Джонатан Хайд за моралните корени на либерали и консерватори

Да предположим, че двама приятели американци пътуват заедно в Италия. Отиват да видят Давид на Микеланджело и когато най-накрая застават лице в лице със статуята замръзват на място. Първият мъж, ще го наречем Адам, е прикован от красотата на идеалната човешка форма. Вторият мъж, ще го наречем Бил, е прикован от неудобство, втренчен в онова нещо в центъра. Ето моя въпрос към вас: кой от двамата е по-вероятно да е гласувал за Джордж Буш и кой за Ал Гор?

Няма нужда да вдигате ръце, защото ние всички имаме еднакви политически стереотипи. Всички знаем, че това ще бъде Бил. И в този случай стереотипът съответства с реалността. В действителност е факт, че либералите стоят много по-високо от консерваторите по една важна личностна характеристика наречена отвореност към нови преживявания. Хората, които са по-отворени към нови преживявания, жадуват за нови неща, разнообразие, нови идеи, пътешествия. Хората, които са по-малко отворени харесват неща, които са познати, безопасни, сигурни.

Ако познавате тази характеристика, бихте могли да разберете много от загадките на човешкото поведение. Можете да разберете защо художниците са толкова различни от счетоводителите. Можете да предскажете какви книги биха чели, на какви места биха пътували, какви храни биха яли. Ако веднъж разберете тази характеристика, ще можете да разберете защо някой би ял в Applebee's, но не и някой от познатите ви. (Смях) Тази характеристика ни казва много и за политиката. Главният й изследовател, Робърт Макрей, казва: "Отворените личности проявяват афинитет към либерални, прогресивни, леви политически виждания," те харесват общество, което е отворено и променящо се, "докато затворените личности предпочитат консервативни, традиционни, десни виждания."

Тази характеристика ни казва много и за това към какви групи се присъединяват хората. Ето описанието на една група, което намерих в мрежата. Какъв тип хора биха се присъединили към глобална общност, приемаща хора от всякакви дисциплини и култури, които търсят по-дълбоко разбиране за света и които се надяват да превърнат това разбиране в по-добро бъдеще за всички нас? Това е от някой си, наречен TED. (Смях) Aко отвореността предрича кой ще стане либерал, и ако предрича кой ще стане член на TED, то тогава бихме ли могли да кажем, че повечето членове на TED са либерали? Нека да разберем. Ще ви помоля да вдигнете ръка, ако сте либерал, ляво от центъра, става въпрос за предимно социални въпроси, или консерватор, но ще ви дам и трети избор, защото знам, че в публиката има и либертарианци. Сега, моля вдигнете ръка... вие в другата зала също, нека да видим всички, които са тук. Моля, вдигнете ръка, ако бихте казали, че сте либерал или ляво от центъра. Моля, вдигнете високо ръка сега. Добре. Моля, вдигнете ръка, ако бихте казали, че сте либертарианец. Така, около... 24. И моля, вдигнете ръка, ако бихте казали за себе си, че стоите в дясно от центъра или сте консерватори. Един, двама, трима, четирима, пет... около осем или десет.

Така. Имаме малък проблем. Защото ако нашата цел е да разберем света, ако търсим по-дълбоко разбиране за света, липсата на морално разнообразие тук ще направи задачата ни по-трудна. Защото когато хората споделят едни и същи ценности, когато всички споделят еднакъв морал, те стават отбор, а когато заработи психологията на отбора, се възпрепятства непредубеденото мислене. Когато либералният отбор губи, както стана през 2004, и беше на път да стане през 2000, се утешаваме един друг. (Смях) Опитваме се да си обясним защо половин Америка гласува за другия отбор. Мислим, че може би са били заслепени от религия или просто от глупост. (Смях) (Аплодисменти) Така, ако мислите, че половин Америка гласува за републиканците, просто защото са били заслепени по такъв начин, то бих искал да ви кажа, че сте попаднали в клопката на една морална матрица, една особена морална матрица. И под матрица разбирам буквално матрица, както във филма "Матрицата."

