Джонатан Дрори за нещата, които си мислим, че знаем

Ще се опитам да обясня защо вероятно не разбираме толкова много, колкото си мислим. Бих искал да започна с четири въпроса. Това не е някакъв културен номер за сезона. Това е вътрешна шега, между другото. Но всъщност тези четири въпроса са такива, които дори хора с доста познания в науката намират за доста трудни. Това са въпроси, които съм задавал на телевизионни продуценти в областта на науката, на публика на научни педагози - тоест, преподаватели по науки - а също и на седемгодишни деца, и намирам, че седемгодишните се справят далеч по-добре от останалата публика, което е донякъде изненадващо.

И така - първият въпрос... може да искате да си го запишете - или на парче харитя, физически, или на виртуално парче хартия в главата си - за хората, които гледат от къщи: и вие може да опитате. Едно малко семенце не тежи почти нищо, а едно дърво тежи много, нали? Мисля, че всички ще се съгласим за това. А откъде взема дървото материала, от който е направен този стол? Откъде идва целият този материал? (Почуква)

Следващият въпрос е: можете ли да запалите една малка крушка с батерия, крушка и едно парче жица? А бихте ли могли един вид, да нарисувате... няма нужда да рисувате... диаграмата, но бихте ли могли да начертаете диаграмата, ако тябваше да го направите, или просто бихте казали, че това всъщност не е възможно?

Третият въпрос е: защо през лятото е по-горещо, отколкото през зимата? Мисля, че вероятно можем да се съгласим, че през лятото е по-горещо, отколкото през зимата - но защо? И последно - бихте ли могли... можете някак да скицирате, ако искате - да скицирате план-диаграма на слънчевата система, показващ формата на орбитите на планетите? Бихте ли могли да направите това? Ако можете, просто надраскайте схема.

Добре. Децата получават представите си от... не от учителите, както учителите често си мислят, а всъщност от здравия разум, от опита си в околния свят, от всички неща, които се случват между тях и връстниците им и възпитателите им, родителите им - целият този опит. Един от великите експерти в тази област, разбира се, беше - благословен да е - кардинал Уолси. Много внимавайте какво вкарвате в главите на хората, защото след това е практически невъзможно да се промени, нали? (Смях) Всъщност, не съм съвсем сигурен как е умрял той. Дали накрая е бил обезглавен, или обесен? (Смях) Тези въпроси, които, разбира се, сте разбрали правилно и не сте обсъждали, и така нататък, а аз... знаете ли, обикновено избирам хора, които да унижа, но не и в този случай.

Едно малко семенце тежи много, а по същество всички тези вещества, 99 процента от тези вещества, идват от въздуха. Гарантирам, че около 85 процента от вас, или може би по-малко в TED, биха казали, че идват от почвата, а някои хора, вероятно двама от вас, биха дошли да спорят с мен после и да кажат, че всъщност идват от почвата. Ако това беше вярно, из страната щяха да обикалят камиони, пълнещи градините на хората с почва - би било фантастичен бизнес. Но всъщност не правим това. Тази маса идва от въздуха. Взел съм си всички изпити по биология в Британия с наистина добри оценки, но все пак излязох от училище с мисълта, че тези вещества излизат от почвата.

Второ - можете ли да запалите малък фенер с батерия и парче жица? Да, можете, и след секунда ще ви покажа как се прави това. А сега - имам някои доста лоши новини - имах един видеоклип, който смятах да ви покажа, който за съжаление... звукът не работи в тази зала, затова ще ви опиша по истински монтипайтънски начин какво се случва в това видео. Във видеото група изследователи отиват в Масачузетския технологичен институт в деня на дипломирането. Избрахме МТИ, защото очевидно той е много далеч оттук и не бихте имали нещо против, но нещата стават горе-долу по еднакъв начин в Британия и на западното крайбрежие на САЩ и им зададохме тези въпроси - зададохме тези въпроси на дипломанти по науките, а те не можаха да им отговорят. И така - много хора казват: "Бих бил много изненадан, ако ми кажете, че това идва от въздуха. Това е много изненадващо за мен." И това са дипломанти по науките. И приключваме - за да съкратим - с: "Ние сме най-великият научен университет в света", защото британците обичат високомерието. (Смях) И когато зададохме този въпрос на дипломирани инженери, те казаха, че това не може да се направи. А когато им дадохме батерия, парче жица и крушка и попитахме: "Можете ли да го направите?" Те не можаха. Нали? Това не е по-различно от Имперския колеж в Лондон, между другото, не е някаква антиамериканска кампания.

