Джон Лойд описва невидимото

И така, въпросът е: какво е невидимо? В това всъщност има нещо повече, отколкото си мислите. Всичко, бих казал - всичко значимо освен всичко и освен материята.

Можем да виждаме материята. Но не можем да виждаме какво става. Като в това тайнствено изречение, което открих наскоро в "Гардиън". "Бракът претърпял криза през 1865 г., когато съпругът бил убит от съпругата." (Смях) Има цял невидим свят, нали? (Смях)

Виждаме звездите и планетите. Но не виждаме какво ги държи разделени или какво ги събира заедно. С материята, както и с хората, виждаме само кожата на нещата. Не виждаме в моторното отделение. Не виждаме какво движи хората, поне не без известни трудности. И колкото по-отблизо се вглеждаме в нещо, толкова повече то изчезва. Всъщност, ако се вгледате наистина отблизо в нещата, ако се вгледате в основната конструкция на материята, там няма нищо. Електроните изчезват в нещо като влакънца и има само енергия. А енергията не се вижда.

Така че всичко, което има значение, което е важно, е невидимо. Едно леко глупаво нещо, което е невидимо, е тази история, която е невидима за вас. А сега ще я направя видима за вас в умовете ви. Тя е за един депутат на име Джефри Дикенс.

Покойният депутат Джефри Дикенс посетил един празник в избирателния си район. Където и да отидел, на всяка сергия, на която спирал, го следвала неотклонно една предана усмихната жена с неописуема грозота. (Смях) Колкото и да опитвал, не можел да се отърве от нея. След няколко дни получил писмо от избирателка, която пишела колко му се възхищава, след като го срещнала на един празник, и го молела за автограф. След името й в скоби било написано подходящото описание "конско лице". (Смях)

"Подценил съм тази жена - помислил си г-н Дикенс. - Тя не само че е наясно с физическата си противност, а я обръща в своя полза. Една снимка не е достатъчна." Затова той купил пластмасова рамка, в която да сложи снимката. А на снимката изписал със завъртулки: "На Конското лице с любов от Джефри Дикенс, депутат." След като я изпратил, неговата секретарка му казала: "Получихте ли онова писмо от жената на празника? Написах на него "Конско лице", за да си спомните коя е." (Смях)

Бас държа, че му се е приискало да е невидим - а вие? (Смях)

Едно от интересните неща покрай невидимостта е, че нещата, които не виждаме, също така и не ги разбираме. Гравитацията е нещо, което не виждаме и което не разбираме. Това е най-малко разбираната от всички четири фундаментални сили и най-слабата. Никой всъщност не знае какво представлява или защо съществува.

Що се отнася до Сър Исак Нютон - най-великия учен, живял някога, той смятал, че Исус е слязъл на Земята, специално за да управлява лостовете на гравитацията. Той е смятал, че заради това е там. Ей, умнико, може и да грешиш за това, не знам. (Смях)

Съзнателност. Виждам лицата на всички ви. Нямам представа какво мисли който и да било от вас. Не е ли изумително? Не е ли невероятно, че не можем да си четем мислите един на друг? Можем да се докосваме взаимно, вероятно и да усещаме вкуса си, ако се приближим достатъчно един до друг. Но не можем да си четем мислите един други. Намирам това за твърде удивително.

В суфитската вяра, тази велика религия от Средния Изток, която, твърдят някои, е пътят на всички религии, всички суфитски водачи са телепати - така казват. Но главното им упражнение в телепатия е да изпращат мощни сигнали към останалите от нас, че тя не същестува. И затова не мислим, че съществува - тъй като суфитските водачи ни влияят.

По въпроса за съзнателността и изкуственият интелект. Всъщност изкуственият интелект, както и проучваниета на съзнателността, не са стигнали доникъде. Нямаме идея как работи съзнателността. А изкуственият интелект - не само че не са създали изкуствен интелект, не са създали още изкуствена глупост. (Смях)

Законите на физиката: невидими, вечни, вездесъщи, всемогъщи. Да ви напомня за някого? Интересно. Аз, както може да се досетите, не съм материалист - аз съм нематериалист. И съм открил една много полезна нова дума - игностик. Окей? Аз съм игностик. Отказвам да бъда изправен пред въпроса дали Бог съществува, докато някой не дефинира порядъчно термините. (Смях)

Друго, което не виждаме, е човешкият геном. И това е все по-странно. Защото преди около 20 години, когато започнаха да дълбаят в генома, смятаха, че той вероятно ще съдържа около сто хиляди гени. Генетиците ще знаят това, но всяка година оттогава тази цифра се намалява. Сега смятаме, че вероятно има само над 20 хиляди гени в човешкия геном.

Това е изключително. Защото оризът - представяте ли си - известно е, че оризът има 38 хиляди гена. Картофите - картофите! - имат 48 хромозоми. Знаете ли това? С две повече от хората. Също и горилата. (Смях) Не виждате тези неща. Но те са много странни. (Смях)

Звездите през деня. За мен това винаги е очарователно. Вселената изчезва. Колкото повече светлина има, толкова по-малко виждаш.

