабилизираме цените на петрола. Ето как изглеждат цените на петрола. Нали? Това е много порочна система, защото онова, което става е, че препятствията стават много ниски. На хората им хрумват наистина умни идеи за слънчеви батерии, или за вятър, или за нещо друго, а после познайте какво? Цената на петрола се продънва. Тази фирма фалира, и тогава може отново да се повиши цената на петрола.

Ако трябва да дам едно последно, скромно предложение, да установим стабилна цена на петрола в Европа и в Съединените щати. А как да стане това? Ами, да обложим петрола с данък, който не е акциз, и по същество казва, че за следващите 20 години цената на петрола ще бъде... колкото искате, 35 кинта, 40 кинта. Ако цената на OPEC спадне под тази, я облагаме с данък. Ако цената на OPEC се повиши над тази, данъкът отпада. Какво прави това за предприемачите? Какво прави за компаниите? Казва на хората, ако можете да произвеждате енергия за по-малко от 35 кинта за барел, или по-малко от 40 кинта за барел, или по-малко от 50 кинта за барел... да го обсъждаме... ще имате бизнес. Но да не прекарваме хората през този цикъл, където проучването не се изплаща, защото фирмата ви ще фалира, докато OPEC движи алтернативите и пречи на биоенергията да се случва. Благодаря.