Йохан Рокстрьом: Нека околната среда ръководи развитието ни

Живеем на планета доминирана от хората, които подлагат на безпрецедентен натиск системите на Земята. Това е лоша новина, но може би изненадващо за вас, е също част от добрата новина. Ние сме първото поколение, благодарение на науката, което е информирано, че може би ние подкопаваме стабилността и възможността на планетата Земята, да поддържа развитието на човека, както досега. Също е добра новина, тъй като планетарните рискове, пред които сме изправени, са толкова големи, че да продължаваме с бизнеса както обикновено не е опция. Всъщност, ние сме в етап, когато трансформираща промяна е необходима, което дава възможност за иновации, за нови идеи и нови парадигми. Това е научно пътуване за предизвикателствата пред човечеството, в глобалната фаза на устойчивост.

На това пътуване, бих искал да взема, освен вас, една добра приятелка, заинтересована страна, която винаги липсва, когато си имаме работа с преговори по въпросите на околната среда, заинтересована страна, която отказва да прави компромиси -- планетата Земя. Така си помислих да я доведа със себе си днес, на сцената, за да ми бъде свидетел на едно забележително пътуване, което смирено да ни напомни за гратисния период, който сме имали през последните 10 000 години. Това са условията на живот на планетата през последните 100 000 години. Това е много важен период. Това е приблизително половината от времето, когато сме били напълно съвременни хора на планетата. Имали сме приблизително същите способности, които са развили цивилизациите, такива каквито ги познаваме. Това е състоянието на околната среда на планетата.

Тук, използвам като показател, температурната променливост. Това беше нервна надпревара. Преди 80 000 години в условията на криза, напускаме Африка, колонизираме Австралия, в друга криза, преди 60 000 години, напускаме Азия за Европа, в друга криза, преди 40 000 години, и след това навлизаме в изключително стабилната холоценна фаза, единственият период в цялата история на планетата, за който знаем, в който може да се поддържа развитието на човека. След хиляда години в този период, ние изоставяме нашите модели на лов и събиране. Ставаме от няколко милиона души до 7 милиарда души, колкото сме днес. Месопотамската култура: измисляме селското стопанство, опитомяваме животни и растения. Имаме римляни, гърци и историята, както ни е известна. Единственото място, което знаем, че може да поддържа човечеството.

Проблемът е, че подлагаме на четворен натиск тази бедна планета, четворен натиск, където, първоначалния натиск е нарастването на населението, разбира се. Сега, тук не става дума само за числа. Не става дума само за това, че сме 7 милиарда души, на път да станем девет милиарда души, това е също въпрос на равнопоставеност. По-голямата част от въздействието върху околната среда на планетата е причинено от богатотото малцинство, от 20-те процента, които се качиха на промишления вагон в средата на 18-и век. По-голяма част от планетата, стремяща се към развитие, която има право на развитие, до голяма степен се стреми към един неустойчив начин на живот, с голямо натоварване.

Вторият натиск над планетата е, разбира се, борбата с климатичната промяна, големият проблем, където курса на поведение на тълкуване на науката е, че би било достатъчно, да стабилизираме емисиите на парникови газове до 450 частици на милион, за да избегнем средните температури да се повишат с повече от два градуса, за да избегнем риска, че можем да дестабилизираме западно-антарктическото ледено покритие, съдържащо 6 метра -- нарастващо равнище, да избегнем риска от дестабилизиране на гренландското ледено покритие, съдържащо други 7 метра -- на покачващо се морско равнище. Сега, вероятно бихте искали климичното налягане да сполети една силна, еластична планета, но за жалост, третият натиск е упадъкът на екосистемата. Никога не сме виждали, през последните 50 години толкова рязък спад във функционирането на екосистемите и поддържането на планетата, един от тях е възможността за регулиране на климата в дългосрочен план, в нашите гори, земи и биологично разнообразие.

Четвъртият натиск е изненадата, разбирането и доказателствата, че трябва да се откажем от старата ни парадигма, че екосистемите се държат линейно, предсказуемо, контролирано в нашите, така да се каже, линейни системи, и че в действителност, изненадата е универсална, докато системите се преобръщат много бързо, рязко и често необратимо. Това, скъпи приятели, поставя човешкия натиск върху планетата от монументален мащаб. Възможно е, всъщност, да сме навлезли в нова геоложка епоха, тази на антропоцена, където хората са преобладаващият двигател на промяната, на планетарно ниво.

