Джон Уокър пресъздава велики изпълнения

99 процента от нас имат мечтата на слушателите. Тъй като не са музиканти - на слушателите, нали? И ние желаем едно нещо, въпреки че не го знаем през цялото време. Ние желаем да сме в стаята с музиканта, в деня, когато музиката е записна, в деня, когато e изсвирена. Ходим на концерти на живо, и получаваме това, доколкото можем. Но след това слушаме другите 99 процента от нашите неща на запис. И се оказва, че колкото по-назад отидете в историята, толкова по-грубо звучи. И така ние казахме, има решение за това. Да разделим изпълнението като нещо извън записа, което е как е направен. Знаете ли, нещото с микрофони в стаята през целия ден. Но самото изпълнение е как музикантите работят с пръстите си, и какви инструменти те използват. И това са данните, скрити във вътрешността на записа. За да се направи това е нужен много хардуер и софтуер, който работи с много висока резолюция. Ямаха прави невероятно нещо, наречено Disklavier Pro, което изглежда като хубавия роял там -- и най-вероятно не осъзнавате, че ще направи всички тези неща -- но е пълен със соленоиди, и оптична връзка, и компютри и всички тези неща - най-високата резолюция от Япония. И това просто не работеше, докато не можахме да пресечем тази линия, наречена висока резолюция. И ние бяхме в състояние да пресечем тази линия, наречена тайнствена долина, по отношение на изкуствен интелект. Имаме процес, при който ние, знаете ли, един вид поставяме това в компютъра и го дигитализираме, а след това правим цялостен анализ. И ние гледаме всяка нота поотделно, и всички атрибути на тези ноти: колко силно са били удряни, и как те са били задържани, и как си движите пръстите на ръцете. Така, трябваше да разработим цяла нова наука за това как движите пръстите си. И, знаете ли, това е нещо, което учителят ви по пиано ви учи, но никога не сме имали наука за тези неща.

Ще започна с Глен Гулд. Той почина преди 25 години, и е роден преди 75 години. Беше любим пианист, може би най-култовия пианист на 20-ти век. Той просто се уморил да бъде пред публика, и се чувствал като - "дресирана маймуна", което всъщност е неговия израз. Така той се оттеглил, и не правил нищо, освен усъвършенстване на работата си. Специалност на Гулд беше свиренето на Бах. Може би най-известния му запис е нещо, наречено "Голдбергови вариации." Бах писал теми и вариации само веднъж. Той написал някои ранни пиеси, но в края на живота си, в своя зрял период, казал: "Ето една тема -- 30 вариации." Всъщност темата не е дори мелодията, това е основната част. И Гулд я записал в два важни записи, които може да знаете, един в моно, и един в стерео. За този в моно, между другото, той използва педал, и като станал по-възрастен той казал: "Не, не, чакайте малко. Ще стана много прецизен относо това и няма да използвам педала." Това, което искам да ви пусна на живо е версията от 1955 г., и ще изсвирим първите две пиеси от нея. Глен Гулд, 1955 г. (Музика) Какво ще кажете за това? (Ръкопляскания)

Така, нека ви разкажа малко за това как е направено това. Първо, нека ви отведа до крайната стъпка. Това е - имаме доста сложен процес, от, нали знаете, софтуер и музиканти и така нататък, но когато направим всичко знаем, че ухото е окончателен арбитър. Можем да свирим оригинала в едното ухо, и нов запис в другото. Така че аз ще направя това пред вас точно сега, това, което току-що чухме. В десния високоговорител ще бъде оригиналния запис, а в левия говорител ще бъде новия запис -- всъщност на един инструмент, като този тук, и аз ще ги просвиря заедно, по едно и също време. (Музика) Това е оригинала. (Музика)

Преди Джурасик парк, не е имало наука за това как кожата виси отделена от мускула, нали? Така че в света на видеото, ние сме били в състояние да измислим, в нашия живот, естествено поведение. И това е един вид друг пример, за поставяне на науката зад естествено поведение. И освен това, вие чухте оригинала. В крайна сметка, аз започнах с изживяване. Изживяването е: искам да бъда в стаята и да чуя музикантите. Много от вас могат да си позволят да купят един от тези. Но, ако не можете, сега има по-висока резолюция съраунд звук. И трябва да ви кажа, ако не сте чували висока резолюция съраунд (звук), отидете при вашия аидио дилър, вашия аудиофилски дилър. Той е толкова по-реалистичен в сравнение с обикновеното стерео. Но ако нямате това, вероятно можете да слушате на вашите слушалки. И така, на същия диск имаме пет записи -- Sony има пет записи. И вие може да слушате със слушалки, с това нещо, наречено "запис за двете уши". И това е глава на макет, която стои в предната част на уреда, и има микрофони, където са ушите. Когато поставите слушалките и слушате това, сте вътре в тялото на Глен Гулд. Това изглежда смешно, докато -- знаете ли, музикантите, това са музиканти, които свирят на пиано, слушат това, и казват, "Не мога да повярвам! Това е просто като свирене на пиано." Освен, че сега сте вътре в тялото на Глен Гулд, който свири на пиано, и чувството е, като че пръстите ви вземат решенията, и се движат през цялото изпълнение. Това ще промени пазара.

