Джошуа Принс-Рамус за библиотеката в Сиатъл

Ще представя скорострелно три проекта. Нямам много време за това. И искам да подкрепя три идеи с тази скорострелна презентация. Първата е това, което обичам да наричам хипер-рационален процес. това е процес, който довежда рационалността почти до абсурдно ниво, и тя се извисява над целия багаж, който обичайно идва с онова, което хората биха нарекли, един вид, рационално заключение на нещо. То заключава в нещо, което виждате тук, че всъщност не бихте очаквали като битие резултата от рационалността.

Второто... [неясно] о... второто е, че този процес няма подпис. Няма авторство. Архитектите са обсебени от авторството. Това е нещо, което има редактиране и има екипи. Всъщност вече не виждаме, вътре в този процес, традиционния майстор-архитект, създаващ скица, която чираците му пресъздават.

А третото е, че то предизвиква... то е, че по време на това, много трудно е да се подкрепи защо, да се свързват всички тези неща... но това предизвиква висшата модернистка представа за гъвкавост. Висшите модернисти казвали - ние ще създадем, един вид, изключителни пространства, които са основни. Почти всичко може да се случва вътре в тях. Аз го наричам един вид пушкова гъвкавост. Обръщаш глава нататък, стреляш и непременно ще убиеш нещо. Това е обещанието на висшия модернизъм: вътре в едно-единствено пространство всъщност може да се случва всякакъв вид дейност. Но както виждаме, операционните разходи започват да смаляват капиталните разходи, що се отнася до проектни параметри. И така, с тази идея онова, което се случва, че каквато и да е сградата в деня на откриването, или каквато и да изглежда най-непосредствената нужда, започва да смалява възможността и някак да я съотнася, че каквото и да било друго може да се случи някога. И така, ние прелагаме един различен вид гъвкавост, нещо, което наричаме "преградителна гъвкавост". Идеята е, че вие, вътре в този континуум, идентифицирате серия точки и проектирате специфично за тях. Те могат да бъдат оттласнати малко извън центъра, но накрая всъщност все пак се получава толкова много от този оригинален спектър, както сте се надявали първоначално. С висока модернистична гъвкавост, това всъщност не действа.

Сега ще говоря за... ще изградя Централната сиатълска библиотека по този начин пред очите ви в около пет-шест диаграми и наистина искам да кажа, че ще видите проектния процес. С персонала и управителния съвет на библиотеката се спряхме върху две основни позиции. Това е първата, и тя показва, в течение на последните 900 години, еволюцията на книгата и други технологии. Тази диаграма беше един вид нашата позиция относно книгата, а нашата позиция беше, че книгите са технология... това е нещо, което хората забравят... но е форма на технология, която ще трябва да дели господството си с всяка друга форма истински мощни технологии или медии.

Втората предпоставка... беше ни много трудно да убедим в това библиотекарите отначало... е, че библиотеките, от началото на традицията на библиотека "Карнеги" в Америка са имали втора отговорност, тази за социалните роли. Така, ще се върнем към това по-късно, но всъщност библиотекарите казаха отначало: "Не, това не е наш мандат. Нашият мандат е медията, и особено книгата."

Това, което виждате сега, всъщност е проектът на сградата. Горната диаграма е това, което сме виждали в множество съвременни библиотеки, които използват висша модернистична гъвкавост. Един вид, всякаква дейност може да се случи където и да е. Не ни е известно бъдещето на библиотеката, не ни е известно бъдещето на книгата, затова ще използваме този подход.

Онова, което видяхме, бяха сгради с много широко приложение. И още по-зле - не само че вияхме сгради с много широко приложение... не само че читалнята прилича на стаята за копиране и на района за списания... но значеше, че какъвто и проблем да безпокоеше библиотеката в този момент, той започваше да поглъща всяка друга дейност, която се случваше в нея. В този случай онова, което беше поглъщано, бяха тези социални отговорности чрез експанзията на книгата. Затова предложихме онова, което е на долната диаграма. Много тъп подход: просто преграждане. Да се поставят онези неща, чиято еволюция бихме могли да предвидим... и нямам предвид, че бихме могли да кажем какво точно би се случило в бъдеще, но имаме известна сигурност за спектъра на онова, което би се случило в бъдеще... да се поставят те в кутии, проектирани специално за тях, а нещата, които не можем да предвидим, да се сложат върху покривите. Това беше основната идея.