Или нещо подобно. А причината това е важно е, че плащаме много, много пари, за да обучаваме хората, и поне да го правим както трябва. Има също и някои обществени причини да искаме хората да разбират какво се случва при фотосинтезата. Например, половината от въглеродното уравнение е колко отделяме, а другата половина от въглеродното уравнение, тъй като съм много съвестен като попечител на Кю, е колко поемат нещата, а те поемат въглероден двуокис. Това всъщност правят растенията, за да преживеят. И, за финландците сред публиката, ако има такива - това е финландска игра на думи, ние - и буквално, и метафорично - се пързаляме по тънък лед, ако не разбираме тези неща. А ето как става това с батерията и крушката. Толкова е лесно, нали? Разбира се, всички го знаехте. Но ако не сте си играли с батерия и крушка, ако само сте виждали диаграма на електрическа верига, може и да не успеете да го направите, и това е един от проблемите.

А защо е по-горещо през лятото, отколкото през зимата? Като деца научаваме, че ако се приближиш до нещо горещо, то те изгаря. Това е много мощен начин за обучение и се случва на доста ранен етап. Като продължение на това си мислим: защо е по-горещо през лятото, отколкото през зимата? Трябва да е, защото сме по-близо до слънцето. Убеден съм, че повечето от вас ще отговорят така. О, всички клатите глави, но само няколко от вас клатят глави много уверено, а други правят нещо такова. Добре. През лятото е по-горещо, отколкото през зимата, защото лъчите от Слънцето се разстилат повече, заради наклона на Земята. А ако смятате, че наклонът ни накланя по-близо - не, не е така. Слънцето е на 93 милиона мили разстояние, а ние се накланяме ето така, нали? Всъщност няма значение, че в Северното полукълбо сме по-далеч от Слънцето през лятото, но това всъщност не променя нещата.

А сега - скицираната диаграма на слънчевата система. Ако вярвате, както вероятно е при повечето от вас, че през лятото е по-горещо, отколкото през зимата, защото сме по-близо до Слънцето, сигурно сте нарисували елипса. Това би обяснило всичко нали? Освен че, във вашата - вие кимате - във вашата елипса мислили ли сте си: "Ами какво се случва през нощта?" Между Австралия и тук, нали, имат лято и имат зима, а какво... дали Земята някак се втурва към Слънцето през нощта, а после се втурва пак обратно? Искам да кажа - става нещо много странно и държим тези два модела в главата си, на правилното и неправилното - правим това, като човешки същества, във всички области.

Ето възгледът на Коперник за това как изглежда слънчевата система като план - доста подобно на това, което би трябвало да имате върху вашето парче хартия. Нали? А това е възгледът на НАСА. Смайващо подобни са. Надявам се, че сте забелязали съвпадението тук. Какво бихте направили, ако знаехте, че хората имат тази погрешна представа, в главите си, за елиптични орбити, причинена от преживяванията ни като деца? Каква диаграма на слънчевата система бихте им показали, за да им покажете, че всъщност не е така? Бихте им показали нещо такова, нали? Това е план, гледан отгоре надолу. Но не - вижте какво намерих в учебниците - това се показва на хората, нали? Тези са от учебници, от уебсайтове - образователни уебсайтове, и почти всичко, което намерите, е такова. А причината да е такова е, защото е смъртна скука да имаш куп концентрични кръгове, а това е много по-вълнуващо - да гледаш нещо от този ъгъл, нали? Нали? А като го правиш под този ъгъл, ако имаш тази погрешна представа в главата си, тогава това двуизмерно представяне на нещо триизмерно ще са елипси. Значи вие... това е боклук, не е ли - както се казва? Значи, с тези умствени модели търсим доказателство, което подкрепя нашите модели. Правим това, разбира се, с въпроси относно расата, политиката и всичко останало, правим го също и в науката. Ние гледаме - просто гледаме - а учените го правят постоянно - ние търсим доказателство в подкрепа на нашите модели, а някои хора просто са твърде способни и готови да осигурят доказателство, подкрепящо моделите.

