Джоана Блейкли: Уроци от свободната култура на модата

Чух изумителна история за Миуча Прада. Тя е италиански моден дизайнер. Отива в един винтидж магазин в Париж със своя приятелка. Рови наоколо. Открива едно сако от Баленсиага. Страшно й харесва. Обръща го наопаки. Разглежда шевовете. Разглежда конструкцията. Приятелката й казва: "Купувай го най-сетне." Тя отвръща: "Ще го купя, но също и ще го копирам". Хората от академичните кръгове в тази публика може да си помислят: "Ама това звучи като плагиатство." Но за един модист това всъщност е гениално от страна на марката Прада, че може да се рови в историята на модата и да избере единственото сако, което не е нужно да се променя и на йота, да бъде настоящо, и да бъде съвременно.

Може също да се питате дали е възможно да е незаконно тя да го прави. Е, оказва се, че всъщност не е незаконно. В модната индустрия има много малко защита на интелектуалната собственост. Имат защита на запазената марка, но нямат защита на авторското право и никаква патентна защита, която да си струва да се споменава. Всъщност имат само защита на запазена марка. А това означава, че всеки би могъл да копира всяка дреха върху всяко лице в тази зала и да я продава като свой собствен проект. Единственото, което не могат да копират, е самият етикет за запазена марка върху това облекло. Това е причина да виждате лога, разпръснати по целите тези продукти. Защото е много по-трудно за конкурентни дизайнери да копират тези проекти, защото не могат да отстранят логото. Но ако отидете на Санти Али, да. Ами, да. Улица Канал, знам. И понякога са забавни, нали.

Причината за това, причината модната индустрия да няма защита на авторските права е, тъй като съдилищата отдавна са решили, че облеклото е твърде утилитарно, за да се квалифицира за защита на авторско право. Не искали шепа дизайнери да притежават творческите тухли за нашето облекло. И тогава всички други ще трябва да лицензират този маншет или този ръкав, защото Джо Блоу го притежава. Но, твърде утилитарна? Искам да кажа, по този начин ли се мисли за модата? Това е Вивиан Уестуд. Не. Мислим за нея може би като твърде глупава, твърде безполезна.

Онези от вас, които са запознати с логиката зад защитата на авторско право, която е, че без собственост няма подтик за иновация, може наистина да се изненадат както от критичния успех на модната индустрия, така и от икономическия успех на тази индустрия. Онова, което ще твърдя днес е, че тъй като няма защита на авторско право в модната индустрия, модните дизайнери всъщност са успели да издигнат утилитарния дизайн, нещата за покриване на голите ни тела, до нещо, което смятаме за изкуство. Тъй като няма защита на авторско право в тази индустрия, има много отворена и креативна екология на творчеството.

За разлика от братята и сестрите си - творци, които са скулптори, фотографи, филмови дейци или музиканти, модните дизайнери могат да вземат образци от проектите на всичките си колеги. Могат да вземат всеки елемент от всяка дреха от историята на модата и да го вградят в собствения си проект. Те са прочути също и с рефрена на духа на времето. А тук, подозирам, са били под влиянието на костюмите в "Аватар". Може би съвсем мъничко. И костюмите нямат авторско право.

Модните дизайнери имат възможно най-широкото небце в тази творческа индустрия. Тази сватбена рокля всъщност е направена от лъжицо-вилици. А тази рокля всъщност е изработена от алуминий. Чувала съм, че тази рокля звучи като вятърни чанове, докато дефилират. Един от вълшебните странични ефекти на това да имаш култура на копиране, за което всъщност става въпрос, е установяването на тенденции. Хората смятат това за вълшебно. А как се случва? Е, това е, защото е законно хората да се копират взаимно.

Някои хора вярват, че има малко хора на върха на модната хранителна верига, които един вид ни диктуват какво ще носим всички. Но ако говорите с който и да било дизайнер, на което и да било ниво, включително тези дизайнери от висока класа, те винаги казват, че основното им вдъхновение идва от улицата, където хората като вас и мен смесваме и съчетаваме собствения си моден вид, и ето откъде всъщност вземат много от творческото си вдъхновение. Така че е индустрия както отгоре надолу, така и отдолу нагоре.

Бързите модни гиганти вероятно са извлекли най-голяма полза от липсата на защита на авторско право в модната индустрия. Те са прочути с копиране на проекти от висока класа и продажбата им на много ниски цени. И са били изправени пред много съдебни дела, но тези съдебни дела обикновено не се водят от модни дизайнери. Съдилищата са повтаряли отново и отново: "Не ви е нужна повече защита на интелектуална собственост". Като погледнеш такива копия, се чудиш - как така луксозните марки от висока класа остават в бизнеса? Ако можеш да го получиш за 200 кинта, защо да плащаш хиляда? Е, това е една от причините да проведем конференция тук, в Южнокалифорнийския университет, преди няколко години. Поканихме Том Форд да дойде. Конференцията беше озаглавена "Готови за споделяне: модата и собствеността на творчеството". И му зададохме точно този въпрос. Ето какво каза. Тъкмо беше приключил с успешна поръчка като водещият дизайнер в "Гучи", в случай че не знаете.

