Джон Маеда за простотата

За простотата. Какъв страхотен начин да започнеш. Първо, наблюдавам тази тенденция, при която има тези книги от сорта на "Това и онова за глупаци" (For Dummies). Знаете ли ги тези книги, "Това и онова за глупаци?" Дъщерите ми изтъкнаха, че приличам много на обложката, така че това е малък проблем. (Смях) Но търсих в Amazon.com други подобни книги. Знаете ли, че има нещо, озаглавено "Наръчник на пълния идиот"? В известен смисъл се е изградил цял бизнес модел около това да си глупав. Харесва ни технологията да ни кара да се чувстваме зле, по някаква странна причина.

Но на мен тази тенденция наистина ми харесва, затова написах книга "Законите на простотата". Бях в Милано миналата седмица, заради издаването й в Италия. Това е един вид книга по въпроси... въпроси за простотата. Много малко отговори. Чудя се също, що е простота? Добра ли е? Лоша ли е? Сложността по-добра ли е ? Не съм сигурен.

След като написах "Законите на простотата," ми беше писнало от простота, както може да си представите. И така, в живота си открих, че ваканцията е най-важното умение за всеки човек от типа постигащи твърде много. Защото фирмите винаги ще ви отнемат живота, но никога не могат да ви откраднат ваканцията... на теория. (Смях)

И така, отидох на Кейп миналото лято, за да се скрия от простотата и отидох до "Гап", защото имам само черни панталони. Затова отидох и си купих шорти в цвят каки, или каквото там е, а за съжаление марката им беше свързана изцяло със "Запазване на простотата". (Смях) Отворих едно списание, а рекламата на "Виза" беше: "Бизнесът изисква простота." Проявявам снимки, а Кодак казва: "Пази простотата". Затова се почуствах някак странно, че простотата един вид ме преследваше навсякъде.

И така, включих телевизора, а и не гледам много телевизия, но може би познавате това лице... това е Парис Хилтън, очевидно. Тя води едно шоу, "Простият живот." Гледах го. Не е много просто, малко объркващо. (Смях) Затова потърсих друго предаване за гледане. Отворих телевизионната програма, а шоуто "Лесният живот" беше много популярно по канал Е!. Повтаряха го отново, и отново, и отново. (Смях) Всъщност, това беше травматизиращо.

Отново поисках да избягам, излязох навън при колата ми, а на Кейп Код пътищата са идилични... всички ние в тази зала можем да шофираме. Когато караш, тези знаци са много важни. Това е много прост знак, означава "Път" и "Наближава път." През повечето време карах, нали така, и тогава забелязах този знак. (Смях) И така си помислих, че сложноста ме атакува внезапно и си казах: "А, простота... много важно."

Но после си помислих, "О, простота, как би било това на плажа? Ами ако небето беше 41 процента сиво... нямаше ли това да е съвършеното небе?" Искам да кажа, това просто небе. Но всъщност небето изглеждаше ето така; беше красиво, сложно небе.

Нали знаете, с розовите и сини отенъци. Не можем да не обичаме сложността. Ние сме човешки същества; обичаме сложните неща. Обичаме връзките. Те са много сложни. Така че обичаме този тип неща.

Работя на едно място, нарича се Медийна лаборатория. Може би някои от вас са чували за него. Проектирано е от И.М. Пей, един от основните ни модернистични архитекти. Модернизъм означава бяла кутия, а тя е съвършена бяла кутия. (Смях) Някои от вас са предприемачи, и така нататък, както и да е. Миналият месец бях в Google и, божичко, това кафене, човече... Вие, момчета, тук, в Силиконовата долина, имате неща като акции. Разбирате ли, ние в академичните среди получаваме титли, много титли.

Миналата година в TED това бяха всичките ми титли. Имах много титли. Имам титла по подразбиране като баща на куп дъщери. Тази година на ТЕD с удоволствие докладвам, че имам нови титли в допълнение към предишните ни. Още един Помощник-директор по проучванията. Случи се също и това, така че вече имам пет дъщери. (Смях) Това моята малка Рейна. Благодаря. Всъщност, животът ми е доста по-сложен заради бебето, но няма проблем. Мисля, че ще си останем женени.

Но... като поглеждам далеч, когато бях дете... разбирате ли, израснах в една фабрика за тофу в Сиатъл. Много от вас може да не обичат тофу, защото не са яли добро тофу, но тофу е добра храна. Много прост тип храна. Много тежка работа е да се прави тофу. Като бях дете, се будехме в един часа сутринта и работехме до 6 вечер, по шест дни в седмицата. Баща ми беше от типа на Анди Грув, параноик на тема конкуренция. Затова често работехме без нито един почивен ден. Семеен бизнес е равносилно на детски труд.

Ние бяхме страхотен модел. Затова много обичах да ходя на училище. Училището беше страхотно, и може би ходенето на училище ми помогна да се добера до това място в Медийната лаборатория, не съм сигурен. (Смях) Благодаря. Но Медийната лаборатория е интересно място и е важно за мен, защото като студент, следвах информатика и открих дизайна на по-късен етап от живота ми.

Там имаше една жена, Мюриел Купър. Кой познава Мюриел Купър? Мюриел Купър? Тя не беше ли страхотна? Мюриел Купър. Беше откачена. Тя беше и ТЕD-стър всъщност, и ни показа... показа на света как да се направи компютърът отново красив. Тя е много важна част от живота ми, защото тя е човекът, който ми каза да напусна МТИ и да се върна в школата по изкуства. Това беше най-добрият съвет, който някога съм получавал. И така, върнах се в школата по изкуство заради нея. Тя почина през 1994-а и аз бях нает от МТИ да заема нейното място, но това е толкова трудно. Тази изумителна жена, Мюриел Купър.

Когато бях в Япония... учих изкуства в Япония... бях в добро положение, защото някак бях свързан с Пол Ранд. Някои от вас, хора, познават Пол Ранд, най-великият графичен дизайнер... извинявам се. Великият графичен дизайнаер Пол Ранд: направил е логото на Ай Би Ем, на "Уестингхауз"... всъщност той казва: "Проектирал съм всичко." Ико Танака също беше много важен ментор в живота ми - Пол Ранд на Япония. Създал е повечето основни икони на Япония, като марката "Иси Мияке", както и "Муджи".

Когато имаш ментори... а вчера Карим Абдул-Джабар говори за ментори, тези хора в живота ти... проблемът с менторите е, че всички те умират. Това е тъжно, но всъщност в известен смисъл е щастливо, защото може да ги помниш в чистата им форма. Мисля, че менторите, които всички срещаме, някак ни очовечават. Когато старееш и си стресиран, каквото и да е, менторите ни успокояват. Благодарен съм за моите ментори, сигурен съм, че всички вие също.

Защото човешкото е много трудно, когато си в МТИ. "Т" не значи "човешки", а "технология". И заради това винаги съм се чудил за човешкото. Винаги съм търсил в Гугъл тази дума, "човешки", за да открия колко попадения получавм. През 2001 г. имах 26 милиона попадения, а за компютър, защото компютрите са малко против хората,

имах 42 милиона попадения. Да направя като Ал Гор тук. Ако се сравни това, ето така, ще видите, че компютър срещу човек... проследявам това през последната година... компютър срещу човек през последната година се епроменило. Беше някъде към две към едно. Сега хората догонват. Много добре за нас, хората: настигаме компютрите. В областта на простотата също е интересно, значи, ако се сравнят сложности към простота, тя също настига, в известен смисъл. Според мен хора и простота някак са преплетени.

Имам едно признание: не съм човек на простотата. Прекарах цялата ранна част от кариерата си в правене на сложни неща. Много сложни неща. Пишех компютърни програми, за да правя сложни графики като тази. Имах клиенти в Япония, за да правя сложни неща като това. И всъщност в известен смисъл винаги съм се чувствал зле заради това. Затова се криех в едно времево измерение: строях неща в едно времево-графично измерение. Направих тази серия календари за "Шисейдо". Това е календар на цветна тема през 1997-а, а това е календар с фойерверки. Значи, изстрелват се в космоса, защото японците вярват, че когато видиш фойерверки, си по-готин по някаква причина. Затова имат фойерверки през лятото. Много екстремна култура. И последно, това е календар на тема есен, защото имам толкова много листа в двора. Това, по същество, са листата в двора ми.

И така, правил съм много неща от този тип. Имах късмета да съм бил там, преди хората да започнат да правят този вид неща, така че правех всички тези неща, които си играят с очите ти. Чувствам се някак зле заради това. Утре ще говори Паола Антонели; обичам Паола. В момента тя има изложма в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, където в музея са изложени някои ранни творби, по стените. Ако сте в Ню Йорк, моля, идете и я вижте.