Но днес съм тук, за да ви дам избор. Можете или да вземете синьото хапче и да се придържате към удобните си заблуди, или да вземете червеното хапче, да научите малко морална психология и да излезете извън моралната матрица. Сега, понеже знам... (Аплодисменти) Да, предполагам, че това отговаря на въпроса ми. Щях да ви питам кое бихте избрали, но няма нужда. Вие всички сте много силно отворени към нови преживявание и освен това, изглежда, че може дори да е вкусно, а всички вие сте епикурейци. Както и да е, нека да изберем червеното хапче. Да се занимаем малко с морална психология и да видим докъде ще ни доведе.

Да започнем от началото. Какво е моралност и откъде произтича? Най-лошата идея в цялата психология е идеята, че при раждането умът е като празен бял лист. Психологията на развитието показва, че децата се раждат с доста знания за физическия и социалния свят и са програмирани така, че да им е лесно да учат определени неща и трудно да учат други. Най-доброто определение за вроденост, което съм виждал, което изяснява толкова много неща за мен, е на психолога Гари Маркъс. Той казва: "Първоначалната организация на мозъка не зависи толкова много от натрупания опит. Природата осигурява първата скица, която опитът в последствие подобрява. Вграден не означава непроменлив; оначава организиран преди опита. Какво представлява първата скица на моралния ум? За да разберем това, аз и моят колега Крейг Джоузеф прегледахме литературата върху антропологията, културните вариации в морала, и върху еволюционната психология, търсейки съвпадения. Кои са нещата, за които хората говорят в различни дисциплини, и които можем да намерим в различни култури и дори различни видове? Открихме пет... пет идеални съвпадения, които наричаме петте основи на моралността.

Първата е вреда-загриженост. Всички ние тук сме бозайници, неврологично и хормонално програмирани да усещаме връзка един с друг, да ни е грижа един за друг, да чувстваме състрадание за другите, особено за слабите и беззащитните. Това ни носи много силни чувства спрямо тези, които причиняват вреда. Този морален фундамент лежи в основата на около 70 процента от моралните изказвания, които чух тук на TED.

Втората основа е справедливост-взаимност. Всъщност съществуват неясни данни за това дали други животни също проявяват взаимност, но данните за хората са много точни. Тази картина на Норман Рокуел е наречена "Златното правило" и вече чухме за него от Карън Армстронг, как то е основата на толкова много религии. Този втори фундамент лежи в основата на останалите 30 процента от моралните изказвания, които чух тук на TED.

Третата основа е вътрешно-групова лоялност. В царството на животните има групи, има групи, които си кооперират, но тези групи винаги са или много малки, или всички в тях са братя и сестри. Само при хората се наблюдават много големи групи от хора, които са способни да се кооперират, да се свързват в групи, а в този случай - групи, които са обединени, за да се борят срещу други групи. Това най-вероятно идва от нашата дълга история на живот в племе, от племенната психология. И тази племенна психология ни доставя такова удоволствие, че дори когато нямаме племена си ги създаваме, просто защото е забавно. (Смях) Спортът се отнася към войната, както порнографията към секса. Упражняваме някои древни, древни инстинкти.

Четвъртата основа е власт-респект. Тук виждате жестове, изразяващи подчинение от двама членове на много тясно свързани видове, но властта при хората не е толкова базирана на силна и бруталност, колкото при останалите примати. Тя е основана много повече на доброволно уважение и дори понякога на елементи на любов.

Петата основа е чистота-святост. Тази картина е наречена "Алегория на непорочност", но чистотата не е само в потискането на женската сексуалност. Става въпрос за всякакви видове идеологии, всякакви видове идеи, които ви казват, че можете да постигнете целомъдрие като упражнявате контрол над това, което правите с тялото си, като контролирате какво слагате вътре в тялото си. И докато политическото дясно се занимава много повече с това да морализира секса, политическото ляво прави това с храната. В днешно време храната стана изключително морализирана и голяма част от това са идеи за чистота, за това какво сте склонни да докосвате и слагате в тялото си.