Том Форд: И след много проучвания открихме, че всъщност не много проучвания, доста просто проучване, че клиентът на фалшификати не е наш клиент.

Джоана Блейкли: Представете си. Хората на Санти Али не са онези, които пазаруват в "Гучи". (Смях) Това е много ралична демография. А, знаете ли, имитацията никога не е същата като оригинален проект от висока класа, поне що се отнася до материалите, винаги са изработени от по-евтини материали. А дори понякога една по-евтина версия може всъщност да има някои очарователни аспекти, да вдъхне още малко живот в отмираща тенденция. Има много добродетели в копирането. Една, сочена от много културни критици, е, че сега имаме много по-широк избор от дизайнерски варианти, сред които да избираме, от всякога преди. Всъщност, това е главно заради бързата модна индустрия. А това е добре. Нужни са ни много варианти.

Модата, независимо дали ви харесва, или не, ви помага да прожектирате това кой сте пред света. Заради бързата мода, всъщност глобалните тенденции се утвърждават много по-бързо от преди. А това всъщност е добра новина за създателите на тенденции. Те искат тенденциите да се наложат, така че да могат да движат продукта. Тъй като модистите, те искат да стоят начело. Не искат да носят онова, което носят всички други. И затова искат да продължат нататък към следващата тенденция възможно най-скоро.

Казвам ви, няма почивка за модните. Всеки сезон тези дизайнери трябва да се борят, за да им хрумне нова изумителна идея, по която всички ще си паднат. А това, да ви кажа, е много добре в крайна сметка. Разбира се, има куп ефекти, които има тази култура на копиране върху творческия процес. Стюарт Вайцман е много успешен дизайнер на обувки. Оплаквал се е много, че хората го копират. Но в едно интервю, което четох, той казва, че това наистина го е пришпорило в играта. Трябвало да измисля нови идеи, нови неща, трудни за копиране. Измислил тази клиновидна пета Боудън, която трябва да е направена от стомана или титан. Ако се направи от някакъв по-евтин материал, всъщност ще се спука на две. Това го принудило да е малко по-иновативен.

И това ми напомни за един велик джазмен, Чарли Паркър. Не знам дали сте чували този анекдот, но аз съм. Той казва, че една от причините да измисли би-бопа била, че бил сигурен, че белите музиканти няма да могат да копират звука. Искал да го направи твърде труден за копиране. Това правят постоянно и модните дизайнери. Опитват се да създадат специфичен стил, естетика, която отразява това кои са те. Когато хората го имитират, всеки разбира, защото са показвали този стил на ревюта и той е съгласувана естетика.

Обичам тези "Галиано". Така, продължаваме.

Подобно е на света на комедията. Не знам дали знаете, че вицовете също не могат да бъдат със защитени авторски права. Затова, когато шегите от едно изречение бяха наистина популярни, всички ги крадяха един от друг. Но сега имаме различен вид комик. Те развиват персона, специфичен стил, доста подобно на модните дизайнери. И техните шеги, доста подобно на модните проекти от моден дизайнер, всъщност действат само в рамките на тази естетика. Ако някой открадне шега от Лари Дейвид например, не е толкова смешна.

Другото, което са направили модните дизайнери, за да оцелеят в тази култура на копиране е, че са се научили как да копират самите себе си. Имитират самите себе си. Сключват сделки с гигантите на бърза мода, и измислят начин да продават продукта си на цяла нова демографска група, демографската група от Санти Али.

Някои модни дизайнери ще кажат: "Само в Съединените щати нямаме никакво уважение. В други страни има защита за нашите изкусни проекти". Но ако погледнете двата други най-големи пазари в света, оказва се, че предлаганата защита всъщност е неефективна. В Япония например, която според мен е третият по големина пазар, имат закон за дизайна, той защитава облеклата, но стандартът за новост е толкова висок, че трябва да докажеш, че облеклото ти никога не е съществувало преди. Тотално уникално е. А това е някак като стандарта за новост за патент в САЩ, който модните дизайнери никога не получават, рядко получават тук, в Щатите.