Трябваше да убедим библиотеката, че социалните роли са еднакво важни на медиите, за да може да приемат това. Онова, което виждате тук вляво, всъщност е тяхната програма. Така ни беше дадена в цялата си яснота и слава. Първата ни работа беше да им я смелим и върнем обратно, да им я покажем и да кажем: "Знаете ли какво? Не сме я пипнали, но само една трета от собствената ви програма е посветена на медия и книги. Две трети от нея вече е посветена... това е бялата ивица отдолу... на това, което казахте, че не е важно: вече е посветена на социални функции." Щом веднъж им бяхме представили това обратно, те се съгласиха, че този вид основна концепция би могла да свърши работа. Получихме правото да се върнем към първите принципи... това е третата диаграма. Комбинирахме отново всичко. А после започнахме да вземаме нови решения.

Онова, което виждате вдясно, е проектът на библиотеката, по-точно що се отнася до площ в квадратни футове. Вляво на тази диаграма, тук, ще видите серия от пет платформи - един вид гребени; сборни програми. А вдясно са по-неопределените пространства, като читални, чиято еволюция за 20, 30, 40 години не можем да предвидим. И така, това буквално беше проектът на сградата. Подписаха го, и за тяхно разочарование се върнахме след седмица и им представихме това.

Нали? И, както виждате, то е буквално дигарамата вдясно. Нали така? Просто оразмерихме... не, наистина, това имам предвид буквално. Нещата от... от лявата страна на диаграмата, това са кутиите. Оразмерихме ги в пет подразделения. Супер ефикасни са. Имахме много нисък бюджет, с който да работим. Тласкахме ги наоколо по мястото, за да правим много буквални контекстуални връзки. Читалнята трябва да може да вижда водата. Главният вход трябва да има обществен площад отпред, който да пребивава до зониращия код, и така нататък.

И така, виждате петте платформи... това са кутиите... вътре във всяка се случва нещо отделно. Районът помежду е един вид градски континуум, тези неща, чиято еволюция не можем да предвидим в същата степен. За да ви дам известен усет за мощта на тази идея, най-големият блок е това, което наричаме книжната спирала. Тя е буквално построена по много евтин начин... това е паркинг-гараж за книги. Просто случайно е от шестия до десетия етаж на сградата, но това не е непременно скъп подход. И ни позволява да подреждаме цялата десетична система "Дюи" в една непрекъсната последователност: независимо как расте или се вписва в сградата, винаги ще има яснотата си да приключи реката от сълзи, която всички сме преживели в обществени библиотеки. (Смях)

И това беше последното действие, което беше да се вземат тези блокове, както бяха оттласнати всички в безредие, и за се задържат с една кожа. Тази кожа служи за двойна цел, отново за икономика. Първо, тя е латералната стабилност за цялата сграда: тя е структурен елемент. Но нейните измерения са били проектирани не само за структура, но също и за да задържат всяко парче стъкло. Тогава стъклото беше... просто ще използвам думата импрегнирано... но имаше слой метал, който беше наречен стресиран метал. Този метал действа като микролувър, така че от външната страна на сградата слънцето го вижда като напълно матов, но отвътре е изцяло прозрачен.

И така, сега ще ви заведа на обиколка из сградата. Да видим дали мога да я намеря. Онези, на които... на които им става зле, извинете. Това е сградата. Мисля, че важното е, че когато за пръв път открихме сградата, обществената мисъл... я разбра като изцяло свързана... с наша прищявка и его. Беше защитена, вярвате или не, от библиотекарите. Те казаха: "Вижте, не знаем каква е, но знаем, че е всичко, което ни е нужно да бъде, въз основа на наблюденията, които сме правили за програмата." Това ще бъде един от входовете. Необичайна сграда за обществена библиотека, очевидно.

Сега влизаме вонова, което наричаме читалнята... извинете, хола. Това всъщност е програма, която измислихме с библиотеката. Тя признаваше, че обществените библиотеки са последната диря на обществено свободно пространство. Има много молове, които ви позволяват да се скриете от дъжда в центъра на Сиатъл, но няма толкова много безплатни места, които ви разрешават да се скриете от дъжда. Това беше непрограмирана зона, където хората можеха, общо взето, да правят всичко, включително да ядат, да крещят, да играят шах и така нататък.

Сега е придвижваме нагоре в онова, което наричаме смесителната стая. Това беше основният технологичен район в сградата. Трябва да ми кажете дали не бързам прекалено много. А сега нагоре. Това всъщност е мястото, което сложихме в сградата, за да мога да направя предложение на жена си. Точно там. (Смях) Тя каза "да".