Мисля, че това са петте най-добри кандидати за това, което е записано в първата скица на моралния разум. Мисля, че се раждаме най-малкото с готовност да научим всички тези неща. Но докато синът ми Макс расте в град с либерален колеж как ще бъде ревизирана тази първа скица? И по какво ще се различава тя от тази на дете, което е родено 60 мили на юг от нас, в Линчбърг, Вирджиния? По въпроса за културните вариации ще изпробваме една друга метафора. Ако наистина в ума ни работят пет системи, пет ресурса на интуиция и емоции, то тогава можем да разглеждаме моралния разум като един от онези аудио еквалайзери с пет канала, които можеш да настроиш по различен начин. Заедно с моите колеги Брайън Нозек и Джес Греъм направихме въпросник, който сложихме в мрежата на www.YourMorals.org. Дотук 30 000 души са го попълнили, можете и вие да го направите. Ето резултатите. Това са резултатите от около 23 000 американски граждани. Вляво съм сложил резултатите на либералите, вдясно - на консерваторите, а в средата са тези с умерени политически възгледи. Синята линия ви показва отговорите на хората средно за всички въпроси, отнасящи се до вредата.

Както виждате, хората се интересуват от въпросите за вредата и загрижеността. Те дават висока оценка на подобни изказвания по цялото табло, но както виждате либералите са малко по-загрижени, отколкото консерваторите и линията слиза надолу. Същото се случва и със справедливостта. Но погледнете към останалите три линии, резултатите на либералите са много ниски. Най-общо, либералите казват: "Не, това не е морал. Вътрешната власт, чистотата... тези неща нямат нищо общо с морала. Аз ги отхвърлям." Но колкото по-консервативни стават хората, толкова по-високи са стойностите. Можем да кажем, че либералите имат... един вид двуканален морал или морал с две основи. Консерваторите имат по-скоро пет основи, или петканален морал.

Откриваме това във всяка държава, към която погледнем. Тук са данните за 1100 канадци. Ще прехвърля още няколко слайда. Великобритания, Нова Зеландия, Западна Европа, Източна Европа, Латинска Америка, Близкия Изток, Източна Азия и Южна Азия. Забележете също, че на всички тези графики наклонът е по-стръмен при вътрешно-груповата лоялност, властта, чистотата. Което показва, че вътре във всяка държава несъгласието не е по отношение на вредата и справедливостта. Ние спорим за това кое е справедливо, но всеки е съгласен, че вредата и справедливостта са от значение. Моралните спорове в самите култури са най-вече по въпроси на вътрешно-груповата лоялност, властта и чистотата.

Този ефект е толкова силен, че го откриваме винаги, без значение как зададем въпроса. В едно скорошно изследване помолихме хората да предположат, че са на път на си вземат куче. Избрали сте породата, научили сте нова информация за тази порода. Предположете, че сте научили, че точно тази порода е своенравна и се отнася към собственика като към приятел, като към равен? Така, ако сте либерал казвате: "Хей, това е чудесно!", защото либералите обичат да казват: "Донеси, моля" (Смях) Но ако сте консерватори, това няма да ви се стори толкова привлекателно. Ако сте консерватор и научите, че някое куче е изключително лоялно към дома и семейството си и не се привързва бързо към непознати, за консерваторите лоялността е хубаво нещо, кучетата трябва да са лоялни. Но за един либерал това звучи, като че ли кучето се е кандидатирало за републиканската номинация за президент. (Смях)

Можете да кажете, добре, това за разликите между либерали и консерватори, но какво прави останалите три основи морални? Не са ли това просто основите на ксенофобията, на авторитаризма и пуританството? Какво ги прави морални? Отговорът, мисля, се съдържа в този невероятен триптих на Йеронимус Бош "Градината на земните наслади." В първия панел виждаме момента на сътворението. Всичко е подредено, всичко е красиво, всички хора и животни правят това, което трябва да правят, там, където трябва да бъдат. Но после, следвайки хода на света, нещата се променят. Всеки човек започва да прави това, което иска с всяка дупка на всеки човек и всяко животно. Това сигурно ви напомня на 60-те години. (Смях) Но 60-те неизбежно отстъпват място на 70-те, когато разкъсванията на дупките болят малко повече. Бош, разбира се, е нарекъл това Ад.