В Европейския съюз тръгнали в другата посока. Много нисък стандарт за новост, всеки може да регистрира всичко. Но макар че там е домът на бързата модна индустрия и там има много луксозни дизайнери, те като цяло не регистрират облеклата си и няма много съдебни спорове. Оказва се, че това е, тъй като стандартът за новост е твърде нисък. Едно лице може да влезе и да вземе нечия друга рокля, да отреже три инча (7,6 см.) отдолу, да отиде в ЕС и да я регистрира като нов, оригинален дизайн. Така че това не спира имитаторите. Всъщност, ако разгледате регистъра, много от регистрираните там неща са фланелки "Найк", почти еднакви една с друга.

Но това не е спряло Даян фон Фюрстенберг. Тя ръководи Съвета на американските модни дизайнери и казала на поддръжниците си, че ще получи защита на авторски права за модни проекти. Търговците обаче са потушили тази идея. Според мен законодателството е наникъде. Защото осъзнават, че е толкова трудно да се различи пиратски проект от нещо, което просто е част от глобална тенденция. Кой притежава един стил? Това е много труден въпрос. Нужни са много адвокати и много съдебно време. И търговците решили, че това ще бъде твърде скъпо.

Разбирате ли, не само модната индустрия няма защита на авторски права. Има куп други отрасли, които нямат защита на авторски права, включително хранително-вкусовата промишленост. Не може да се сложи авторско право на рецепта, защото тя е набор от указания, тя е факт. И не може да се сложи авторско право на вида и усещането дори на най-уникалното блюдо. Същото е при автомобилите. Независимо колко смахнато или страхотно изглеждат, не може да се сложи авторско право на скулптурния дизайн. Утилитарен артикул е, затова. Същото е с мебелите. Твърде утилитарни са. Магически номера, мисля, че са упътвания, нещо като рецептите. Няма защита на авторски права. Прически, няма защита на авторски права. Софтуер с отворен код - тези хора решили, че не искат защита на авторски права. Решили, че ще е по-иновативно без тях. Наистина е трудно да се получат авторски права за бази данни. Татуировчиците не ги искат; не е куул. Споделят проектите си. Вицове, няма защита на авторски права. Шоута с фойерверки. Правила на игри. Миризмата на парфюм, не. Някои от тези индустрии може да ви изглеждат някак маргинални, но това са продажбите на едро за отрасли с ниска интелектуална собственост, отрасли с много малко защита на авторски права. А това са продажбите на едро на филми и книги. (Аплодисменти) Грозна картинка.

(Аплодисменти)

Значи, говориш с хора в модната индустрия, а те - "Шшшт! Не казвай на никого, че всъщност можем да си крадем взаимно проектите. Притеснително е." Но знаете ли какво, революционно е. И е модел, който много други индустрии, като онези, които току-що видяхме, с наистина малките барове, те може би трябва да помислят за това, защото в момента отраслите с много защита на авторски права действат в атмосфера, при която като че ли нямат никаква защита. И не знаят какво да правят.

Когато открих, че има цял куп отрасли, които нямат защита на авторски права, си помислих: каква е логиката в основата на това? Искам картина, а адвокатите не осигуряват картина. Затова я направих аз. Това са двете главни някак противоположни опозиции вътре в логиката на авторското право. По-сложно е от това, но ще свърши работа. Първо, нещо предмет на изкуството ли е? Тогава заслужава защита. Утилитарен обект ли е? Тогава не, не заслужава защита. Това е трудно, нестабилно бинарно.

Другото е, идея ли е? Дали е нещо, което трябва да циркулира свободно в едно свободно общество? Няма защита. Или, дали е физически фиксиран израз на идея, нещо, направено от някого, и той заслужава да го притежава за известно време и да печели пари от него. Проблемът е, че дигиталната технология напълно е разрушила логиката на този физически фиксиран израз спрямо идейна концепция. В наши дни всъщност не разпознаваме книгата като нещо, което стои на полицата ни, или музиката като нещо, което е физически обект, който можем да държим. Тя е дигитален файл. Едва се свързва с какъвто и да било вид физическа реалност в умовете ни. А тези неща, тъй като можем да ги копираме и предаваме толкова лесно, всъщност циркулират вътре в нашата култура много повече като идеи, отколкото като физически представлявани обекти.

Концептуалните въпроси са наистина дълбоки, когато става дума за творчество и собственост и, трябва да ви кажа, не трябва да оставяме това за размисъл само на адвокатите. Те са умни. Аз съм с такъв. Това е приятелят ми. Бива го. Умен е. Умен е. Но искаш интердисциплинарен екип от хора да разплита това, да се опитва да реши какъв е типът модел на собственост в един дигитален свят, който ще доведе до най-много иновации. А моето предположение е, че модата може да е истински добро място да започнем да търсим модел за творческите индустрии на бъдещето.

Ако искате повече информация за този изследователски проект, моля, посетете уебсайта ни - ReadyToShare.org. Наистина искам да благодаря на Вероника Хорики за това, че направи тази много модна презентация.

Много благодаря.