Джонатан Зитрейн: Мрежата като произволни доброжелателни действия

Казвам се Джонатан Зитрейн и напоследък бях донякъде песимист в работата си. Затова реших, че тази сутрин ще се опитам да бъда оптимист и да дам причина за надежда за бъдещето на Интернет, като обрисувам настоящето му.

Може да изглежда, че днес има по-малко надежда, отколкото преди. Хората не са толкова добри. Има по-малко доверие наоколо. Не знам. Като един прост пример, можем да проведем един тест тук. Колко хора са пътували някога на автостоп? Знам. Колко хора са пътували на автостоп през последните 10 години? Ясно. Тогава, какво се е променило? Не е по-добрият обществен транспорт. Това е една причина да се смята, че може би вървим надолу, в погрешната посока.

Но искам да ви дам три примера, с които се опитвам да кажа, че тенденцията всъщност върви в обратна посока, и това, което я подпомага, е Интернет. Пример номер едно: самият Интернет. Това са трима от основателите на Интернет. Те всъщност са били съученици в една и съща гимназия в предградията на Лос Анжелис през 60-те години на XX век. Може би сте имали клуб по френски или клуб за дебати. Те са имали клуб "Да построим една глобална мрежа", и той работел много добре.

Това е тяхна снимка на 25-тата им годишнина в ретроспективна статия на "Нюзуик" за Интернет. И, както виждате, те всъщност са зевзеци. Имали едно огромно ограничение и една огромна свобода, докато се опитвали да планират една глобална мрежа. Ограничението било, че нямали никакви пари. Никакъв капитал за инвестиция, от типа, който при една физическа мрежа би ви трябвал за камиони, хора и хъб за придвижване на пакети за една нощ. Те нямали нищо такова.

Но имали една изумителна свобода, а именно, че не се налагало да печелят каквито и да било пари от това. Интернет няма бизнес план; никога не е имал. Никакъв директор, нито една фирма не отговаря за изграждането му. Всъщност това са събиращи се хора - събиращи се, за да правят нещо за забавление, а не защото им е наредено така или пък защото очакват да получат нещо от това.

Тази етика е довела до една мрежова архитектура, структура, различна от други дигитални мрежи тогава или по-късно. Всъщност, толкова необичайна, че се е смятало, че не е ясно как може Интернет да работи. Едва през 1992 г. от IBM заявили, че не е възможно да се построи корпоративна мрежа чрез Интернет протокол. Дори днес някои Интернет инженери казват, че цялото нещо е пилотен проект, а журито още работи. (Смях)

Затова талисманът на Интернет инженерството, ако има такъв, трябва да е земната пчела. Защото съотношението мъх-към-размах на крилете на земната пчела е твърде голямо, за да може тя да лети. И все пак, по някакъв мистериозен начин, пчелата все пак лети. Радвам се да кажа, че благодарение на мощното правителствено финансиране, преди около три години най-сетне разбрахме как летят пчелите. (Смях) Много е сложно, но се оказва, че те махат с крилете си много бързо. (Смях)

Ами ако тази странна архитектурна конфигурация кара мрежата да върви като по ноти и да е толкова необикновена? Е, за да се местят данни наоколо от едно място на друго - да повторим, това не е като куриер за пакети. По-скоро е като публиката пред сцена на рок концерт. (Смях) Представете си, че сте част от една мрежа, може би сте на спортно събитие. Седите в такива редове някой моли за бира и я подават по пътеката. Ваш съседски дълг е да подадете бирата нататък, с риск за собствените ви панталони, за да стигне тя до местоназначението.

Никой не ви плаща да го правите. Това е просто част от съседския ви дълг. В известен смисъл, точно така се движат пакетите из Интернет, понякога дори на 25 или 30 скока, с намесващите се единици, които подават данните наоколо, без някакво договорно или законово задължение към първоначалния изпращач или към получателя.

Разбира се, пред рок сцената е трудно да се определи местоназначение. Трябва ви много доверие, но не от типа "Опитвам се да стигна до Пенсакола, моля". Интернет има нужда от адресиране и насоки. Оказва се, че няма една обща карта на Интернет. Вместо това - отново, като че ли всички седим заедно в една зала, но сред мъглата виждаме само хората непосредствено около нас. Тогава какво правим, за да разберем кой къде е? Обръщаме се към човека отдясно и казваме на този човек какво виждаме от лявата си страна. И обратно. Той може да сапунисва, изплаква, повтаря. И докато се усетите, имате общо усещане за това къде е всичко.