Този триптих, тези три панела, отразяват вечната истина, че редът има склонност да загнива. Истината на социалната ентропия. Но за да не си помислите, че това е част от някакво християнско въображение, където християните имат този странен проблем с удоволствието, ето я същата история, същият ход на събитията, разказани в статия публикувана в Nature преди няколко години, в която Енрст Фер и Саймън Гахтер карат хората да разиграят дилемата на общата собственост. Една игра, в която давате на хората пари и във всеки кръг на играта те могат да слагат пари в обща каса, а експериментаторът удвоява това, което е вътре и след това всичко се разделя между играчите. Това е много добра аналогия за всички проблеми с околната среда, където искаме от хората да направят жертва като самите те не получават истинска полза от тази жертва. Но вие наистина искате всички останали да се жертват, а всеки е изкушен да избяга от това. И това което се случва е, че в началото хората са сравнително отзивчиви, играта е анонимна, в първия кръг хората дават около половината от парите. Но скоро откриват: "Хей, другите хора не дават толкова много. Няма да бъда най-смотаният. Няма да сътруднича." И така сътрудничеството бързо се разрушава и от сравнително добро стига близо до нулата.

Но тогава - и тук е трикът - Фер и Гахтер казват... по време на седмия рунд казват на хората: "Ново правило. Ако искате да дадете част от вашите собствени пари, за да се накажат хората, които не допринасят, можете да го направите." И веднага щом хората чуят за съществуването на тази наказателна възможност, сътрудничеството се увеличава многократно. И не спира да се увеличава. Съществуват много изследвания, които показват, че това помага при разрешаване на проблеми със сътрудничеството. Не е достатъчно просто да се разчитате на добрите намерения на хората, някаква форма на наказание ще ви бъде в голяма помощ. Дори ако е просто срам или неудобство или клюки, имате нужда от някакво наказание, за да накарате хората, когато са събрани в големи групи, да си сътрудничат. Някои скорошни изследвания дори предполагат, че религията, внушаването на хората да вярват в Бог и в неговата сила, често, в някои ситуации води до много по-кооперативно, по-социално поведение.

Някои хора мислят, че религията е адаптация, произхождаща както от културната, така и от биологичната еволюция, за да станат групите по-сплотени, отчасти с цел да си вярват повече и да са по-ефективни в борбата с другите групи. Мисля, че това най-вероятно е правилно, въпреки че това въпросът е спорен. Но аз съм особено заинтересован от религията, от произхода на религията и от това какво тя прави за нас и какво ни причинява. Защото аз мисля, че най-голямото чудо на света не е Гранд Каньон. Гранд Каньон е наистина много прост. Просто много камък, много вода и вятър и много време и ето ви Гранд Каньон. Не е много сложно. Това е което е истински сложно, е че е имало хора, които са живели в места като Гранд Каньон, сътрудничили са си един с друг или в саваните на Африка, или по замръзналите брегове на Аляска, а после някои от тези села са прераснали в огромни градове като Вавилон, Рим, Тиночитлан. Как се е случило това? Това е абсолютно чудо, по-трудно за обяснение от Гранд Каньон.

Отговорът, мисля, е в това, че те са използвали всеки инструмент в кутията. Трябвало е да бъдат използвани всички ресурси на моралната психология, за да се създадат тези коопериращи си групи. Да, трябва да сте загрижени за вредата, имате нужда от психологията на справедливостта. Но наистина е по-лесно да организирате една група, ако имате подгрупи и ако тези погрупи имат някаква вътрешна структура, и ако имате някаква идеология, която казва на хората да потиснат плътските си желания, да преследват по-високи, по-благородни цели. И сега стигаме до главния проблем в спора между либерали и консерватори. Защото либералите отричат три от тези основи. Те казват: "Не, нека да празнуваме разнообразието, не простото вътрешно-групово членство." Казват: "Да поставим властта под въпрос." И още казват: "Дръжте си законите далеч от моето тяло."

