Джон Дилейни: Окабеляване на един интерактивен океан

За момент това, което трябва да направя, е да прожектирам нещо на екрана на вашето въображение. Ние сме в Япония от 17-ти век, на западното крайбрежие, и един дребен, мъдър монах бърза малко преди полунощ по склона на едно хълмче. Той се изкачва на хълмчето, целият подгизнал. Застава там и поглежда насреща към острова, Садо. Оглежда океана и поглегжда небето. После си казва, много тихо: "[Бурно е морето,] [простиращо се насреща до Садо] [Млечният път]" Башо е бил човек с блестящ ум. Казвал повече с по-малко, отколкото всеки човек, когото някога съм чел или с когото съм говорил. Башо, в 17 срички, съпоставил един бурен океан, движен от вече отминала буря, и уловил почти невъзможната красота на галактиката, която е наш дом с милиони звезди, вероятно стотици и стотици... кой знае колко... планети, може би дори океан, който вероятно ще наречем Силвия след време. С наближаването на смъртта му учениците и последователите му постоянно го питали: "Каква е тайната? Как можете да пишете така прекрасни хайку стихотворения толкова лесно?" Към края той казвал: "Ако бихте познали боровото дърво, идете при боровото дърво." Това било.

(Смях)

Силвия е казала, че трябва да използваме всяка възможност, която имаме, за да опознаем океаните. А за да опознаем океаните, трябва да отидем в океаните. Това, за което бих искал да ви говоря малко днес, е наистина преобразяващо връзката, или взаимоиграта, между хора и океани с една нова способност, която още изобщо не е рутинна. Надявам се да стане. Има няколко ключови точки. Едната е, че океаните са централни за качеството на живота на земята. Друга е, че има дръзки, нови начини за проучване на океаните, които още не сме използвали добре. И последната е, че тези дръзки, нови начини, които изследваме като общност, ще преобразят начина, по който гледаме на нашата планета, нашите океани и в крайна сметка това как управляваме вероятно цялата планета, като става дума. Това, което правят учените, когато започнат, е да стартират със системата. Дефинират каква е системата. Системата не е заливът Чесапийк. Не е Каро Арк. Не е дори целият Тих океан. А цялата планета, цялата планета, континенти и океани заедно. Това е системата.

И по същество предизвикателството пред нас е, да оптимизираме ползите и да смекчим рисковете от живот на една планета, движена само от два процеса, два източника на енергия - едната от които е слънчева, която движи ветровете, вълните, облаците, бурите и фотосинтезата. Втората е вътрешна енергия. И те двете воюват една срещу друга почти постоянно. Планински вериги, тектонични плочи движат континентите ноколо, формират рудни находища. Изригват вулкани. Това е планетата, на която живеем. Тя е невероятно сложна.

Не очаквам всички да видите всички подробности тук, но това, което искам да видите е, че това са около 10 процента от процесите, които действат вътре в океаните почти постоянно, и е било така през последните 4 милиарда години. Това е система, съществувала много отдавна. И всички те са еволюирали съвместно. Какво имам предвид с това? Взаимодействат си едно с друго постоянно. Всички те си взаимодействат едно с друго. Така че сложността на тази система, която разглеждаме, тази, движена от слънцето... горната част, най-вече... а долната част е движена частично от входа от топлина отдолу и от дуги процеси. Това е много, много важно, защото това е системата, това е тигелът, от който е произлязъл животът на планетата. И сега е време да го разберем. Трябва да го разберем. Това е една от темите, за които ни припомня Силвия; да разберем този наш океан, тази основна животоподдържаща система, доминантната животоподдържаща система на планетата.