Така всъщност работи адресирането и рутирането на Интернет. Това е система, разчитаща на нашата добрина и доверие, което също така я прави много деликатна и уязвима. В редки, но поразителни случаи една-единствена лъжа от само една единица в тази медена пита може да доведе до истинска беда.

Например, миналата година правителството на Пакистан помолило доставчиците на Интернет там да предотвратят гледането на YouTube от пакистански граждани. Там имало един видеоклип, който правителството не харесвало и искало да се увери, че той е блокиран. Това е обичайна случка. Правителствата навсякъде често се опитват да блокират, филтрират и цензурирта съдържанието на Интернет.

Е, един от доставчиците на интернет услуги в Пакистан избрал да задейства блокадата за своите абонати по доста необичаен начин. Той обявил... както вас можеше да ви попитат, ако бяхте част от Интернет, да обявите какво виждате близо до себе си - той обявил, че близо до себе си, всъщност, изведнъж се е събудил и е открил, че е YouTube. "Наистина - казвал той, - аз съм YouTube." Което означавало, че пакетите от данни от абонати, отиващи към YouTube, спирали в протокола за интернет услуги ISP, тъй като смятали, че вече са стигнали там. А ISP ги изхвърлял неотворени, защото целта била да се блокират.

Но нещата не спрели дотам. Разбирате ли, тази обява е станала с едно кликване, което е отекнало нататък - едно кликване. Оказва се, че ако се извърши аутопсия на това събитие, в един момент имате идеално работещ YouTube. После, в момент номер две, излиза фалшивата обява. И за две минути тя отеква наоколо и YouTube блокира навсякъде по света. Ако сте седяли в Оксфорд, Англия и сте се опитвали да влезете в YouTube, вашите пакети са отивали в Пакистан и не са се връщали.

Само си помислете за това. Един от най-популярните уебсайтове в света, ръководен от най-мощната фирма в света, а YouTube или Google не са имали особени привилегии да направят каквото и да е по въпроса. И все пак някак, за около два часа, проблемът бе решен. Как се случи това?

Една голяма улика ще открием в NANOG, Североамериканската група на мрежовите оператори. Група хора, които в един прекрасен ден влизат в стая без прозорци и сядат на терминалите си, за да четат е-mail-и и съобщения в шрифт с фиксирани пропорции като този и говорят за мрежи. А някои от тях са служители на средно ниво във фирми-доставчици на интернет по целия свят. Ето съобщението, в което един от тях казва: "Като че ли намерихме причината. YouTube е бил хакнат! Това не е тренировка. Всичко е от невежеството на инженерите в YouTube. Със сигурност. Нещо става в Пакистан." И се събрали, за да помогнат за откриване и решаване на проблема.

Нещо подобно се случва, ако къщата ви се запали. Лошата новина е, че няма пожарна команда. Добрата новина е, че случайни хора се появяват от нищото, изгасят огъня и си тръгват, без да очакват заплащане или похвали. (Аплодисменти) Опитвах се да измисля правилния модел за описание на тази форма случайни актове на доброта от непознати странни птици. (Смях) Нали знаете - когато се стовари бедствието и хората са готови да помогнат. Оказва се, че този модел е навсякъде, щом започнете да го търсите.

Пример номер две: Уикипедия. Ако един човек на име Джимбо беше дошъл при вас през 2001-ва и беше казал: "Имам страхотна идея! Започваме със седем статии, в които всеки може да редактира всичко, по всяко време, и ще получим страхотна енциклопедия! А?" Да бе. Най-тъпата възможна идея. (Смях) Всъщност, Уикипедия е тъй невероятно глупава идея, че никога не е хрумвала дори на Джимбо.

Идеята на Джимбо била за Нюпедия. Тя щяла да бъде напълно традиционна. Щял да плаща на хората с пари, защото се чувствал като добър човек, парите щели да отиват при хората, а те щели да пишат статиите. Уики била въведена, за да могат други да правят предложения по реакциите - почти като допълнение, задна стаичка. А после се оказва, че задната стаичка се разраства и обгражда целия проект.

