Джозет Шийрън: Да спрем глада сега!

След много години работа в сферата на търговията и икономиката, преди четири години се озовах в предните редици на работата с човешката уязвимост. И така се оказах на места, където хората се борят ежедневно, за да оцелеят, и дори не могат да си набавят ядене. Тази червена чаша е от Руанда, даде ми я едно дете на име Фабиан. Нося я с мен навсякъде, като символ, всъщност за трудностите, но също така и на надеждата. Защото една такава чаша храна на ден променя изцяло живота на Фабиан. Това, за което искам да говоря днес, обаче е фактът, че тази сутрин около милиард от хората на Земята -- или един от всеки седем, събуждайки се, дори не е знаел как ще напълни тази чаша. Един от всеки седем човека.

Първо, ще ви попитам: "Защо да ви е грижа? Защо да ни е грижа?" Повечето хора, когато се замислят за глада не трябва да се връщат много назад в собствената си семейна история -- може би те самите, или родителите им, или техните баби и дядовци -- все някой имал сблъсък с глада. Рядко попадам на публика, където хората се налага да се връщат доста назад във времето, без да се сетят за глада. Някои се водят от състрадание, сигурно чувстват, че това е един от основните актове на човечност. Както казва Ганди: "За гладния човек и парчето хляб е Господ." Други се притесняват за мира и сигурността, за стабилността в света. Станахме свидетели на бунтовете за храна през 2008 година, след като това, което наричам тихото цунами на глада, помете света и цените на храните скочиха двойно за денонощие. Дестабилизиращият ефект на глада е нещо добре познато през цялата човешка история. Едно от най-основните действия на цивилизацията е да осигури достатъчно храна за хората.

Други се сещат за страховете на Малтус и последователите му. Ще можем ли да изхраним население, което само след няколко десетилетия ще наброява 9 милиарда? Но гладът -- това не е тема за преговори. Хората трябва да се хранят. И ще има много, много хора. Това ще е свързано с работа и възможности във всички посоки по веригата на стойността. Но всъщност, аз стигнах до този проблем по съвсем различен начин. Тук на снимката съм аз с трите ми деца. През 1987 г., когато току-що бях родила първото си дете, гушках я и я хранех, по телевизията показаха снимка, много подобна на тази. Беше просто поредният глад в Етиопия. Преди няма и две години, който бе отнел живота на повече от милион човека. Но дотогава не ме беше поразявало така, до момента, в който видях снимката на тази жена, която се опитва да накърми детето си, но няма мляко, за да го направи. И плачът на детето наистина ме разтърси, като майка. И тогава си помислих, нищо не преследва така, както плачът на дете, на който не можеш да отговориш с храна -- най-нормалното очакване на всяко човешко същество. Точно в този момент бях изцяло завладяна от предизвикателството и необуздания порив, че всъщност знаем как да се справим с този проблем.

Това не е някоя от онези редки болести, за които не можем да намерим лечение. Знаем как да излекуваме глада. Преди сто години не знаехме. Всъщност днес разполагаме с технологиите и системите. И тогава ме осени мисълта, че това е недопустимо. В нашето съвремие подобни образи са недопустими. И познайте какво? Тази е от миналата седмица -- в северна Кения. И отново, образът на глада в огромни размери в лицето на повече от 9 милиона, които не са сигурни дали ще преживеят деня. В действителност това, което знаем сега е, че на всеки 10 секунди гладът ни отнема по едно дете. Повече в сравнение с всички жертви на СПИН, маларията и туберкулозата взети заедно. И знаем, че проблемът тук не е просто производството на храна.