Но имах проблем, защото правя всички тези летящи неща а хората казват: "О, познавам работата ви, вие сте човекът, който прави сладки за очите." Като ти кажат това, се чувстваш някак странно. "Сладки за очите" - някак пейоративно, не смятате ли? Затова казвам: "Не, правя месо за очите". (Смях) А месо за очите е нещо различно, нещо по-фиброзно, нещо по-мощно, вероятно. Но как така, месо за очите?

Всъщност, цял живот съм се интересувал от компютърни програми. Компютърните програми по същество са дървета, а когато се прави изкуство с компютърна програма, има един вид проблем. Когато се прави изкуство с компютърна програма, винаги си на дървото, а парадоксът е, че за отлично изкуство трябва да слезеш от дървото. Така че това е един вид усложнение, което съм открил.

За да сляза от дървото, започнах да използвам старите си компютри. Отнесох ги в Токио през 2001-ва, за да правя компютърни обекти. Това е нов начин за писане на стария ми цветен "Класик". Не може да се пише много на него. Открих също, че една инфрачервена мишка откликва на CRT емисии и започва да се движи сама, така че това е саморисуваща машина. И също една година, със синьото бонди G3q от което излизаше кутийка - опасност, като "прас", ей така. Но си помислих: Това е много интересно. Ами ако мога да правя нещо като тест на кола за катастрофи?" И така, имам тест за катастрофи. (Смях) И някак измервам удара. Правил съм такива неща, само за да разбера някак какво представляват тези неща. (Смях)

Скоро след това се случи 11-ти септември, и бях много потиснат. Бях загрижен, че в съвременното изкуство става дума само за пикня и за много тъжни неща, затова исках да мисля за нещо щастливо, затова се съсредоточих върху храната като своя област... като неща от обелени мандарини. В Япония е чудесно да отстраняваш обелката от мандарината наведнъж. Кой е правил това преди? Мандарина от една част? О, момчета, пропускате, ако още не сте го правили. Много беше добре, и открих, че мога да правя скулптури от това, всъщност, в различни форми. Ако ги сушиш бързо, може да правиш слонове и други неща, а жена ми не ги харесваше, защото плесенясват, така че се наложи да престана.

Затова се върнах към компютъра, купих пет големи пържени картофа и ги сканирах всичките. Търсех същия вид хранителна тема и написах софтуер за автоматично изваждане на образи на пържени картофи. Като дете чувах онази песен, нали знаете: "О, красота, просторни небеса, за кехлибарени вълни зърно", затова направих този образ на кехлибарени вълни. Нещо като царевично поле от Средния запад, направено от пържени картофи.

Също така, като дете бях най-дебелият в целия клас, затова обичах "Читос". О, обичам "Читос", вкусотия. Исках да си поиграя някак с "Читос". Не бях сигурен накъде да тръгна с това. Изобретих боя "Чито". Боята "Чито" е много лесен начин за рисуване с "Читос". (Смях) Открих, че "Читос" са добър материал за изразяване. И с тези "Читос" започнах да мисля: "Какво мога да направя с тези "Читос"?

Затова започнах да мачкам частици от картофен чип, както и прецели. Търсех някакъв вид форма, и накрая направих 100 панирани порции. Схващате ли? (Смях) Всяка порция се състои от различни парчета. Хората ме питат как се прави антената. Понякога откриват косъм в храната; от моята коса е. Косата ми е чиста; няма проблем.

Аз съм преподавател на постоянна длъжност, което по същество значи, че вече не се налага да работя. Странен бизнесмодел. Мога да идвам на работа всеки ден, да захващам с телбод пет листа хартия и просто да ги зяпам с капучиното си. И това е. (Смях) Но осъзнах, че животът може да е много скучен, мислих за живота и забелязвам, че камерата ми... дигиталната ми камера спрямо колата ми... много странна работа. Колата е толкова голяма, камерата е толкова малка, и все пак наръчникът за камерата е толкова по-голям от наръчника за колата. Няма никакъв смисъл. (Смях)

И така, бях в Кейп веднъж и написах думата "простота" и открих, по този стране начин в стил М. Найт Шаямалан, че открих буквите М-Т-И, знаете ли думата? В думите "простота" и "сложност" М-Т-И се пояяват в идеална последователност. Малко тайнствено, нали? Затова си помислих, че може да правя това през следващите двайсет години, или нещо такова.