Днес Уикипедия е така вездесъща, че може да я намерите в менютата на китайските ресторанти. (Смях) Не си измислям. (Смях) Имам една теория, която мога да обясня по-късно. Достатъчно е да кажа засега, че предпочитам Уикипедията си пържена, с бахар. (Смях)

Но Уикипедия не просто работи спонтанно. А как работи всъщност? Оказва се, че има задна стая, един вид без прозорци, метафорично казано. И има група хора, които в слънчев ден биха предпочели да са вътре и да наблюдават това, администраторският съобщителен съвет, самият той е уики страница, която всеки може да редактира. Просто внасяш проблемите си на страницата. Това е напомняне за описанието на историята като "едно проклето нещо след друго", нали?

Номер две: "Тенденциозна редакция от потребителя Andyvphil." Извинения, Andyvphil, ако сте тук днес. Не вземам страна. "Анон ме напада за обръщане." Ето и любимото ми: "Една дълга история." (Смях) Оказва се, че повече хора проверяват тази страница за проблеми с желание да ги разрешат, откокото са проблемите, възникващи на страницата.

И това държи Уикипедия плаваща на вода. По всяко време Уикипедия е приблизително на 45 минути разстояние от абсолютно унищожение. Нали? Има ботове със спам, вмъкващи се в нея, които се опитват да превърнат всяка статия в реклама за часовник "Ролекс". (Смях) Тъкмо онази тънка линийка от странни птици я поддържа в ход. Не защото това е работа, не защото е кариера, а защото е признание. Това е нещо, което те усещат подтик да правят, защото ги е грижа за него.

Дори се събират в такива групи като Сдружение за борба с вандализма - "Цивилизованост, зрялост, отговорност" - просто за да почистват страниците. Човек се чуди дали, ако има например огромна, изключително популярна конвенция "Стар Трек" някой уикенд, кой ще се се грижи за магазина? (Смях)

Онова, което виждаме (Смях) което виждаме в този феномен, е нещо, което лудият, покоен транспортен инженер Ханс Мондерман е открил в Холандия, и тук, в Южен Кенсингтън, което понякога ако премахнете някои от външните правила, знаци и всичко останало, всъщност може да се получи по-безопасна обстановка, в която хората могат да функционират, такава, в която те са по-човечни един с друг. Осъзнават, че трябва да поемат отговорност за постъпките си. И Уикипедия прегръща това.

Някои от тях може би помнят хлапето "Междузвездни войни", нещастният тийнейджър, който се заснел със стик за голф, все едно е лазерен меч. Филмът, без неговото позволение, или дори знание отначало, се оказал в Интернет. Клипът се разпространил невероятно широко. Бил изключително популярен. Напълно съкрушителен за него.

Тъй като е енциклопедична и така нататък, Уикипедия е трябвало да направи статия за Хлапето - "Междузвездни войни". Всяка статия в "Уикипедия" има съответна дискусионна страница. И на дискусионната страница имаше обширен спор сред уикипедианците дали да включват истинското му име вътре в статията. Виждаха се аргументи и от двете страни. Ето само моментна снимка на някои от тях. В крайна сметка решиха, далеч не единодушно, наистина, да не включват истинското му име, въпреки че го имаше в почти всички медийни публикации. Просто не смятаха, че е правилно да постъпят така. Това беше акт на добрина.

И до днес на страницата за Хлапето - "Междузвездни войни" най-отгоре има предупреждение, в което се казва да не се поставя истинското му име на страницата. Ако го сторите, ще бъде отстранено незабавно, отстранено от хора, които може и да са били против решението по начало, но уважават резултата и работят за трайността му, защото вярват в нещо по-голямо от собственото им мнение. Като адвокат трябва да кажа, че тези момчета изобретяват правото, и се вглеждат в решенията, докато продължават нататък.

Това не се ограничава само с Уикипедия. Виждаме го навсякъде в блогове. Имам предвид - това е една корица на "Business Week" от 2005 г. Уау. Блоговете ще променят вашия бизнес. Знам, че изглеждат глупави. Със сигурност изглеждат глупави. Стартират по най-различни шантави проекти.

Това е любимият ми шантав блог: Catsthatlooklikehitler.com - Котки, приличащи на Хитлер. (Смях) Изпращате там снимка на котката си, ако тя прилича на Хитлер. (Смях) Да, знам. Номер четири - можете ли да си представите да се прибирате у дома при тази котка всеки ден? (Смях)

Но после виждате същия вид прищевки, приложени към хора. Това е блог, посветен на несполучливи портрети. Под тази пише: "Пасторална ливада с ограда-парапет." Това зад нея животинска мърша ли е?" (Смях) А вие си казвате: "Знаете ли? Мисля, че това е животинска мърша зад нея."