Сега, като учен, какви доказателства имам за това? Ами, доказателствата са, за съжаление, изобилни. Не само въглеродния двуокис, който има този модел като хокеен стик на ускорена промяна. Можете да вземете почти всеки параметър, който има значение за благосъстоянието на хората -- азотен оксид, метан, обезлесяването, свръхриболова, деградацията на земите, изчезването на видовете -- всички те следват един и същи модел, през последните 200 години. Едновременно, те се разклоняват от средата на 50-те години, 10 години след Втората световна война, показвайки много ясно, че голямото ускорение в човешкaта предприемчивост започва в средата на 50-те години. Виждате, за първи път, отпечатък на глобално ниво. И мога да ви кажа, че ако започнете дисциплинарни изследвания във всяка една от тези области, ще откриете нещо изключително важно, заключението, че може да сме достигнали до точката, когато трябва да преобърнем кривите, че може би сме навлезли в най-трудното и вълнуващо десетилетие в историята на човечеството на планетата, десетилетието, когато трябва да преобърнем кривите.

Сега, като че ли това не е достатъчно -- просто да преобърнем кривите и разберем ускореният натиск над планетата -- също така трябва да разпознаем факта, че системите притежават множество стабилни състояния, разделени от прагове -- илюстрирано тук от тази диаграма с топка и купа, където дълбочината на купата е устойчивостта на системата. Така, системата може постепенно -- под натиска на изменението на климата, ерозията, загубата на биологично разнообразие -- да загуби дълбочината на купата, издръжливостта, но да изглежда като здрава, и изглежда, че изведнъж, след прага се преобръща. Опа. Извинявайте. Променя състоянието си и буквално се озовава в една нежелана ситуация, където нова биофизична логика взема връх, нови видове надделяват и системата става изолирана..

Имаме ли доказателства за това? Да, кораловите рифови системи. Биоразнообразни, слабо питателни, устойчиви коралови системи, под многократен натиск на свръхриболов, неустойчив туризъм, изменението на климата. Само нещо да я предизвика и системата ще се преобърне, ще загуби своята гъвкавост, слабите корали ще надделеят, и ще получим нежелани системи, които не могат да подкрепят икономическото и социалното развитие. Арктика, красива система, регулиращ се биом на планетарно равнище, поема удар след удар от промяната на климата, изглежда привидно в добро състояние. Нито един учен не можа да предвиди, през 2007 година, изведнъж това, което се оказа пресичане на прага. Системата внезапно, много изненадващо, загуби 30 до 40 на сто от нейната лятна ледена покривка. И драмата е, разбира се, че когато системата направи това, логиката може да се промени. Може да се окаже в нежелано състояние, защото променя цвета си, поглъща повече енергия, и системата може да заседне. Според мен, най-големият предупредителен червен флаг за човечеството, че се намираме в опасна ситуация. В допълнение, знаете ли, че единственият червен флаг, който се е появил тук, беше на подводница от страна, която няма да назова, която постави червен флаг на дъното на Северния ледовит океан, за да може да контролира петролните ресурси.

Сега, ако имаме доказателствата, които имаме сега, че влажните земи, горите, [неясно], горите, се държат по този нелинеен начин. Около 30 учени от цял свят се събраха и запитаха нещо за пръв път, "Трябва ли да поставиме планетата в купа?" Така че трябва да се запитаме: дали заплашваме това изключително стабилно холоценно състояние? Дали, всъщност, не се поставяме в положение, където стигаме прекалено близо до граници, които могат да доведат до вредна и много нежелана, ако не и катастрофална, промяна за развитието на човека? Знаете ли, няма да искате да стоите там. Всъщност, дори не ви е разрешено да стоите там, където стои този господин, до разпенените, хлъзгави води на прага. Всъщност, има ограда, доста нагоре по този праг, отвъд която сте в опасна зона. И това е новата парадигма, до която достигнахме в последните две, три години, разбирайки, че старата ни парадигма от просто анализиране и тласкане, и прогнозиране на параметри в бъдещето, насочени към минимизиране на въздействието върху околната среда, е нещо от миналото.

Сега трябва да се запитаме: кои са големите екологични процеси, на които трябва да сме застъпници, за да се запазим в безопасност в холоцена? И можем ли дори, благодарение на големите постижения в изучаването на земните системи, да идентифицираме прагове, точките, отвъд които можем да очакваме нелинейна промяна? И можем ли дори да дефинираме планетарна граница, ограда, в рамките на която да сме на сигурно място за работа за човечеството? Този труд, който беше публикуван в списание "Природа," в края на 2009 година, след няколко години на анализ, доведе до окончателното предложение, че можем да открием само девет планетарни граници, в рамките на които, при активно стопанисване, може да си позволим да имаме сигурно място за действие. Сред тях, разбира се, е климата. Може да ви изненада, че това не е само климата. Това показва, че сме взаимосвързани, сред много системи на планетата, с трите големи системи, климатичните промени, стратосферното разрушаване на озоновия слой и киселинността на океана, са трите големи системи, където има научни доказателства за широкомащабни прагове в палеологичната история на планетата.