Погледнете тази сложност тук. Само това е променливо. Ако можете да видите сложността, виждате как малките, дребни въртопчета, големите въртопи и движението... това е само повърхностна морска температура, но е невероятно сложно. Един пласт вътре, другите двеста или триста процеса, които всички си взаимодействат, отчасти като функция на температурата, отчасти като функция от всички други фактори, една наистина сложна система. Това е нашето предизвикателство за разбиране - да разбираме тази система и феноменални начини. И в това има някаква неотложност. Част от неотложността идва от факта, че от порядъка на милиард души на планетата понастоящем са недохранени или гладуващи. И част от въпроса е за Коди... който е тук... 16-годишен... и имам позволение да предам това число. Когато той, след 40 години, е на възрастта на Нанси Браун, на планетата ще има още два милиарда и половина души. Не можем да разрешим всички проблеми, като гледаме само океаните, но ако не разбираме основната животоподдържаща система на тази планета много по-задълбочено отсега, тогава напреженията, с които ще се сблъскаме и с които ще се сблъска Коди и дори Нанси, която ще доживее до 98-годишна възраст, наистина ще ни е трудно да се справяме с тях.

Така, да говорим за една друга гледна точка за важността на океаните. Погледнете тази диаграма, която показва топли води в червено, хладни води в синьо, а на континентите, това, което виждате в яркозелено, е растежът на растителността, а в маслиненозелено - измирането на растителността. А долу вляво има един часовник, тиктакащ от 1982-а до 1998-а, а после отново влизащ в цикъл. Това, което ще видите е, че ритмите на растежа, на растителността... под набор на която е храната на континентите... е пряко свързана с ритмите на температурите на морската повърхност. Океаните контролират, или поне значително влияят върху, корелират с моделите на растежа и моделите за суша и моделите за дъжд на континентите. Така че хората в Канзас, на житна нива в Канзас, трябва да разберат, че океаните са централни и за тях. Друга сложност: това е възрастта на океаните. Върху това ще поставя пласта на тектоничните плочи. Възрастта на океана, тектоничните плочи, издига един напълно нов феномен, за който сме чували на тази конференция.

И ще споделя с вас много висококачествено видео, което събрахме в реално време. Секунди след заснемане на това видео хора в Пекин, хора в Сидни, хора в Амстердам, хора във Вашингтон гледаха това. Чували сте за хидротермални вентили, но другото откритие е, че дълбоко под морското дъно има огромен резервоар от микробна дейност, който едва сега сме открили и който нямаме почти никакъв начин да проучваме. Според някои приблизителни оценки биомасата, съдържаща се в тези микроби, живеещи в потоците и пукнатините на морското дъно и отдолу съперничат на общото количество жива биомаса на повърхността на планетата. Изумително прозрение. А сме го открили едва наскоро. Това е много, много вълнуващо. Може да се окаже следващата дъждовна гора, с оглед на лекарствата. Знаем малко или нищо по въпроса.

Е, Марсел Пруст се е изразил чудесно - "Истинското пътуване на откриването се състои не толкова в търсене на нова територия, а вероятно в това да имаш нов набор от очи", нови начини за виждане на нещата, нова умствена нагласа. Много от вас помнят ранните етапи на океанографията, при които трябваше да използваме това, което имахме на разположение за употреба. И не беше лесно. В онези дни не беше лесно. Някои от вас го помят, сигурен съм. А сега имаме цял комплект инструменти, които всъщност са доста мощни - кораби, сателити, закотвяния. Но те не са съвсем достатъчни. Не ни дават съвсем онова, което ни трябва.

И програмата, за която исках да ви говоря съвсем малко тук, беше финансирана и включва автономни превозни средства като това, минаващо през основата на това изображение. Моделиране: отляво има сложен изчислителен модел. Отляво има един нов тип закотвяне, което ще ви покажа само след секунда. И въз основа на няколко точки, океаните са сложни и са централни за живота на земята. Променят се бързо, но не предвидимо. А моделите, които са ни нужни, за да предсказваме бъдещето, нямат достатъчно данни, за да навлязат в тънкости. Изчислителната мощ е изумителна. Но без данни тези модели никога няма да бъдат предречени. И всъщност това ни трябва. По ред причини те са опасни, но усещаме, че ИНО, тази Инициатива за наблюдение на океана, която Националната научна фондация е започнала да основава, има потенциала наистина да преобрази нещата. А целта на програмата е да започне една ера на научно откритие и разбиране през и в океанските басейни, като използва широко достъпно, интерактивно телеприсъствие. Това е един нов свят.

Ще присъстваме из целия обем на океана, по желание, комуникирайки в реално време. И това включва системата, ред места в южното полукълбо, показани в тези кръгове. А в северното полукълбо има четири места. Няма да говоря много за повечето от тях тук. Но онова на западното крайбрежие, ограденото с правоъгълник, се нарича регионални мащабни възли. Някога се казваше Нептун. Ще ви покажа какво стои зад него.

Оптично влакно, начин за комуникация от следващо поколение. Виждат се медните връхчета на тези неща. Може да се предава мощност, но скоростта на предаване е в едни мънички нишки, по-малки от косъма на главата ви в диаметър. И този набор тук може да предава някъде от порядъка на три до пет терабита в секунда. Това е феноменална скорост. И ето как изглежда планетата. Вече сме пристегнати все едно в корсет от оптични влакна, ако щете. Ето как изглежда. И кабелите наистина минават от континент до континент. Много мощна система е, и повечето от нашите комуникации се състоят от нея.

Това е системата, за която говоря, до западното крайбрежие, съвпадаща с тектоничната плоча, тектоничната плоча Хуан де Фука. И тя ще донесе изобилна мощ и безпрецедентна скорост на предаване на информация през целия този обем - в лежащия отгоре океан, на морското дъно и под морското дъно. Скорост на предаване на информация и мощност и широко разнообразие от процеси, които ще действат. Така изглежда един от тези първични възли. И е като подстанция с мощност и скорост на предаване, която може да се простира над район с размера на Сиатъл. А видът наука, който може да се практикува, ще бъде определен от разнообразни учени, които искат да участват и могат да внесат оборудването на масата. Те ще го донесат и свържат. Ще бъде, в известен смисъл, като време на телескоп, само дето ще имаш свое собствено пристанище. Климатична промяна, океанско окисляване, разтворен кислород, въглероден цикъл, крайбрежно надигане, риболовна динамика... пълният спектър от земна наука и океанска наука едновременно в същия обем. Така че всеки, идващ по-късно, просто има достъп до базата данни и може да изтегля информацията, която му трябва, за всичко, което се е случило. И това е само първото. Установили сме го съвместно с канадските ни колеги.

А сега искам да ви заведа в калдерата. Там отляво е един голям вулкан, наречен Аксиал Сиймаунт. Ще слезем до Аксиал Сиймаунт чрез анимация. Ето как ще изглежда тази система, която сме финансирани да изграждаме на този етап. Много мощна. Това е асансьор, който постоянно се движи нагоре-надолу, но може да се контролира от хората на сушата, отговорни за него. Или те могат да прехвърлят контрола на някого в Индия или Китай, който може да поеме управлението за известно време. Защото всичко ще е пряко свързано чрез интернет. Ще има огромни количества данни, изплуващи на брега, всички достъпни за който и да е, който проявява някакъв интерес към използването им. Това ще бъде много по-мощно от това да имаш един-единствен кораб на едно-единствено местоположение и после да се преместиш на ново местоположение.

Летим през етажа на калдерата. Има ред роботни системи. Има камери, които могат да се включват и изключват по ваше желание, ако това са експериментите ви. Видовете системи, които ще са там, видовете инструменти, които ще са на морското дъно, се състоят от... ако може да ги прочетете там... има камери, има сензори за налягане, флуорометри, сеизмометри. Пълен спектър от инструменти. Тази купчина ето там всъщност изглежда така. Ето как изглежда всъщност. И това е видът дейност, която може да видим при висосокачествено видео, защото скоростта за пренос на данни на тези кабели е толкова огромна, че бихме могли да имаме пет до десет стереосистеми с високо качество, работещи постоянно и, отново, насочени чрез роботни техники от сушата. Много, много мощни. Това са нещата, които имаме финасиране да правим днес.