Времето - никой не може да види времето. Не знам дали знаете това. Съвременната физика - има едно голямо движение в съвременната физика да се реши, че времето всъщност не съществува. Защото то е твърде неудобно за числата. Много по-лесно е, ако всъщност го няма. Не можеш да видиш бъдещето, очевидно. И не можеш да видиш миналото, освен в паметта си.

Едно от интересните неща в миналото е, че особено не виждаш - синът ми ме попита за това оня ден: "Татко, помниш ли какъв съм бил на две години?" Отвърнах: "Да." А той попита: "Аз защо не мога?"

Не е ли изключително това? Не можеш да си спомниш какво ти се е случвало, преди да навършиш две или три години. Което е страхотна новина за психоаналитиците. Защото иначе щяха да останат безработни. Защото там се случва всичко онова, (Смях) което те прави този, който си.

Друго, което не виждаш, е мрежата, на която висим. Това е смайващо. Вероятно знаете, някои от вас, че клетките постоянно се обновяват. Вижда се в кожата и такива неща. Кожата се бели, космите растат, ноктите - такива неща. Но всяка клетка във вашето тяло се замества в някакъв момент. Вкусовите папили - на всеки десетина дни. За черния дроб и вътрешните органи трябва по-малко време. За гръбнака - няколко години. Но след като изминат седем години, нито една клетка във вашето тяло не остава от онова, което е било там преди седем години. Въпросът е: кои тогава сме ние? Какви сме? Какво е това нещо, на което висим, което всъщност сме ние?

Добре. Атоми - не ги виждате. Никой никога няма да ги види. Те са по-малко от дължината на светлинната вълна. Газ - не се вижда. Интересно. Някой наскоро спомена 1600 г. Думата "газ" била измислена през 1600 г. от един холандски химик на име Ван Хелмонт. Казват, че това е най-успешно измислената някога дума от позната личност. Доста добра. Той изобретил също и дума наречена "блас", означаваща астрална радиация. Не се е разпространила, за нещастие. (Смях) Но все пак, браво на него. (Смях)

Има толкова много неща, които... Светлината. Не виждате светлината. Когато е тъмно, във вакуум, ако човек изпрати лъч светлина направо срещу очите си, няма да го видите. Технически погледнато, някои физици няма да се съгласят с нас. Но е странно, че не виждаш лъч светлина, а виждаш само онова, върху което пада той. Намирам това за изключително - да не можеш да виждаш светлината, да не можеш да виждаш тъмнината.

Електричество - не се вижда. Не позволявайте на никого да ви казва, че разбира електричеството. Не разбират. Никой не знае какво представлява то. (Смях) Вероятно си мислите, че електроните в една електрическа жица се движат моментално по жица - къде ти, със скоростта на светлината, когато светнеш лампата. Не е така. Електроните бръмчат по жицата - казват, приблизително със скоростта на разтичащ се мед. (Смях)

Галактиките - има приблизително 100 милиарда във Вселената. 100 милиарда. А колко виждаме? Пет. Пет от 100 милиарда галактики, с невъоръжено око. А една от тях е доста трудна за виждане, освен ако имате много добро зрение.

Радиовълни. Ето още нещо. Хайнрих Херц, когато открил радиовълните през 1887 г., ги нарекъл радиовълни, защото се излъчвали. А някой му казал: "А какъв е смисълът от тях, Хайнрих? Какъв е смисълът от тези радиовълни, които си открил?" Той отвърнал: "Ами, нямам представа. Но смятам, че някой ще им намери приложение някой ден." Ето това правят - радио. Това са открили.

Както и да е - най-голямото нещо, невидимо за нас, е онова, което не познаваме. Невероятно е колко малко знаем. Томас Едисън е казал: "Не знаем и един процент от една милионна част за каквото и да било."

И стигнах до заключението, защото зададохте и друг въпрос: "Какво друго не се вижда?" Точката (смисълът), повечето от нас. Какъв е смисълът? (Смях) (Аплодисменти) Точката не се вижда. Тя по дефиниция няма измерения, като електрон - странно.

Но смисълът - онова, до което съм го свел, е, че има само два въпроса, които наистина си струва да се зададат. "Защо сме тук?" и "Какво да направим по въпроса, докато сме тук?" За да ви помогна, ще ви оставя с две неща от двама велики философи, вероятно двама от най-великите мислители-философи на XX век. Единият - математик и инженер, а другият - поет.

Първият е Лудвиг Витгенщайн, който е казал: "Не знам защо сме тук. Но съм сигурен, че не е за да се забавляваме." (Смях) Бил е весело копеле, нали? (Смях)

Второ и последно - У.Х.Одън, един от любимите ми поети, който е казал: "Тук, на Земята, сме, за да помагаме на другите. А другите за какво са тук - нямам представа." (Смях) (Аплодисменти)