Но също така включваме, това което наричаме, бавни променливи, системите, които под покрива, регулират и ограничават капацитета на устойчивостта на планетата -- намесата на големите азотни и фосфорни цикли на планетата, промяната в използването на земята, скоростта на загуба на биологичното разнообразие, използването на питейната вода, функции, които регулират биомасата на планетата, улавянето на въглерода, разнообразието. И след това има два параметъра, които не можахме да определим -- замърсяването на въздуха, включително затоплящите газове и замърсяващите въздуха сулфати и нитрати, но също и химическото замърсяване. Взети заедно, те представляват едно цяло за ръководене на човешкото развитие в антропоцена, разбирайки, че планетата е сложна самоуправляваща се система. Всъщност, повечето данни показват, че тези девет граници може да се държат като тримата мускетари -- "Един за всички. Всички за един". Вие разрушавате горите, отивате отвъд границата по суша, подкопавате способността на климатичната система да остане стабилна. Драмата тук е, всъщност, че може да покаже, че климатичното предизвикателство е лесното, ако разгледате цялото предизвикателство на устойчиво развитие.

Това е тогава еквивалента на теорията за Големия взрив в човешкото развитие, в рамките на безопасното място на действие на планетарните граници. Това, което виждате тук, черната линия е безопасното място на действие, количествените граници, както са предложени от този анализ. Жълтата точка в средата е нашата отправна точка, точката преди индустриализацията, където сме в пълна безопасност в безопасното място на действие. През 50-те години, започваме да се разклоняваме. Още през 60-те години, чрез зелената революция и Хабер-Бош процеса за определяне на азота в атмосферата -- знаете ли, хората днес отнемат повече азот от атмосферата, отколкото цялата биосфера го прави, по естествен начин, като цяло. Ние не престъпваме климатичната граница до началото на 90-те, всъщност, веднага след конференцията в Рио. И днес, ние сме в ситуация, когато оценяваме, че сме престъпили три граници, размерът на загубата на биологично разнообразие, което е шестият период на изчезване в историята на човечеството -- един от тях е измирането на динозаврите -- азота и изменението на климата. Но все още имаме няколко степени на свобода над другите, но се приближава бързо до сушата, водата, фосфора и океаните. Но това дава нова парадигма за насочване на човечеството, да сложим светлините върху нашето, досега, свръхомощно индустриално превозно средство, което функционира като че ли сме само на тъмна, права магистрала.

Сега, въпросът тогава е: колко мрачно е това? Дали устойчивото развитие е утопия? Ами, няма наука, която да ни го предложи. В действителност има изобилна наука, която показва, че можем да направим това преобразуване на климата, че имаме възможността да се придвижим към ново, оригинално, преобразуващо съоръжение, на всички нива. Драмата, разбира се е, че 200 страни на тази планета трябва да започнат едновременно да се движат в същата посока. Но това променя фундаментално парадигмите ни на ръководене и мениджмънт, от сегашното линейно мислене на командване и контрол. Разглеждайки ефективността и оптимизацията към един много по-гъвкав, много по-адаптивен подход, където разпознаваме този излишък, както в социалните, така и в екологичните системи, е от ключово значение, за да бъдем в състояние да се справим с бурната епоха на глобални промени. Трябва да инвестираме в постоянство, в способността на социалните и екологичните системи да издържат на удари и все пак да остават в желаната купа. Трябва да инвестираме в трансформиращи способности, да се предвижим от криза към иновации, и способността да се надигнем след криза, и, разбира се, да се адаптираме към неизбежната промяна. Това е нова парадигма. Не правим това в никакъв мащаб на управление.

Но дали това се случва някъде? Имаме ли някакви примери за успех, на тази промяна на мислене да се прилага на местно ниво? Ами, да, всъщност имаме, и списъкът може да започне да става все по-голям и по-голям. Има и добри новини тук, например от Латинска Америка, където селско стопанските системи, базирани на плугове, през 50-те и 60-те години, доведоха земеделието до задънена улица, с все по-ниски и по-ниски добиви, влошаване на органичните вещества и фундаментални проблеми в нивата на изхранване в Парагвай, Уругвай, както и редица други страни, Бразилия, което доведе до иновации и предприемачество сред земеделските производители, в партньорство с учените, в селскостопанска революция на системи за нулева обработка на почвата, съчетани с мулчировано земеделие, с локално адаптирани технологии, които днес, например, в някои страни, доведоха до огромно увеличение в район с мулч, с нулево обработване на почвата, които не само произвеждат повече храна, но също така секвентират въглерод.