Времето ми изтича, така че всъщност ще спра. Мога да ви покажа това по-късно. Но да видим дали мога много бързо да вляза в книжната спирала, защото, както казах, според мен тя е най... това е главната читалня... най-уникалната част от сградата. Замаяни ли сте вече? Така, значи това е книжната спирала. Много е неразличама, но всъщност е непрекъсната стълба. Тя ви позволява, в един градски квартал, да се изкачите цял един етаж, така че това е в континуум.

Така, сега ще се върна и ще премина на втори проект. Ще го прегледам много, много бързо. Това е Далаският театър. Беше необичаен клиент за нас, защото дойдоха при нас и казаха: "Трябва да направите нова сграда. Работили сме във временно пространство 30 години, но заради това временно пространство сме станали прочута театрална трупа. Театърът всъщност е съсредоточен в Ню Йорк, Чикаго и Сиатъл, с изключение на Даласката театрална трупа." А самият факт, че са работили във временно пространство, означавал, че за Бекет можели да бутнат стена; можели да играят "Черешова градина" и да пробият дупка в пода, и така нататък.

Така че за нас беше доста обезкуражителна задача да правим чисто нова сграда, която би могла да запази... да бъде първична сграда, но да запази тази някак експериментална природа. А второто е, че те бяха онова, което наричаме мултиформен театър: в репертоара си имат различни видове представления. Сутрин правят нещо на арена, после правят нещо на просцениум, и така нататък. Затова им беше нужно да могат бързо да се преобразяват между различни театрални организации, а по причини на оперативния бюджет това всъщност вече не се случва почти в никой мултиформен театър в Съединените щати, затова трябваше да намерим начин да го преодолеем.

Мисълта ни беше буквално да обърнем театъра с главата надолу: да вземем онези неща, преди това дефинирани като предна и задна част, да ги натрупаме... отгоре и отдолу... и да създадем онова, което започнахме да наричаме театрална машина. Инвестираме парите в дейността на сградата. Почти като че ли сградата би могла да е разположена къде да е: където и да я поставиш, зоната под нея е заредена за театрални представления. Това ни позволи да се върнем към първите принципи и да предефинираме летяща кула, акустично ограждение, светлинно ограждение и така нататък. И с едно натискане на копчето позволява на артистичния директор да размества издадения просцениум и, всъщност, арената, бариерата и обикновения под в много бърза метаморфоза.

Така че всъщност можем, с помощта на оперативния бюджет можем... извинете, капитални разноски... всъщност можем да постигнем онова, което вече не беше постижимо с оперативни разноски. А това означава, че сега артистичният директор има палитра, от която да избира между серия форми и серия поредици, защото това ограждение около театъра, обикновено хванато в капан с пространства в предната и задната част, беше освободено. Така че един артистичен директор има възможността да показва... да има представление, в което влиза процесия в стил Вагнер, показва първо действие върху издадена напред сцена, през паузата - гръцка процесия, второ действие на арена, и така нататък.

Ще ви покажа какво... какво всъщност значи това. Това е театърът в близък план. Всяка част около театъра всъщност може да се отваря отделно. Светлинното ограждение може да бъде вдигнато отделно към акустичното ограждение, така че може да се играе Бекет с Далас като фонов екран. Могат да се отварят отделни части, така че всъщност може да има мотоциклети, които да влизат право в представлението, или може просто да се направи представление на открито, или за паузите. Всички балкони се движат между тези конфигурации, но също и изчезват. Линията на просцениума също може да изчезва. Може да се вкарват огромни обекти вътре, така че всъщност тяхното... на Даласката театрална трупа... първото им представление ще бъде пиеса за Чарлз Линдберг и искат да вкарат истински самолет. Осигурява им също така, извън сезона, възможността реално да дават пространството си под наем за напълно различни неща. Това е през нощта... извинете, от разстояние. Да се отварят цели части за различни видове събития. И нощем. Отново, отстраняване на светлинното ограждение; задържане на акустичното ограждение. Това е шоу с чудовищен камион.