Един от моите житейски учители, моят герой, беше Норман Борлауг. Но днес ще говоря за достъпа до храната, защото всъщност тази година и миналата, и по време на хранителната криза през 2008-ма, на Земята имаше достатъчно храна за всеки да си набави по 2700 килокалории. Защо тогава имаме милиард човека, които не могат да се нахранят? Освен това искам да говоря за това, което наричам бремето на познанието. През 2008-ма, списание Ланцет завършиха своите изследвания и излязоха с убедителни доказателства, че ако през първите хиляда дни от живота на детето, от зачеването му до навършването на 2-годишна възраст, то не получава достатъчно хранителни вещества, увреждането му е необратимо. Развитието на мозъка и тялото му ще бъде забавено. Ето, тук виждате резултати от скенер на мозъците на две деца -- едното е хранено адекватно, а другото е било занемарено и сериозно недохранено. Виждаме обема на двата мозъка -- при тези деца той е с почти 40 процента по-малък. А на този кадър виждате, че невроните и синапсите в мозъка не се образуват. И това, което знаем сега е, че това оказва огромно влияние върху икономиката, но за това ще говоря по-късно. Освен това -- потенциалът за припечелване на тези деца е намален на половина през целия им живот, заради забавеното развитие, което са преживели през ранните си години.

Затова и бремето на знанието ме кара да действам. Защото в действителност знаем как да оправим това по много лесен начин. И въпреки това, на много места, една трета от децата, още преди да навършат три години вече се сблъскват с трудностите на живота, заради това. Бих желала да ви разкажа за нещата, които съм виждала на предните редици на глада, за някои от нещата, които съм научила, използвайки знанията си по икономика и търговия както и опита си в частния сектор. Искам да ви разкажа къде се появява празнината в знанието.

Добре, но първо бих искала да ви кажа за най-старият метод за изхранване на Земята -- кърменето. Може би ще се учудите да разберете, че на всеки 22 секунди може да бъде спасено едно дете, ако е било кърмено през първите 6 месеца от живота си. Но в Нигер например, по-малко от седем процента от децата се кърмят през първите шест месеца от живота им. В Мавритания -- по-малко от три процента. Това е нещо, което може да бъде променено със знанието. Това послание, тези думи, могат да въздействат, това не е старомоден начин да се върши работата; това е прекрасен начин да спасите живота на детето си. И днес се концентрираме не само върху раздаването на храна, а и в това да дадем на майките достатъчно витаминозна храна и да ги образоваме относно кърменето.

Второто нещо, за което искам да говоря тук е следното: ако живеете някъде в далечно село, детето ви е куцо и преживявате суша или наводнения, или сте в ситуация, в която хранителната диета не е достатъчно разнообразна, какво ще направите? Мислите ли, че бихте могли да отскочите до магазина, където да имате избор между енергийни храни, както правим ние, и да изберете точно тази, която ви трябва? Е, на предните линии откривам тези родители, които са съвсем наясно, че ще загубят децата си. А когато вляза в тези магазини, ако изобщо има такива или отида в полетата, за да видя какво могат да получат, виждам, че не могат да си набавят храна. Дори и да знаят какво им трябва, то не е налично.

Много се вълнувам по този въпрос, защото има нещо, по което работим напоследък, и това е трансформирането на технологиите, които са широко достъпни в хранителната индустрия, да станат достъпни и за традиционните добиви. Правим това при нахута, сухото мляко и множество витамини, така че да отговарят точно на нуждите на мозъка. Струва ни 17 цента да го произведем, това, което наричам храна за човечеството. Правим тези неща с хранителните технолози в Индия и Пакистан -- в действителност с три от тях. Но това променя 99 процента от децата, които го получават. Едно пакетче, 17 цента на ден -- и недохранването е победено. Толкова съм убедена, че ако можем да отключим технологиите, които са леснодостъпни в по-богатия свят, ще можем да преобразуваме храните. Освен това е устойчиво на температурни влияния. Няма нужда да се замразява, не му трябва вода, която често липсва. Това са точно този тип технологии, в които виждам потенциал да преобразуват лицето на глада и изхранването, недохранването там на предните линии.

На следващо място искам да говоря за храната в училище. 80 процента от хората в света все още нямат изградена система за хранителна сигурност. Когато се случи нещастие -- икономиката е опустошена, хората губят работата си, при наводнения, война, конфликти, лошо управление, всички тези неща -- те нямат на какво да разчитат. И обикновено институциите -- църкви, храмове, други такива -- нямат ресурсите да осигурят система за сигурност. Това, което открихме, докато работихме със Световната банка, е, че за бедните хора най-добрата система за сигурност, най-добрата инвестиция, е храненето в училище. И ако напълните чашата с местни продукти от малките ферми, ще получите този трансформиращ ефект. Много деца в света не могат да ходят на училище, защото трябва да просят или да търсят храна. Но, когато храната е там, това променя всичко. Струва по-малко от 25 цента да се промени живота на едно дете.

