Джонатан Дрори: Защо съхраняваме милиарди семена?

Човешкият живот, всички живи същества, зависят от растенията. Ще се опитам да ви убедя в това за няколко секунди. Помислете си за момент. Няма значение дали живеете в малко африканско село, или в голям град, всичко се свежда до растенията в крайна сметка. Било за храната, лекарствата, горивото, строителството, дрехите, всички очевидни неща, или пък за духовни и любителски неща, които означават толкова много за нас, или пък за формирането на почвата, или ефекта върху атмосферата, или първичното производство. Дори книгите тук са направени от растения. Всички тези неща се свеждат до растенията. Без тях нямаше да бъдем тук.

Сега растенията са под заплаха. Те са заплашени, заради променящия се климат. Също така са застрашени, защото споделят планетата с хора като нас. И хора като нас искат да правят неща, които унищожават растенията, и техния хабитат. Дали заради производството на храна, или заради въвеждането на чужди растения в места, където те не трябва да бъдат, или заради хабитатите, които се използват с друга цел, всички тези неща означават, че растенията трябва да се приспособят, или да загинат, или да се преместят другъде. Растенията се преместват доста трудно понякога, понеже може да има градове и други неща на пътя им.

И така, ако човешкият живот зависи от растенията, дали няма смисъл да се опитаме да ги запазим? Мисля, че има. Искам да ви разкажа за проект за запазване на растенията. Начинът, по който се запазват растенията е, като се запазват техните семена, понеже семената, в цялата си разнородна слава, са бъдещето на растенията. Цялата генетична информация за бъдещите поколения от растения се пази в семената. Това е сградата. Тя изглежда доста непретенциозна, наистина. но слиза много етажи надолу под земята. Това е най-голямата банка за семена в света. Съществува не само в южна Англия, но е разположена по цял свят. Ще се спра на това по-късно. Това е съоръжение, защитено от атомни бомби, Господ да ни е на помощ, за да не проверяваме това.

Така, ако човек построи банка за семена, трябва да реши, какво ще съхранява в нея. Нали? Ние решихме, че преди всичко искаме да съхраняваме видовете, които се най-застрашени. И това са сухоземните видове. Така първоначално сключихме сделки с 50 различни държави. Това означава преговаряне с държавни глави и държавни секретари на 50 държави, за подписване на договори. Разполагаме със 120 партньорски институции по цял свят, във всички тези държави, оцветени в оранжево. Хора от цял свят идват да се научат и после си заминават и планират точно как ще съберат тези семена. Имат хиляди хора по цял свят, които маркират местата, където се казва, че растенията съществуват. Те ги търсят. Намират ги разцъфнали. И се завръщат, когато техните семена са се появили. И те събират семената. По цял свят.

Семената -- някои от нещата, които се правят не са технологични, наривате ги с лопата в чували и ги изсушавате. Маркирате ги. От време на време се правят високотехнологични неща. От време на време се правят някои нискотехнологични неща. Най-важното нещо е, че трябва да ги изсушите много винимателно, при нискa температурa. И после трябва да ги съхранявате при около минус 20 градуса Целзий -- това е около минус 4 Фаренхайт, мисля -- при критично ниско съдържание на влага. Тези семена ще са способни да покълнат, според нас, при повечето от видовете, и след хиляди години, и определено и след стотици години.

Няма смисъл от съхраняването на семената, ако не знаем, че са все още жизнени. Така, че на всеки 10 години правим тестове за покълване от всяка проба от семена, които имаме. Това е разпределена мрежа. Така по цял свят хората вършат същото нещо. Това ни позволява да разработим протоколи за покълване. Това означава, че знаем правилната комбинация от горещо и студено и циклите, през които да минем, за да накараме семето да покълне. Това е много полезна информация. След това отглеждаме тези неща и казваме на хората от държавите, от които идват семената, "Вижте, ние не само съхраняваме тези семена за по-късно, но може да ви дадем информация за това, как да накарате тези мъчни растения да покълнат." Това вече се случва.

Докъде стигнахме? За мен е удоволствие да разкрия, че вече три милиарда семена, това са три хиляди милиона семена, се съхраняват в момента. 10 процента от всички растителни видове на планетата, 24 хиляди видове са запазени. Ако имаме необходимото финансиране, ще бъдат 30 хиляди до следващата година. 25 процента от всички растения по света до 2020 год. Това не са просто културни растения като тези, които вероятно сте видели да се съхраняват в Свалбард, Норвегия. Фантастична работа там. Това е поне 100 пъти по-голям проект. Имаме хиляди колекции, които бяха разпратени по цял свят. Горски видове, толерантни към суша, изпратени в Пакистан и Египет. Особено фотосинтезо-ефикасни растения идват тук в Съединените Щати. Пасищни видове, толерантни към сол, се изпращат в Австралия. И т.н. списъкът продължава.

Тези семена се използват за възстановяване. Така в хабитати, които вече са повредени, като например прериите с висока трева, тук в САЩ, или в минна земя в различни държави, възстановяването вече се случва, благодарение на тези видове. И благодарение на тази колекция. Някои от тези растения, като тези в дъното, в ляво на вашия екран, са намалели до послените няколко оставащи членове, Онези, където мъжът събира семена в камиона, те са намалели до 30 последни оставащи дървета, Невероятно полезно растение, както за протеин, така и за лекарства.

Имаме обучения в Китай, САЩ и много други страни. Колко струва това? 2800 долара за вид е средната цена. Мисля, че си струва. Това ви снабдява с всички научни данни, които съпровождат този процес. Бъдещите изследваня са за това "Как може да намерим генетичните и молекулярни маркери за жизнеспособността на семената, без да е необходимо да ги засаждаме всеки 10 години? Почти сме достигнали до там. Много ви благодаря. (Ръкопляскане)