И така, тъй като съм в Съединените щати, ще се заяждам с европейците. Това са примери за нещо, което бих нарекъл лоша практика в науката, един вид центрове за обучение. Тези снимки са от Ла Вилет във Франция и крилото "Добре дошли" на Научния музей в Лодон. Ако погледнете начина, по който са конструирани тези неща, има много посредничество от стъкло, и е много синьо, някак професионално, по онзи начин, нали знаете как Уди Алън излиза изпод чаршафите в онази сцена в "Ани Хол" и кава: "Боже, това е толкова професионално", и че няма... няма страст в него и не можеш да го пипнеш, нали, и, разбирате ли, възнамерявах да е игра на думи. Що се отнася до добрата интерпретация, ще използвам един пример отблизо - Експлораториума в Сан Франциско, където всички неща... демонстрациите и така нататък, са направени от ежедневни обекти, които децата разбират, много е земно - могат да се заемат с тях и да експериментират. Знам, че ако дипломантите в МТИ и Имперския колеж в Лондон са имали батерията и жицата и някои други неща, и са имали възможност да го правят, биха научили как всъщност работи, вместо да си мислят, че следват диаграмите на електрически мрежи и не могат да го направят. Добрата интерпретация е свързана повече с неща, които са веществени, и от моя свят, нали? Неща, които... където няма допълнителна бариера от парче стъкло, или преработен титан, всичко изглежда фантастично, нали? А Експлораториумът прави това наистина, наистина добре - той е аматьорски, но аматьорски в най-добрия смисъл, с други думи - коренът на думата, означаващ любов и страст.

Значи, децата не са празни съдове, нали? Както би казал Монти Пайтън, малко е като Тайния печат на лорда да се говори така, но това ще рече, че децата не са празни съдове. Те идват със свои собствени идеи и свои собствени теории, и, освен ако работите с тях, тогава няма да можете да ги промените, нали? Вероятно и аз не съм променил вашите представи за това как действа светът и Вселената. Но това се отнася със същата сила за въпроси като продажбата на нови технологии. Например, ние сме... в Британия се опитваме да правим дигитално превключване на цялото население към дигитални технологии за телевизия. И едно от трудните неща е, че когато хората имат предубеждения за начина, по който работи всичко това, е доста трудно те да се променят. Ние не сме празни съдове - умствените модели, които имаме като деца, продължават да съществуват и когато вече сме възрастни. Лошото образование всъщност носи повече вреда, отколкото полза. В тази страна и в Британия магнетизмът е разбиран по-добре от децата, преди да са ходили на училище, отколкото след това. Същото важи и за гравитацията - две концепции, така че... това е доста унизително, като... разбирате ли, ако сте учител и гледате "преди" и "след", това е доста притеснително. Справят се по-зле на тестове после, след обучението. И ние заговорничим, подготвяме тестове, или поне в Британия, така че хората да ги минават. Нали? Правителствата се справят много добре. Потупват се сами по гърба. Нали? Ние заговорничим, и всъщност ако вие... ако някой беше подготвил тест за мен, когато се явявах на изпитите си по биология, за да разбере наистина - да види дали съм разбрал - повече от това просто да събереш нишесте и йод заедно и да видиш как посиняват, а наистина да разбираш, че растенията са взели масата си от въздуха, тогава може би щях да се справя по-добре в науката. Най-важното е да накараш хората да артикулират своите модели.

Домашното ви е... нали знаете, как крилото на един самолет създава издигане? Очевиден въпрос, и сега ще имате отговор в главите си - а тогава вторият въпрос за това е, уверете се, че сте обяснили как така самолетите могат да летят с главата надолу. А-ха, нали. Вторият въпрос е - защо морето е синьо? И всички вие имате в главата си представа за отговора. А защо е синьо в облачни дни? А, разбирам. (Смях) Винаги съм искал да кажа това в тази страна. (Смях) И накрая - моят призив към вас е да позволите на себе си, на своите деца и на всеки, когото познавате, някак да си играе с нещата, защото, разбирате ли, точно чрез игра с нещата, които знаете, допринасяте към другото си обучение. Това не е заместване, а просто важна част от ученето. Много благодаря. А сега - о, о, да, давайте тогава, давайте. (Аплодисменти)