Но това, което е най-изумително, е ефектът върху момичетата. Ако в страните, където момичетата не ходят на училище предложите хранене в училище и за момичетата, наблюдавате как се увеличават записаните деца и момичетата и момчетата стават почти по равно. Виждаме промяна в посещаемостта от момичета. И за това няма спор, защото това е стимул. Семействата имат нужда от помощта. А разбираме, че ако и впоследствие задържим момичетата, те ще останат в училище, докато навършат 16 години и няма да се омъжат рано, ако в училище им се дава храна. Или ако получават допълнителна порция храна в края на седмицата -- това, което струва около 50 цента -- ще задържи момичетата в училище и по-късно те ще родят по-здрави деца, защото недохранването се предава от поколение на поколение.

Знаем, че има пикове и спадове в циклите на глада. Виждаме това. Точно сега на Сомалийския полуостров, и преди сме минавали през това. Дали това не е изгубена кауза? Категорично не. Бих искала да ви разкажа за това, което наричам нашите складове на надеждата. В Камерун, северен Камерун, пикове и спадове в циклите на глада се повтарят всяка година от десетилетия. Всяка година пристигат хранителни помощи, когато хората гладуват през слабите сезони. Е, преди две години решихме, че трябва да променим модела за борба с глада и вместо да раздаваме хранителната помощ, я складирахме в хранителни банки. И казахме -- слушайте, през гладния сезон извадете храната. Вие ги управлявате, селото управлява тези складове. И когато има реколта, връщайте храната с лихва, хранителна лихва. И така добавяте пет процента, 10 процента повече храна. Така през изминалите две години 500 от тези села, в които има такива запаси не са имали нужда от никаква хранителна помощ -- станали са независими. И хранителните банки се разрастват. И хората от селото стартират програми за хранене в училище за децата си. Но досега те не са имали възможност да изградят дори основната инфраструкутра или ресурсите за това. Харесва ми идеята, която дойде от самите жители: три ключа за отваряне на този склад. Храната е злато тук. И простите идеи могат да променят лицето, не на малки райони, а на големи части от света.

Искам да ви разкажа и за това, което наричам дигитална храна. Технологията променя облика на хранителната уязвимост в местата, където наблюдаваме класически глад. Амартя Сен спечели Нобелова награда за думите си: "Познайте, гладът съществува дори там, където има храна, само защото хората не могат да си я купят." Видяхме това през 2008-ма. Виждаме го и сега в Сомалийския полуостров, където на места цените на храните са скочили с 240 процента през последната година. Храната може да е пред тях и все пак хората не могат да я купят.

Вижте тази снимка -- бях в Хеброн, в малко магазинче, този магазин, където вместо да даваме храна, раздадохме дигитална храна, карта. На нея пише "Приятен апетит" на арабски. И жените могат да влязат, да маркират картата и да вземат девет хранителни продукта. Те трябва да имат хранителна стойност и трябва да са произведени от местни фермери. И само през миналата година, това, което се случва в млечната индустрия -- там където, картата се използва за прясно и кисело мляко, яйца и хумус -- млечната индустрия е отбелязала 30-процентов растеж. Съдържателите на магазини наемат повече хора. Това е ситуация, в която всеки печели, така се задвижва хранителната икономика. Сега доставяме храна в повече от 30 страни по мобилните телефони, което променя дори самото присъствие на бежанци в страните, и по други начини.