Либералите имат много благородни мотиви да правят това. Традиционната власт, традиционният морал могат да бъдат доста потискащи и ограничаващи тези, които са на дъното, жените, хората, които не се вписват. Така либералите говорят от името на слабите и потиснатите. Те искат промяна и справедливост, дори с риск от хаос. На ризата на този мъж пише: "Спрете да се оплаквате, започнете революция." Ако сте много открит към нови преживявания, за вас революцията е хубаво нещо, тя е промяна, тя е забаление. Консерваторите, от друга страна, говорят за институции и традиции. Те искат ред, дори ако това ще струва много за тези на дъното. Голямото откритие на консерваторите е, че ред се постига трудно. Той е наистина ценен и може много лесно да бъде загубен. Както казва Едмънд Бърк: "Ограниченията на хората, както и свободите им, трябва да се смятат за техни права." Това е било след хаоса на френската революция. След като разберете, че и либералите, и консерваторите имат с какво да допринесат, че те формират баланс между промяната и стабилността, тогава мисля, че ще успеете да излезете извън моралната матрица.

Това е великото прозрение на азиатските религии. Помислете за Ин и Ян. Ин и Ян не са врагове. Ин и Ян не се мразят. И Ин, и Ян са нужни, както нощта и деня, за функционирането на света. Откривате същото и при хиндуизма. В хиндуизма има много богове. Два от тях са Вишну-пазителя и Шива-рушителя. Този образ всъщност е на тези два бога, споделящи общо тяло. Имате белезите на Вишну вляво, така че, бихме могли да мислим за Вишну като за консервативен бог. Имате белезите на Шива вдясно, Шива е ливералният бог... и те работят заедно. Откриваме същото и при будизма. Тези две строфи съдържат, мисля, най-дълбоките прозрения, които някога са били постигани в моралната психология. От майстора на Зен Сенг-тц'ан: "Ако искаш истината да застане чиста пред теб, никога не бъди за или против; борбата между за и против е най-лошата болест на ума." Сега за съжаление, това е болест, която е засегнала много от световните лидери. Но преди да се почувствате по-висши от Джордж Буш, преди да хвърлите камък, си задайте въпроса: Приемате ли това? Съгласни ли сте да излезете извън битката между доброто и злото? Можете ли да бъдете нито за, нито против?

Какъв е смисълът? Какво трябва да направите? Ако вземете най-великото прозрение на дрвните азиатски философии и религии и го съчетаете с най-новите изследвания на моралната психология, мисля че ще стигнете до следните заключения: Че нашите праведни умове са били проектирани от еволюцията да ни събират в отбори, да ни разделят от другите отбори и после да ни пречат да видим истината. Какво трябва да направим? Да не би да ви казвам да не се опитвате? Казвам ли ви да приемете Сенг-тц'ан и да спрете, да спрете тази с битка за и против? Не, абсолютно не. Не казвам това. Вие сте една удивителна група от хора, които правят толкова много, използвате толкова много от таланта, от надареността си, от енергията си, от парите си, за да направите света едно по-добро място, да се борите, да се борите с неправди, да разрешавате проблеми.

Както научихме от Саманта Пауър в нейната история за Серджио Виейра де Мело, не може просто да скочиш и да кажеш: "Ти грешиш, аз съм прав." Защото, както току-що чухме, всеки е убеден, че е прав. Много от проблемите, които трябва да решим, са проблеми, които искат от нас да променим другите хора. И ако искаме да променим другите хора, много по-добър начин да го направим е първо да разберем кои сме ние, да разберем нашата морална психология, да разберем, че ние всички мислим, че сме прави... и после да излезем... дори и само за един момент, да излезем... да приемем Сенг-тц'ан. Излезте от моралната матрица, пробвайте да я видите като разиграваща се битка, в която всеки мисли, че е прав и всеки има причини, дори и да не сте съгласни с тях. всеки има някакви причини да прави това, което прави. Излезте. И ако го направите, това е основната стъпка към формирането на морално смирение, да се измъкнете от тази самодоволност, която е нормалното човешко състояние. Помислете за Далай Лама. Помислете за огромния морален авторитет на Далай Лама, който идва от неговото морално смирение.

Така че, мисля, че смисълът на моята лекция, а мисля и смисълът на TED, e, че това е група, страстно ангажирана с търсенето на промяна на света към по-добро. Хората тук са силно ангажирани да направят света едно по-добро място. Но също така има и страстен ангажимент към истината. И според мен отговорът е да се използва този страстен ангажимент към истината, за да се опитаме да я превърнем в по-добро бъдеще за всички нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания)