Джо Сабия: Технологията на разказването на истории

Дами и господа, съберете се наблизо. Бих искал да споделя с вас една история.

Имало едно време през 19-и век в Германия, една книга. А през това време, книгата е цар разказвач. Тя била почитана. Била вездесъща. Но също била малко скучна. Защото в своите 400 години на съществуване, разказвачите никога не развили книгата като устройство за разказване на историите. Но след това се появил един автор, и той завинаги променя играта. (Музика) Името му било Лотар, Лотар Мегендорфер. Лотар Мегендорфер тупнал с крак, и казал: "Генуг ист генуг!" (Достатъчно!) Той взел перото си, грабнал ножиците. Този мъж отказал да се сгъне до конвенциите на нормалност и просто решил да сгъва. Историята щеше да узнае за Лотар Мегендорфер като, кой друг освен, първият в света истински изобретател на детската книга с изкачащи картинки. (Музика) За тази наслада и за това чудо, хората се радвали. (Аплодисменти) Те били щастливи, защото историята оцеляла, и че света ще продължи да се върти.

Лотар Mегендорфер не бил първия да развие начина, по който историята се разказва, и той със сигурност не е последния. Дали разказвачите са осъзнавали или не, те са привиквали духа на Мегендорфер когато преместват операта във водевила, радио новините в радио театъра, филма във филм с движение към филм със звук, цвят, 3D, на VHS или на DVD. Изглежда че няма лек за този Мегендорферитис.

И нещата станаха много по-забавни, когато се появи Интернет. (Смях) Защото, не само че хората могли да излъчват техните истории по целия свят, но те могли да го направят използвайки това, което изглежда могли да бъдат безкрайни видове устройства. Например, една компания ще разкаже една история за любов чрез своята собствена търсачка. Едно тайванско производствено студио ще тълкува американската политика в 3D. (Смях) И един мъж ще разкаже историите на баща си с помощта на платформа, наречена Туитър, за да комуникира екскрементите, които баща му ще жестикулира.

И след всичко това, всеки е в пауза; те правят крачка назад. Те разбрали, че за 6000 години от разказването на истории, те са преминали от изобразяване на лов по стените на пещерите до изобразяване на Шекспир по стените на Фейсбук. И това било повод за празнуване. Изкуството на разказването на истории е останало непроменено. А в по-голямата си част, историите се рециклират. Но начина, по който хората разказват историите винаги се развивал с чиста, последователна новост.

И те си спомнят за един човек, един невероятен немец, всеки път, когато ново устройство за разказване на истории се появавало след това. И за това, публиката -- прекрасната, красива публика -- ще живее щастливо завинаги. (Ръкопляскания)