Джон Маеда : Как изкуството, технологиите и дизайнът информират градивните лидери

Трябва да кажа, че съм много щастлив, че съм тук. Както разбрах, тук имаме представители на над 80 държави, което за мен е нова парадигма - да говоря пред хора от всички тези държави.

Във всяка държава, сигурен съм, имате така наречените родителски срещи. Знаете за родителските срещи, нали? Не тези за децата ви, а тези от детството ви, на които родителите ви отиват в училището ви и вашият учител разговаря с тях и е малко неловко. Е, аз помня, че в трети клас, се случи така, че, баща ми, който никога не отсъстваше от работа, типичният работещ емигрант в костюм, отиде в училище да разбере как се справя сина му, и учителят ми му казал "Знаете ли, Джон е добър по математика и изкуство." И той кимнал озадачено, нали разбирате? На другия ден го видях да говори с клиент в нашия магазин за тофу като му каза "Знаете ли, Джон е добър по математика." (Смях)

И това завинаги се загнезди в мен. Защо татко не каза за изкуството? Защо не беше уместно? Защо? Този въпрос ме съпътства цял живот, макар че, всичко е наред, това, че бях добър по математика подтикна баща ми да ми купи компютър, сигурно някои от вас помнят този компютър, моят първи компютър. Кой е имал "Епъл 2"? Потребители на "Епъл 2", супер. (Аплодисменти) Както помните, "Епъл 2" не правеше нищо. Включваш го, пишеш и се появява текст в зелено. В повечето случаи казва, че грешиш. Това беше компютърът, който ние познавахме. Това е компютърът, който изучих, за да отида в ,МТИ мечтата на баща ми. А в МТИ, все пак изучих всички нива на компютъра, а след това отидох в училище по изкуствата, за да се отдалеча от компютрите, и започнах да възприемам компютъра по скоро като духовно място за размишления. Бях повлиян от изпълнителското изкуство - това беше преди 20 години. Направих компютър от хора. Наричаше се "Експеримент за компютър, захранван от хора". Имах отговорник по захранването, драйвър на мишката, памет и т.н., и сътворих това в Киото, старата столица на Япония. Това е стая, разделена на две половини. Включих компютъра и тези асистенти поставят гигантски флопи диск, изработен от картон, и той е вкаран в компютъра. И жената, която е драйвъра на флопи диска, го е облякла. Тя намира първия сектор на диска и взима данните и ги предава, разбира се, на шината. А шината с усърдие отвежда данните до компютъра, до паметта, до процесора, до видео паметта, и т.н., и това е един действащ компютър. Това е шината, наистина. (Смях) И изглежда бърз. Това е драйвърът на мишката, където е XY. (Смях) Изглежда, че се случва бързо, но всъщност е един много бавен компютър, и когато осъзнах колко бавен беше този компютър, в сравнение с това, колко бърз е един истински компютър, това ме накара да се замисля най-общо за компютрите и технологията.

И така днес ще говоря за четири неща. Първите три са за това, как проявих любопитство към технологиите, дизайна и изкуството и пресечната им точка, как те се застъпват и също към тема, която ме занимава, откакто преди 4 години станах президент на училището по дизайн на остров Род : лидерството. И ще говоря за това, как търсех да съчетая тези четири области в синтезис, вид експеримент.

Да започна с технологиите, технологиите са чудесно нещо. Когато "Епъл 2" се появи, наистина не можеше да прави нищо. Можеше да показва текст и и след като изчаквахме известно време, получихме нещата наречени изображения. Помните ли, когато компютърът за първи път показа изображения, тези великолепни, многоцветни изображения? А след няколко години, получихме звук, с качеството на диск. Беше невероятно. Да можеш да слушаш звук на компютъра. А после и филмите чрез "Си Ди-Ром". Беше изумително. Помните ли вълнението? А после се появиха браузърите. Браузърът беше чудесен, но беше много примитивен, много слабо пропусклив. Първо текст, после изображения, чакахме, звук с качество на запис върху диск чрез мрежата, после филми през интернет. Невероятно. А после се появи мобилният телефон, текст, изображения, аудио, видео.А сега имаме "АйФон", "Айпад", "Андроид", с текст, видео, аудио и т.н. Виждате ли определена тенденция тук? Сякаш сме вътре в цикъл, и това усещане за възможностите на боравенето с компютри е нещо, което ме кара да изследвам през последните 10 години, и да се обърна към дизайна, чрез който възприемаме повечето неща, и да вникна в дизайна чрез нашите технологии стана моя страст. Чрез малък експеримент ще ви дам кратък урок по дизайн.

Дизайнерите говорят за връзката между форма и съдържание, съдържание и форма. И така, какво означава това? Ето, съдържание е думата тук горе : страх. Дума с четири букви. Дума за лошо усещане, страх. Страх е изписан чрез шрифт "Лайт хелветика", така че не е много стресиращ, и ако го промените на "Ултра лайт хелветика", става като "А, страх, кой го е грижа?" Нали? (Смях) Взимате същия шрифт "Ултра лайт хелветика и го уголемявате, и ау, това причинява болка. Страх. И така виждате как промяната на мащаба, променя формата. Съдържанието е същото, но усещането е различно. Промените ли шрифта на този, изглежда някак забавно. То е като пиратски почерк, като почерка на капитан Джак Спароу. Ау! Страх! Е това не е страх. Това всъщност е забавно. Или страх като това, вид шрифт за нощен клуб. (Смях) Трябва да отидем в Страх. (Смях) Изумително е , нали? (Смях) (Аплодисменти) Просто променя същото съдържание. Или приближавате буквите една до друга, сбутани са една до друга като на борда на Титаник, и вие изпитвате съжаление за тези букви, усещате страх. Изпитвате чувства към тях. Или променяте шрифта до нещо такова. Много класически. Като скъп ресторант, Страх. Не мога никога да вляза там (Смях) Изумително. Но това е формата, съдържанието.

Ако промените само една буква в съдържането, ще получите много по-добра дума, много по-добро съдържание : свободен. "Свободен" е велика дума. Може да я поднесете почти във всякакъв вид. Свободен с удебелен шрифт звучи като Мандела е свободен. Звучи като аз мога да бъда свободен. Свободен дори с тънък шрифт, звучи като "О, аз мога да дишам свободно." Усещането е страхотно. И дори свободен с отдалечени букви, е сякаш "О, мога да дишам леко." И мога да добавя син фон и гълъб, и получавам безплатен Дон Дрейпър. (Смях) И така виждате това - форма, съдържание, дизайн действат по този начин. Мощно средство. То е почти като магия, като магъосниците, които сме виждали при TED. Магия. Дизайнът действа така.

Полюбопитствах за това как дизайнът и технологиите се пресичат, и ще ви покажа някои стари разработки, които вече не показвам, за да ви покажа това, което правех преди. И така - да. През 90-те направих много разработки. Това е квадрат, който реагира на звук. Хората ме питат защо съм го направил. Не е много ясно. (Смях) Но аз си мислех, че ще бъде чудесно квадратът да ми отговаря, децата ми бяха малки тогава, и си играеха с тези неща като "Ау", разбирате, те биха казали "Ау, Ау". Разбирате, ето така. Ако отидем в магазин за компютри, те биха направили същото. Биха казали "Татко, защо компютърът не отговаря на звук?' И аз по това време наистина се чудех защо компютърът не отговаря на звук? И така направих това като вид експеримент по това време.

