Джошуа Клайн за интелигентността на враните

Колко от вас са гледали филма "Птиците" на Алфред Хичкок? Някой от вас ужасно да се е уплашил? Може би сега е добър момент да излезете от залата. (Смях) И така, това е автомат за закуски за гарги. И през последните няколко дни много от вас ме питат "Как стигна до това? Как се захвана с това?" И то започна като много други добри идеи или поне идеи, от които не можеш да се отървеш, на един коктейл. Преди около 10 години бях на коктейл с мой приятел и си седяхме там и той се оплакваше от гарваните които се разхождали в двора му и правели боклук. И ми разправяше как наистина трябвало да се опитаме да ги изтребим. Трябва да ги убием, защото разхвърлят. Аз му казах, че това е глупаво, че вместо това може би трябва просто да ги обучим да правят нещо смислено. И той каза, че това е невъзможно.

И съм сигурен, че съм сред хора, които знаят колко ужасно дразнещо е това -- когато някой каже, че нещо е невъзможно. Затова прекарах свободното си време в следващите 10 години в четене на книги за гарги. (Смях) И след 10 години така, съпругата ми накрая каза, "Виж, знаеш, че трябва да направиш това нещо, за което говориш и да построиш автомат за закуски." Затова го направих. Но отчасти причината, поради която това ми се стори толкова интересно е, че започнах да забелязвам, че обръщаме много внимание на видовете, които изчезват от планетата ни в резултат на нарастващите площи, населени от хора, но изглежда никой не обръща внимание на видовете, които си живеят, които оцеляват. И говоря най-вече за синантропните видове, видовете, които са се приспособили специално за човешката околна среда. Видове като плъхове, хлебарки и гарвани.

И като започнах да се вглеждам в тях, открих, че те са суперприспособени. Те са изключително добри в живеенето сред нас. В замяна, ние просто се опитваме да ги убием през цялото време. И докато се опитваме да го правим, ние ги развъждаме като паразити. Даваме им причини да се приспособяват по нови начини. Например плъховете са много добри в това. Както и хлебарките, както всеки, който се е опитал да се отърве от тях знае, са развили наистина добър имунитет към отровите, които използваме. И си помислих, хайде да построим нещо, което е взаимно изгодно. Нека построим нещо, от което да печелят и двете страни и да намерим начин да изградим нова връзка с тези видове. И така построих автомата за закуски.

Но историята на автомата е малко по-интересна, ако знаете това-онова за враните. Оказва се, че враните не просто оцеляват около хората -- те реално процъфтяват. Намират се навсякъде на планетата, освен Антарктика и южния край на Южна Америка. И на цялата тази територия е изключително рядко да ги видим да живеят на повече от пет километра от хора. Така че ние може да не мислим за тях, но те са винаги наоколо. И не е изненадващо, предвид растящото човешко население -- повече от половината от хората вече живеят в градове. И от тях, девет десети от нарастването на населението се случва в градовете. Виждаме бум в популациите и при гаргите. Преброяването на птици показва, че може би говорим за експоненциално нарастване в числеността им. Което не е голяма изненада.

Но това което бе наистина интересно за мен бе, че открих, че птиците се адаптират по доста необичаен начин. Ще ви дам пример. Това е Бети. Тя е Новокаледонска врана. В природата тези врани използват пръчки, за да изкарват буболечки и какво ли не от парчета дърво. Тук тя се опитва да изкара парче месо от тръбата. Но изследователите имали проблем. Те сбъркали и й оставили само парче тел. А тя не е имала възможност преди да го прави с тел. Виждате ли, не се получава много добре. Затова се приспособила.

Сега това е напълно спонтанно. Тя никога не е виждала как се прави. Никой не я е учил да го извие като кука; не й е показвал как ще стане. Но тя успява съвсем сама. Така, помнете, че тя никога не е виждала такова нещо. Така. (Смях) Да. Добре. (Ръкопляскане) И това е моментът, в който изследователите откачат. (Смях)

И така излиза, че започваме да откриваме все повече, че враните са наистина много интелигентни. Техните мозъци са пропорционални, в същата пропорция като тези на шимпанзетата. Има всякакви анекдоти за различните им интелигентни прояви. Например в Швеция, враните чакат рибарите да пуснат въдиците си в дупките в леда. И когато рибарите мръднат нанякъде, враните долитат, навиват си макарата и изяждат рибата или примамката. Това е доста дразнещо за рибарите.

В съвсем друга посока, в Университета на Вашингтон преди няколко години направили експеримент като заловили няколко врани из двора. Няколко студента излезли навън и хванали няколко врани с мрежи, вкарали ги в лабораторията и ги претеглили, премерили и така нататък, а после ги пуснали обратно навън. И им станало много забавно като открили, че през следващата седмица тези врани когато и да се разхождали тези студенти около университета, враните грачели по тях и ги обикаляли и им вгорчавали живота.

Станало им доста по-малко забавно, когато това продължило и през следващата седмица. И през следващия месец. И след лятната ваканция. Докато накрая не завършили и напуснали университетското градче -- щастливи да се махнат, сигурен съм -- но когато след време се върнали, открили, че гаргите още ги помнят. Така че, поуката е -- не дразнете гаргите. Така че сега, когато студентите от Университета на Вашингтон изучават гаргите, го правят с огромни перуки и маски на лицата. (Смях) Доста е интересно.

Така че знаем, че враните са много умни, но колкото повече задълбавах, толкова повече откривах, че са се приспособили по много по-значими начини.

Видео: Враните са станали много вещи в изхранването в тези нови градски среди. В този японски град те са открили начин да ядат храна, която нормално не биха могли -- пускат я между колите. Проблемът е как да събереш парченцата без да те сгазят. Чакаш светофара да спре колите. След това си събираш счупения орех безопасно.

(Смях) (Ръкопляскане) Джошуа Клайн: Да, да. Доста интересно. Това, което е важно тук не е, че враните използват колите да им чупят орехите. Всъщност това е стар трик за тях. Това се е случило преди около 10 години в град, наречен Сендай, в училище за шофьори в околностите на Токио. И оттогава всички врани в квартала са се научили да го правят. И сега всяка врана в радиус от пет километра седи на тротоара и чака възможност да си събере обяда.

Така че се учат една от друга. Изследванията го потвърждават. Изглежда родителите обучават децата си. Учат се от другите врани; учат се от враговете си. Ако ми остане време, ще ви разкажа за един случай на изневяра при враните, който ще ви го поясни. Това, което е важно е, че са развили културно приспособяване. И както чухме вчера, това е Кутията на Пандора, която вкарва хората в беда, сега го виждаме и при тях. Могат много бързо и гъвкаво да се приспособят към нови предизвикателства и нови възможности, което е наистина полезно, когато живееш в град.

И така, знаем, че има много врани. Знаем, че са много умни и че могат да се обучават взаимно. Когато всичко това ми се изясни, разбрах, че единственото очевидно нещо, което трябва да направя е автомат за закуски. Така и направихме. Това е автомат за закуски за врани. Използва Скинерово обучение в четири стъпки. Доста е просто. В основни линии слагаме това нещо в полето или някъде, където има много врани. и слагаме монети и фъстъци около машината. В крайна сметка враните ще дойдат и ще изядат фъстъците и ще привикнат с присъствието на машината. Накрая ще изядат всичките фъстъци. И ще видят, че има фъстъци и тук в таблата, скачат горе и си взимат. После си тръгват, а машината изплюва още монети и фъстъци, и животът е наистина готин, ако си врана. Идваш когато си поискаш и си взимаш фъстъче.

И когато наистина свикнат с това, започват да се връщат. Веднъж свикнали със звуците на машината, те продължават да се връщат при нея и да изравят фъстъците измежду купчината монети. И когато наистина са свикнали, ги поставяме в трудно положение.

И пристъпваме към трета фаза, когато им даваме само монета. Е, като повечето от нас, които са свикнали с нещо хубаво, това наистина ги ядосва. И затова правят това, което правят и в природата, докато търсят нещо -- отместват нещата, които им пречат с човка. Правят го и тук и това запраща монетите в отвора и това, което се случва е, че получават фъстък. И това продължава така известно време. Враните се научават, че всичко което трябва да направят е да дойдат, да чакат монетата да излезе, да я пуснат в отвора и след това си получават фъстъка.

И когато наистина са свикнали с това, продължаваме към последния етап, когато те идват, но нищо не се случва. И това е моментът, в който виждаме разликата между враните и другите животни. Катериците например, биха дошли, биха потърсили фъстъка и биха си тръгнали. Ще дойдат пак, ще потърсят, ще си тръгнат. Правят го може би 6 пъти преди да им писне, след това изчезват да си играят на пътя.

Враните, от друга страна, идват и се опитват да разберат. Те знаят, че тази машина се бъзика с тях през тези три етапа на поведение. (Смях) Те вярват, че трябва да има още нещо. Така че я кълват и ръчкат и какво ли не. И накрая на някоя врана й идва блестящата идея, "Ей, има много монети по земята, останали от първия етап, просто седят на земята," -- скача долу, взима една, пуска я в отвора. И след това става интересно. Тази врана ще има временен монопол върху фъстъците, докато останалите не открият как се прави и така.

Това, което е важно за мен не е това, че можем да приучим враните да си взимат фъстъци. Имайте предвид, че около 216 милиона долара се губят годишно под формата на монети, но не съм сигурен, че мога да разчитам на такава възвръщаемост от врани. Вместо това, мисля, че можем да мислим за по-големи неща. Мисля, че враните могат да бъдат обучени да правят други неща. Например, защо не ги научим да събират боклука след големи събития? Или да откриват скъпи елементи сред захвърлена електроника? Или може би да издирват и спасяват хора? Важното нещо за мен е, че можем да намерим взаимно изгодни системи за тези видове. Можем да намерим начин да си взаимодействаме с тези видове, вместо да се опитваме да ги изтребим, да търсим равновесие с тях, полезен баланс. Много ви благодаря. (Ръкопляскане)