Джоана Блейкли: Социалните медии и края на половете

Днес ще се опитам да ви убедя в нещо, което може да изглежда малко налудничаво: социалните медии и края на половете. Позволете ми да свържа точките. Днес ще се опитам да ви убедя, че социалните медийни приложения, които всички ние знаем и обичаме, или обичаме да мразим, всъщност ще ни помогнат да се освободим от някои от абсурдните предположения, които имаме като общество за мъжете и жените. Мисля, че социалните медии всъщност ще ни помогнат да разрушим някои от глупавите и унизителни стереотипи, които виждаме в медиите и рекламите за мъжете и жените.

Ако не сте забелязали, нашия медиен климат като цяло предлага много изкривен образ на живота и пола ни. И мисля, че това ще се промени. Повечето медийни компании -- телевизия, радио, издатели, игри, какво ли не -- използват много стриктни методи на сегментиране, за да разберат техните аудитории. Това са старомодни демографски модели. Те измислили тези много ограничителни етикети, за да ни дефинират. Лудото нещо е, че медийните компании смятат, че ако попадате в определена демографска категория, това означава, че сте предвидими по определен начин. Имате определен вкус, харесват ви определени неща. И така, странния резултат от това е, че голяма част от популярната ни култура е всъщност базирана на тези презумпции за нашите демографски атрибути.

Възрастова демогафия: Хората от 18 до 49 години оказаха огромно влияние на всички средства за масово информационно програмиране в страната от 60-те години насам, когато бейби бум поколението бяха все още млади. Сега те не са в тази възрастова група, но все още влиятелни рейтинг компании като Нилсън дори не вземат под внимание зрителите на телевизионни предавания на възраст над 54. В нашата медийна среда, това е като че ли те дори не съществуват. Сега, ако гледате "Луди мъже," като мен -- това е популярно телевизионно шоу в Щатите -- д-р Фей Милър прави нещо, наречено психографики, което първоначално се зароди през 60-те години, където се създават тези сложни психологически профили на потребителите. Но психографиките наистина не са оказали голямо влияние върху медийния бизнес. Това наистина са просто първични демографски показатели.

И така, аз работя в Центъра Норман Лиър в Университета Южна Калифорния. И ние сме направили много изследвания през последните седем, осем години върху демографските данни, и влиянието им върху медиите и развлеченията в страната и чужбина. И през последните три години ние проучвахме по-специално социалните медии, за да разберем какво се е променило. И ние открихме някои много интересни неща. Всички хора, които участват в социалните медийни мрежи принадлежат към същите стари демографски категории, които медийните компании и рекламодателите са използвали, за да ги разберат. Но тези категории означават дори още по-малко сега, отколкото преди. Защото с онлайн мрежовите инструменти, е много по-лесно за нас да избегнем някои от нашите демографски ограничения. Ние сме в състояние да се свързваме с хората доста свободно и да редефинираме себе си онлайн. И ние също може да лъжем за възрастта си онлайн, доста лесно. Можем също така да се свързваме с хората, въз основа на нашите много специфични интереси. Не се нуждаем от медийна компания, която да ни помогне да направи това за нас.

Така че традиционните медийни компании, разбира се, следят с огромно внимание тези онлайн общности. Те знаят, че това е масовата аудитория на бъдещето. Те трябва да я разберат. Но на тях им е трудно да го направят, защото те все още се опитват да използват демографските данни, за да ги разберат, защото това е начина, по който цените за рекламите все още се определят. Когато те наблюдават вашите кликания -- и вие знаете, че го правят -- на тях им е доста трудно да определят вашата възраст, пол и доходи. Те могат да направят някои предположения. Но те получават много повече информация за това, което правите онлайн, това, което ви харесва, това, което ви интересува. На тях е им по-лесно да разберат това, отколкото да разберат кои сте. И въпреки, че това е все още страховито, има и предимство, в това да наблюдават вкуса ви. Изведнъж нашия вкус се почита по начин, както никога преди това. Преди това се е предполагало.

Така че, когато погледнете онлайн начина, по който хората се обединяват, те не се обединяват по възраст, пол и приходи. Те се обединяват около нещата, които обичат, нещата, които харесват, И ако се замислите, общите интереси и ценности са много по-значима привлекателна точка за хората, отколкото демографски категории. По-скоро бих искала да знам, дали ви харесва "Бъфи, убийцата на вампири," от това на колко години сте. Това ще ми каже нещо по-значително за вас.

Има нещо друго, което открихме за социалните медии, което всъщност е доста изненадващо. Оказва се, че жените всъщност са двигателите на социалната медийна революция. Ако погледнете статистиката -- това са статистиките в световен мащаб -- във всяка една възрастова категория, жените всъщност са повече на брой от мъжете при използването на социалните мрежови технологии. И след това, ако погледнете времето, което те прекарват в тези сайтове, те наистина доминират социалното медийно пространство, което е мястото, което оказва огромно влияние върху старите медии. Въпросът е, какво влияние ще има това върху нашата култура, и какво ще означава това за жените? Ако случаят е, че социалните медии доминират старите медии и жените доминират социалните медии, дали това означава, че жените ще поемат глобалните медии? Дали изведнъж ще видим много повече женски образи в карикатури и в игри и телевизионни предавания? Дали следващите високобюджетни хит филми всъщност ще бъдат предназначени предимно за жени? Може ли това да е възможно, че изведнъж медийното ни пространство ще се превърне във феминистки пейзаж?

Ами, аз всъщност не мисля, че ще е така. Мисля, че медийните компании ще наемат много повече жени, защото те осъзнават, че това е важно за техния бизнес. И мисля, че жените също ще продължат да доминират социалната медийна сфера. Но мисля, че жените всъщност ще бъдат -- доста иронично -- отговорни за забиване на стрела в сърцето на сълзливи жанрови категории, като момичешките филми, и всички тези други категории жанрове, които предполагат, че определени демографски групи харесват определени неща, че латиноамериканците харесват определени неща, че младите хора харесват определни неща. Това е прекалено опростено. Бъдещите развлекателни медии, които ще видим, ще бъдат прекалено задвижвани от данни, и ще се основават на информацията, която добиваме от вкуса на общностите онлайн, където жените наистина задвижват нещата.

Може би се питате, защо е важно, да знам това, което забавлява хората? Защо трябва да знам това? Разбира се, старите медийни компании и рекламодателите трябва да знаят това. Но аргумента ми е, че ако искате да разберете глобалното село, вероятно е добра идея, ако сте наясно за това, което ги вълнува, което ги забавлява, това, което избират да правят в свободното си време. Това е много важно нещо, което да се знае за хората. Прекарах по-голяма част от моя професионален живот, проучвайки медиите и развлеченията, и тяхното въздействие върху живота на хората. И аз го правя, не само защото е забавно -- въпреки, че това е наистина забавно -- но и защото нашите изследвания показват отново и отново, че забавленията и игрите оказват голямо влияние върху живота на хората -- например по отношение на техните политически убеждения и на тяхното здраве. И така, ако имате интерес към разбирането на света, разбирането на това, как хората се забавляват е един наистина добър начин да започнете.

Така че представете си медийна атмосфера, която не е доминирана от глупави стереотипи за пол, и други демографски характеристики. Можете ли дори да си представите как ще изглежда това? Аз нямам търпение, за да разбера как ще изглежда.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)