И после прекарах много време в света на интерактивните графики и подобни неща, но спрях да го правя, защото студентите ми в МТИ станаха много по-добри от мен, така че трябваше да оставя мишката. Но през 1996 направих последното си творение. Беше черно-бяло, монохромно, напълно монохромно, изцяло с математически интеграли. Наричаше се "Докосни, напечатай, напиши." Отдава почит на чудесната пишеща машина, която майка ми използваше да печата през цялото време, докато беше юридическа секретарка. Има 10 вариации. (Звук от пишеща машина) (Звук от пишеща машина) Има промяна. 10 вариации.Това е сякаш завъртане на буквите. (Звуци от пишеща машина) Това е като пръстен от букви.(Звуци от пишеща машина) Това е отпреди 20 години, така че е като... Да видим, то е като... Обичам френския филм "Червеният балон" Велик филм, нали? Обичам този филм. И тъй това е като вид игра с това. (Звуци от пишеща машина) (Звънец на машинописец) Спокойно е като това. (Смях) Ще покажа последното. Това е за баланса, нали разбирате. То е вид стресиращо напечатване, тоест ако използвате тази клавиатура, можете, един вид, да я балансирате. (Смях) Ако натиснете "Г", животът върви добре, както винаги казвам. "Натиснете "Г" и всичко ще бъде наред. Благодаря ви (Аплодисменти) Благодаря ви.

И така това беше преди 20 години и аз винаги бях в периферията на изкуството. Но като станах президент на училището по дизайн на остров Род, навлязох дълбоко в изкуството, а изкуството е чудесно нещо, изобразителното изкуство, истинското изкуство, Знаете, има хора , които казват "Аз не разбирам изкуството. Изобщо не го разбирам." Това означава, че изкуството действа, разбирате ли? Изкуството се предполага, че е енигматично, тъй че когато казвате "Не го разбирам" това означава "О, това е велико" Изкуството въздейства така, защото изкуството е да задава въпроси, въпроси, на които може и да няма отговор.

В училището имаме впечатляваща зала, наречена Естествена Лаборатория "Една Лоурънс". Там има 80,000 екземпляри на животни, кости, минерали, растения. Знаете ли, че на остров Род, ако някое животно бъде блъснато на пътя, ни викат да го приберем и препарираме.

И за какво ни е е нужна тази зала? Защото в нашето училище, трябва да огледаш истинското животно, предмета, за да разбереш обема му, да го възприемеш. В това училище не е позволено да се прерисува от картина. И много хора ме питат "Джон не можеш ли просто да качиш на цифров носител всичко това? Да го направиш дигитално? Няма ли да е по-добре? И аз често казвам, ами, има нещо специално в това как нещата се правеха преди. Има нещо много различно в това да си представяш какво му е специалното на това, което сме правели преди, дори в тази нова ера. Имам добър приятел, който е творец по нови медии и се казва Тота Хасегава. Работи в Лондон, не всъщност той е в Токио, но когато беше в Лондон, той и съпругата му си бяха измислили игра. Отиват в антикварен магазин, и играта беше следната: Когато си изберат антика, която харесват, питат продавача за нейната история, и ако историята е добра, я купуват. И така влизат в антиквариат, виждат тази чаша и казват "Разкажете ни за тази чаша" И продавачът казва "Тя е стара." (Смях) "Разкажете ни повече", "О, тя е много стара." (Смях) И той установявал отново и отново, че стойността на антиката е свързана с това, колко е стара. Но като творец по нови медии, той размишлявал и казал, нали разбирате, През цялата си кариера създавах изкуство чрез нови медии. Хората казвали "Така ли, какво е вашето изкуство?" То е нова медия. И той осъзнал, че не става дума за старо и ново. А за нещо между тях двете. Не става дума за "стара" вехтория, нов "виртуален облак". Става дума за това, което е добро. Комбинацията между вехтория и виртуален облак, ето там е действието. Виждате това, във всяка интересна творба в днешно време, във всеки интересен бизнес. Как комбинираме тези две неща заедно, за да сътворим добро е много интересно.

И така изкуството поставя въпроси, и лидерството също е свързано с много въпроси. Не функционираме толкова лесно вече. Вече не сме просто авторитарен режим. Като пример за авторитаризма, бях в Русия едно време, разглеждах Санкт Петербург, националния паметник, и видях надпис "Не преминавайте през тревата" и си помислих, е, все пак говоря английски, и вие се опитвате да ме изолирате. Това не е честно. Но открих табела за рускоговорящи, и това беше най-добрата забраняваща табела, която съм виждал. Беше като "Не плувайте, не се катерете, не на всичко." Любимото ми е "Без цветя." Защо ще носиш цветя в националния паметник" Не съм сигурен. и също "Без любов" (Смях) Е, това е авторитаризъм. И какво е това като структура? То е йерархия. Всички знаем, че много системи днес се управляват от йерархия, но както знаем това беше разрушено. Сега става дума за мрежа от връзки вместо за перфектно дърво. Хетерархия вместо йерархия. И това е някак трудно.

Лидерите днес са изправени пред това да водят напред по различен начин, смятам аз. Това е една работа, по която работихме аз и моята колежка Беки Бермонт, относно градивното лидерство. Какво можем да научим от творците и дизайнерите за това как да водим напред? Защото в повечето случаи, редовият лидер обича да избягва грешките. А този , който е творец, всъщност обича да се учи от грешките. Традиционният лидер винаги иска да е прав, докато творческият лидер се надява да е прав. И тази рамка е важна днес, в това сложно, двусмислено пространство, вярвам, че творците и дизайнерите имат много неща, на които да ни научат,

Имах представяне в Лондон,наскоро, където мои приятели ме поканиха да отида за 4 дни и да седя в пясъчник, и аз казах супер. И така седях в пясъчник 4 дни, по 6 часа на ден, със 6 минутни срещи с всеки от Лондон, и това беше наистина мъчително. Но все пак, слушах хората, чувах техните тревоги, рисувах в пясъка, опитвах се да си представя, и беше трудно да си обясня какво точно правех. Разбирате ли? Всичко се състоеше в тези лични срещи, 4 дни. И се почуствах горе-долу като да бъда президент. Беше като "О, това е работата ми". Президент. Провеждам много срещи, нали разбирате?' И в края на това изживяване, аз осъзнах защо го правя. То е защото, това което ние лидерите правим е да създаваме невероятни връзки и се надяваме нещо да произлезе от това, а в тази зала аз откривам толкова много връзки между хора от цял Лондон, лидерството и свързването на хора, е големия въпрос днес. Къде в йерархията или хетерархията се намирате, това е изключително дизайнерско предизвикателство.

И едно нещо, което съм правил е да проучвам как системите могат да съчетаят технологията и лидерството с творческата и дизайнерска перспектива. Нека ви покажа нещо, което вече не показвам никъде. Това е програма за рисуване, която написах на питон. Знаете, че има "Фотошоп"? Това е "Пауьршоп", и начина, по който работи е да представи една организация. Знаете управителят не винаги е на върха. Управителят е в центъра на организацията. Би могло да има различни подразделения в една организация, и може да поискате да разгледате различни части. Например частите в зеленото се справят добре, частите в червено се справят зле. Знаете, как вие като лидер сканирате, свързвате, карате нещата да се случват? Например може да отворите дистрибуция тук и да намерите различни подразделения там, и да знаете, че познавате някой в "Еко", ето тук, и тези хора тук са в "Еко", хората, с които можете да се свържете като управител, хора от различни нива в йерархията. И част от предизвикателството да си управител е да намериш връзките между частите, например, може да погледнете в "Проучвание и дизайн" и да откриете някой, който свързва двете звена и това ще бъде важен човек, който да ангажирате. Например, може да искате да получите визуално представяне на това как общувате с тях. Колко чаши кафе изпивате? Колко често им телефорнирате, изпращате ел. писма? Какво е съдържанието на техните ел. писма? Как въздействат? Лидерите биха могли да използват тези системи, за да управляват по-добре начина, по който работят в йерархията. Можете да си представите също как да използвате технология като "Луминосо", момчетата от "Кеймбридж", които са разгледали надълбоко анализа на текст. Какво е съдържанието на вашите комуникации?

И така, този вид системи, вярвам, са важни. Те са насочени системи на социалните медии около лидерите. И вярвам, че този вид перспектива ще продължи да се разраства наред с навлизането на повече лидери в изкуството и дизайна, тъй като изкуството и дизайнът ви дават възможност да мислим в тази посока, да откриваме различни системи като тази, а аз точно започнах да мисля така и се радвам, че го споделих с вас. И така, в заключение, бих искал да ви благодаря за вниманието. Много благодаря. (Аплодисменти) (Аплодисменти)