Има и други. Но после се натъквате на това. Изображението е отстранено по молба на притежателя. Това е. Изображението е отстранено по молба на притежателя. Оказва се, че някой се е намесил тук с памфлет, писал е до странния тип, който прави сайта, не със заплаха за съд, не с предложение за плащане, а просто казал: "Ей, имаш ли нещо против?" А лицето казало: "Не, всичко е наред."

Вярвам, че можем да строим архитектури онлайн, които да правят такива човешки молби далеч по-лесни за изпълнение, за да стане възможно всички ние да видим, че данните, с които се срещаме онлайн, са просто неща, които да кликваме, копираме, пействаме и препращаме, които всъщност представят човешка емоция, усилие и влияние и да сме в състояние да отделим момент за етика, кгато решаваме как искаме да се отнасяме към него.

Дори мисля, че може да премине и в реалния свят. В крайна сметка може, докато се оказваме в свят с повече цензури - навсякъде има нещо, което те снима и може би те слага онлайн... да може да има малка значка, която да си сложиш с надпис: "Знаете ли, бих предпочел да не го правите." А после да имаме технологии, с които човекът, направил снимката, по-късно да познава човека, с когото е поискал контакт, преди от това да излезе нещо голямо, ако нямате нищо против. А човекът, направил снимката, да може да реши как и дали да уважи това.

В реалния свят виждаме такъв тип филтриране да се случва в Пакистан. И сега имаме средства, които могат да строят такива системи, така че хората да могат да докладват за филтриране, когато се натъкнат на него. Нещата вече не стоят така - просто "Не знам. Не мога да стигна дотам. Май просто ще се откажа", а изведнъж има една колективна съзнателност за това какво се блокира и цензурира, и къде онлайн. Всъщност говорим за технология, имитираща живота, имитиращ технологията, или пък може би е обратното.

Един нюйоркски изследовател тук взел малки картонени роботи с усмихнати личица и един мотор, който просто ги возел напред със знаме, стърчащо отзад с желано местоназначение. На него пишело: Може ли да ми помогнете да стигна там? Пуснал го по улиците на Манхатън. (Смях) Тези дни финансират какво ли не. Ето графиката на над 43-ма души, помогнали за насочване на робота, който не можел да се насочи и да го върнат по пътя му, от един ъгъл на парка Уошингтън Скуеър до друг.

Това води до пример номер три: автостоп. Не съм убеден, че автостопът е мъртъв. Защо? Има я дъската за споделяне на пътувания в "Крейглист". Ако тя беше наречена "Дъска за автостоп в Крейглист", там нямаше да има жива душа. Но това е дъска за споделяне на пътувания, а в основата си това е същото. А защо хората я използват? Не знам. Може би си мислят, че убийците не планират предварително? (Смях) Не. Според мен истинският отговор е, че щом веднъж смените рамката, щом излезете от един набор застояли очаквания от провален проект, чиито времена са отминали, но сега, независимо по какви причини, е помръкнал, всъщност може да се запали отново пламъчето на една човешка доброта и споделяне, нещо подобно на представеното в "Крейглист".

А после може да се подчертае в нещо като - да, CouchSurfing.org. Каучсърфинг (диванно сърфиране): идеята на един човек най-сетне да събере хора, отиващи някъде далеч, които биха искали да спят безплатно на дивана на някой непознат с хора, живеещи далеч, които биха искали някой непознат да спи безплатно на техния диван. Това е блестяща идея. Това е пчела, която - да, лети.

Изумително е колко много успешни диванни сърфирания са се случили. А ако се чудите - не, не са известни никакви фатални случаи, свързани с "Каучсърфинг". Макар че всъщност системата за репутация работи така - оставяш доклада си след опита си с диванно сърфиране. Така че там може да има известно изборно отклонение. (Смях)

И така - моето убеждение, моята мисъл е, че Интернет не е просто купчина информация. Не е съществително. А е глагол. И когато отидете в него, ако слушате и гледате внимателно и достатъчно отблизо, онова, което ще откриете, е, че тази информация ви казва нещо. Онова, което ви казва, е това, което чухме вчера, че Демостен ни е казвал. Казал е: "Да вървим напред." Благодаря ви много. (Аплодисменти)