Джонас Елиасън: Как да решим задръстването по пътищата

Здравейте. Ще говоря за задръстване, по-точно, за задръстване на пътя. Задръстването на пътя е широко разпространено явление. То съществува във всички градове по света, което е малко изненадващо. Мисля си, колко са различни градовете. Има типично европейски градове с добър обществен транспорт, най-вече, с голям капацитет на пътищата. Но от друга страна, има американски градове. Движението им се регулира само. Американските градове са: с много пътища, разпръснати в голяма област, почти без обществен транспорт. Има развиващи се градове по света с разнообразни транспортни средства, различни модели за използване на земята и които са разпръснати, често пъти са с градско движение. Планьорите на трафика по света са опитвали различни мерки: компактни градове или разпръснати градове, с много пътища или с много обществен транспорт, или с много алеи за велосипедисти, или с много различни неща, но нищо не вършеше работа.

Но всички тези опити имаха едно общо нещо. Те се опитват да измислят, какво трябва да направят хората, вместо да карат в пик - часовете. Те се опитват да планират, какво трябва да направят хората, да планират живота им.

Планирането на сложна социална система е много трудно и нека да ви разкажа една история. През 1989 г., когато падна Берлинската стена, един урбанист в Лондон получи телефонно обаждане от негов колега в Москва, който му каза: "Здравей, аз съм Владимир. Искам да знам, кой отговаря за доставянето на хляб в Лондон?"

Урабнистът в Лондон отговори: "Какво искате да кажете, кой отговаря в Лондон - никой не отговаря". "Трябва някой да отговаря. Това е много сложна система. Някой трябва да управлява всичко това".

"Не. Никой не отговаря. Не съм мислил за това. То се организира от само себе си".

Организира се от само себе си. Това е пример на сложна социална система, която се организира от само себе си и това е от много голямо значение. Когато се опитвате да решите сложни социални проблеми, правилното нещо, което трябва да правите, е да създадете поощрения. Не планирате детайли и хората решават какво да правят, как да се адаптират в тази схема.

Нека да разгледаме, как можем да използваме това, за да се справим със задръстванията по пътищата.

Това е карта на Стокхолм, родният ми град. Стокхолм е средно голям град с около два милиона души население, Но Стокхолм има и много вода, а много вода означава много мостове - тесни мостове, стари мостове - което означава много задръствания по пътищата. Тези червени точки показват частите, в които има най-много задръствания, които са мостове, които водят до вътрешността на града. Тогава някой реши, че освен добър обществен транспорт, освен харченето на пари за пътища, нека шофьорите да плащат едно или две евра за тези тесни входове.

Едно или две евра, това не са много пари, искам да кажа, в сравнение с таксите за паркинг, таксите за шофиране, т.н., и вероятно се очаква шофьорите да не реагират на тази сравнително малка сума. Грешите. Едно или две евро беше достатъчно, за да накарат 20 процента от колите да изчезнат в натоварените часовете. 20 процента, това е голяма цифра, но все още има 80 процента, които карат по задръстени пътища. Защото 80 процента от колите са там. Това също е грешно, защото движението е нелинейно, което означава, че след като минете над праг на известен капацитет, задръстването започва да се увеличава бързо. Но за щастие, то работи и по обратен начин. Можете да намалите движението, а задръстването ще се намали много по-бързо, отколкото мислите. В Стокхолм бяха въведени такси за движение по време на задръстване на 3.01.2006 г. и първата снимка тук, е снимка на Стокхолм, една от типичните улици на 2-ри януари. Първият ден с такси за движение в задръстване изглеждаше така. Това се случва, когато 20 процента от колите изчезнат от улиците. Намалявате задръстването.

Шофьорите на коли се адаптират. След малко те се движат пак там, защото са привикнали към таксите. Отново грешите. Преди шест и половина години, откакто таксите за движение в задръстване бяха въведени в Стокхолм, все още имаме ниско ниво на движение.

Но виждате, че тук има разстояние във времевите серии през 2007 г. Таксите за движение в задръстване бяха въведени като пробни такси и бяха въведени през януари и бяха забранени в края на юли и бяха последвани от референдум и бяха въведени през 2007 г., което, разбира се, беше отлична научна възможност. Това беше забавен експеримент и го направихме два пъти. Искам да правя това веднъж годишно, но няма да ми позволят. Но все пак, беше забавно.

Направихме го. Каква се случи? Това е последният ден с такси за движение в задръстване, 31-ви юли и виждате същата къща през лятото, а лятото в Стокхолм е много хубаво време от годината и първият ден без такси за движение в задръстване изглеждаше така. Всички коли излязоха и дори трябваше да се възхищавате на шофьорите. Те се адаптират много бързо. През първият ден всички караха. Този ефект продължи. Цифрите за 2007 г. изглеждаха така.

Сега тези цифри са вълнуващи и малко изненадващи и е много полезно да се знае, но най-изненадващата картинка не е тази, Ето я. Тази графика показва обществена подкрепа за такси за движение в задръстване в Стокхолм и виждате, че те бяха въведени в началото на пролетта на 2006 г. и хората бяха против тях. Седемдесет процента от населението не искаше това. Но това, което се случи, когато таксите за движение в задръстване бяха въведени, не беше това, което очаквахте, че хората ще ги мразят още повече. Обратно, те промениха мнението си и сега има 70 процента подкрепа за поддръжка на таксите за движение в задръстване, нека го повторя: 70 процента от населението в Стокхолм иска да има цена на нещо, което е било безплатно.

Добре. Защо това е така? Помислете за това по този начин. Кой се е изменил? 20-те процента шофьори, които не карат със сигурност трябва да са недоволни. Къде са отишли? Ако искаме да разберем това, ще разберем как хората могат да бъдат толкова щастливи за това. Проведохме голямо допитване чрез интервюта с много туристически услуги и се опитахме да разберем кой се е изменил. Оказа се, че самите те не знаят. (Смях) Поради някаква причина, шофьорите са уверени, че могат да карат по същия начин, както преди. Защо? Защото тези модели на пътуване са много по-нестабилни, отколкото си мислите. Всеки ден, хората взимат нови решения, изменят се, света около тях се изменя и всеки ден всички тези решения се изместват от шофирането в пиковите часове по начин, по който хората не забелязват. Дори не съзнават това.

Другият въпрос, кой ги промени? Кой промени мнението им и защо? Проведохме друго изследване чрез интервюта, опитахме се да разберем, защо хората смениха мнението си и коя група е сменила мнението си. След като анализирахме отговорите, се оказа, че повече от половината от тях вярват, че не са променили мнението си. Те са убедени, че винаги са харесвали таксите за движение в задръстване. Което означава, че можем да намалим движението през този кордон с 20 процента както и намаленото задръстване и хората дори не съзнават, че са променили мнението си и вярват, че винаги са харесвали това.

Това е силата, когато се опитвате да решите сложни социални проблеми и когато правите това, не трябва да казвате на хората, как да се адаптират. Трябва да ги бутате в правилната посока. Ако направите това правилно, хората ще възприемат промяната и ако го направите правилно, те ще го харесат. Благодаря! (Аплодисменти)