Може би най-вълнуваща за мен е мисълта, че Бил Гейтс, Хауърд Бъфет и други смело ни подкрепиха, като това ни кара да се питаме: Какво ще стане, ако вместо да гледаме на гладните като на жертви -- а повечето от тях са дребни фермери, които не могат да произвеждат или продават достатъчно продукти, или дори да издържат собствените си семейства -- какво ще стане, ако погледнем на тях като на решение, като на верига на стойността в битката с глада? Какво ще стане, ако от тези африкански жени, които не могат да продадат никаква храна -- заради липсата на пътища, складове, които нямат дори платнище, с което да отнесат добива -- какво ще стане, ако им предоставим благоприятна среда за да могат да предоставят храната и да нахранят гладните деца на други места? Днес инициативата "Покупката е прогрес" е в 21 страни. И знаете ли какво? В абсолютно всеки случай, когато се гарантира на бедния фермер, че ще има пазар -- ако му кажете: "Ще купя 300 тона от това. Ще ги вземем, ще се погрижим да бъдат правилно съхранени." -- добивите се увеличиха два, три, четири пъти и те успяха с това, защото за първи път в живота си получиха гарантирана възможност. И така виждаме хора, които променят живота си. Днес, хранителната помощ, нашата хранителна помощ -- е огромен двигател -- 80 на сто от нея се купува в развиващия се свят. Това е пълна промяна, която в действителност може да промени живота на тези, които имат нужда от храна.

Сега ще попитате сигурно: "Как може да се направи това в по-голям мащаб?" Това са велики идеи, идеи на ниво селище. Добре, нека ви кажа за Бразилия, защото през изминалите няколко години посещавах Бразилия, когато прочетох, че Бразилия побеждава глада по-бързо, от която и да е нация на Земята днес. И това, което открих е, че вместо да инвестират пари в хранителни субсидии и други подобни, те инвестират в програмите за хранене в училище. И освен това поставят изискване една трета от тази храна да се доставя от дребните земеделци, които иначе не биха имали такава възможност. И те правят това в огромен мащаб след като президентът Лула обяви целта си да осигури по три хранения на ден за всеки. И тази програма за изкореняване на глада им струва 0,5 процента от БВП и е спасила много милиони хора от глада и бедността. Тя променя лицето на глада в Бразилия и мащабите, в които става това, и създаването на възможности. Отидох там; срещнах се с дребните земеделци, които са изградили своето препитание на основа възможността и базата за развитие, дадена им от програмата.

И ако погледнем на икономическите предпоставки, нещата не опират само да състрадание. Изследванията са категорични за това, че цената на недохранването и глада -- цената, която обществото плаща, бремето, което трябва да носи -- е средно 6 процента, а в някои страни до 11 процента от годишния БВП. Ако погледнете тези 36 страни, в които недохранването е в най-сериозни размери, ще видите, че загубите за икономиката се равняват на 260 милиарда всяка година. Световната банка е изчислила, че ще са нужни 10 милиарда долара -- 10,3 -- за да се справим с недохранването в тези страни. Погледнете го като баланс за приходи и разходи, мечтата ми е да отнесем този проблем не само с аргумента за състраданието, пред финансовите министри на света, като им кажем, че не можем да си позволим да не инвестираме в нормално, достъпно хранене за цялото човечество.

Изумителното е, че разбрах, че нищо не може да се промени в големи размери, без решителната воля на един лидер. Когато лидерът каже: "Не и докато отговарям аз," всичко започва да се променя. И светът може да се включи като предоставя условия и възможности да се направи това. Фактът, че Франция постави храната в центъра на дискусиите на Г-20 е много значим. Защото храната е проблем, който не може да бъде решен самостоятелно от отделните хора или нации. Трябва да сме заедно в това. И виждаме народите в Африка. Световната програма за изхранване успя да се оттегли от 30 нации, 30 народа, които промениха лицето на глада на териториите си.

Това, което искам да ви предложа, е предизвикателство. Вярвам, че живеем в такъв момент от човешката история, когато е просто недопустимо децата да се будят и да не знаят откъде ще си набавят чашка храна. Не само това, преобразуването на глада е възможност да променим мисловната си нагласа. Толкова съм горда да бъда тук редом с някои от най-големите световни мислители и иноватори. И бих искала да се присъедините заедно с цялото човечество, да начертаем линия в пясъка и и да кажем: "Никога повече. Никога вече няма да приемаме това." За да можем да разказваме на внуците си, че е имало някога ужасен момент в човешката история, когато една трета от децата са били със забавено мозъчно и телесно развитие, но това вече не съществува.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания.)