А какво всъщност можем да направим утре? На път сме да яхнем вълната на технологичната възможност. Има възникващи технологии из цялото поле около океанографията, които ще включваме в океанографията и чрез това събиране ще преобразим океанографията в нещо дори още по-магично. Роботните системи са просто невероятни в днешно време, абсолютно невероятни. И ще въвеждаме роботика от всякакви видове в океана. Нанотехнология: това е един малък генератор. По-малък от пощенска марка, и може да генерира мощност, просто като е прикрепен за ризата ви, докато се движите. Просто при движението ви генерира мощност. Има много видове неща, които могат да се използват в океана, постоянно. Изображения: Много от вас знаят доста повече за този тип неща от мен. Но стереоизображенията с четири пъти по-голяма разделителна способност, от тази, която имаме при HD, ще бъде рутинна до пет години.

А това е магичното. Като резултат от процеса на човешкия геном сме в ситуация, при която събития, които се случват в океана... като изригващ вулкан, или нещо от този род... всъщност може да се вземе образец от тях. Изпомпваме течността през една от тези системи и натискаме копчето, и се анализира за геномния символ. Това незабавно се предава на сушата. Така че в обема на океана ще знаем не само физиката и химията. А основата на хранителната верига ще бъде прозрачна за нас с данни на постоянна основа. Мрежово изчисление: мощта на мрежови компютри ще бъде просто изумителна тук. Скоро ще използваме мрежово изчисление, за да правим общо взето всичко, например настройка на данните и всичко, което върви с данните. Генерацията на мощност ще идва от самия океан. А фибрите от следващо поколение ще са просто магически. Далеч отвъд това, което имаме понастоящем. Така че присъствието на мощта и скоростта на предаване на данни в околната среда ще позволят всички тези нови технологии да се съберат по начин, който е просто безпрецедентен.

Така че между пет до седем години смятам, че ще имаме капацитет да бъдем напълно присъстващи из целия океан и всичко това да е свързано с интернет, така че да можем да стигнем до много, много хора. Доставката на мощност и скорост за предаване на данни в океана драматично ще ускори адаптацията. Ето един пример. Когато се случат земетресения, огромни количества от тези нови микроби, които никога не сме виждали преди, излизат от морското дъно. Имаме начин за справяне с това, нов начин за справяне с това. От земетръсната активност, която виждате тук, сме убедени, че онзи вулкан изригва, затова разгъщаме военните части. Какви са военните части? Военните части са автономни превозни средства, разбира се. И те летят в изригващия вулкан. Те вземат проби от течностите, излизащи от морското дъно по време на изригване, в които има микроби, които никога не са били преди на повърхността на планетата. Те ги изхвърлят на повърхността, където те се носят и се поемат от автономен самолет, и се внасят в лабораторията до 24 часа от изригването. Това е изпълнимо. Всички части са налице.

Лаборатория: много от вас са чували какво се случи на 9/7. Лекари в Ню Йорк Сити отстранили жлъчния мехур на жена във Франция. Бихме могли да вършим работа на морското дъно по смайващ начин. И ще се излъчва по телевизията на живо, ако имаме интересни неща за показване. Така че можем да въведем изцяло ново телеприсъствие в света, из целия океан. Това... показах ви морското дъно. Но целта тук е взаимодействия в реално време с океаните навсякъде на земята. Ще бъде изумително.

И като стигам дотам, просто искам да покажа какво може да внесем в класните стаи, а всъщност и какво може да внесем във вашия джоб. Много от вас още не мислят за това, но океанът ще бъде в джоба ви. Не след дълго. Не след дълго.

Накрая ще ви оставя с няколко думи от друг един поет, ако позволите. През 1943-та Т.С.Елиът пише "Четирите квартета". Печели Нобелова награда за литература през 1948-а. В "Малко замайване" той пише... според мен има предвид човешкия род, но със сигурност за конференцията TED и Силвия... "Не трябва да преставаме да проучваме, а накрая на цялото ни проучване ще пристигнем там, откъдето сме започнали, и ще познаем мястото за пръв път, ще пристигнем през незнайната запомнена порта, където последното, останало за откриване на земята, е това, което е било началото. При извора на най-дългата река гласът на скрит водопад, незнаен, защото не си го търсил, но чут, получут, в спокойствието под морските вълни."

Благодаря.

(Аплодисменти)