Сега ще ви покажа последния проект. Това също е необичаен клиент. Те преобърнаха цялата идея за развитие. Дойдоха при нас и казаха... за разлика от нормалните предприемачи... казаха: "Искаме да започнем, като осигурим музей за съвременно изкуство в Луисвил. Това е основната ни цел." И така, вместо да са предприемач, който вижда възможност да печели пари, те виждаха възможност да бъдат катализатор в своя градски център. А фактът, че искаха да подкрепят музея за съвременно изкуство, всъщност изгради тяхната про форма, така че работеха в обратен ред. И тази про форма ни доведе до сграда за смесена употреба, която беше много голяма, за да поддържа техните стремежи към изкуство, но също откриваше и възможности за самото изкуство да сътрудничи, да взаимодейста с търговски пространства, вътре в които всъщност художниците все повече и повече искат да работят. Също така ни натовари с мислене за това как да направим нещо, което да е както отделна сграда, така и правдоподобен вид под-сграда.

Сега ще... това е изглед от Луивил... ще ви преведа рпез различни ограничения, които доведоха до проекта. Първо, физическите ограничения. Всъщност трябваше да работим на три отделни места, всички далеч, далеч по-малки от размера на сградата. Трябваше да работим до новия център "Мохамед Али" и да се съобразяваме с него. Трябваше да работим вътре в райони, наводнявани от 100 години. Този район се наводнява три до четири пъти годишно и зад нашата площадка има дига, подобна на онези, които се скъсаха в Ню Орлийнс. Трябва да действа зад коридора I-64, улица, която прорязва средата на тези отделни места. И така, тези... започваме да строим един вид кошмар от ограничения във вана. Под ваната са главните далекопроводи на града. А там има пешеходен коридор, който искаха да добавят, който да свързва серия културни сгради и коридор за изглед... защото това е историческият район... който не искат да препречват с новата сграда. (Смях)

А сега ще добавим 1,1 милиона квадратни фута. Ако действаме традиционно, тогава 1,1 милиона квадратни фута... това са различните програми... традиционното би било да се идентифицират обществените елементи, да се поставят по места, а сега бихме имали наистина ужасна ситуация: нещо обществено посред една вана, която се наводнява. Тогава бихме оразмерили всички други елементи... различните комерсиални елементи: хотел, луксозно настаняване, офиси и така нататък... и да ги изсипем отгоре. И бихме създали нещо, което е нежизнеспособно. Всъщност... и вие го знаете... това се нарича сградата на "Тайм Уорнър". (Смях)

Стратегията ни беше много проста. Просто се вдига целият блок, обръщат се някои от елементите, разместват се, така че да има подходящи изгледи и връзки с градския център, правят се циркулационни връзки и се отклонява пътят. Това е основната концепция, а сега ще ви покажа до какво води тя.

Изглежда много формален, доброволен жест, но нещо беше извлечено изцяло от пречките. И отново, когато го разкрихме, имаше един вид нервност при това един архитект да направи изявление, не архитект, който се опитва да разреши серия от проблеми. Вътре в онази централна зона, както казах, имаме способността да смесваме серия неща. Тук виждате, че тези... тези... някак рентгенови... кулите са изцяло движени от предприемачите. Те ни казаха измеренията, размерите и така нататък, а ние се съсредоточихме върху това да вземем всички обществени компоненти... фоайетата, баровете, всичко, което биха имали различните комерсиални елементи... и го комбинирахме в центъра, в нещо като карта на метрото, в трансферната зона, която също щеше да включва музея за съвременно изкуство.

И така се създава ситуация, при която художници могат да действат в едно арт пространство, което има и изумителна гледка на 22-ия етаж, но също е в съседство, което кураторът може да отваря или да затваря. То позволява хората върху велосипедни тренажори да бъдат виждани или да виждат изкуството, и така нататък. Означава също, че ако един художник иска да нахлуе примерно в един плувен басейн, може да започне да прави изложбата си в плувен басейн, така че не е принуден винаги да работи вътре в ограниченията на съвременното галерийно пространство.

А как да се изгради това? Много е просто; това е стол. Значи, започваме чрез изграждане на ядрата. Докато изграждаме ядрата, строим музея за съвременно изкуство по нива. Това ни позволява да имаме невероятна ефикасност и ценова ефективност. Това не е високобюджетна сграда. В момента, когато ядрата стигнат до средно ниво, завършваме арт музея, слагаме в него цялото механично оборудване, а после го изстрелваме нагоре във въздуха. Така се строят много големи самолетни хангари например, онези, които се правят за А380. Завършваш ядрата, завършваш плътта и получаваш нещо, което изглежда ето така.

Сега имам само около 30 секунди, затова искам да пусна една анимация, и ще приключим с това. (Аплодисменти)

Крис ме помоли да добавя... театърът е в строеж и изграждането на този проект ще започне до около година и ще завърши през 2010-а.