Ето сега нещо, което знаем, във великолепно качество. Целият процес е много чувствителен на температура и влажност. Това, което чухте днес не е съвършено. Това е амалгама от дърво, и чугун, и кече, и стоманени струни, и всичко това, и всички те са невероятно чувствителни на температура и влажност. Така че, когато започвате звукозаписна сесия, трябва да спрете след всяка пиеса, и да сглобите отново пианото, ако е необходимо. Ето я цялата дейност, един вид настрани, и главата-макет, и нашите зукозаписни инженери, стоят наоколо, докато сглобяваме отново пианото. Без да поставяме дати на тези неща, стъпка по стъпка, музиката ще се превърне в данни, като всяка област, която се е появила през последните 35 или 40 години. Аудиото се появи много късно в тази игра -- не говоря за дигитализиране, и битове, и повторно мастериране -- говоря за това да се преобразува от данните, от които е било направено, което е как то е било изпълнено. Аудиото дойде по-късно, защото ушите ни са много трудни за подлъгване -- те са с висока разделителна способност, и са свързани направо с нашите емоции, и не могат да бъдат подлъгани много лесно. Очите ви са много щастливи с малко цвят и движение, нали знаете.

Добре, в един епизод на Стар Трек. (Смях) Разбирам -- всичко ми се изясни вчера там. Епизодът на Стар Трек за мен беше, в който Джеймс Дейли играе Матусал -- спомняте ли си го? И в един момент той танцува с неговата -- и няма да ви съсипя епизода от 1967. Нали, знаете ли за какво говоря? И Нимой, съжалявам, Спок сяда зад пианото, и той започва да свири този валс на Брамс, и всички танцуват на него. И след това Спок се обръща и казва, "Джеймс, аз знам всички валсове на Брамс, и не вярвам, че това е един от тази категория. " Ето, за това говоря. Искам да чуя валсовете, които Брамс не е написал. Искам да чуя пиесите, които Хоровиц не е свирил. Но аз вярвам, че сега сме на път да достигнем до данни, с които можем да отделим шаблони, стилове, и формули, и всички тези неща -- отново, което сте видяли да се случва в света на компютърната графика. Това вече идва на този свят. Преходът ще бъде това. Сега се казва, ние мислим, че музиката са ноти, и как те се свирят. И аз вярвам, че това идва. Защото това, което току-що чухте, беше компютър, който свири данни -- а не Глен Гулд в стаята. И все пак беше като човек. И аз вярвам, че ще стигнем до следващата стъпка, истинската мечта на слушателите. Всеки път, когато слушате запис днес, всеки път, когато извадите IPod-а си, или каквото и да е, всеки път, когато го слушате, това е едно и също нещо - това е замръзнало. Няма ли да е готино, ако всеки път, когато слушате то да бъде различно? Тази сутрин сте тъжни, искате да чуете вашата песен, същата песен, да бъде изсвирена по-тъжно, отколкото вчера. Искате да я чуете свирена от различни музиканти. Искате да я чуете в различни стаи и каквото и да е там.

Видели сме всички тези Стар Трек епизоди, и също всички тези холодек епизоди. Всеки път, когато слушам това, настръхвам. Това е толкова невероятно, това е толкова вълнуващо. Всеки път, когато слушам този запис е като, о Боже мой, не мога да повярвам, че съм в същата стая. Не мога да повярвам, че това се случва. Това е много по-добро изживяване, от каквото и да сте свикнали да слушате, в каквато и форма. И накрая, ще приключа с една минута от Арт Тейтъм. Наистина надхвърлих бюджета си тук. Направихме нов запис от него, свирейки в Шрайн Аудиториум през септември. Това беше концерт, който той записа в Шрайн Аудиториум през 1949 г. И трябва да ви кажа, имаме тази лаборатория, където изграждаме и измерваме всичко, в Роли, Северна Каролина, и ние излетяхме до Лос Анджелис. Като президент на компанията, не се чувствах много комфортно за това, къде се намираме. Това бе истински неприятно усещане, когато цялото ни оборудване излезе, и целия екип на Sony, и хората, седяха там в публиката. И ние поставяме пианото на видно място на сцената в Шрайн -- която не се е променила от 1949 г., все още побира 6000 души -- и на видното място на сцената, Тейтъм започна да свири ... и всяка нота, всеки такт, всяко легато, всеки акцент, всеки педал беше перфектен, защото той ги свиреше за тази зала, на този ден. И ние записахме тези данни още веднъж. Искам да чуете това точно сега. И за щастие е точно тук -- това е бис, който той изпълняваше често. Дълъг е една минута. Това е ирландска жига, и искам да чуете чувството му за хумор. (Музика) (Ръкопляскания) И точно това е, което и публиката на живо направи. (Ръкопляскания) Много ви благодаря, Майкъл, благодаря ти за тази възможност.