И написах тази книга - "Законите на простотата"... много кратка, проста книга. Има десет дакона и три ключа. Десетте закона и трите ключа - няма да ги преглеждам, нали затова имам книга и затова я има в мрежата безплатно. Но законите са някак като сушито, в известен смисъл: има всякакви видове. В Япония казват, че сушито е предизвикателното. Знаеш, че уни е най-предизвикателното, така че числото десет е предизвикателно... хората мразят числото десет, както всъщност мразят уни. Трите ключа са лесни за схващане - значи, това е анаго, вече сготвено, значи лесно за ядене. Наслаждавайте се на сушито си по-късно, със Законите на простотата. Защото искам да ги опростя за вас. Защото за това става въпрос; трябва да го опростя.

Значи, ако опростя Законите на простотата, имат онова, което се казва "бисквитка спрямо пране". Всеки, който има деца, знае, че ако предложиш на едно дете голяма бисквитка или малка бисквитка, коя бисквитка ще вземе то? Голямата бисквитка. Може да кажеш, че в малката бисквитка има парченца специален шоколад, но не действа. Искат голямата бисквитка. Но ако предложиш на децата две купчини пране за сгъване, малката купчина или голямата, коя ще изберат?

Странно, но не голямата. Мисля, че е толкова просто. Разбирате ли, когато искаш повече, е, защото искаш да му се радваш; когато искаш по-малко, е, защото е свързано с работа. И така, за да обобщя, простотата е свързана с това да живееш живота с повече наслада и по-малко болка. Мисля, че това е просто повече срещу по-малко. По същество, винаги зависи. Написах тази книга, защото исках да проумея живота. Обичам живота. Обичам да съм жив. Обичам да виждам разни неща. Така че според мен животът е голям въпрос, в простота, защото се опитваш да си опростиш живота.

Просто ми е любимо да виждам света. Светът е изумително място. Като сме в ТЕD, виждаме толкова много неща наведнъж. А не мога да не се радвам да гледам всичко в света. Като всичко, което виждаш, всеки път, щом се събудиш. Такава радост е да преживяваш всичко в света. От всичко - от странно хотелско фоайе до защитна мрежа, сложена над прозореца ти, до този момент, в който павирах алеята пред къщата си в черно и тази бяла пеперуда стоеше там, умираща на слънцето.

И така, всичко това ме порази като вълнуващо да съм тук, защото животът е краен. Това ми беше дадено от председателя на "Шисейдо". Той е експерт по стареенето. Тази хоризонтална ос е възрастта ти... дванайсет години, двайсет и четири години, седемдесет и четири, деветдесет и четири години... а това са някои медицински данни. Значи, силата на мозъка се повишава до 60, а после, след 60, някак спада. Потискащо, в известен смисъл.

Също, ако погледнете физическата сила. Разбирате ли, имам много наперени първокурсници в МТИ, затова им казвам: "О, телата ви наистина стават все по-силни и по-силни, но като наближите трийсетте, а после към трийсет и пет, клетките умират." Така. Това ги кара да работят по-усърдно, понякога. А ако вземеш зрението, зрението е интересно. С израстването от кърмаческа възраст зрението се подобрява, а може би в края на тийнейджърските години, скоро след като навършиш двайсет, си търсиш партньор, а зрението ти си отива след това. (Смях)

Социалната отговорност е много интересна. Като остаряваш, може да имаш деца, както и да е. А после децата се дипломират и ти вече нямаш отговорност... това също е много добре.

Но ако някой от вас, хора, попита: "Кое всъщност се повишава? Повишава ли се нещо? Каква е позитивната част от това, разбирате ли?" Мисля, че мъдростта винаги се повишава. Обичам тези осемдесетгодишни, деветдесетгодишни мъже и жени. Те имат толкова много мисли, имат толкова много мъдрост и мисля, че... разбирате ли, тази работа с ТED, дошъл съм тук. Това е четвъртият път, и мисля, че идвам тук заради тази мъдрост. Целият този TED ефект, той някак повишава мъдростта ти. Толкова се радвам, че съм тук, и съм много благодарен да съм тук, рис. Това е изумително преживяване и за мен.