Австралийският голям бариерен риф е още една история на успех. След като туроператорите, рибарите, органите на австралийския голям бариерен риф и учените осъзнаха, че Големия бариерен риф е обречен при настоящия режим на управление. Глобалната промяна, разкрасяването [неясно] култура, свръхулова и неустойчивия туризъм, всички заедно поставят тази система в реализацията на криза. Но възможностите идват от иновации и нов начин на мислене, което днес доведе до изцяло нова стратегия за управление, за изграждане на устойчивостта, признаване на излишъка, и инвестиране в цялата система като интегрирана цялост, и след това позволява много повече излишък в системата.

Швеция, страната, откъдето идвам, има и други примери, където влажните зони в южната част на Швеция бяха смятани за -- както и в други страни -- за замърсени, податливи на наводнения напасти в крайградските райони. Но отново, една криза, нови партньорства, участници на местно ниво, ги превърнаха в ключов компонент на устойчивото градско планиране. Така че кризата води до възможности.

Сега, какво да кажем за бъдещето? Ами, в бъдеще, разбира се, има огромно предизвикателство, което е изхранването на свят с девет милиарда души. Не ни трябва нищо по-малко от нова зелена революция, и планетарните граници показват, че селското стопанство трябва да стане от източник на парникови газове до приемник.. Трябва да направим това на настоящата земя. Не можем да се разширяваме повече, защото това ще доведе до намаляване на планетарните граници. Не можем да продължим да консумираме вода, както го правим днес, с 25 на сто от световните реки, които дори не достигат океана. И ние се нуждаем от трансформация. Ами, интересно, и базирано на моята работа и на други в Африка, например, показахме, че дори и на най-уязвимите маломащабни фермерски системи с дъждовно напояване, с иновации и допълнително напояване преодоляват засушаванията, устойчивите системи за канализация затварят цикъла на хранителните вещества, от тоалетните, обратно в полетата на земеделските производители, и с иновациите в системите за оране, можем да утроим, учетворим нивата на добив на текущата земя.

Елинор Острьом, последният нобелов лауреат по икономика, ясно показва емпирично по света, че ние можем да управляваме общностите, ако инвестираме в тръстове, местни, базирани на взаимодействие партньорства, и междуинституционални нововъведения, където местни участници, заедно, могат да се справят с глобалните общности на по-голям мащаб. Но дори и в по-закостенялата област на политиката имаме нововъведения Знаем, че трябва да се отървем от нашата зависимост от фосилни горива, много бързо към една нисковъглеродна икономика за рекордно кратко време. И какво трябва да направим? Всички говорят за въглеродни такси, че няма да работят, схеми за емисиите, но например, има една политическа мярка, тарифи за изкупуване в енергийната система, които вече се прилагат, от Китай, който ги прилага за разположени в морето вятърни системи, чак до САЩ, където има гарантирани цени за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, но можете да субсидирате електричеството на бедните хора. Можете да изкарате хората от бедността. Решавате климатичните проблеми по отношение на енергийния сектор, като по същото време, стимулирате иновациите -- примери за неща, които могат да бъдат направени в по-голям мащаб, на планетарно ниво.

Така че, без съмнение, има възможности тук, и можем да посочим много, много примери за трансформиращи възможности за планетата. Основното при всички тях е, червената нишка, промяната в манталитета, преминаването от ситуация, в която просто се бутаме към мрачно бъдеще, където вместо това [неясно] нашето бъдеще, и казваме: "Какви са възможностите за планетата? Какви са планетарните граници, в рамките на които можем да работим безопасно?" и да генерираме иновации в техните рамки. Но, разбира се, драмата е, това се вижда ясно, че постепенната промяна не е опция.

И така, има научни доказателства. Те казват неприятната новина, че сме изправени пред най-голямото трансформативно развитие от времето на индустриализацията. Всъщност, това, което трябва да направим през следващите 40 години е много по-драматично и по-вълнуващо, от това, което направихиме, за да достигнем до ситуацията, в която сме днес. Така че науката показва, че можем да постигнем едно добро бъдеще в рамките на безопасно място за действие, ако действаме едновременно, сътрудничиме си на световно ниво, от локален до глобален мащаб, над трансформативни варианти, които да изградят еластичност върху ограничена планета.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)